Решение по дело №28/2023 на Административен съд - Шумен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ ...........град Шумен, 24.02.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                               Председател: Снежина Чолакова                                                                               Членове: 1.Росица Цветкова

                                                                       2.Бистра Бойн

 

при секретаря Св. Атанасова

и с участие на прокурор М. Славчева от Окръжна прокуратура – гр. Шумен

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №28 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от „П.И.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявано от управителя П.Х.С., срещу Решение №225 от 13.06.2022 г., постановено по АНД №256/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен.

   В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в противоречие с процесуалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми и в противоречие с доказателствата по делото. Сочи се, че не е налице състав на нарушение по чл.10а ал.2 от ЗПК, тъй като начислената такса не представлява такса по управление и усвояване на кредита. Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за отмяна на Наказателно постановление №В-0047276/22.11.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище *** на Комисията за защита на потребителите, както и присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

   Ответната страна Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище *** на Комисията за защита на потребителите, редовно призована, не изпраща представител, но е депозирано писмено становище от пълномощника на страната ст. юрисконсулт В. П., с което оспорва жалбата. Излагат се подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и е отправено искане да бъде оставено в сила Решението на РС град Шумен като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като излага подробни аргументи за правилност на съдебното решение. Предлага същото да бъде оставено в сила.

   Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Жалбата е подадена от надлежна страна, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Настоящият касационен състав приема, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

   С атакуваното Решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление №В-0047276/22.11.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище *** на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.45 ал.1 от ЗПК на касатора е наложено «имуществена санкция» в размер на 3000.00 лева, за нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК, тъй като на 08.03.2021 г., при сключване и подписване на договор за банков кредит №076LD-R-005846, чрез същия „П.И.Б.“ АД е изискала от потребителя заплащане на комисионна за кредитна оценка и одобрение в размер на 0.50% от размера на кредита, но не по-малко от 50.00 лв., което е за действие, свързано с усвояването и управлението на кредита.

   Нарушението е констатирано от длъжностни лица при КЗП, които на 21.04.2021 г. извършили проверка в офис на касатора в град Шумен. Срещу дружеството е съставен Акт № К-0047276/18.06.2021 г., въз основа на който е издадено процесното Наказателно постановление.

   Към материалите по делото са приобщени съставените в хода на административната проверка писмени доказателства, както и визираният в АУАН и наказателното постановление Договор за потребителски кредит. По делото няма спор за факти по същество, поради което фактическата обстановка, приета за установена от районния съд, се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал.

   За да постанови обжалвания акт, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на процесното Наказателното постановление, водещи до отмяна на НП.

   Настоящият касационен състав приема, че решението на РС Шумен е съобразено и с материалния закон. Законодателят в разпоредбата на чл.10а ал.1 от ЗПК е допуснал възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В ал.2 на същата разпоредба обаче е въведено ограничение по отношение на таксите и комисионните, като такива не могат да бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В настоящата хипотеза по отношение на процесния Договор за банков кредит е изискано „заплащане на комисионна за кредитна оценка и одобрение в размер на 0.50% от размера на кредита, но не по-малко от 50.00 лв., дължими от кредитополучателя най-късно до датата на усвояване на кредита“ – т.11 от Договора. Касационният състав приема, че изводът на решаващият съд, който е направен въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, че така определената и изискуема комисионна по своя характер е такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, е напълно законосъобразен и правилен. Фактите как е определен размерът на тази такса, в кой момент е платима са относими към правилото на чл.10а ал.4 от ЗПК, който изисква таксите и комисионните да бъдат ясно и точно определи в договора за потребителски кредит, като това включва как е формиран размера, вида на таксата и за кое действие се дължи. Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК се преценява въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на кредита. В приложения по делото договор, изрично е посочено, че това е „комисионна за кредитна оценка и одобрение“ и се дължи от всеки кредитополучател. Тази формулировка предполага, че тази такса се дължи за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита към момента на сключване на договора. Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други и същите безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита. Правилно решаващият съд е посочил, че ако тази комисионна е свързана само за кредитна оценка и одобрение, тя би следвало тогава да се събира еднократно, от всички кандидатстващи за кредити потребители и да не е обвързана с размера на кредита.

   С оглед изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав приема, че касаторът в качеството си на кредитор е нарушил разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК и правилно е ангажирана отговорността му по реда на чл.45 ал.1 от ЗПК. В тази връзка законосъобразни се явяват и изводите на въззивния съд, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила.

   Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

   С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд град Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

   С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира че такова се дължи за сумата в размер на 80.00 лв. за касационната инстанция, поради което касаторът „П.И.Б.“ АД следва да бъде осъден да заплати на КЗП направените по делото разноски в размер на 80.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №225 от 13.06.2022 г., постановено по АНД №256/2022 г. по описа на Районен съд Шумен.

   ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявано от управителя П.Х.С., да заплати на КЗП направените по делото разноски в размер на 80.00 лв. за настоящата касационна инстанция.

   Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.......................          ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................

 

                                                                                  2. ...........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.02.2023г.