№ 42
гр. Шумен, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900057 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника по делото „Интер“ ООД с. Драгоево, общ. Велики
Преслав, действащо чрез пълномощника си адв. Т.К. от САК, с която моли съдът да допълни
Определение № 139/22.11.2021 г. по настоящото т.д.№ 57/2021 г., с което е прекратено
производството по делото, поради оттегляне на иска на основание чл.232 ГПК, в частта му
относно разноските, като присъди на ответника възнаграждение за процесуално
представителство.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна „Евротур - Т“ ЕООД гр. Етрополе, не
е депозирала писмен отговор на искането.
С Определение № 139/22.11.2021 г. по настоящото т.д.№ 57/2021 г., ШОС е
прекратил производството по делото на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска.
Видно от приложените по делото доказателства, в срока за отговор на исковата молба
ответникът е депозирал такъв и е заявил искане за заплащане на сторените от него разноски
по делото. Приложено е адвокатско пълномощно за процесуално представителство на
ответника от адв. Т.Д.К., а съгласно договор за правна защита и съдействие е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв., удостоверено в договора. С
постановяване на определението за прекратяване, съдът не се е произнесъл по така
заявеното искане на страната за разноски.
Съгласно чл.248 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението, респ. определението
е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение, респ. определение в частта му за
разноските. В чл.81 ГПК е предвидено, че във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът е длъжен да се произнесе по искането на страните за разноски,
а определението, с което делото се прекратява е именно от посочената категория. То слага
1
край на делото пред съответната инстанция, съответно следва да съдържа произнасяне по
отговорността за разноските.
Според чл.80 ГПК страната която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските. В случая молбата се явява процесуално допустима, доколкото съдът
не се е произнесъл по искането на страната за разноски, поради което е налице искане за
допълване, а не за изменение на определението, в частта му за разноските. /В тази смисъл и
ТР от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТКВКС, т.8/.
Ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска - чл.78, ал.3 ГПК, а съгласно ал.4 на същи текст
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, в т.ч. и при прекратяване
поради оттегляне от иска.
Отговорността за разноски е обусловена от наличието на няколко предпоставки, а
именно: да е налице искане от страната, то да е направено до определен момент -
приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция и по делото да са
налице доказателства за изразходването им. В случая посочените предпоставки са налице. С
отговора на исковата молба ответникът е поискал присъждане на направените разноски по
делото и са представени доказателства за тяхното извършване. Съгласно приетото в т.1 ТР
от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТКВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е в брой, какъвто е настоящият случай, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
Ето защо и с оглед изхода на делото /прекратяване на производството/, следва да
бъде ангажирана отговорността на ищеца за сторените от ответника в настоящото
производство деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на
5 000 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допълва Определение № 139/22.11.2021 г. постановено по т.д. № 57/2021 г. по описа
на Шуменски окръжен съд, относно разноските, както следва:
Осъжда „Евротур–Т” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Етрополе, ул. “Малки Искър”, № 3, представлявано от управителя О.Л.Т. адрес за
призовки и съобщения гр. София, ул. “Добротич”, № 1 да заплати на „Инерт“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. Драгоево, община Велики Преслав, ул.
„Стефан Стойчев“, № 2, представлявано заедно и поотделно от управителите К.К.К. и
2
М.Н.Д., деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди),
представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба, пред Апелативен съд гр. Варна, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3