РЕШЕНИЕ
№. 2077
гр. Пловдив, 17.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Благовеста Каракашева и участието на
прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 2157 по описа на съда за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Т.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Решение № 1310 от 24.06.2022 г., постановено по а.н.д №
1727 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, XXV – ти наказателен състав, с което е потвърдено
Наказателно постановление №36-0000635 от 09.08.2021г., издадено от и.д.
Директор на РД „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на оспорващия на
основание чл.177, ал.3, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11
от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се, че районният съд не е
изяснил съставомерността на деянието. Сочи се непълнота в описанието на
деянието и липсата на фактически установявания относно съществени за
съставомерността му факти и обстоятелства. Възразява се, че не е безспорно
доказано да е извършено нарушение на нормите по чл. 7 от Наредбата. Твърди се,
че след проверката и съставен АУАН е заплатена такса, което не е отчетено при
издаване на НП. Претендира се, че неоснователно за деянието е ангажира
административнонаказателната отговорност на водача. Иска се с отмяна на
съдебния акт и наказателното постановление. Отправя се претенция се присъждане на разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП Наказателно постановление №36-0000635 от
09.08.2021г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация“ –
Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН с
№287445/13.07.2021г., съставен от К.– на длъжност инспектор към РД „Автомобилна
администрация“ – Пловдив.
Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
На 13.07.2021г. около 12:30
часа в обл. Пловдив, с. Белащица, служители към РДАА
- Пловдив
проверка по сигнал извършили на 4-5 камиона, като един е бил управляван от Т.М.
- товарен автомобил „Ман ТГС“, категория N3, с peг. №
***, собственост на „Грома Холд“
ЕООД - клон София, ЕИК 1016116500015, който извършвал превоз на товари за
собствена сметка, /фракция 0/40/ от с. Белащица до с. Лилково, със заверено
копие на лиценз на Общността №********** за превоз на товари, със заповед за
извършване на превоза №105/13.07.2021г. и кантарна
бележка №**********/13.07.2021г. Автомобил „Ман“ с peг.
№ *** бил с четири оси, от които две управляеми оси, с измерено разстояние
между осите 1,40 м на двойната задвижваща 3-та и 4-та ос. В хода на проверката
около 12:30 часа той бил претеглен на мобилен кантар, представляваш две големи
плочи с измервателни устройства отстрани. След като камионът преминал с
всичките си оси, с първа, втора, трета и четвърта, излязла разпечатка на
принтера за всяка ос с какъв тонаж е натоварена. Машината автоматично сумирала
измерената тежест, а контролните органи предварително знаели по талон колко е
допустимата маса на автомобила. След претеглянето контролните органи
установили, че сумата от натоварване на двойната задвижваща ос на процесния
автомобил „Ман“ била 20 965 кг, при максимално допустимо натоварване на оста от
19 000 кг, с което камионът бил претоварен с 1965 кг. Измерването било
извършено с електронна мобилна поосова везна тип „DEWI”
с №**********, със стикер за годност до месец април 2022г. и сертифицирана
рулетка “ВМI Vario 5 метра № 1357”.
АУАН бил съставен в
присъствието на нарушителя, който се запознал със съдържанието му и го
подписал. Впоследствие жалбоподателят депозирал писмени възражения, които били
приети за неоснователни.
7. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета
изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1,
т.5, б. „в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ наложил на водача глоба в
размер на 500 лева.
В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта.
8. Според писмо изх. № 5200-54-8342/5/09.05.2022 г. на
РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив и данните, отразени в заявление рег. №
3-19323/19.04.2021г. до Главна Дирекция "Мерки и измервателни уреди",
везна тип „DEWI” с №********** е преминала проверка валидна до 19.04.2022г.
9. Според свидетелство за регистрация част I – ва № *********, автомобил peг. № ***
има следните характеристики: категория N3, брой на оси – 4; маса – 16687 кг; технически
допустима максимална маса – 41000 кг; допустима максимална маса, определена от
компетентните органи – 41000 кг; разпределение
на технически допустимата максимална маса върху осите: 1 – ва
ос – 7500 кг; 2 – ра ос – 7500 кг; 3 – та ос – 13000 кг;
4 – та ос – 13000 кг.; окачване на задвижващата ос – механично.
10. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
11. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил
обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Възраженията
на жалбоподателя са неоснователни. Видно от съдържанието на АУАН и издаденото
въз основа на същия НП, контролните органи ясно, точно и непротиворечиво са
посочили обстоятелствата, при които е извършено и установено санкционираното
деяние. Няма спор по това кога, къде и от кого е било управлявано процесното
превозно средство. Изяснен е също въпросът за неговите технически спецификации,
които го поставят сред категориите ППС по чл. 6, ал. 1 от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ, за които се прилагат и ограниченията по чл.7, ал.1, т.5,
б. „в“.
Установено
е фактическото състояние на ППС към момента на проведеното контролно замерване.
Последното е отчело точното натоварване на всяка от осите на автомобила, като
съвсем релевантно към отговорността по чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДвП е
съобразено именно натоварването на задвижващата ос, която в случая се явява
двойна – 3 - та и 4 – та. Не се формира спор, по това, че тя е понасяла товар
от 20 965 кг, превишаващ с 1965 кг
максимално допустимото натоварване, предвидено в чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от
Наредба №11 от 03.07.2001г. – 19 тона при разстояние между осите от 1,3 до 1,8
м включително, какъвто е настоящият случай. Доказва се и техническата годност
на използваното средство за измерване, поради което установените резултати не
могат да бъдат поставяни под съмнение.
Безспорно
е също, че към момента на проверката (13.07.2021г., 12:30 часа) за превозното
средство не е била заплатена такса за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. Това обстоятелство е видно и от представената от нарушителя квитанция с
дата 13.07.2021г., 13:08 часа. В случая противоправното
поведение е реализирано, едва след което са предприети и действия за възползване
от режима по чл. 14, ал. 3 от Наредба №11 от 03.07.2001г., допускащ движение на
претовареното ППС по пътищата за обществено ползване след заплащане на
съответна такса. Сочената в тази насока от оспорващия съдебна практика по адм. дело № 666/2022г. на Административен съд –
Пловдив е неотносима към спецификите на
настоящия казус, тъй като тя е формирана при различна фактическа и правна
обстановка.
При
тази безспорна фактическа установеност, правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на водача на превозното средство, каквато именно е повелята на
чл.177, ал 3, т.1 пр. 3 ЗДвП.
Ирелевантно за състава на
нарушението се явява обстоятелството, че непосредствено след проверката
нарушителят е предприел действия за заплащане на дължимите такси по чл.14, ал.3
от Наредбата за извънгабаритните и/или тежките ППС.
Това поведение районният съд правилно е отнесъл към обстоятелствата, значими за
определяне размер на следващото се наказание. В случая последното е определено
законосъобразно по вид и размер, който се явява минимален, поради което не
подлежи на допълнителна редукция.
Не са налице и заявените от нарушителя обстоятелства,
които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен
случай на административно нарушение може да се приеме това административно
нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. За да се прецени степента на обществена опасност
на нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За нуждите на тази преценка следва да бъдат
претеглени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с оглед отличаването
на конкретното деяние от типичните нарушения от същия вид. Такава проверка от
районния съд е извършена и преповтаряне на мотивите е излишно. Поредността на нарушението и заплащането на дължимите
такси са смекчаващи обстоятелства, но
изолирано те не разкриват по – ниска степен на обществена опасност на
нарушението. При липсата на други обстоятелства, които да открояват деянието от
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, не са налице и основанията
за квалифицирането му като „маловажно“.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
12. Ответникът в настоящото
производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1310 от 24.06.2022 г.,
постановено по а.н.д № 1727 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, XXV
– ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.