№ 241
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20241800500271 по описа за 2024 година
С Решение № 196/30.06.2023г., постановено по гр.д. № 639/2022г. на
Костинбродския районен съд, е разрешено на детето Б. Д. Х. с ЕГН
********** да напуска пределите на Република България (в държави членки
на ЕС, съседните ни държави република Турция, Република Северна
Македония и Република Сърбия, Кралство Великобритания, Република
Тунис, Република Египет, Република Сейшели, Кралство Тайланд, Република
Малдиви, Съединени Американски щати и Република Албания) с майка си Д.
Л. Х. ЕГН ********** или придружавано от друго лице само със съгласието
на майка й Д. Л. Х., без да е необходимо съгласието на бащата Д. М. Х. с ЕГН
**********, за срок от пет години от влизане в сила на решението, но само
когато пътуването не съвпада с определения личен режим на контакти на
детето Б. Д. Х. с бащата Д. М. Х., като в останалата част молбата е отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
Със същото решение е разрешено на детето Б. Д. Х. с ЕГН **********
да напуска пределите на Република България с баща си Д. М. Х. с ЕГН
********** или придружавано от друго лице само със съгласието на баща й
Д. М. Х., без да е необходимо съгласието на майката Д. Л. Х. ЕГН
**********, за срок от пет години от влизане в сила на решението, като в
останалата част молбата е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Допуснато е и предварително изпълнение на решението.
По искане по чл. 250 от ГПК на процесуалните представители на Д. Л.
Х., по делото е постановено Решение № 70/28.02.2024г., с което
първоинстанционният съд е разрешил на майката Д. Л. Х. с ЕГН **********
издаването на задграничен паспорт на малолетното дете Б. Д. Х. с ЕГН
1
**********, без да е необходимо изричното съгласие на бащата Д. М. Х. с
ЕГН **********.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Д. М. Х. срещу
допълнителното Решение № 70/28.02.2024г. по гр.д. № 639/2023г. на
Костинбродския районен съд, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, което
жалбоподателят счита за недопустимо и неправилно. Твърди, че КРС не е
изложил мотиви за уважаване на искането за заместване съгласието на Д. Х.
за издаване на паспорт на детето Б. Х.. Подчертава, че, съгласно Решение №
7/30.06.2020 г. на Конституционния съд, всички съдебни актове трябва да
бъдат мотивирани, и цитира части от него. Счита, че липсата на мотиви силно
ограничава и правото на защита на страните. Като допълнителен аргумент
изтъква, че съдът не бил съобразил обстоятелството, че и бащата, Д. Х., също
е направил искане за заместване на съгласието на майката за издаване на
паспорт на детето. Моли съда да отмени обжалваното допълнително решение.
Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от въззиваемата, която оспорва
жалбата. Изразява несъгласие с твърдението на жалбоподателя, че
обжалваното решение било немотивирано. Намира, че съдът, при спазване на
материалния и процесуалния закон, е постановил правилно и обосновано
решение, като е взел предвид всички събрани по делото доказателства,
преценил ги е поотделно и в съвкупност, възприел е правилно фактическата
обстановка и е достигнал до правилни и обосновани правни изводи.
Произнасянето му било съобразено изцяло с указанията на Софийския
окръжен съд. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение като
неоснователна и недоказана.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят Д. М.
Х. се явява лично и с адв. Б., който поддържа жалбата и оспорва отговора.
Счита, че делото е от вида на т.нар. „съдебна администрация“, и съдът не е
обвързан стриктно с исканията на страните. Сочи, че волята на доверителя му
е да бъде родител на равна нога с майката, като винаги е зачитал нейната роля
и права, но иска и той да бъде зачитан като такъв. Намира, че дадените на
майката права да вади паспорт и лична карта на детето, следва да се дадат и
на него. Моли съда да уважи въззивната жалба. Подчертава, че доверителят
му винаги е давал съгласие за изваждане на паспорт и извеждането на детето
от страната, но оспорва желанието на майката, само тя да има това право, тъй
като това не кореспондирало със закона, морала и добрите нрави, нито е в
най-добрия интерес на детето. Претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата Д. Л. Х.
не се явява. Представлява се от адв. Ц. З. и адв. Т. З., които оспорват жалбата,
поддържат подадения отговор и молят съда да потвърди обжалваното
решение. Считат изложените от жалбоподателя аргументи за неоснователни
по отношение на това, че решението е немотивирано, тъй като то било
постановено след изрични указания на въззивната инстанция. Намират за
неотносим въпроса за даване на разрешение за пътуване на детето в чужбина,
независимо на кого от родителите. По отношение на издаването на паспорта
със знанието и съгласието на бащата, изразяват становище, че тази претенция
е следвало да бъде релевирана с молба за допълване на основното решение.
Молят съда да остави в сила първоинстанционното решение. Не претендират
2
разноски и считат, че не следва да се присъждат такива на нито една от
страните. Правят възражение за прекомерност на размера на разноските на
насрещната страна.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда
в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното допълнително решение по чл. 250 от ГПК е
валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид
и е подписано от разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а
съдът се е произнесъл по действително предявеното искане на страната в
съответствие с указанията, дадени с Решение № 51 от 19.02.2024г. по в.гр.д.
№ 719/2023г. на ОС- София.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че решението било
недопустимо поради липса на мотиви. Съгласно съдебната практика (напр.
Определение № 4010 от 12.12.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 2234/2023г.)
липсата на мотиви принципно не води до недопустимост на съдебното
решение, а евентуално би могла да доведе до неговата неправилност. В
съответствие с горното е и трайната практика на ВКС, съгласно която в такъв
случай обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, но не и да
се обезсили като недопустимо (напр. Решение № 97 от 22.07.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 2437/2018 г., III г. о., ГК). В същия смисъл е и правната теория
(Сталев Ж., Мингова А, Попова В., Стамболиев О., Иванова Р., „Българско
гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, 2020г., десето преработено и
допълнено издание, стр. 314), според която немотивираното решение е само
отменимо.
ІІI. По същество
Единствените изложени във въззивната жалба доводи се свеждат до
липса на мотиви в обжалваното решение и до несъобразяване на
първоинстанционния съд с факта, че Д. Х. е отправил аналогичното искане за
заместване на съгласието на майката за издаване на паспорт на детето.
Настоящият съдебен състав намира, че и двата довода не са в състояние
да обусловят отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради
3
следните съображения.
1. Относно липсата на мотиви.
Според настоящия съдебен състав, липсата на мотиви, сама по себе си, не е
основание за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение. Дейността
на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, без да представлява
нейно повторение. Тя има за предмет разрешаване на самия
материалноправен спор, като въззивният съд следва да извърши
самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция
фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите
фактически и правни изводи по съществото на спора. Тъй като е именно съд
по съществото на спора, той дължи извеждане на свои самостоятелни
фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените
оплаквания и доводи. Поради това, дори първоинстанционното решение да е
немотивирано, това не обуславя неминуемо неговата отмяна, а налага
собствена преценка по същество от страна на въззивния съд. При това, ако
резултатът от нея съвпада с този на районния съд, обжалваното решение ще
бъде потвърдено, а в обратния случай – отменено.
Действително в случая районният съд е изложил пределно оскъдни и
пестеливи мотиви в обжалваното допълнително решение по чл. 250 от ГПК,
който подход категорично не следва да се толерира.
В съответствие с изложените по- горе съображения, обаче, въззивният съд
намира, че по същество това решение е правилно и следва да бъде потвърдено
поради следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 от СК, когато родителите
не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се
решава от районния съд. Видно е, че законодателят третира въпросите за
пътуването на дете в чужбина и за издаването на необходимите лични
документи за това като единно цяло. Това е естествено и логично, тъй като
при пътуване в чужбина всяко лице е длъжно да се легитимира със съответни
лични документи. Нещо повече: дори съдът да разреши пътуването, то не
може реално да бъде осъществено без наличието на такива документи. В този
смисъл, от материално правна гледна точка, формираният от КРС извод за
основателност на искането да се разреши пътуване на детето в чужбина без
съгласието на другия родител, е достатъчно основание да се разреши и
издаването на лични документи на детето за това пътуване. А от процесуално
правна гледна точка, този извод (както и вече постановеното от КРС
разрешаване на пътуването в настоящия казус) мотивира в достатъчна степен
допълнителното решение по чл. 250 от ГПК, с което първоинстанционният
съд е разрешил на майката Д. Х. издаването на задграничен паспорт на
малолетното дете Б. Х., без да е необходимо изричното съгласие на бащата Д.
Х.. Поради това съдът намира, че липсата на мотиви не е довела до
неправилност на обжалваното решение по същество.
2. Относно несъобразяването на първоинстанционния съд с факта, че Д. Х.
е отправил аналогичното искане за заместване на съгласието на майката
4
за издаване на паспорт на детето.
На първо място, противно на твърденията на жалбоподателя, той не е
отправял такова искане до съда (виж. петитума на насрещния иск на л. 33 от
първоинстанционното дело) и то не е отразявано в проекта за доклад на
делото (л. 57-58 от първоинстанционното дело), обявен впоследствие за
окончателен (л. 72 от първоинстанционното дело). Поради това доводът му е
несъответен на действителното фактическо положение, не следва да се
обсъжда и не подкрепя жалбата му.
На второ място, дори първоинстанционният съд да не се беше произнесъл
по действително отправено такова искане, във въззивната жалба не се сочи,
по какъв начин този факт опорочава атакуваното решение и би обосновал
претендираната от жалбоподателя негова неоснователност и отмяна. Според
настоящия съдебен състав, дори съдът да не се беше произнесъл по редовно
искане на жалбоподателя за издаване на документи за пътуване на детето,
това непроизнасяне не би довел до неправилност на обжалваното решение по
чл. 250 от ГПК и не би бил основание за неговата отмяна, независимо от
идентичния му предмет.
На трето място, съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за
българските лични документи, всеки гражданин на Република България има
право само на един паспорт по чл. 38, т. 3 (т.е. издаван на лица, които пътуват
в чужбина). Би било противозаконно, родителите на детето въз основа на свои
отделни искания да му извадят два различни паспорта за пътуване в чужбина,
които да ползват в зависимост от това, кой от двамата родители извежда
детето. С оглед цитираните по- горе нормативни разпоредби, единственият
паспорт, който ще бъде изваден на детето от неговата майка в изпълнение на
решението на КРС по чл. 250 от ГПК, може да бъде използван за извеждането
му в чужбина както от майката, така и от бащата.
По тези съображения, доводът на жалбоподателя, че КРС не се е
произнесъл по идентично негово искане, е неоснователен и не обуславя
претендираната отмяна на обжалваното решение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
ІV. По разноските
Разноски не са претендирани от страната, която, с оглед изхода на
делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70/28.02.2024г., постановено по гр.д. №
639/2022г. на Костинбродския районен съд.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6