Р Е Ш Е Н И Е № 59
гр. Видин, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд гражданска колегия
в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
Членове:
при секретаря Оля Велизарова и в присъствието на прокурора ................................
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ гр. дело № 834 по описа за 2021
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба , във връзка
с чл. 128, ал. 1, т. 1, предл. 4 от АПК, подадена от Р.Я.П. – К. срещу Решение
№ 4/2002 г. на ОС „З“ – Макреш, постановено въз основа на молба вх. №
82/07.02.2002 г.
Жалбоподателката твърди, че е единствен
наследник на Ц. М. Ц.в, б.ж. на гр. София, съгласно Удостоверение за наследници
№ РВЕ20- УГ01- 1194 от 2020г., издадено от Столична община.
Сочи се в жалбата, че наследодателят на
жалбоподателката - Ц. М. Ц.в от своя
страна е имал придобито имущество в качеството на наследник на М. Ц.в Ц.в,
роден на *** ***, сред които и ниви в землището на с. Подгоре, обл. Видин -
общо 24.468 дка, земеделска земя, възстановени с Решение № 40 от 10.01.2000 г.
на ОСЗ - Макреш.
Излага
се, че през месец януари 2020 г. жалбоподателката поискала информация от ОС „З“
- Макреш за земеделските земи, собственост на наследодателя й Ц. М. Ц.в. В
отговор от общинската служба я уведомили, че на наследодателя й са възстановени
с Решение № 40 от 10.01.2000г. на ОС „З“ - Макреш земеделски земи в землището
на с. Подгоре, обл. Видин в размер на 24.468 дка., както и че през 2002 г. с
молба вх. № 82 от 07.02.2002 г., ведно с която била подадена и декларация от
лицето Н. Т. С., с представено от нея Удостоверение за наследници, в което тя
фигурира като наследник на лицето М. Ц.в Ц.в, издадено от кметство Подгоре с №
45 от 05.02.2002 г., като е поискала определяне на право на обезщетение на
собствениците по реда на чл. 27Б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Въз основа на тази молба е
постановено Решение № 4/2002г. за определяне право на обезщетение на
собствениците по реда на чл. 27Б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
Тъй като жалбоподателката сочи, че е
единствен наследник на М. Ц.в Ц.в поради това се усъмнила в истинността на
ползваното от С. удостоверение за наследници и сезирала РП - Видин.
Поддържа, че РП - Видин разгледала жалбата
й, извършила проверка по същата и с Постановление от 03.09.2020г. отказала да
образува досъдебно производство по същата, поради изтекла абсолютна погасителна
давност за провеждане на наказателно производство. В хода на проведена проверка
по преписката е установено, че лицето Н. Т. С. е вписана като наследник в две
различни удостоверения за наследници, а именно Удостоверение № 47/06.02.2002 г.
за наследници на лицето М. С. Ц.в, роден на *** г. и Удостоверение № 45 от
05.02.2002 г. за наследници на лицето М. Ц.в Ц.в, роден на *** г. и двете
удостоверения са издадени от кметския наместник на с. Подгоре. Установено е
също, че по отношение на лицето М. Ц.в Ц.в, Н. С. не е наследник и не е
пълномощник на негов наследник.
Жалбоподателката
твърди, че като единствен наследник на М. Ц.в Ц.в никога не е подавала молба за
определяне на право на обезщетение на собствениците по реда на чл. 27Б, ал. 4
от ППЗСПЗЗ, нито е упълномощавала с такова право други лица, в това число и Н. Т.
С.. В жалбата се сочи, че и наследодателят на жалбоподателката - Ц. М. Ц.в
(починал през 1998 г.) също не е подавал такава молба и не е упълномощавал
никого да подава такава.
Сочи
се, че с подаването на молба до ПК Макреш за обезщетяване с ПКБ вместо
възстановените с план за земеразделяне земеделски земи (вх. № 82 от 07.02.2002 г.)
и издаване на Решението на ПК за замяна, без съгласието на жалбоподателката,
същата е ощетена. Излага, че никога не е искала ПКБ вместо земя, нито тя, нито
наследодателите й. Твърди, че документите, използвани за извършване на замяната
на наследствените й имоти за компенсаторни бонове са неистински и че е
единствен наследник на М. Ц.в Ц.в. Твърди също, че издаденото от кметския
наместник на с. Подгоре А. Т. Т. Удостоверение за наследници на лицето М. Ц.в Ц.в,
роден на 25.11.19007г. с рег.№ 45 от 05.02.2002г., в което е вписано като
наследник лицето Н. Т. С. е документ с невярно съдържание, както и, че въз
основа на така издаденият документ с невярно съдържание, без нейно съгласие ОС
„З“ - Макреш е издала Решение, с което е заменила наследствените й земи с
компенсаторни бонове.
Иска
се от съда да постанови Решение, с което да обяви обжалваното Решение №
4/2002г. на ОСЗ - Макреш, постановено въз основа на молба вх. № 82/07.02.2002г.
на същата служба за НИЩОЖНО, тъй като е постановено при използване на документи
с невярно съдържание и при липса на съгласие от страна на Р.Я.П.-К. като
единствен собственик на ниви в землището на с. Подгоре, обл. Видин - общо 24.468
дка, земеделска земя, възстановени с Решение № 40 от 10.01.2000 г. на ОСЗ -
Макреш, постановено по преписка № 02001/1992г. на Поземлена комисия с. Макреш.
Претендират
се и направените разноски.
С
протоколно определение от 27.05.2021 г. на основание чл. 227 от ГПК Съдът е
конституирал като ответник по жалбата ОС „З“ – Видин, която е правоприемник на
ОС „З“ – Макреш.
В
срока по чл. 163, ал. 2 от АПК ответникът ОС „З“ – Видин не е представил писмен
отговор по жалбата.
Жалбоподателката ангажира писмени
доказателства и навежда доводи по същество.
Ответникът по
жалбата ОС „З“ – Видин е представил процесната административна преписка № 02001/16.03.1992
г., взел е становище в съдебно заседание по същество, че административната
процедура по издаване на обжалваното решение е изпълнена по ЗСПЗЗ правилно и
законосъобразно, поради което оспорва жалбата като неоснователна.
Прието е по делото
и копие от прокурорска преписка № 1668/2020 г. по описа на РП – Видин.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна съдът установи следното:
Видно от
Удостоверение за наследници № РВЕ20-УГ01-1194 от 19.02.2020 г., издадено от
Столична община жалбоподателката Р.Я.П. – К. е наследник на Ц. М. Ц.в, б.ж. на
гр. София, който пък видно от Удостоверение за наследници изх. № 06/05.03.2020
г., издадено от Кметски наместник на с. Подгоре, общ. Макреш, обл. Видин е
наследник на М. Ц.в Ц.в, роден на *** г., б.ж. на с. Подгоре, който е негов
баща. В жалбата се твърди, че вместо възстановяване на наследствените му
земеделски земи е определено обезщетяване с поименни компенсаторни бонове /ПКБ/
като за целта е използван документ с невярно съдържание, поради което решението
не е породило правно действие, което искане не е ограничено със срок, поради което
жалбата се явява допустима.
С молба от 06.01.2020
г. до ОД „З“ – Видин, жалбоподателката Р.П.-К. помолила да й бъде възстановено
правото на собственост на земите на Ц. М. Ц.в като единствен негов наследник.
Същата била уведомена от ОД „З“ – Видин с писмо изх. № РД-10-18/17.01.2020 г. и
допълнение към писмото, че след направена проверка по преписка с вх. № 02001 за
землището на с. Подгоре е установено, че са възстановени общо 24.468 дка
земеделска земя с Решение № 40/10.01.2000 г. на наследниците на М. Ц.в Ц.в.
След подадена молба с вх. № 82/07.02.2002 г. е постановено Решение № 4 за
определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 27б, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ, към което са приложени документи, описани в писмото, един от които
Удостоверение за наследници № 45 от 05.02.2002 г. на М. Ц.в Ц.в, издадено от
кметство с. Подгоре, където лицето Н. Т. С. фигурира като един от наследниците.
От приложената от
ответника по жалбата административна преписка № 02001/16.03.1992 г. се
установява, че на наследодателя на жалбоподателката са възстановени с Решение №
40 от 10.01.2000 г. земеделски земи в землището на с. Подгоре, обл. Видин в
размер на 24.468 дка. На 07.02.2002 г. била подадена молба вх. № 82 с приложена
към нея декларация от лицето Н. Т. С. и Удостоверение за наследници № 45 от
05.02.2002 г., издадено от кметство с. Подгоре, в което удостоверение Н. С.
фигурирала като наследник на лицето М. Ц.в Ц.в. Въз основа на посочените
по-горе документи Н. С. поискала определяне на право на обезщетение на
собствениците по реда на чл. 27 Б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В последствие на Н. С.
били издадени поименни компенсационни бонове в качеството й на наследник на М. Ц.в
Ц.в.
От преписката също
се установява, че лицето Н. Т. С. е била упълномощена от И. П. Ц.ва от с.
Подгоре да разполага както намери за добре с наследствената й земеделска земя,
която има по наследство от М. Ц.в Ц.в – бивш жител на с. Подгоре, имот № 27030,
имот № 107025 и имот № 127011. С друго пълномощно с валидност до 31.12.2002 г. И.
П. Ц.ва от с. Подгоре е упълномощила Н. Т. С. да разполага както намери за
добре с права да продава поименни компенсационни бонове МФ серия А № 1075907 и
поименни компенсационни бонове МФ серия А № 1075908 от дата 22.02.2002 г. Освен
Н. Т. – И. П. Ц.ва от с. Подгоре упълномощила със същите права и лицето С. М. С.
/неин син/ да разполага както намери за добре с наследствената им земеделска
земя в землището на с. Подгоре, която двамата имат по наследство от М. С. Ц.в -
бивш жител на с. Подгоре, а именно да я продава, заменя, дава под аренда на
частни лица и фирми.
На 08.07.2020 г. Р.П.-К.
подала жалба до РП – Видин, въз основа на която била образувана преписка вх. №
01668/2020 г., която преписка приключила с Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 03.09.2020 г. поради изтекла погасителна давност
Видно от
представеното от жалбоподателката с жалбата Удостоверение за наследници изх. №
06/05.03.2020 г., издадено от Кметски наместник на с. Подгоре, общ. Макреш,
обл. Видин като съпруга на наследодателя М.
Ц.в Ц.в, роден на *** г. е посочена Ц. М.а Ц.ва, а не лицето И. П. Ц.ва,
която е упълномощила Н. Т. С. и С. М. С. да разполагат както намерят за добре с
наследствената им земеделска земя в землището на с. Подгоре.
Видно от приложения
към прокурорската преписка препис от Личен регистрационен картон в ЕСГРАОН
/лист 95 от делото/ И. П. Ц.ва е вписана
като съпруга на М. С. Ц.в, роден на *** г., а не на М. Ц.в Ц.в роден на *** г.
От сведението на С.
М. С., дадено на 27.07.2020 г. по прокурорската преписка /лист 100 от делото/
се установява, че М. Ц.в Ц.в е бил чичо на баща му М. С. Ц.в.
Разгледана по
същество съдът счита жалбата и за основателна.
Съдът приема, че
след възстановяване правото на собственост върху процесните земеделски земи на
наследниците на М. Ц.в Ц.в, роден на *** г. с Решение № 40 от 10.01.2000
г. на ПК – с. Макреш, обл. Видин,
наследниците на същия не са подавали в ПК – Макреш искане за замяна на
възстановени земи с ПКБ. Това са направили наследниците на М. С. Ц.в, роден на ***
г., а именно И. П. Ц.ва и Н. Т. С., които представили удостоверение за
наследници № 45/05.02.2002 г. на лицето М. Ц.в Ц.в,което е неистинско,с оглед посочването в същото на невярното обстоятелство,че те са негови
наследници,при което се налага извод,че липсва волеизявление на действителните
наследници на М. Ц.в Ц.в за замяна на възстановени земи с ПКБ.
Съгласно ППЗСПЗЗ,
действащ към датата на постановяване на обжалваното решение, лицата, чиято
собственост върху земеделските земи по решение на поземлената комисия се
възстановява с план за земеразделяне, могат да поискат вместо земя да получат
компенсационни бонове, като „те заявяват писмено пред поземлената комисия
желанието си вместо земя да получат поименни компенсационни бонове“. В случая е
било налице такова заявление, но то е било от страна на лице, което не е
наследник на лицето, на чиито наследници са възстановени земеделските земи.
Затова с обжалваното Решение практически се отнемат възстановените земеделски
земи на наследника на М. Ц.в Ц.в – Р.
Я.П. – К. и вместо тях се определя обезщетение с компенсационни бонове, без да
са налице законовите условия – надлежно изразена воля на наследника. Поради
това обжалваното Решение не е произвело действие изобщо. Жалбата като
основателна относно искането да бъде обявено обжалваното Решение на ПК –
Макреш, обл. Видин за нищожно следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото, в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените от ищцата деловодни разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер 650.00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 4 от 07.02.2002 г. по преписка за
обезщетяване с поименни компенсационни бонове вместо възстановяване на
земеделски земи в землището на с. Подгоре вх. № 02001 от 07.02.2002 г.,
издадено от Поземлена Комисия - с. Макреш, обл. Видин, с което на наследниците
на М. Ц.в Ц.в, б.ж. на с. Подгоре, общ. Макреш се определя правото на
обезщетение с поименни компенсационни бонове вместо възстановяване на
земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. Подгоре, както
следва: Нива, 3.000 дка, III категория, имот № 107025,
местност „Върха“; Нива, 5.008 дка, V категория, имот № 127011,
местност „Черни пън“; Нива, 16.460 дка, IX категория, имот № 027030,
местност „Нецин градеж“ – общо 24.468 дка.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – Видин с адрес: гр. Видин, ул.
„Рибарска“ № 12 да заплати на Р.Я.П. – К., ЕГН: ********** с адрес: ***, кв.
„Мусагеница“ бл. 86Б, вх. А сумата в общ размер от 650.00 лева – разноски по
делото /600.00 лева за адвокатско възнаграждение и 50.00 лева – държавна
такса/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин в четиринадесетдневен
срок от съобщението му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: