№ 369
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Антоанета Николова Близнакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600768 по описа за 2021 година
образувано по въззивна жалба от подсъдимия Б.И., чрез адвокат К. Т., и
допълнително депозирано изложение към нея, срещу присъда № №
260054/05.04.2021 г., по нохд № 5307/2019 г. на Софийски градски съд, НК,
11 състав.
С присъда № 260054/05.04.2021 г. Софийски градски съд, НК, 11 състав,
е признал подсъдимия Б. А. И., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
27.08.2018 г., около 17:40 ч., в гр. София, в автобус № 280, на спирката на
МГТ на СУ, „Св. Климент Охридски“, отнел чужда движима вещ - 1 бр.
златен синджир от 4,30 грама, 14 карата, на обща стойност 322,50 /триста
двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, от владението на Н. Н. А., с
намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила -
издърпал от врата на пострадалата А. инкриминираната вещ, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
1
престъпления от общ характер, като за тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, както следва:
- с присъда по НОХД № 17254/2015г. на Софийски районен съд, влязла в законна
сила на 07.03.2016 г., за престъпление по чл. 198 , ал. 3, вр. ал. 1 от НК, с която му е било
наложено наказание “Лишаване от свобода”, като е намалено така определеното наказание с
една трета и е осъден на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим
- със споразумение по НОХД № 1037/2015 за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. с чл. 54 НК е осъден на „ Лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, като във връзка с чл. 69, ал. 1 НК изтърпяването на същото е отложено за срок от
три години.
- с присъда по НОХД № 5550/16 г., в сила от 09.11.2016 г., на основание чл. 194, ал.
1 НК, във вр. чл. 54, ал.1 от НК е осъден на лишаване на свобода за срок от 6 месеца.
- с присъда по НОХД № 3686/17г., в сила от 16.10.2017 г., за престъпление по чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1, вр, чл. 66, ал. 1
от НК е отложено за срок от три години,
поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а” и б. „б“, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ и му е наложил наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 5 / пет / години, като на основание чл. 57, ал. 2 от
ЗИНЗС е постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Съдът е осъдил И. да заплати по сметка Републикански бюджет направените разноски
на ДП в размер на 186 / сто осемдесет и шест лв. /, като и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК
на по 5 лв. за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
Съдът е постановил вещественото доказателство по делото - 1 бр. златен синджир от
4,30 грама, 14 карата на обща стойност 322,50лв. да бъде върнат на Н. Н. А. след влизане в
сила на присъдата, а останалите веществени доказателства да останат по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Б.И.,
чрез адвокат К. Т., и допълнително депозирано изложение към нея, в които се съдържат
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Счита се,
нямало достатъчно годни доказателствени средства, уличаващи го в извършване на
престъплението и в съответствие с чл. 303 от НПК присъдата не можела да почива на
съмнения и предположения. Основното възражение, което се прави, е, че в показанията си
свидетелите А. А. и С. Я., служители в заложна къща „Доверие”, които били абсолютно
безпристрастни, коментирали факта, че заложният билет бил регистриран в софтуера на
заложната къща в 11.24 ч. на 27.08.2018 година, а деянието било извършено на същата дата,
но следобед около 17.40 ч., тоест не било възможно да се заложи „ограбена” вещ в
предхождащ времето момент. Прави се и възражението, че определеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години при „строг“ режим било явно
несправедливо и неправилно определено с оглед на всички индивидуализиращи
отговорността обстоятелства. Същото било несъобразено с целите на специалната и
генералната превенция. На основание чл. 334, т. 2 от НПК се прави искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която
подсъдимият И. да бъде признат за невинен и оправдан за извършеното престъпление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания, като защитата
допълва, че по делото не било проверено дали софтуера на заложната къща функционира
правилно и че по делото имало само един свидетел – пострадалата, която твърди, че
извършител е подсъдимия, но по делото нямало никакви други доказателства, подкрепящи
2
нейното твърдение.
Прокурорът счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна,
като не намира, че са налице основания за нейната отмяна. Според прокурора обвинението
било доказано по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства, установени
с показанията както на пострадалата от престъплението свидетелка Н.А., така и от
показанията на свидетелите Л., А. и Я.. В подкрепа на обвинението били и данните от
протокола за проведеното разпознаване на лице, при което пострадалата категорично
разпознала извършителя на деянието, а именно подсъдимия И.. Доказателствата били
обсъдени внимателно от първоинстанционния съд, както поотделно, така и във
взаимовръзка, който стигнал до единствен несъмнен извод, а именно - че деянието, предмет
на обвинението, е реализирано от подсъдимия И.. Наложеното наказание било справедливо
и в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 от НК. Били отчетени както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Не били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват отменяне на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Въз основа на
гореизложеното се иска да бъде потвърдена постановената присъда като правилна и
законосъобразна, а жалбата оставена без уважение.
Частният обвинител счита присъдата за правилна, законосъобразна и справедлива.
Размерът на наказанието напълно съответствал на отегчаващите обстоятелства. Деянието
било извършено в условията на опасен рецидив. Счита, че подсъдимият е обществено
опасен, с престъпни нагласи и престъпно поведение. Наложеното му наказание напълно
отговаряло на целите на чл. 36, ал. 1 от НК. Пострадалата акцентира, че лично разпознала
подсъдимия по отличителни негови външни белези, тъй като по време на деянието била
много стресирана и запомнила всички негови черти, като в нея се запечал неговият образ.
Подсъдимият бил записан от камерите как бяга и всички в автобуса го видели, че той
побягва. Иска се присъдата да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени изложените в жалбата и направените от страните в съдебно
заседание пред въззивната инстанция доводи и съображения, и като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 27.08.2018 г. следобед подсъдимият И. бил в района около СУ „Св. Климент
Охридски“, Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ и паметник „Васил Левски“.
Около 17.40 часа пострадалата свидетелка Н. Н. А. била на спирката на МГТ на
СУ„Св. Климент Охридски“ и впоследствие се качила на автобус № 280 от СУ „Климент
Охридски“ с посока към кв.“Изток“ и седнала на първата седалка зад шофьорската кабина.
Същата носела на врата си златен синджир /с тегло около 4,30 грама, 14 карата/. В същия
автобус се качил и подсъдимият И. и свидетелката А. го забелязала, тъй като й направило
впечатление, че той бил и на спирката преди качването в автобуса. Преди автобусът да
потегли по маршрута си подсъдимият И. издърпал със сила от врата на свидетелката А.
златния синджир, описан по-горе, слязъл от автобуса и побягнал към бул.“Васил Левски“.
След като отнел със сила инкриминираната вещ от А., И. видял случайно братовчед
си - свидетеля Л. - и му казал, че е откраднал ланец. Впоследствие И. дал ланеца на
приятелката си Д. Т. / понастоящем негова съпруга /, която още същия ден го заложила от
свое име в заложна къща „Доверие“ в гр. София, кв.“Красна поляна“, ул. „Н. Мушанов“ №
100. В заложната къща Т. се легитимирала с личната си карта пред свидетеля А. Й.
/служител в заложната къща/. Същият й издал заложен билет № 02400032425/27.08.2018г. и
й заплатил сумата от 147 лева. Впоследствие от заложна къща „Доверие“ с протокол за
доброволно предаване от 24.10.2019 г. предали на органите на ДП заложния билет и
заложения с него златен синджир / с тегло около 4,30 грама, 14 карата /.
3
Съдът е приел, че от представената справка за съдимост на подсъдимия И. се
установява, че същият е осъждан многократно и настоящото деяние е извършено при
условията на опасен рецидив, тъй като преди това е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не
е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
Основният съд, при съблюдаване на приобщената доказателствена съвкупност и след
анализ на нейното съдържание, е очертал горепосочените правнозначими фактически
обстоятелства за предявеното срещу подсъдимия обвинение и в съответствие с изискванията
на материалния закон е формирал заключение за престъпна съставомерност на деянието му
по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“, НК.
Съобразно изискванията на чл. 303, ал. 3 НПК, основният съд е изложил в мотивите
си изводите за фактите и обстоятелствата, касаещи предмета на доказване, които
настоящият състав споделя като правилни. Приетите за установени фактически положения,
свързани с времето, мястото, начина и авторството на извършване на деянието от
подсъдимия, очертаващи фактическия състав на престъплението и неговата правна
квалификация, са в съответствие с доказателствата по делото и се подкрепят от тях.
Извършвайки необходимата проверка на доказателствената съвкупност съобразно
изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК и изследвайки същите обективно, всестранно и пълно,
настоящият състав намира, че първостепенният съд е дал адекватна оценка на
доказателствата според действителното им съдържание и е изградил правилно вътрешното
си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт, който се явява
обоснован и законосъобразен.
За да признае подсъдимия за виновен в извършване на въпросното престъпление,
решаващият съд е дал вяра на показанията на пострадалата свидетелка Н.А., като е приел, че
същите са конкретни, логични и безпротиворечиви, подкрепящи се и от другите събрани по
делото доказателства. Основателно съдът е игнорирал обясненията на подсъдимия като
негова защитна позиция. Като неубедително е било отхвърлено становището на защитата на
подсъдимия, че последният не е автор на деянието. Обосновано първоинстанционният съд е
приел, че подсъдимият е отнел златния синджир от владението на пострадалата А., като го
издърпал със сила от врата й.
За установяване факта на деянието и механизма на неговото извършване от страна на
подсъдимия, правилно първоинстанционният съд е приел, че основно значение имат
свидетелските показания на пострадалата свидетелка, която е и очевидец на извършеното
престъпление. Съдът е отчел обстоятелството, че свидетелката е имала достатъчно време
преди и по време на осъществяване на деянието да възприеме външността на подсъдимия, а
впоследствие категорично го е разпознала, сочейки конкретни белези - черти на лицето /нос,
уста, коса/, ръст, стойка на тялото. Свидетелката А. е дала показания не само за личността на
подсъдимия, но и за осъществените от това лице действия спрямо нея, в резултат на които е
бил отнет златния й синджир и лицето побягнало с отнета вещ. Съобразено е било от
решаващия съд, че нейните показания не са изолирани, а се подкрепят и от другите събрани
по делото доказателства. Съдът е взел предвид показанията на свидетеля Г. С., прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, присъствал при разпознаването в качеството на
поемно лице, установяващи, че А. убедено и по категоричен начин разпознала именно
подсъдимия като извършител на грабежа, извършен спрямо нея. Въззивният състав счита, че
изявленията на свидетелката почиват на лични и непосредствени възприятия и че в съдебно
4
заседание същата отново убедено е потвърдила възприетите обстоятелства относно деянието
и подсъдимия. От данните по делото е видно, че не са били налице пречки, свидетелката да
може да възприеме непосредствено подсъдимия, а след това да възпроизведе и негови
характерни черти и поведение. Настоящият състав намира, че категоричното разпознаване
на подсъдимия от страна на пострадалата правилно е формирало извод на първостепенния
съд досежно авторството на деянието, тъй като е напълно логично тя да има ясни спомени и
възприятия, които да са били повлияни и формирани от преживяния стрес и отрицателни
емоции във връзка с деянието, от което тя непосредствено е пострадала. От вниманието на
решаващия съд не е убягнало, че сочените от нея обстоятелства във връзка с извършеното
деяние и неговото авторство се подкрепят и от обстоятелството, че А. е разпознала в
инкриминираната вещ, заложена в деня на грабежа от съпругата на подсъдимия Д. Т., своята
собствена, която й е била отнета именно от И.. Отделно от това А. е удостоверила по делото
и собствеността на вещта, като е представила касова бележка за закупуването й. За
авторството на деянието съдът е кредитирал и взел предвид и обстоятелството, че
инкриминираната вещ е била заложена в заложна къща „Доверие“ от Д. Т., която към този
момент, съвпадащ и с дена на деянието, е живеела заедно с подсъдимия. Възползвайки се от
това обстоятелство и правото си по чл. 119 НПК, същата не е дала показания в съдебното
производство. Фактът на залагането на вещта обаче се установява от приложения по делото
заложен билет, издаден от заложната къща на нейно име.
На следващо място решаващият съд е приел, че авторството на деянието се подкрепя
и от показанията на Б. Н. Л., като е дал доверие на показанията на този свидетел, депозирани
от него по време на досъдебното производство, приобщавайки ги към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1-2 НПК. От същите е видно, че пред него
подсъдимият се похвалил, че е откраднал златен синджир. Правилно първостепенният съд
не е кредитирал дадените от този свидетел в съдебно заседание на 05.10.2020 г. показания,
в които очевидно прозира стремеж от страна на Л. да оневини и да не уличи братовчед си
И. в извършване на престъплението, което му е станало известно именно защото лично
подсъдимият споделил за това с него.
Косвено авторството на деянието се установява и от показанията на свидетелите А.
А. и С. Я. - служители в заложна къща „Доверие“, дадени по време на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281 НПК. Свидетелят А. е приел инкриминирания
златен синджир от Д. Т., която му е представила и личната си карта. Същият твърди, че при
залагане на вещта е издал на нейно име и заложен билет № 02400032425, който регистрирал
в системата на заложната къща на същата дата - 27.08.2018 г.. Така изложените
обстоятелства се подкрепят и от показанията на свидетеля С. Я.. Настоящият състав споделя
съображенията, поради които съдът не е кредитирал показанията на тези двама свидетели в
частта им досежно твърденията, че Д. Т. е заложила инкриминираната вещ в 11:24 ч. на
27.08.2018 г.. Действително обстоятелствата, свързани с това, доколко правилно по време е
бил настроен софтуерът на заложна къща „Доверие“, не са били изследвани от органите на
ДП, но доколкото безспорно по делото е установено, че не пострадалата, а Д. Т./видно от
заложния билет/ е заложила отнетия в същия ден синджир на А., в който, след изземването
му от заложната къща, тя разпознала именно отнетата й собствена вещ, това не е било
необходимо. Изясняване на обстоятелството, свързано с настройката на софтуера, не би
могло да разколебае и да промени доказателствените изводи за авторството на деянието от
страна на подсъдимия, почиващи на безспорно установени обстоятелства, а именно -
категоричното разпознаване на подсъдимия от пострадалата, установеното присъствие на
5
подсъдимия в периода на деянието в района на извършването му, споделеното с Л., че
същия ден е откраднал синджир, залагането на такъв на същата дата в заложна къща от
лице, живеещо на съпружески начала с подсъдимия, припознаването на заложената вещ от
пострадалата като своята собствена, за която последната е представила и документ за
закупуване, от който пък е видно, че по основния грамаж закупената и заложена вещ
съвпадат.
Не на последно място решаващият съд в своята доказателствена дейност е съобразил
и заключенията на съдебно-оценителната и видео технически експертизи като конкретни,
ясни и точни, даващи отговор на поставените им задачи и изготвени от лица, притежаващи
необходимата компетентност, квалификация и специални знания. От заключението на
вещите лица по изготвената видео технически експертиза се установява, че от представения
по делото видеозапис от охранителни камери в района на кръговото движение при паметник
„Васил Левски“ в София, на 27.08.2018 г. по време, предхождащо деянието, са заснети две
лица, едното от които вероятно е подсъдимият И.. Това потвърждава обстоятелството, че по
време, предхождащо грабежа, подсъдимият се е намирал в района, където е бил извършен
грабежът, а не на друго място.
Приложените по делото писмени доказателства - протокол за доброволно предаване
от 24.10.2019 г., заложен билет № 024 00032425 от 27.08.2018 г. и справка за съдимост,
правилно са били приети от съда за относими към предмета на доказване по делото. От
същите е видно, че заложният билет е бил издаден на името на жената, която е живеела
заедно с подсъдимия и която е заложила вещта именно в деня на нейното отнемане. Данните
от свидетелството за съдимост на подсъдимия пък безспорно установяват условията на
опасния рецидив, при които е било извършено деянието.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав намира, че следва да се
оставят без уважение възраженията на защитата на подсъдимия, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства на досъдебната и съдебната фаза не се установявало по
безспорен начин авторството и участието му в инкриминираното деяние.
Въззивната инстанция намира за неоснователно и възражението, че определеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години при „строг“ режим
било явно несправедливо и неправилно определено с оглед на всички индивидуализиращи
отговорността обстоятелства.
Следва да се има предвид, че при индивидуализацията на наказанието се съобразяват
и оценяват всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигане на нужното
съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание, което по вид и
размер да е достатъчно за успешното постигане на целите, визирани в чл. 36 НК. Спазването
на тези принципни положения повлиява и на преценката за неговата справедливост. Всичко
това е било съобразено от първоинстанционният съд, който при определяне на наложеното
наказание на подсъдимия е съобразил принципите на законоустановеност и на
индивидуализация на наказанието, степента на обществена опасност на деянието и дееца и
правилно е преценил съотношението на взетите предвид отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК съдът е наложил
на подсъдимия едно справедливо наказание, определно по своя размер при значителен
превес на смекчаващите вината обстоятелства в минимума, предвиден в закона - пет години
"лишаване от свобода“, като правилно е било определено, с оглед размера му и предишните
осъждания на подсъдимия, същото да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг“
6
режим.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съобразно гореизложените съображения и с оглед липсата на основания, водещи до
отмяна или изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде
потвърдена.
Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК, Софийският апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260054/05.04.2021 г., постановена по нохд №
5307/2019 г., по описа на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7