МОТИВИ към ПРИСЪДА № 17/16.07.2014 г. по НОХД № 87 по
описа на ПАВЛИКЕНСКИ РС за 2013 година
Подсъдимите К.К.Т.
и К.Р.Б. са обвинени в това, че на 10.11.2009 г. в гр. П. в съучастие, като
съизвършители, не по установения от закона ред осъществили едно оспорвано от
синдика на СД „Г. – В. и СИЕ” гр. П. право върху държането на вафлен пекач,
като самоволно взели пекача без знанието и съгласието на специално назначения
от синдика пазач, като случаят се явява немаловажен. ПРП квалифицира деянията
като престъпления по чл. 323, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Счита това
обвинение за доказано и моли подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им
бъде наложено наказание лишаване от свобода под средния предвиден в закона
размер и кумулативно наказание „глоба”. Счита, че няма пречка наказанието
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при условията на чл. 66 от НК.
Защитникът на
подсъдимия Т. - адв. И., ВТАК моли подзащитният му да бъде признат за невинен,
поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин.
Защитникът на подсъдимия Б. - адв.
Р., ВТАК счита че обвинението против нейния подзащитен е недоказано и той
следва да бъде оправдан.
Подсъдимите не
се признават за виновни по повдигнатото им обвинение и не дават обяснения.
Съдът след
преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства, свидетелски
показания, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
СД ”Г. В. и
СИЕ” със седалище гр. П. и управител С.П.В., развивал търговска дейност на
територията на гр. П. в цех за производство на вафлени кори, намиращ се в
района на ******* гр. П.
Със сходна търговска дейност се
занимавали подсъдимите К.Т. и К.Б., като управители съответно на „Е.-т.” ЕООД,
гр. С. и „В.” ООД, гр. В.Т. Първият подсъдим имал бизнес отношения с управителя на СД, като
двамата си заемали суми и съоръжения. По силата на НА № ****, том. ****, рег. *****,
н.д. **** от ***** г. на нотариус П. П., рег. № ***** управляваното от първия
подсъдим дружество е придобило чрез покупко-продажба от СД ”Г.” 3/8 ид. части
от сладкарския цех, в който СД е осъществявало дейността си и който
представлява масивна производствена сграда на два етажа със застроена площ 703
кв. метра. В НА е отразено, че по отношение на имота има вписана ипотека в
полза на ТБ „Райфайзен банк” АД и наложена от „София франс ауто” АД възбрана.
В производствения цех на СД,
намиращ се на първия етаж от постройката се намирали три вафлени пекача, а на
приземния етаж бил разположен още един вафлен пекач – австрийски. Според
показанията на св. В. – сестра на управителя
на СД и негов помощник, една от машините находяща се на първия етаж е
била предмет на уговорка между брат й С.В. и подсъдимия Б.. Свидетелката
разказва, че брат й сглобил тази машина по договор с подсъдимия Б. за нейното
изработване, същата е била изработена и е ползвана в цеха. Подсъдимият Б. е
посещавал цеха, за да огледа машината. По досъдебното производство са приложен
договор за изработка от 24.08.2005 г., по силата на който СД ”Г.” и „В.” ООД с
управител подсъдимия Б. са се договорили първият да изработи автоматичен пекач
за производство на вафлени кори „Франс-хаас 32” с конкретни технически
параметри и при възнаграждение за изпълнителя 115 000 лева, платими на вноски:
75 000 лева на 24.08.2005 г., 40 000 лв. на 07.11.2005 г. Договорено е
приемането на изработеното да стане с приемо-предавателен протокол, не по-късно
от 07.11.2005 г. Видно от издадените фактури, приложени на лист 82-85 от
дознанието – 7 бр. са извършени авансови плащания за вафлен пекач от
възложителя по договора на изпълнителя в общ размер на 35000 лева. На
01.07.2007 г. между управляваното от първия подсъдим дружество и СД „Г.” е
сключен договор за наем – временно ползване на машина пекач за вафли, която не
е подробно описана като марка и технически параметри, за да бъде свързана по
някакъв начин с процесния вафлен пекач, описан от св. В., като идентичен с
изработения от нейния брат за подсъдимия Б.. В тази връзка съдът счита за
неотносими и останалите писмени доказателства, приложени по дознанието за
закупени от подсъдимия Т. вафлен пекач от 01.06.2007 г. и фактури по този
договор, договора между СД ”Г.” и В.Р., касаещ друг модел пекач и договора за
заем м/у С.В. и първия подсъдими като тези облигационни отношения не е
установено да имат каквато и да било връзка с процесната вещ.
През м. октомври 2008 г.
управителят на СД ”Г.” С. В. загива при ПТП. Според показанията на св. В. към
този момент, изработената за подсъдимия Б. машина се намира на първия етаж и се
ползва в производството. Малко по-късно е депозирана молба пред ВТОС за
обявяване на СД „Г.” в несъстоятелност и дружеството е обявено в
несъстоятелност с решение на ВТОС № ****** г., изменено от ВТАС, с което е
определена начална дата на неплатежоспособността – 21.10.2008г. За синдик е
назначена св. Р.Т., пред която са предявени, в качеството им на кредитори,
вземания от страна и на двамата подсъдими към СД. Св. Т. в показанията си пред
съда потвърди, че при първото си посещение в цеха на дружеството в района на ******
в гр. П. е заварила там да извършва дейност подсъдимия Т., който се представил
като управител на „Е.- т.”. Обяснил, че е собственик на част от сградата и
затова ползва обекта. В цеха са заварени няколко вафлени пекача, като за всички
налични машини и съображения е изработен опис от ЧСИ В.Г., а по време на описа
е присъствал и подсъдимият Т., който в същият момент е ползвал пекачите за
производство на вафлени кори.
На първия етаж работели два от
трите находящи се там пекача, а в сутерена бил разположен още един вафлен пекач
/показанията изцяло съвпадат с показанията на св. В./. Два от четирите пекача
са заложени в полза на „Райфайзен банк”, като е вписан особен залог, но при
учредяването му липсва достатъчна индивидуализация на пекачите, за да се
определи кои два от четирите са предмет на особения залог. След встъпване на
св. Т. в качеството й на синдик, пред нея се депозирани молби от три лица, че
са собственици на вафлени пекачи, намиращи се в цеха на СД „Г.”. Едно от тези
лица е подсъдимият Б. и същият представил намиращите се по делото фактури и
договор. Поради липсата на идентификация на машините в представените от
кредиторите документи и предявен претенции за пет вафлени пекача при налични
четири броя, св. Т. уведомила „Райфайзен
банк”, да посочат - уточнят кои са заложените при тях пекачи. Синдикът назначава
за пазач на имота и имуществото на дружеството св. В.В. с цел опазване на това
имущество и масата на несъстоятелността. При описа на имуществото и
назначаването на В. за пазач с участието на ЧСИ В.Г., производствените
помещения са заключени и запечатани с печат на ЧСИ. В производство по чл. 642
от ТЗ ВТОС по молба на синдика Р.Т. е допуснал допълнителни обезпечителни мерки
– да бъде допуснат синдика до сладкарския цех за извършване на опис по чл. 652
от ТЗ на движимите вещи, находящи се там и същите да й бъдат предадени. Видно
от мотивите на определението и показанията на св. Т., допълнителното
обезпечение е поискано от нея, тъй като цехът се е ползвал изцяло от
дружеството на подсъдимия Т. и същият не е позволявал достъп на синдика до
търговските книги и до имуществото на търговеца в несъстоятелност. От същото определение се установява, че
подсъдимият Т. няма качеството на кредитор по несъстоятелността, тъй като
вземането му не е прието от синдика и не фигурира в списъка на приетите
вземания. Въз основа на издадената по това определение обезпечителна заповед е
образувано изпълнително дело пред ЧСИ В.Г. и на 14.05.2009 г. в 15 часа е
осъществен описания по-горе въвод във владение, опис на имущество, предаване на
движими вещи.
Подсъдимият Т. не е отстранен от
сградата, тъй като е съсобственик в нея. Последният е предал ключ от външната
врата на сградата и ключове от производствените помещения от първи етаж,
работилница и канцелария на първия етаж. Според съставения протокол за
предаване на движима вещ на св. Т. е предадено държането на седем вещи,
включително пет броя вафлени пекачи, описани в точки 2 - 6 от протокола.
Единият пекач „Франц хаас” се намира в сутерена, другите два от същата марка са
на първия етаж, като единият е разглобен за ремонт. Другите два вафлени пекача
са марка „Нагемо” и не работещ газов пекач. Свидетелите посочват категорично,
че работещият пекач „Франц хаас”, намиращ се на първия етаж е този, който С.В.
е изработил за подсъдимия Б. и е същият, който в последствие е изчезнал от
цеха.
Назначаването на В.В. за пазач
става със заповед на синдика от 15.05.2009 г.
На 07.07.2009
г. подсъдимият Б. депозира жалба пред ПРП против синдика Т. поради отказа да му
върне вафлен пекач „Франц –хаас 32”, като по жалбата е отказано образуване на
досъдебно производство. От своя страна подсъдимият Т. също депозира жалба до
ПРП срещу Т. на 14.07.2009 г., затова че е лишен от достъп до имота и това да
ползва собствените си машини, за които твърди, че са описани и запечатани. По
тази жалба също е постановен отказ за образуване на досъдебно производство.
Видно от
показанията на св.В.Г., който в качеството си на ЧСИ е изпълнил обезпечителната
заповед, издадена в полза на синдика, при описа са запечатани всички
производствени помещения, в които са се намирали машини и незаключени са останали
само празните помещения. Заключените помещения са били и запечатани, но
печатите на ЧСИ са махнати три дни по-късно от помощника на ЧСИ, поради
извършване на действието и прекратяване на дело. Свидетелят твърди, че достъп
до тези помещения не е осигуряван на останалите съсобственици и не им е даван
ключ от тях, а са насочвани към синдика.
Същият ЧСИ в рамките на друго
изпълнително производство, по което дружеството, управлявано от подсъдимия Т.
се явява ипотекарен длъжник, е извършил опис на идеални части на същия недвижим
имот и на 03.11.2009 година за пазач на имота е назначен подсъдимия Т., както и
за управител на частта от сградата, предмет на принудително изпълнение. Липсва
изготвен тогава протокол за опис, който да удостовери какво точно е извършено,
не се пази и сочения да е изготвен снимков материал.
Без да е
отстраняван от имота подсъдимият Т. продължил да го ползва, включително и
запечатаните помещения и на 10.11.2009 г. решил да изнесе заедно с подсъдимия Б.,
претендирания от последния вафлен пекач, намиращ в сладкарския цех на първия
етаж. Св. Д.Д. - работил към м. октомври 2009 г. като охрана на ******* на
същата дата бил на смяна, като „пазач на портала”, който е общ за всички сгради
в стопанския двор. Около обяд, подсъдимият Т. пристигнал с два леки автомобила
и работници. Св. Д. видял как подсъдимият Т. отключва централния вход на цеха,
а малко по-късно как изнасят машина от задния вход на същия цех. Машината била
натоварена на пристигналия товарен автомобил и всички заминали към 13-13.30
часа. Св. Д. е записал номера на товарния автомобил. Същият преценява, че
изнесената машина е дълга около пет метра. Докато подсъдимият Т. и работниците
му се намирали в цеха св. Д. обиколил района и видял, че машината се изкарва
отзад - през мястото на голяма врата, която била отстранена и на нейно място
имало дупка. При повторния му оглед, след като хората заминали констатирал, че
отстранените около вратата тухли са сложени обратно на мястото си, вратата също
е там и всичко е замазано.
Горните показания се потвърждават
и от разказа на св. Л.Г., който работи в близкия до ****** автосервиз.
Последният добре познавал цеха на С. В. и машините в него, тъй като работил там
до 2006 г. и поддържал машините. Свидетелят познавал подсъдимия Т., като
човека, който е ръководел работата в цеха на „Г.” след смъртта на В., а
подсъдимият Б. познавал като лице, с което С. В. е работел, като с човек от
същия бранш – с цех за вафлени кори в с. С.
На процесната дата двамата
подсъдими намерили св. Л.Г. в сервиза и го помолили да им помогне за „машината”
и той се съгласил. Машината се намирала на първия етаж без да е разглобена и за
изнасянето й помогнали всички – св. Л. Г. и пет-шест момчета, непознати за
него, под ръководството на двамата подсъдими. Изнасянето станало от врата на
задната страна на цеха, която се оказала тясна и се наложило разкъртване на
стената и отрязване на част от вратата, за да излезе машината. Самата врата и
рамката й били метални и рамката била отрязана, а от тухлите разкъртен един
ред. В присъствие на свидетеля Л. Г., след изнасяне на машината били донесени
строителни материали и зазидана изкъртената стена. Свидетелят помогнал за
натоварването на машината на камион и видял, че задната врата се заключва с
катинар, но не обърнал внимание кой е заключил. На неизвестна дата, в периода
11.10.-11.11.2009 г. св. В. при посещение на цеха установила, че една от
машините вафлени пекачи липсва, а именно с марка „Франц хаас 32”. Тъй като
заварила всички врати заключени не могла да си обясни отсъствието на машината,
но после открила, че катинара на задния вход е разбит, както и част от стената,
като открила и скоро иззиданата част от стената.
От св. Л. Г. разбрала, че е
участвал при изнасяне на машината и че същата е изнесена от подсъдимите Б. и Т..
В. веднага позвънила на подсъдимия Б., който обяснил изнасянето на машината с
обстоятелството, че разполага с документ за нея и има заповед да я вземе. В.
веднага уведомила синдика – св. Т. за липсващата машина и за това кой я изнесъл и тя спешно уведомила с докладна
записка „Райфайзен банк”, тъй като върху имуществото е учреден особен залог в
полза на банката. Св. Т. уведомила и ЧСИ В.Г. за случилото се и от него
разбрала, че Т. е назначен като пазач на идеална част на недвижимия имот по
друго дело. Безспорно е, че след изнасянето на вафления пекач от цеха, същият е
откаран по разпореждане на двамата подсъдими и понастоящем е с неизвестно
местонахождение.
Подсъдимите не
са осъждани, не са освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК.
Установено по делото е и, че „Е.-т.”
ЕООД, гр. С. е собственик на редица вещи, съхраняващи се в производственото
помещение на СД ”Г. В. и СИЕ”, гр. П. – приложеното решение по чл. 108 от ЗС на
ВТОС – в това число и вафлен пекач с марка „Франц хаас 32”.
По делото е назначена и изслушана оценъчна
експертиза, относно размера на причинената вреда. И от двете се установява, че
размера на причинената вреда е този, посочен в обвинителния акт.
Съдът
кредитира приложените към делото писмени доказателства, тъй като същите са
документи издадени по съответния ред, неоспорени от страните и дава вяра на
свидетелските показания, които са обективни, непротиворечиви, логични и в
съответствие с писмените доказателства по делото.
С оглед на
изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните
правни изводи:
По
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимите осъществили
престъпния състав на чл. 217, ал. 1 от НК, тъй като на 10.11.2009 година, в съучастие,
К.Т. - като извършител, а К.Б. като помагач, съзнателно ощетили чуждо имущество
– това на СД „Г. – В. и сие", гр. П. – в производство по несъстоятелност,
поверено му да го управлява и пази, като взели в държание вафлен пекач „Франц
Хаас 32” на стойност 32500 лева. Установи се по безспорен начин, че подсъдимият
Т., съгласно цитираното разпореждане на ЧСИ е назначен за пазач и управител на процесната
сграда. Липсват по делото категорични данни процесните движими вещи, като
трайно прикрепени към сградата и по естеството си да не са му били предадени,
следва да се отчете и неопроверганото възражение да е бил назначен за пазач на
сградата и вещите, както и липсата на правно образование, позволяващо му да
разграничи двете понятия – пазач и управител на сградата и такъв отделно на
вещите. Не се представиха и изготвените фотоснимки.
Установи се по делото, че решение на
представляващ СД за предаване вещта не е вземано и въпреки това подсъдимият Т.,
с помощта на Б., изразяваща се в подпомагане с транспорт, съоръжения и
работници е предприел действия за изнасянето на пекача. Следователно, с тези свои действия подсъдимите
съзнателно са ощетили чуждо имущество, а именно това на СД, което е поверено на
Т. да го управлява и пази. И след като безспорно се установи, че липсва
съгласие от представляващия СД и въпреки това подсъдимите го направили, те съзнателно
действали против неговите законни интереси /на СД/ и са причинили вреда.
От
субективна страна се установява, че подсъдимите съзнавали обществено опасния
характер на деянието, предвиждали обществено опасните последици и ги целели. Те
действали със съзнанието, че ощетяват дружеството и въпреки това го направили.
С оглед на
всичко изложено, съдът намира, че подсъдимите са извършили престъплението по
чл. 217, ал. 1 от НК, то е безспорно доказано по делото и затова ги призна за
виновни.
Престъплението
по на чл. 217, ал. 1 от НК нито е по-тежко наказуемо, нито осъждането за него е
в резултат на съществени изменения на обстоятелствената част на обвинението по
чл. 323, ал. 1 от НК, поради което не е налице ограничаване правото на защита
на подсъдимите /аргумент от Р-452-01-І н.о., Р-91-09-ІІ н.о. и др./. Следва да
се има предвид и разпоредбата на чл.302 от НПК, която въвежда изискването
оправдателна присъда да се постановява само тогава, когато деянието не
съставлява престъпление изобщо. В този смисъл е и константната практика на ВКС.
За процесното престъпление,
предвиденото от закона наказание „лишаване от свобода” до три години или
„глоба”. Предвид този факт, липсата на осъждания, на освобождаване по чл. 78А НК, както и на невъзстановени имуществени вреди от деянието – доколкото с
последващо решение на ВТОС „Е.-т.” ЕООД, гр. С. е признат за собственик на
идентична машина, са налице предпоставките налагащи императивно прилагане на
чл. 78А НК. Следва обвиняемите да бъдат освободени от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание, което предвид тежестта на деянието, стойността
на вредата и имущественото състояние на подсъдимите съдът определя в размер на
по 3000 лв.
Съдът намира, че така определеното
наказание би въздействало предупредително и възпитателно.
При този изход на делото, съдът
присъди подсъдимите да заплатят разноски по делото от досъдебното и съдебно
производство общо по 47.50 лв. – всеки от тях, както и по 5 лева за издаване
изпълнителни листи.
Водим от гореизложеното, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Б.Н.