Решение по дело №176/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във вр. с чл.219,ал.3 ЗУТ ,във вр. с чл.149,ал.5 от АПК.

Образувано е по жалба , подписана с валиден ел. подпис, от И. Б. Л. от [населено място],общ.[област], [област], [улица],вх.Б,ап.29 срещу Заповед №845/09.08.2024г. на кмета на община Вълчедръм, с която на основание чл.135,ал.3 и ал.4, във вр. с чл.134, ал.2,т.6 ЗУТ и Протокол №5 от 12.07.2024г. на Експертния съвет по устройство на територията при О. В. и заявление за изменение на ПУП, вх.№ТУ-24-95 от 27.02.2024г., подадено от И. Б. Л., е отказано одобряване на проект за ПУП за изменение на плана за регулация на [населено място] за УПИ І и УПИ 15 ,кв.55 ,внесен по реда на чл.135а от ЗУТ, по заявление, вх.№ ТУ-24-95 от 27.02.2024г., подадено от И. Б. Л..

В жалбата се иска прогласяване на оспорената заповед, за нищожна, доколкото обявлението за проекта за ПУП, изх.№ТУ-24-95-/9/ от 17.06.2024г. е подписано от лице без представителна власт, а именно „за кмет“на О. В. е подписано от зам-кмета И. Б., на основание заповед №1685/ 29.12.2023г.на кмета на Община Вълчедръм. Цитираната заповед нарушавала заповед №1483/01.12.2023г. на кмета на Община Вълчедръм , с която се определят функциите на зам.-кметовете на Община Вълчедръм. Изрично в същата се цитирало ,че за всяко отсъствие на кмета ,се издава отделна заповед за заместване от зам-кмета ,при което в случая такава липсва за датата, на която е издадено обявлението.Това опорочавало оспорената заповед до степен на нищожност. Иска да се прогласи нищожността на оспорената заповед,на основание допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила,в процедурата по издаване на оспорената заповед до степен на нищожност. В съдебно заседание жалбоподателя ,чрез процесуалния си представител, адв.Г. Г. поддържа жалбата ,по същество иска прогласяване на оспорената заповед за нищожна.Няма възражения за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна,претендира разноски.

Ответникът- Кмет на Община Вълчедръм, чрез процесуалния си представител, адв.Ц. Д. моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Прилага писмени бележки, в които излага съображения, че процесната заповед не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен орган, и в предвидената писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, при издаване на заповедта ,които да обосноват нейната нищожност. Навежда съображението, че издаването на обявлението от зам.-кмета на общината касае законосъобразността на заповедта, не и нейната нищожност и не следва да бъде обсъждано от съда. Претендира разноски за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие и пълномощно/л.133/ ,прилага и списък по чл.80 ГПК/л.142/.

Заинтересованите страни- Б. Б. Л. , Р. И. Л. със съгласието на нейния баща И. Б. Л., Б. И. Л. и В. В. Л. не се явяват и не вземат становище.

С разпореждане [номер]/05.06.2025г. съдът е указал на жалбоподателя да обоснове правния си интерес от обжалване на настоящата заповед, като в отговор жалбоподателя твърди, че е собственик на УПИ 15-3017,в кв. 55 по плана на [населено място], като отказа се отнася до този имот ,при което за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване. Прилага НА№125,т.ІІІ, рег.№2553,дело №447/2019г. на нотариус с район на действие този на РС-Лом/л.106/.

С разпореждане [номер]/12.06.2025г.,делото е насрочено в ОСЗ с призоваване на страните.

Доказателствата по делото са писмени.

Административен съд – Монтана, ІІІ състав, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление, вх.№ТУ-24-95/27.02.2024г. ,подадено по реда на чл.135а ЗУТ ,от И. Б. Л. е поискано изменение на ПУП в обхват на поземлени имоти ,представляващи УПИ 1 и УПИ 15, в кв.55 по регулационния план на [населено място], на основание чл.134,ал.2,т.6 ЗУТ. Към същото е приложена мотивирана обосновка и Проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ 1 и УПИ 15 , в кв.55 по плана на Вълчедръм, изработен от инж. Й. Л..Видно от представените по делото нотариални актове ,УПИ І, в кв. 55 по плана на Вълчедръм е собственост на Р. И. Л. и Б. И. Л.- общо на 1/6 ид.част от имота, на основание НА№76,т.28,рег.№13702,дело №2202/2013г./л.105/, а 4/6 ид.части от имота са собственост на Б. К. Л., съгласно НА№126,т.7,рег.№3710, дело№313/2010г. на нотариус с район на действие този на РС-Лом/л.104/. След указания на съда с разпореждане [номер]/10.06.2025г. досежно останалата 1/ 6 ид част от имота ,с писмо на л.111 от делото, жалбоподателя е уточнил,че същата е собственост по наследство на брат му Б. К. Л.. По отношение на УПИ 15, в кв. 55 по плана на [населено място] ,същият е собственост на жалбоподателя И. Б. Л. и неговата съпруга В. В. Л. /СИО ,като придобит по време на брака/.Приложено е удостоверение за гр. брак /л.114/ и НА №125,т.ІІІ,рег.№2553,дело №447/2019г. на нотариус с район на действие този на РС-Лом/л.106/.

С писмо, изх. №ТУ-24-95-8/1/ 11.03.2024г на кмета на общината заявителя е уведомен ,че възложителите на исканото изменение не са всички собственици/л.24/.

С писмо вх.№ТУ-24-95-/2/ от 28.03.2024г./л.27/ ,подадено от И. Б. Л. са представени подписани заявления от Б. Б. Л.,Б. Б. Л., Р. И. Л. и И. Б. Л..

Със заповед №443/24.04.2024г. /л.34/ е спряно производството по одобряване на ПУП-ПР за УПИ І и 15 в кв.55 по рег. план на Вълчедръм с мотиви ,че в АС-Монтана има заведени дела№757/2023г.и №758/2023г. против заповеди на кмета на община Вълчедръм за премахване на незаконнн строежи в цитираните поземлени имоти, предмет на заповедта. Заповедта за спиране е обжалвана пред АС-Монтана и е образувано адм.д. №230/2024г., по което съдът се е произнесъл с определение №691/ 16.05.2024г./л.37/ ,с което е отменил заповедта за спиране, и е върнал преписката на кмета на Община Вълчедръм за продължаване на процедурата и произнасяне по заявлението на И. Л. , в 14- дневен срок от влизане в сила на определението.

С Обявления /л.40,43,46/,Община Вълчедръм е съобщила на заинтересуваните лица Б. Б. Л. ,И. Б. Л. и като законен представител на Р. И. Л.,и Б. И. Л. ,че е започнала процедура по разглеждане и проучване на ПУП за изменение на плана за регулация за УПИ І и УПИ 15 в кв.55 по плана на [населено място], внесен по реда на чл.135а ЗУТ.За възражения е указал на страните , че могат да подават възражения срещу проекта за ПУП-ПР по реда на чл.128,ал.5 ЗУТ.

С Протокол №5 от 12.07.2024г. , Експертен съвет по устройство на територията при община Вълчедръм /л.49-51/НЕ ПРИЕМА проекта за ПУП-ПР с мотива, че липсват данни за собствеността на 5/6 ид.части от УПИ І-401 в кв.55 и липсват пълномощни на заявителите за изменение на ПУП-ПР ,доколкото всички са подадени от И. Б. Л..

На база протокола е издадена оспорената в настоящето производство , Заповед №845/ 09.08.2024г. на кмета на община Вълчедръм, с която на основание чл.135,ал.3 и ал.4 ,във вр. с чл.134,ал.2,т.6 ЗУТ и Протокол №5 от 12.07.2024г. на Експертния съвет по устройство на територията при Община Вълчедръм и заявление за изменение на ПУП, вх.№ТУ-24-95 от 27.02.2024г. ,подадено от И. Б. Л., е отказано одобряване на проекта за ПУП за изменение на плана за регулация на [населено място] за УПИ І и УПИ 15 ,кв.55 ,внесен по реда на чл.135а от ЗУТ, по заявление, вх.№ ТУ-24-95 от 27.02.2024г., подадено от И. Б. Л..

По допустимостта на оспорването.

Жалбата е допустима за разглеждане ,като подадена от активно легитирана страна ,имаща правен интерес от оспорване и съгласно чл.149,ал.5 АПК ,доколкото се претендира само нищожност на заповедта ,което не е обвързано със срок. В жалбата не се иска отмяна на заповедта ,доколкото същата е просрочена. Видно от писмо, изх.№ТУ-24-95/15/ от 09.08.2024г./л.59/, заповедта е изпратена и връчена на оспорващия на 12.08.2024г /видно от товарителница на л.61/, а жалбата против нея е подадена на 28.05.2025г./л.2/,при което жалбата е просрочена. Доколкото с жалбата се иска само прогласяване нищожността на заповедта , което не е обвързано със срок, съгласно чл.149,ал.5 АПК ,същата следва да се разгледа по същество .

Обжалваната Заповед №845/09.08.2024г. на кмета на община Вълчедръм е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Съгласно чл.131, ал. ЗУТ в приложимата редакция, (изм. ДВ бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) „Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.“ Съгласно чл.131,ал.2 ЗУТ Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са:1. имотите - предмет на самия план. Съгласно чл. 134, ал. 2 от ЗУТ "Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато: (т. 6) има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях".

В чл. 213 от ЗУТ е предвидено, че съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него – по Административнопроцесуалния кодекс, като в чл. 214, т. 1 от ЗУТ е посочено, че индивидуални административни актове по смисъла на този закон са актовете за устройство на територията по чл. 1, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати.Според Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г., във всички случаи, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси, като правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.

В процесния случай жалбоподателя претендира прогласяване нищожност на обжалваната заповед, в качеството си на съсобственик на УПИ 15, в кв. 55 по плана на [населено място] , и има качеството "заинтересувано лице" по смисъла на чл. 131 от ЗУТ в производството по изменение на ПУП –ПР , за което е направен отказ с процесната заповед.Следователно жалбата е допустима за разглеждане и следва да се разгледа по същество.

Мотивите в заповедта се свеждат до следното:

1.От документите по подадените заявления, се установява, че лицата Б. И. Л. и Р. И. Л. са собственици на 1/6 от недвижим имот, представляващ УПИ 1-401 в кв.55 (H.a. №76. т. XXVIII. рег.№13702, д.№2202/2013 г.)

2.И. Б. Л. е собственик на [УПИ] кв.55. съгласно н.а. №125, т. III. рег.№2553, д.Х«447/30.12.2019 г. При служебно изготвена справка се установи, че имота е придобит ио време на сключен граждански брак в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.21 от Семейния кодекс с лицето В. В. Л.. Същата не е подала заявление по чл. 135а ал. 3 от ЗУТ.

3.Липсват данни за собственост на 5/6 от УПИ 1-401 в кв.55. (Няма представени нотариални актове).

С оглед на гореизложеното не може да установи изпълнението на императивната норма на чл. 131 във връзка с чл. 135а от ЗУТ (съгласие на всички собственици).

4.Към подаденото повторно заявление липсват пълномощни от заявителите (заявленията от останалите съсобственици са подадени с придружително писмо от И. Л. еднолично без приложени пълномощни);

5.Поради факта, че обратните разписки по обявленията за производството по одобряване на ПУП са подписани само от И. Л. не е изпълнено изискването на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ;

6.Във връзка с неприключеното производство по установяване законността на строежите в имотите предмет на ПУП не е изпълнено изискването на чл. 134, ат. 4. т. 1 от ЗУТ (Констатираната пристроена и надстроена незаконно жилищна сграда попада в двата имота.)

7.В изготвения и представен ПУП-ПР не са записани всички съсобственици, като възложители и липсват подписи за съгласие с така изработения Проект за ПУП, съгласно изискванията на чл.64 и чл.65 от Наредба № 8 за обхват и съдържание на устройствените планове.

В заключение е прието ,че проекта за ПУП-ПР не е приет и от Експертния съвет по устройство на територията на община Вълчедръм ,и с оспорената заповед е отказано процедираното изменение на ПУП-ПР за УПИ І и УПИ 15, в кв.55 по плана на [населено място].

По основателността на оспорването.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспорваната заповед се отказва одобряване на ПУП за изменение на плана за регулация на [населено място] за УП ИІ и УПИ 15 ,в кв.55 ,внесен по реда на чл.135а от ЗУТ, по заявление вх.№ ТУ-24-95 от 27.02.2024г., подадено от И. Б. Л..

Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, Подробният устройствен план в обхват до един квартал, се одобрява със заповед на кмета на общината. Оттук следва, че Кметът на Община Вълчедръм е компетентия административният орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде заповед от вида на процесната, като не се споделят от страна на съда възраженията в жалбата ,че същата е издадена от некомпетентен орган. Възражението , че обявлението, с което е стартирала процедурата е подписано от зам.- кмета И. Б. без наличие на представителна власт, е неоснователно. Спазена е и изискуемата писмена форма за валидност на административния акт.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на оспорващия, че обжалваният административен акт е нищожен.

При липса на легално определение на понятието "нищожност" в АПК, следва да се възприеме установеното в административноправната теория и трайната съдебна практика становище, че обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни актове, засегнати от много тежък по степен порок, при който, въпреки че притежава някои външни белези на административен акт, същият въобще не е годен да породи правни последици. Най-общо нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от административния орган правни последици. Липсата на компетентност на административния орган – материална, местна или по степен, винаги води до нищожност на акта. Нарушенията на административно-производствените правила също могат да са основания за нищожност, когато са толкова съществени, че нарушението да е довело до липса на волеизявление. Приема се, че е налице нищожност на административния акт и в случаите на нарушение на материалния закон, когато нарушението е толкова тежко, до степен актът да е изцяло лишен от нормативна опора, или правните последици от акта да са нетърпими от правовия ред. В тези случаи преценката за действителността на административния акт следва да е винаги конкретна, и обусловена от тежестта на порока, от който е засегнат акта. За да доведе до нищожност, а не до унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да доведе до пълно отсъствие на предпоставките за издаване на акта – т. е. да няма законово основание за неговото издаване, или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Тези критерии за разграничение на нищожните от унищожаемите административни актове са възприети от теорията и съдебната практика.

В процесния случай в Заповедта е посочено правното основание , за издаването й – чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, според което влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. Разпоредбата изисква съгласие на всички собственици на имотите-предмет на изменението на ПУП-ПР ,като неподаването на заявления от всички собственици на двата ПИ е достатъчно основание да се откаже процедирането както от ЕСУТ,така и от кмета по реда на чл.135,ал.3 ЗУТ. Заповедта е и мотивирана, подробно са изложени фактически и правни основания за това.По разбиране на съда ,подписването на обявлението ,с което е стартирала процедурата от зам –кмета И. Б. си има законово основание с издадената от кмета заповед №1685/29.12.2023г.,определяща го като лице ,което има всички права да замества кмета при отсъствие,считано от 01.01.2024г. вкл.,видно от заповедта на л.90,без да е необходима изрична заповед за всяко едно отсъствие на кмета.Този факт не е нарушение на закона ,още по-малко съществено ,което да опорочи издадената заповед до степен на нищожност.Съдът не приема в този смисъл доводите ,изложени в жалбата, че заповедта е нищожна. Изискан е от съда и регистър на заповедите на кмета на община Вълчедръм, от ответника по делото , представен с писмо вх.№1262/09.07.2025г.на л.138-141 от делото, от който е видно,че заповедта е заведена в регистъра/ заповед №1685/ 29.12.2023г./.

Неоснователно се претендира в жалбата и, че заповед №1685/ 29.12.2023г. /л.90/противоречи на заповед №1483/01.12.2023г./л.91/, и двете издадени от кмета на Община Вълчедръм. Това е така, защото със заповед №1483/ 01.12.2023г. се делегират на зам.- кмета И. Б. функции в областта на общински бюджет и финанси, икономически дейности, екология и чистота, общинска собственост,устройство на територията, земеделие, животновъдство и административно обслужване. Подписаното обявление ,с което е стартирала процедурата се отнася до устройство на територията, при което заповед№1483/01.12.2023г.не противоречи на заповед №1685/29 .12.2023г., определяща зам-кмета И. Б. като лице ,което има всички права да замества кмета при отсъствие,считано от 01.01.2024г., а я допълва.

Доколкото заповедта е издадена от компетентен орган ,в пределите на неговата материална и териториална компетентост , в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон и целта на закона ,които да са толкова съществени,че да обосноват нищожност, жалбата се явява неоснователна.

Съдът приема, че процесната заповед не е засегната от толкова съществен порок, който да е довел до нетърпимо от правния ред противоречие с материалния закон, тъй като акт с подобно съдържание и правни последици е по принцип допустим от правния ред. Тъй като не са налице основания за прогласяване нищожността на оспорения акт, подадената жалба следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, правото на разноски принадлежи на ответника,който е представил списък по чл.80 ГПК. Съгласно чл.143,ал.3 АПК , основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди адвокатско възнаграждение ,изплатено в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.07.2025г./на л.133/ и съгласно списък/л.142/ в размер на 600 лева. Не е налице възражение от другата страна за прекомерност на разноските за адвокат, но съдът намира, че следва да отбележи ,че определеното такова е под минимума по Наредба №1/2004г за възнаграждения на адвокатска работа /чл.8,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г./и в съответствие с Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело №С-438/22г.,т.е. липсват основания за редуциране на неговия размер.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2,пр.5 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на И. Б. Л. от [населено място], общ.[област], [област], [улица],вх.Б,ап.29 срещу Заповед №845/09.08.2024г. на кмета на община Вълчедръм, с искане за прогласяването й за нищожна.

ОСЪЖДА И. Б. Л. от [населено място],общ.[област], [област], [улица],вх.Б,ап.29 ДА ЗАПЛАТИ на Община Вълчедръм разноски по делото в размер на 600/шестотин/ лева

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.13 АПК.