№ 1228
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502346 по описа за 2022 година
Производство по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, образувано по жалба на Я. С. А., ЕГН –
**********, Й. И. А., ЕГН – **********, И. Я. А., ЕГН – ********** и Н. Я. А., ЕГН -
********** – длъжници по изп.д. № 393/2022 г. на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, срещу
Постановление на ЧСИ за разноските от 05.07.2022 г. по негово изп.д. № 393/2022 г..
Поддържаните от жалбоподателите оплаквания са за незаконосъобразност на
атакувания акт, искането – за неговата отмяна и възлагане на разноските по изпълнението на
взискателите. Настояват да е неправилен извода на съдебния изпълнител че са дали повод за
завеждане на делото, съответно че отговорността за разноските по изпълнението е тяхна и
не е налице хипотеза същите да се възложат в тежест на взискателите. Взискателите по
изпълнението Г. И. И., ЕГН – ********** и К. М. И., ЕГН - ********** са депозирали
отговор за неоснователност на жалбата.
Приложени са писмените обяснения на ЧСИ Горчев по чл. 436 ал. 3 от ГПК.
Съдът установи следното:
Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване действие /акт
на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от
ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
От приложеното в препис изпълн. дело № 20228250400393 се установява, че същото е
образувано на 30.05.2022 г. по молба по чл. 426 от ГПК на двамата взискатели Г. И. и К. И.
срещу четиримата длъжници – настоящи жалбоподатели, с приложен към молбата
Изпълнителен лист от 27.01.2022 г., изд. по гр.д. № 13 587/2019 г. на РС - Пловдив, с който
Я. С. А., Й. И. А., И. Я. А. и Н. Я. А. са осъдени да заплатят на взискателите общо сумите
3 378 лв. / обезщетение за ползван без основание недвижим имот /, 1 326, 51 лв. / деловодни
разноски за първоинстанционното съдебно производство / и 612 лв. / деловодни разноски за
въззивното производство /, формиращи обща сума в размер на 5 316, 51 лева.
1
С молбата по чл. 426 ГПК взискателите са възложили на ЧСИ на основание чл. 18 от
ЗЧСИ да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците, в т.ч. да
определи и предприеме начин на изпълнение - според установеното имущество, каквито
действия са извършени от съдебния изпълнител.
При липса на данни за активна и пасивна солидарност досежно дълга ЧСИ с
изпратените до длъжниците ПДИ е уведомил всеки от тях че задължението му по
изпълнителния лист възлиза на сумата 1 329, 13 лв. / ¼ от 5 316, 51 лв. /, а разноските по
изпълнителното дело до момента / за образуването на делото и за предприетите по него
действия по проучване на имущественото състояние и за действия по принудително
изпълнение, без адвокатско възнажграждения – каквото няма данни да е платено от
взискателите / възлизат на сумата 422, 80 лева.
ПДИ са връчени на длъжниците на 21.06.2022 г., на 22.06.2022 г. от всички тях е
постъпило искане вх. № 173/01.03.2022 г. за освобождаване от разноските по изпълнението
и възлагането им на взискателите с твърдение, че не са дали повод за образуване на
изпълнително производство, тъй като на 03.02.2022 г. са изплати изцяло дълга по
изпълнителния лист чрез пощенски паричен превод – в която насока представят служебна
бележка от ПС клон 18 – Пловдив. Заявено е и евентуално искане за намаляване на
разноските по изпълнението като прекомерни.
С Постановление за разноските от 05.07.2022 г. – предмет на настоящата съдебна
проверка, ЧСИ е оставил искането без уважение като неоснователно. Изложените доводи –
поддържани в обясненията по чл. 436 ал. 3 от ГПК, са че плащане не е осъществено,
предложеното такова не е в съответствие с чл.чл. 68 б. „а“ и 97 ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, освен
това същото не е точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД, поради което кредиторът - дори и да е
узнал за него, не е бил длъжен да го приеме / чл. 65 от ЗЗД /. По възражението за
прекомерност е приел че начислените разноски съставляват само такси и разноски по
ТТРЗЧСИ, които са нормативно установени по основание и размер - както са и начислени,
поради което не могат да бъдат приемани за прекомерни, съответно намалявани поради
прекомерност.
В частната жалба длъжниците поддържат че постановлението е незаконосъобразно,
като се настоява че задължението по изпълнителния лист са погасили чрез плащане преди
образуване на изпълнителното дело, доказателство за което е представената от тях служебна
бележка с изх. № 173/01.03.2022 г. от ПС клон 18 – Пловдив, като преведената чрез
Български Пощи АД сума от 5 316, 51 лв. напълно съвпада с общата дължима сума по
изпълнителния лист. Като така не са дали повод за завеждане на изпълнителното
производство и не дължат сторените по него разноски.
В отговора на частната жалба взискателите възразяват че уведомление за пощенски
превод на сумата 5 361, 51 лв. кредиторът Г. И. / който единствен е адресата на този превод
/ не е получил, съответно не е получил и преведената сума. Възразява още че дори и да е бил
уведомен за паричния превод не е бил длъжен да го получи, тъй като престираното
изпълнение не е точно – сумата от 5 316, 51 лв. е изпратена от само един от длъжниците /
при липса на пасивна солидарност / до само един от кредиторите / при липса и на активна
солидарност/. Като така - противно на поддържаното от жалбоподателите, дългът не е бил
погасен чрез плащане преди завеждане на изпълнителното дело, нито е налице
неправомерен отказ на взискателите да получат предложено им точно изпълнение на дълга.
Съответно длъжниците са дали повод за образуване на изпълнително производство и следва
да понесат отговорността за разноските по него, като не е налице и хипотеза на чл. 79 от
ГПК за освобождаването им от тази отговорност.
Според представената по изпълнителното дело Служебна бележка изх. №
173/01.03.2022 г. от Пощенска станция клон 18,Пловдив на дата 03.02.2022 г. в посочения
2
пощенски клон е приет от лицето Й. И. А. паричен превод в размер на 5 316, 51 лв. към
лицето Г. И. И. с адрес гр. Д., ул. ***; Паричният превод е получен в пощенска станция Д. на
дата 07.02.2022 г. и адресата И. е известен за него същия ден чрез пускане на известието в
личната му пощенската кутия; На 15.02.2022 г. е пуснато второ известие в личната пощенска
кутия.
Съдът намира така представената служебна бележка да не удостоверява получаване
на паричния превод от взискателя Г. И. И., съответно твърдяното от длъжниците
изпълнение на задължението по изпълнителния лист да е престирано преди образуване на
изпълнителното дело.
Действително данните по делото сочат че пощенския паричен превод е изпратен в
местожителството на кредитора Г. И. на точния му адрес към датата на изпълнението –
съгласно изискването на чл. 68 б. „а „ ЗЗД, както и че са спазени изискванията на Общите
условия на договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични
преводи, извършвани от Български пощи ЕАД за известяване на адресата за паричния
превод – при ненамирането му на адреса – оставени са две служебни известия / обратни
разписки / през интервал от 10 дни с покана да се яви за получаване. Служебната бележка
обаче не установява - не се и твърди от длъжниците, И. да се е явил и да е получил сумата,
като по делото няма и спор че тя не е получена, при неизяснени причини за неполучаването
й – непотърсена в срок, отказана и пр.. Ето защо неполучаването на сумата от кредитора И.
не може да се тълкува като неоправдан негов отказ да приеме предложено му от длъжника
изпълнение по смисъла на чл. 95 от ЗЗД. Още повече че - както основателно се поддържа от
него и другия кредитор, така предложеното изпълнение не е точно. При липса и на активна,
и на пасивна солидарност досежно дълга е предприето изпълнение на цялото задължение на
един от двамата кредитори от един от четиримата длъжници, без посочено и установено
основание за това.
С оглед изложеното обжалваното Постановление за разноските, с което е отказано
искането на длъжниците да бъдат освободени от разноски по изпълнението на твърдяното
от тях основание – плащане на целия дълг преди образуване на изпълнителното дело, е
неоснователно.
В жалбата възражението за прекомерност на разноските не се поддържа, но с оглед
пълнота следва да се отбележи, че действително / както е приел ЧСИ / начислените разноски
не включват адвокатско възнаграждение за изпълнителния процес, а съставляват единствено
такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Доколкото тези такси и разноски са нормативно установени
по основание и размер - както са и начислени, като възражения в противна насока не се
поддържат, същите не могат да се явяват прекомерни, съответно да бъдат намалявани
поради прекомерност.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на Я. С. А., ЕГН – **********, Й. И. А., ЕГН –
**********, И. Я. А., ЕГН – ********** и Н. Я. А., ЕГН - ********** – длъжници по изп.д.
№ 393/2022 г. на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, срещу Постановление на ЧСИ за
разноските от 05.07.2022 г. по негово изп.д. № 393/2022 г..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4