Р Е Ш Е Н И
Е № 260430
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХІІІ гр.
състав, в публично съдебно заседание на 03.11.2021 г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Козова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 43 по
описа на съда за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Конститутивен иск с правно основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Анверс – конструкт“ ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
„Кукленско шосе“ № 12, ет. 2, офис 5,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Е. А. И.
, чрез адв. Н.И.Ш., против Х.Р.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** и М. Х. Г. с
ЕГН ********** с адрес: ***. В същата е заявено искане за прогласяване по
отношение на ищеца на недействителност на „акт
на разпореждане на Х.Р.Г. чрез джиро“ на 45 000 поименни акции с право
на един глас от капитала на „Ай Хотел Мениджмънт“ ЕАД с ЕИК ********* в полза
на М.Х.Г..
Ищецът обосновава исковата си претенция, твърдейки, че
се явява кредитор на ответника Х.Р.Г. за вземане, произтичащо от спогодба с
нотариална заверка на подписите с рег. № 879 от 19.02.2018 г. на нотариус Славко Попов, рег. № 638 на НК с
район на действие РС – Пловдив, по силата на която „Ай Хотел“ ЕАД с ЕИК *********,
представлявано от Х.Р.Г., в качеството му на длъжник, и Х.Р.Г., в качеството му
на солидарен длъжник, се задължили да му изплатят сумата от 232 906.80 лв.
/двеста тридесет и две хиляди деветстотин и шест лева и осемдесет стотинки/ на
четири вноски в срок до 25.05.2018 г., както следва: сумата от 5 000 лв. –
в деня на подписване на спогодбата; сумата от 50 000 лева – в срок до
15.03.2018 г.; сумата от 31 000 лв. – в срок до 15.04.2018 г. и сумата от
146 906.80 лв. – в срок до 25.05.2018 г.
С оглед неизпълнение на задължението по втората вноска
на уговорения падеж от страна на длъжника и съгласно чл. 5 от сключената
спогодба сочи, че вземането станало изискуемо в пълен размер, като заедно с
това се дължалa и неустойка
в размер на 5 000 лева. Последвало плащане на четири суми, формиращи сбор
от 88 000 лева, на посочени в исковата молба дати, различни от
уговорените. До дата 13.07.2018 г. длъжникът изплатил общо 93 000 лева.
Предвид преустановяване на изпълнение на задължението ищецът депозирал в
Районен съд – Пловдив две отделни заявления за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за оставащата неизплатена главница,
съответно за сумата от 123 407.26 лв. и за сумата от 16 499.54 лв. За
последната и за законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
съответната сума от 16 499.54 лв. в съда до окончателното й изплащане,
както и за направените в производството разноски бил издаден изпълнителен лист
№ 3778 от 23.04.2019 г. въз основа на заповед за изпълнение № 3424/19.04.2019
г. по ч.гр.д. № 5364/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив. На база на
издадения изпълнителен лист ищецът депозирал молба за образуване на
изпълнително производство пред ЧСИ Ангел Ангелаков, с рег. № 826 на КЧСИ с
район на действие – Окръжен съд – Пловдив, вследствие на което било образувано
изпълнително дело № 167/2019 г. срещу длъжниците „Ай Хотел“ ЕАД и Х.Р.Г.. По
посоченото дело било присъединено и вземане на ищеца по изпълнителен лист №
261580 от 14.10.2020 г., издаден по гр.д. № 10392/2019 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, за сумата от 10 481 лв., представляваща мораторна лихва
върху дължима главница от 16 499.54 лв. за периода от 21.03.2018 г. до
04.04.2019 г.
Сочи, че повече от десет месеца след възникване на
задължението по сключената спогодба - на 31.01.2019 г. длъжникът Х.Р.Г. се
разпоредил с всички притежавани от него акции от капитала на „Ай Хотел
Мениджмънт“ ЕАД с ЕИК 204 720 481 в полза на неговата ***М.Х.Г., като
самият акт на разпореждане бил инкорпориран в джиросване на 45 000
поименни акции, всяка от които на стойност от по 1 лев. Към датата на
джиросването за акциите били внесени 25 % от тяхната номинална стойност или
сумата от 11 250 лева. С оглед на риска от последващо разпореждане с
посочените акции от страна на М.Х.Г. ищецът подал молба за обезпечение на бъдещ
иск, въз основа на която пред Окръжен съд – Пловдив било образувано ч.т.д № 812/2020
г. С Определение № 260778 от 16.12.2020 г., постановено по посоченото дело,
било допуснато исканото обезпечение чрез налагане на запор върху съответните
акции. В дадения едномесечен срок ищецът предявява настоящия обезпечен иск,
като моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен по
отношение на него „акта на разпореждане
на ответника Х.Р.Г. чрез джиро“ с притежавани от същия 45 000 поименни
акции с право на един глас от капитала на „Ай Хотел Мениджмънт“ ЕАД с ЕИК 204
720 481 в полза на М.Х.Г.. Претендира разноски, направени както в
настоящото, така и в обезпечителното производство.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответниците са депозирали отговор на искова молба, в който заявяват, че искът
макар допустим, се явява неоснователен, тъй като не са налице установените от
законодателя елементи на фактическия състав на предявения иск. На първо място,
изтъква, че действието, срещу което е насочен последният, е самото джиро,
което, от своя страна е способ за прехвърляне на вече продадени акции, който не
би могъл да увреди кредиторите. В подкрепа на това в отговора са изложени
аргументи за правната характеристика на същото. На следващо място, сочи, че
процесните акции са прехвърлени в момент (в края на месец януари 2019 г.), в
който „Ай Хотел Мениджмънт“ ЕАД е имало различни публични задължения към
Национална агенция за приходите, към туроператори, доставчици и партньори и
стоящи срещу тези задължения в пъти по-ниски като стойности активи. С оглед на
това обстоятелство е заявено, че получаването на парични средства срещу
прехвърлянето на акции в задлъжняло дружество не е довело до намаляване на
имуществото на Х.Г., а напротив – до получаване на актив, от който ищецът е
могъл много по-лесно да се удовлетвори.
С депозирана допълнителна искова молба ищецът
оспорва всички твърдения, релевирани от ответниците. Изтъква, че в петитумната
част на исковата молба изрично е заявено искане за обявяване на относителна
недействителност на акта на разпореждане на Г. с процесните акции, а не на
самото джиро. На следващо място, оспорва твърдението на ответниците за възможно
удовлетворение на кредиторите от получени в замяна на акциите парични средства.
Сочи, че липсват данни за техния размер и съответно такива да са предоставяни,
което водило до извод, че такива изобщо не са били договаряни или прехвърляни
от единия на другия ответник. Поддържа, че е налице увреждащ характер на
сделката по прехвърляне на акциите и съответно намаляване на имуществото на Х.Р.Г.,
като в подкрепа на това излага, че акциите са актив, който не задължава
притежателят им да понася разходи и който не би могъл да има отрицателна
стойност.
В допълнителен отговор на допълнителната
искова молба ответникът заявява, че поддържа всички направени от него
възражения.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
За да бъде уважен иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки: ищецът да има
качеството на кредитор; ответникът - длъжник да е извършил правно действие,
увреждащо кредитора; вземането на кредитора да е възникнало преди осъществяване
увреждащото действие извън хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД; длъжникът и
третото лице, щом действието е възмездно, да знаят, че така увреждат интересите
на кредитора. Ако увреждащото действие е безвъзмездно по характер или сделката е
едностранна, както е в случая, не е необходимо да се установява знанието на
третото лице. Дали то е знаело за увреждането или не, е без значение, тъй като
в подобна хипотеза интересът на кредитора се предпочита пред интересите на
третото лице, доколкото то е получило нещо, без да престира насреща. Едновременно с това с оглед
родствената връзка между страните по сделката знанието се и предполага – чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
В случая всички материалноправни
предпоставки от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД са налице.
Ответниците не оспорват качеството
на кредитор на ищеца. То се установява и от представените от ищеца
доказателства – неоспорения договор за спогодба от 19.02.2018 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който
са възникнали парични задължения за първия ответник, както и издадени въз
основа на него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, послужили
за образуване на изпълнително дело против длъжника за принудително събиране на
сумите по тях.
Наред с това кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е
всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, което дори може да не е изискуемо или ликвидно,
като същевременно възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането
със съдебно решение. В производството по чл.135 ЗЗД ищецът
установява качеството си на кредитор чрез ангажирането на доказателства относно
възникване на конкретно правоотношение с ответника, по силата на което за ищеца
е породено вземане, а за ответника – задължение.
Извод за
несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е
отречено със сила на пресъдено нещо,
каквато хипотеза в случая не е налице.
Втората предпоставка – извършване на
правно действие от страна на ответника – длъжник, в случая също е безспорна.
Категорично установен по делото факт е извършеното прехвърляне на акции от
първия ответник в полза на втория. Няма спор, че след възникване качеството на кредитор
в полза на ищеца, от страна на длъжника по договора за спогодба е извършено
действие, с което имуществото му, служещо за общо обезпечение на кредиторите, е
намалено. От приложеното извлечение от книга на акционерите на „АЙ ХОТЕЛ
МЕНИДЖМЪНТ“ЕАД, ЕИК *********, гр.Бургас, се установява, че понастоящем като
акционер въз основа временното удостоверение, издадено на 31.07.2017 г. на
първия ответник, е вписана М.Г.. При справка в търговския регистър се
установява също, че с джиро от 31.01.2019
г. правата по същото временно удостоверение са прехвърлени от първия
ответник в полза на втория. Самото временно удостоверение и актът на
разпореждане с поименните акции на гърба на документа са представени по делото
на л. 86.
Предмет
на оспорване от страна на ищеца е самият акт на разпореждане с процесните
акции, а не самото джиро, поради което възраженията на ответниците, че
действието, срещу което е насочен искът, е самото джиро, представляващо способ
за прехвърляне на вече продадени акции, който не уврежда кредитора, са
неоснователни.
Безспорно
с това си действие ответникът е намалил секвестируемото си имущество, спрямо
което кредиторът би могъл да осъществи принудително изпълнение на вземането си.
За преценка основателността на иска по чл.135 ЗЗД намаляването на имуществото
на длъжника по парично задължение е достатъчно, за да се направи извод, че
действието е увреждащо кредитора. Дори да се приеме доводът на ответниците, че срещу
разпореждането е предоставен насрещен актив – парични средства, за което не се
ангажират доказателства, пак не би могло да се приеме, че
увреждане няма, тъй като предназначението на павловия иск е кредиторът да се
удовлетвори от имуществото, респ.
активите, предмет на
разпоредителното действие, а упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи, както след, така и
преди снабдяване с изпълнителен титул. Актуалната съдебна практика
еднопосочно приема, че възражението, че длъжникът разполага и с друго
имущество, извън разпореденото, не е основание да се приеме, че не е налице
увреждане. Противното би означавало
при недобросъвестност на длъжника,
който не погасява дълга си, да му се предостави възможност за избор срещу кое от
притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на
друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга,
който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е
задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само когато
длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между
кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на
възникване на задължението, когато имуществото, респ.
активът, предмет на
разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е
служело за общо удовлетворение на кредитора. Изследването на състоянието на
длъжниковото имущество би имало значение само
в хипотезата
по чл.135, ал.3 ЗЗД, доколкото разпоредителното действие е извършено преди
възникване на вземането, поради което длъжникът и лицето, с което той е
договарял, са се споразумели да увредят кредитора, т.е. да намалят или
затруднят общото обезпечение на кредитора. В този случай състоянието на длъжниковото имущество би представлявало факт от значение
за доказване на намерението за увреждане, но това е състоянието към момента на
извършеното атакувано действие, а не към момента на предявяване на павловия иск. Така или иначе правният интерес от иска по чл.135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на
принудително изпълнение към чужда вещ
или актив, доколкото
приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на
тази вещ или актив понася санкцията да търпи
изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й
придобиване – действал е със знанието, че сделката е увреждаща – чл.135 ал.1
предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно или в резултат на едностранна сделка в негова полза, както
е в случая. При уважаване на иска приобретателят ще трябва да предостави имуществото си, респ. актива, за удовлетворяването на чуждо парично задължение, а ако иска да се освободи от изпълнението, може да плати на
кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това може да
иска възмездяване от него.
Доколкото
в случая разпоредителната сделка е едностранна, е необходимо да се установи
знание за увреждането й само у длъжника, който я е извършил. Не е нужно да се установява знанието на третото лице. В тази
хипотеза, както и при двустранна безвъзмездна сделка, интересът на кредитора се
предпочита пред интересите на третото лице, доколкото то е получило нещо, без
да престира насреща. Едновременно с това с оглед родствената връзка между страните по сделката
/*** и ***/ знанието се и предполага – чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Безспорно
длъжникът знае за увреждането, тъй като джирото е извършено, след като се е задължил
към ищеца по силата на спогодбата. Касае се до знание за
възможността такова увреждане да настъпи в резултат на извършеното правно
действие, не и до наличие на
някаква вина – умисъл или специална цел да се вреди. Безспорно е, /доколкото
вземането на ищеца не е отречено със сила на присъдено нещо/, че ответникът е
знаел за вземането на кредитора към момента на прехвърляне на акциите.
Съобразно
всичко казано по – горе допълнителните доводи на ответниците в писмено
становище на л. 82 не могат да доведат до други изводи – увреждане има дори да
е вярно, че длъжникът разполага с алтернативни активи, служещи за
удовлетворяване на кредиторите. Наред с това субективното отношение на
ответницата е без значение поради едностранния характер на сделката и
родствената й връзка с длъжника, като презумпцията за знание на чл. 135, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Поради това претенцията е
основателна и ще се уважи.
При този изход на делото ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските по делото, които се
установяват в общ размер на 4 056 лв съобразно списък на разноските на л.
87 и доказателствата за действително направен разход в този размер.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо ищеца „Анверс – конструкт“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Кукленско
шосе“ № 12, ет. 2, офис 5, акта на
разпореждане на първия ответник Х.Р.Г. с ЕГН
********** с адрес: *** чрез джиро от 31.01.2019 г. с притежавани от същия 45 000
поименни акции с право на един глас от капитала на „Ай Хотел Мениджмънт“ ЕАД с
ЕИК ********* в полза на втория ответник М.Х.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***.
ОСЪЖДА Х.Р.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** и М.Х.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***
да заплатят на „Анверс – конструкт“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, ет. 2, офис 5 сумата от
4 056 лв – съдебно - деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Пловдивския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: