Решение по дело №538/2025 на Районен съд - Габрово

Делото е образувано въз основа на жалба (заведена под Вх. № Ж-04-07/04.07.2025 г.
за офис Габрово при ТД на НАП Велико Търново), подадена (чрез упълномощен
процесуален представител – адвокат от АК – Габрово) от А.Б.А. като управител на
“Хрансервиз Трявна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Трявна, ул. „Уста Иван“ № 4, против Наказателно постановление под № 825791-
F814959, издадено на 05.05.2025 година от Директор на офис (дирекция) за
обслужване Габрово в ТД на НАП – Велико Търново, оправомощен със заповед №
ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, чрез което за
нарушение по чл. 13 във вр. с чл. 12, т. 1, 6 и 7 от ДОПК, на представляваното от
същия дружество е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 500 лева,
на основание чл. 273 от ДОПК. По съображения, които са изложени в подадената жалба,
жалбоподателя е счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е
обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни
последици, които произтичат от това. Последните не включват разноски, заплатени на този
процесуален представител, чието присъждане да се претендира въз основа на съответните
предпоставки, предвидени в ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по
надлежния ред, оспорва подадената жалба и излага становище за нейното оставяне без
уважение. Този представител също е изразил искане за заплащане на разноски за
осъществено процесуално представителство по делото, които се претендират за присъждане
при предвидените условия в чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН. Освен описаното в горното
изречение, процесуалния представител на ответната по жалба страна е направил и второ
искане - за намаляване (поради прекомерност) на евентуално платения адвокатски хонорар
от жалбоподателя в случай, че сумата за този хонорар надвишава съответния размер, който е
предвиден в действащата нормативна база по отношение на него.
След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и
гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателя А.Б.А. е управител на търговско дружество – „Хрансервиз Трявна“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Трявна, улица
„Уста Иван“ № 4. Извършената справка в търговския регистър сочи, че тази
длъжност той е започнал да изпълнява от 03.07.2025 г., както и че през периода от
26.08.2024 година до 02.07.2025 година управител на дружеството е било друго
лице – Г.А. Асенов, което е било заличено като такъв на 03.07.2025 година.
Във връзка с проверка, отнасяща се до спазване на осигурителното
законодателство, орган по приходите в данъчната администрация към ТД на НАП –
Велико Търново е изготвил искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице (№ П-04000725019292-040-001 от 03.02.2025 година
на л. 28-29), адресирано до управителя на посоченото дружество Г.А., което
(според намиращата се на л. 30 разписка) е било получено от него на 19.02.2025
година. Тъй като той не е изпълнил задължението да представи исканите
обяснения и документи до края (05.03.2025 година) на указания 14 дневен срок, е
била изготвена покана № П-04000725019282-999-001/10.03.2025 г. (на л. 31), с
която управителя на „Хрансервиз Трявна“ ЕООД е бил уведомен, че следва да се
яви на определена дата в офис Габрово при ТД на НАП – гр. Велико Търново за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение във връзка с
неизпълнение на задължението за предоставяне на исканите документи и
1

обяснения. Поканата (разписка на л. 32) е била получена от управителя на 13.03.2025
година, и тъй като на определената дата той не се е явил, а дружеството не е изпратило
представител на указаното място, актът е бил съставен в отсъствието на такъв, съобразно
предвиденото в нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В съответствие с предварително
съобщеното в поканата, след съставянето на акта са били предприети действия за неговото
връчване, при които (след като е бил връчен лично на Г.А. на 02.04.2025 година) същия е
бил подписан от него, след като той се е запознал с отразените в документа констатации във
връзка с нарушението. Въз основа на този акт и на останалите материали по
административно-наказателната преписка е било издадено и посоченото по-горе
наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От данните, които се съдържат в приложената (на л. 7) от НАХД № 538/2025 г. на
Районен съд Габрово разписка, е видно, че обжалваното наказателно постановление №
825791-F814959, издадено на 05.05.2025 година от Директор на офис (дирекция) за
обслужване Габрово в ТД на НАП – Велико Търново, е било получено от управителя
на „Хрансервиз Трявна“ ЕООД Г.А. на 23.06.2025 година. Жалбата против него (според
отразените в същата дата и Вх. №) е постъпила при наказващия орган на 04.07.2025 година,
или в рамките на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал
(съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ
този за получаване на самото постановление. С оглед на изложеното и поради това, че се
явява подадена от страна на правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално
допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за
неговата отмяна.
За да бъде законосъобразно всяко едно наказателно постановление, преди всичко
законосъобразен следва да бъде актът за установяване на онова нарушение, което се
санкционира чрез него. В настоящия акта той е съставен преди изтичане на тримесечен срок
от деня за откриване на нарушителя (който следва да се счете, че съвпада с датата 06.03.2025
година, т.е. с първия ден след този, в който е изтекъл седемдневния срок за предоставяне на
исканите документи и обяснения), както и преди изтичане на отразения в чл. 34, ал. 1, б. ”В”
от ЗАНН двугодишен срок, започнал да тече от 24,00 часа на 05.03.2025 г., до който момент
поради предвиденото в чл. 13, ал. 1 за участниците в производствата по ДОПК (какъвто е
било и представляваното от жалбоподателя дружество) е следвало да се изпълни и
задължението за предоставяне на самите обяснения и на документите, установено в чл. 12,
ал. 1, т. 6 и 7 от ДОПК. Ръководството на “Хрансервиз Трявна” ЕООД е било надлежно
уведомено за датата и часа, на които е следвало да се яви в офис Габрово към ТД на НАП –
Велико Търново за съставяне на акт във връзка с установяване на нарушението, като чрез
самата покана е било предупредено за последиците от неизпълнението на посоченото в нея.
Поради изложеното и тъй като не се е отзовало на нея, акта законосъобразно е бил съставен
в отсъствието на представляващо дружеството лице, в съгласие с предвиденото в
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След съставяне на акта са били предприети
последващи действия във връзка с неговото връчване и подписване, в резултат на които
актът е бил подписан и връчен на управителя на дружеството, в изпълнение на указаното с
чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Предвиденото в нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН също се явява
спазено, след като отразената в наказателното постановление дата сочи, че то е било
издадено преди изтичане на шестмесечен срок от деня за съставяне на акта. Актът и
постановлението са съобразени и с останалите изисквания, които са установени от закона по
отношение на тях. Авторите и на двете са компетентни (според указаното в чл. 279, ал. 1 от
ДОПК) по смисъла на закона лица, в т.ч. и от аспект на изрично упоменатата Заповед №
ЗЦУ-384/27.02.2024 г., издадена от изпълнителния директор на НАП и приложена на л. 8-10
от делото, като притежават всички реквизити, които са предвидени като задължителни в
2

разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Те съдържат сведения не само за времето и
мястото за извършване на отразеното в тях нарушение и деянието, в което то се е изразило,
но и съответната законова норма, която е била нарушена чрез него. Последната е съобразена
с предвиденото в нормативната база – чл. 13, ал. 1 от ДОПК, която е действувала към
отразената в акта и наказателното постановление дата, а свързаните с тази норма
фактически обстоятелства, които имат значение за законосъобразно определяне на правната
квалификация на самото нарушение, се извеждат безспорно от събраните по делото
доказателства. Поради това не би могло да се счита, че изложената в същото фактическа
обстановка не отговаря на действителността, още повече че поддържаните оплаквания в
тази насока не намират опора в данните от приложените по делото доказателствени
материали и се опровергават от тях.
Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на самото нарушение и
правно-организационната форма на отговорното за него лице, съдът намери наложеното
наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер. В наказателното
постановление няма констатации, които да сочат, че до момента за неговото издаване
представляваното от жалбоподателя дружество е било санкционирано с други такива за
извършени нарушения по ДОПК. Това обстоятелство, отчетено заедно с липсата на
установени обективни причини, които да дават обяснение за естеството на тези, които са
довели до неизпълнение на определените по закон задължения от страна на
представляващото същото лице, в никакъв случай не може да се счита, че е обосновало (или
че би могло да доведе) до основания, които да позволяват прилагането на чл. 28, ал. 1 от
ЗАНН, включително и с оглед на последиците (свързани със затрудненията пред
възможността за извършване на проверката по спазване на изискванията на осигурителното
законодателство, във връзка с която са били изискани документите и обясненията),
произтекли от неизпълнение на задължението за тяхното предоставяне. Ето защо следва да
се приеме, че след като е санкционирал дружеството, вместо да приложи тази норма и да
отправя предупреждение към него, наказващият орган е издал едно напълно
законосъобразно (в т.ч. и от аспект на целите на административно-наказателната превенция
по смисъла на чл. 12 от ЗАНН) наказателно постановление, определяйки чрез него
имуществената санкция за нарушението в минимално възможния според чл. 273 от ДОПК
размер от 500 лева. Въз основа на изложените съображения съдът намери, че няма
основания, които да налагат както отмяната, така и изменяването на обжалваното
постановление, поради което прие, че същото следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди. С оглед на тях, след като отчете направеното искане в
това отношение и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално
представителство от страна на съответния юрисконсулт, което не се характеризира с каквито
и да било обективни затруднения, възникнали за извършената от същия дейност заради
фактическата или правна сложност на настоящото дело, намери, че въз основа на
установеното в действащата към момента нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ в редакцията на последната норма по ДВ бр. 74/2021 г., в сила от 01.10.2021 година)
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалба страна минималното
възнаграждение за него, което възлиза на сумата от 80 лева. При това положение и при
липсата на направено в жалбата искане, няма и основания за присъждане на разноски на
жалбоподателя за осъществено процесуално представителство от адвокат, още повече че те
не се претендират от него, а по делото няма представени доказателства за тяхното
заплащане.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................
3

Номер на акта:	126
Дата:	11 септември 2025 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200538
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 юли 2025 г.

Решение по дело №538/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите