Р Е Ш Е Н И Е
Номер 04.05.2023 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 01.12.
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 95 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ.
Ищците посочват в исковата молба, че са родители на починалия вследствие на ПТП – В.Ю.С., на 20 години.
Изложени са обстоятелства, че на 14.10.2019 г., около 01:00 часа по ПП *км 190+200 се е
движил л.а. „*“ с peг. № ***, с водач Ю.В.А., който поради управление с
несъобразена скорост внезапно навлиза в лентата за насрещно движение и се
блъска челно в л.а. „*“ с peг. № ***, управляван от Л.Н.У.. В резултат на
реализираното ПТП е причинена смъртта на двамата водачи, както и на пътниците в
л.а. „*“ с peг. № ***, между които е и синът на ищците - В.Ю.С..
По случая е образувано ДП № 1303/ 2019 г. по описа на
РУ - К., пр.пр. № 6428/2019 г. по описа на ОП-Стара Загора, което към настоящия
момент не е приключено. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП са
допуснатите от Ю.В.А. нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон
задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Посочено е,
че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Ю.А. и
настъпилите общественоопасни последици - смъртта на В.Ю.С..
Изложено е, че за увреждащия л.а. „*“ с peг. № ***, с
водач Ю.В.А. няма валидно сключена ЗГО. Сочи се, че задължителната застраховка
’’Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и
имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС. Изложени са
аргументи, че съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Гаранционен фонд -
гр. София изплаща по застраховка “Гражданска отговорност” обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди, ако пътнотранспортното
произшествие е причинено от МПС без сключена задължителна застраховка ГО,
какъвто е настоящият случай. Посочва се, че по силата на договора за
застраховка “Гражданска отговорност” за 2019 г., застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди
на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в
размер на 10 000 000 лв., като тази сума е и лимитът, до който Гаранционен Фонд
отговаря.
Ищците са предявили претенциите си за изплащане на
обезщетение пред Гаранционен фонд - София, като са заведени щети с № 19210415 и
№ 19210414, и двете с дата 22.11.2019 г. С писмо с обр. р. от 15.11.2019 г. ГФ
е уведомен за настъпилото събитие. Фондът с Решение от 13.02.2020 г. е отказал
да плати обезщетение за неимуществени вреди, поради което за ищците е налице
правен интерес да предявят претенциите си за плащане пред съда.
Изложено е, че в резултат на инцидента е загинал В.Ю.С.,
на 20 г. Същият е получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания,
довели до смъртта му. Загиналият е бил млад мъж в началото на съзнателния
житейски път, деен, активен и в отлично здравословно състояние. Бил е отговорен
и трудолюбив син, който е бил всеотдаен към своето семейство.
Посочено е, че Е.И.С. и Ю.В.С. са родители на В.Ю.С. и
преживяват изключително тежко смъртта на детето си, настъпила в началото на
житейския му път. Тя е била неочаквана и съкрушителна за тях. Сочи се, че Ю.С.
и Е.С. живеят заедно на семейни начала, но без да имат сключен граждански брак,
като ищецът е биологичен баща на загиналия, който е бил припознат от него.
Загиналият син е бил отглеждан от ищците, като между тях е съществувала дълбока
и особено силна емоционална връзка. Е. и Ю. са били любящи родители, които са
подкрепяли във всяко едно отношение и двете си деца, без да ги делят или да
демонстрират предпочитание към някое от тях. Били са много горди с двамата си
сина, които са отгледали и възпитали с много любов заедно. Връзката между
ищците и сина им В.С. е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич,
уважение и взаимна привързаност, като семейството е било изключително сплотено,
във всичко са си помагали и подкрепяли и разчитали един на друг. Родителите са
се грижили за сина си, както и той за тях, оказвали са си взаимна помощ и
подкрепа, били са силно привързани един към друг. Родителите са имали планове
за бъдещето му и са възлагали големи надежди на него, включително и да бъде
тяхна опора в живота, като са разчитали В. да им помага на старини. С
причинената смърт, ищците загубват моралната и физическа подкрепа на своя син,
която винаги са имали и на която са разчитали. Неочакваната му смърт е
предизвикала значителни по обем и интензитет негативни преживявания у ищците,
които се усилват допълнително от факта, че в процесното ПТП те загубват и
другият си син и така остават без радостта и смисъла на своя живот.
Най-голямата мъка и непреодолима загуба е тази на дете, която не може никога да
бъде преживяна. Покрусата и мъката от внезапната и нелепа загуба на сина им предизвикват
силни емоционални изживявания у Е.И. и Ю.С., търпените болки и страдания се
отразяват изключително негативно на здравословното и емоционалното им
състояние. Загубили са смисъла на живота си. Моралните страдания, търпяната
скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през
целия им живот. Травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на
най-скъпото - детето, ще останат за цял живот, а с времето дори ще се
увеличават, защото е безспорно, че загубата на дете е най-тежката загуба и е
най- голямата трагедия, която може да се случи на един родител, а в конкретния
случай те са загубили и двете си деца.
Изложено е, че несвоевременната, неочаквана и
безвъзвратна смърт на В.Ю.С. е особено трагично обстоятелство, което завинаги
променя живота на семейството. Мъката им е огромна и не може да бъде
компенсирана с нищо.
Причинените болки и страдания на ищците следва да
бъдат компенсирани. Считат, че безспорно неимуществените вреди имат по-голямо
значение и се оценяват по-високо. Сочат, че паричното обезщетение не може да
замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на
други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от причинената смърт. Аргументират се с чл. 432, ал. 1 от КЗ и считат, че са налице основанията за
ангажиране отговорността на Гаранционен фонд - София. Посочват, че предявеният
иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдания от ищците, във връзка с причинената
смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания
по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Направено е искане, да се постанови решение, с което
да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан по размер и да се
осъди ответника Гаранционен фонд - гр. София, да заплати на всеки от ищците
обезщетение в размер на по 25 500 лв., частичен иск от по 250 000 лв. за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им В.Ю.С..
Претендират законната лихва върху сумите от 21.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание от
29.06.2022 г., съдът е допуснал увеличение на исковете, като
същите вместо за по 25 500 лева да се считат предявени за по 200 000 лева за
всеки ищец, частични от по 25 000 лв., представляващи обезщетение за причинените
на Е.И.С. и Ю.В.С. неимуществени вреди, от смъртта на техния син В.Ю.С..
В законния срок ответникът е депозирал отговор
на исковата молба. Изложени са
подробни обстоятелства за предназначението на Гаранционен фонд и неговите
функции.
На основание чл. 229, ал 1, т. 4 от ГПК, ответникът
моли да се спре настоящето производство до приключване на ДП №1303/2019г. по
описа на РУ - К., респективно съответното НОХД. Посочва, че няма нито едно
доказателство, от което може да се определи механизмът на процесното ПТП.
Посочва приложението на чл. 300 от ГПК и твърди, че в случая е поставен в
невъзможност да упражни правата си.
Счита, че непредставянето на доказателства с исковата
молба, с които ищецът и неговият процесуален представител са могли да се
снабдят своевременно на основание чл. 75, ал.1 от НПК, нарушава принципа на
чл.9 от ГПК, предвид факта, че не само по бланкетно изпълнената процедура пред
Гаранционен фонд, но и в настоящето производство са поставени в невъзможност
ответника да вземе становище, да ангажира доказателства и да осъществи
адекватна защита, което от своя страна представлява злоупотреба с право.
Твърди, че не са представени никакви данни за хода и резултата от образуваното
досъдебно производство. Заявява, че на основание чл. 9 във връзка с чл. 127 от ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички
писмени доказателства. В случая, ответникът счита, че това не е изпълнено и не
му е осигурена равна възможност да упражни предоставените му права.
В тази връзка, ответникът моли да се прекрати делото.
Оспорва изцяло исковите претенции - по основание и
размер.
Посочва, че Гаранционен фонд към настоящия момент вече
е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваните щети
№19-210412/22.11.2019 г. и № 19-210413/22.11.2019 г. са уведомили ищците, че
следва да представят доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че
е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. “а“ от Кодекса за
застраховането, които и до ден днешен не са представени в ГФ по щетата, а и по
настоящото дело.
Намира, че липсват доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както
и за поведението на участниците в него.
Оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм, въпреки
че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма,
обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален
документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително
изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното
лице-издател. Поради това, ответникът счита, че същия няма и материална
доказателствена сила за настоящия съд.
Оспорва твърдения механизъм на настъпване на
процесното ПТП.
Счита, че задължителната извънсъдебна административна
процедура пред Гаранционен Фонд не се изчерпва с бланкетното подаване на молби
от пострадалите лица, с която се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради
обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба
пред ОС Стара Загора.
Предвид факта, че Фондът не е бил страна в досъдебното
производство, а ищецът и адв. К. не са представили никакви доказателства в тази
насока, то прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на загиналия В.Ю.С., който вероятно е:
- пътувал в увреденото МПС, без да постави
задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с
тежестта на настъпилата травматична увреда и смърт- нарушение на чл.137а от ЗДвП.
- се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично
повлиян водач, който познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества.
- е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с
водача Ю. В.А. преди процесното ПТП.
Счита, че не следва да бъде игнориран приносът на
ищеца за настъпване на вредите, противното би означавало неоснователно
толериране на недобросъвестното му поведение, несъобразявайки своите действия,
съгласявайки се да се вози при пиян водач, което е недопустимо в обстановка на
нарастващ брой такива пътнотранспортни произшествия.
Досежно размерите на предявените претенции от по 25 500
лева частичен иск от по 250 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, ответникът счита същите за изключително
завишени, тъй като не отговаряли на съществуващите в страната икономически
условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП - 14.10.2019
г., като посочва задължителна практика и излага аргументи досежно правилното
прилагане на чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва изцяло и претенцията за лихва от датата
21.10.2019г.
Счита, че не е ясно как ищците и процесуалният им
представител, са определили датата 21.10.2019г., за датата, от която да претендира
законна лихва за забава.
Моли съдът да вземе предвид и следното:
Фондът винаги е уведомен в един по-късен момент и
спрямо него законодателят в чл. 288, ал.7 от КЗ (отм.) е предвидил 3-месечен
срок, в който след като бъде сезиран, е длъжен да се произнесе по претенцията
на пострадалото лице. В този смисъл посочва постоянната съдебна практика.
Счита, че дължи законна лихва след изтичане на законоустановения тримесечен
срок.
Твърди, че Фондът е бил поставен от ищеца в обективна
невъзможност да се произнесе по претенцията им, като определи и изплати
обезщетения за неимуществени вреди.
Сочи, че видно от молби с вх. № 24-01-753 от
22.11.2019г. и вх. № 24-01-753-1 от 22.11.2019г., които не са приложени от
ищците и процесуалният им представител към исковата молба, ГФ е бил сезиран за
процесното ПТП, като в подкрепа на твърденията им не са представени
доказателства и документи, удостоверяващи основанието и размера на
обезщетението и не са представени никакви доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието и
поведението на участниците в него.
Изложено е, че с писмо, описано и приложено от ищците
с изх. №24-01-753/26.11.2019г., молителите са били надлежно уведомени, че за
установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства, е необходимо да
представят допълнителни доказателства.
Посочено е, че до 13.02.2020 г. нищо от посочените
писмени доказателства не постъпва по щетата, вследствие на което и предвид
законоустановения краен срок за произнасяне, Управителния съвет на Гаранционен
фонд взима решение от 13.02.2020 г., с което отказва изплащане на обезщетения
за неимуществени вреди поради липса на достатъчно доказателства за установяване
на основанието и размера на претендираните вреди.
Уточнява, че молителите отново са надлежно уведомени с
писмо изх. №24-01-753/13.02.2020г., че ако представят изисканите документи,
претенцията ще бъде отново заведена и разгледана.
Отбелязва, че в ОС Стара Загора е заведена срещу
Гаранционен фонд настоящата искова молба, като към нея отново не са приложени
необходимите писмени доказателства.
Според ответника, предвид преклузията на чл. 558 от КЗ, единственият извод е, че ищците и процесуалният им представител,
недобросъвестно са осъществили бланкетни процедури пред Фонда, с цел бърз отказ
и последващо завеждане на гражданско дело.
Ответникът уточнява, че Фондът се е произнесъл в
законоустановения тримесечен срок и навежда твърдения, че и в настоящото
производство ищците не са представили необходимите документи, за да може да
бъде определено обезщетение. Следвал извода, че ГФ е бил поставен в обективната
невъзможност да се произнесе по предявените претенции.
Оспорва началния момент на законната лихва и моли,
Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба
в съда.
По делото е постъпила допълнителна исковата молба, с която ищецът взема становище по
възраженията на ответника.
По отношение възраженията на ответника относно допустимостта на ИМ, ищците обръщат
внимание, че законът не свързва неизпълнението на това изискване с никакви
последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. Посочва
се, че в чл. 129, ал. 1 от ГПК са уредени последиците от нередовност на
исковата молба и изобщо не са предвидени такива при неизпълнение на ал. 4 на
чл. 127 ГПК. Изложено е, че законодателят не е въвел задължение на съда да
следи за това и съответно не е предвидена санкция за неизпълнение. Изменението
на чл.127 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е съпътствано от
изменение на разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, в която като основание за
провеждане на производство по отстраняване на нередовности на исковата молба е
посочено само несъответствието на молбата с изискванията за редовност, визирани
в чл.127, ал.1 ГПК.
Посочено е, че ответникът не предлага никакво плащане, за да бъде нужно да
бъде представена банкова сметка ***, даже напротив, видно от отговора на
исковата молба същият оспорва предявения иск изцяло - както по основание, така
и по размер.
По отношение възражението на ответника за разглеждане на спора по обшия ред,
ищците предоставят на съда, но считат, че делото следва да се гледа по реда на
Глава тридесет и втора на ГПК - Производство по търговски спорове.
За неоснователно намират искането за спиране на настоящото
производство, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
деликвента се предполага до доказване на противното. Освен това, сочат, че
всички относими доказателства следва да бъдат събрани по реда на ГПК в
настоящото производство. Отделно от това се сочи, че съдебната практика
категорично е приела, че образувано досъдебно производство срещу виновния водач
не е основание за спиране на делото. B този смисъл посочват Определение № 310
от 18.06.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. M338/2009 год., III г.о., ГК. Считат, че в
случая няма данни за висящо НОХД, поради което и не са налице основания за
спиране на настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК.
Считат, че не са налице основания и за прекратяване на настоящото
производство, тъй като видно от исковата молба за виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. “Мерцедес Е 50Д“ са изложили твърдения, представили
са доказателства и са направили доказателствени искания - издаване на СУ за
снабдяване с материалите от ДП, които поддържат.
Оспорват всички възражения на ответната страна като незаконосъобразни,
неоснователни и недоказани.
Отбелязано е, че механизмът не е част от фактическия състав на
непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето
производство. Заявено е, че с исковата молба, е достатъчно ясно посочен
механизма на ПТП, както и че представеният по делото Констативен протокол за
ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за
това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение
на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са
представени от участниците в произшествието. В същия смисъл посочват съдебна
практика.
Отново се посочва, че срещу виновния водач А., е образувано досъдебно
производство, което към настоящия момент не е приключило и са изложени
съображения в тази връзка.
Във връзка с твърденията на Гаранционен фонд, че
извънсъдебната претенция пред него не се изчерпва с бланкетното подаване на
молба от пострадалото лице, ищците посочват, че видно от приложената към
исковата молба обратна разписка, писмената претенция е получена от ответната
страна на 22.11.2019 г. - близо 5 месеца преди завеждане на исковата молба. Към
нея ищците са приложили всички документи, с които разполагат, вкл. и
Констативен протокол за ПТП /видно от приложената към отговора на ИМ молба/. Изложено
е, че ако на Гаранционния фонд са му били нужни допълнителни документи, то
законодателят му е дал възможност за снабдяване със същите и при желание да се
произнесе по предявената претенция, като определи справедливо обезщетение.
Освен това се сочи, че единственото условие за допустимост, което законодателят
е въвел е разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, е да има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след отправена към
застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено от
страна на ищците.
Отбелязано е, че дори и към настоящия момент, ответника
не предлага никакво плащане, което е видно и от отговора на исковата молба, с
който същият оспорва исковете.
Ищците намират за неоснователни и недоказани възраженията на ответника за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия.
Твърдят, че Гаранционният фонд не представя никакви доказателства в подкрепа на
твърденията си, а от представените и събрани към настоящия момент в
производството писмени такива, не може да се направи извода, че загиналият е
извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат.
По отношение възражението за прекомерен размер на предявените претенции, се
посочва, че исковете са съобразени от една страна с принципа за справедливост,
е оглед причинените неимуществени вреди на ищците следствие смъртта на своя
син, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на
ответника и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
По отношение претендираните законни лихви, евентуално претендират такива
върху сумите от 13.02.2020 г. - датата на постановяване на отказ от ГФ, до
окончателното изплащане на сумите.
Правят възражение за
недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност
на претендираните от ответника разноски.
Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор, с който поддържа искането си
за прекратяване на настоящото производство на основание чл.129, ал.1 от ГПК,
тъй като и в допълнителната искова молба ищците отново не посочват банкова
сметка ***.
Смята, че непредставянето на банкова сметка ***а
изпълни едно евентуално осъдително решение. Твърди, че с непредставянето на
банковата сметка се цели евентуално образуване на изпълнителни дела против
Гаранционен фонд, начисляването на ненужни такси по ТТРЗЧСИ и разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение.
Моли Съда да задължи ищците и адв. П. К. да посочат
банкова сметка, ***, при евентуално осъдително решение, Фондът да извърши
плащането.
Поддържа възражение си по чл.369, ал.1 ГПК.
Поддържаме искането си за прекратяване на настоящото
производство на основание чл. 9 във връзка с чл. 127 от ГПК, тъй като ищецът не
е изпълнил задължението си да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички
писмени доказателства.
Поддържа искането си за спиране на настоящото
производство до приключване на ДП №1303/2019г. по описа на РУ - К..
Сочи, че видно от изложеното в допълнителната искова
молба спорни са механизмът на ПТП и приносът на наследодателя на ищеца и в тази
връзка счита, че всички доказателства са относими към спора.
Поддържа депозирания отговор, като оспорва изцяло
исковите претенции - по основание и размер.
Поддържа оспорването, относно механизма на процесното
ПТП. Твърди, че за ответника остават напълно неясни и неразбираеми твърденията
на процесуален представител К.. От една страна се твърдяло следното:
„механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като
такъв не подлежи на доказване в настоящото производство“, а от друга моли Съда
да допусне въпрос към САТЕ: „какъв е механизмът и причините за настъпване на
ПТП“. За ответника оставали напълно нелогични подобни твърдения. Смята, че са
неразбираеми исканията на ищците и п.п. К.. Предполага, че с подобни твърдения се цели да бъде въведен в заблуждение Съдебния
състав. Обръща внимание на п.п. К., че констативния протокол, в частта относно
механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ
официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира
удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал
пред длъжностното лице-издател. Поради това ответникът сочи, че същият няма и
материална доказателствена сила за настоящия съд.
Ответникът сочи, че от изложеното в ДИМ ставало ясно, че ищците са изчакали
да мине този достатъчно дълъг срок, за да се натрупа по-голяма сума за законна
лихва, която да претендират в настоящото производство. Предполага, че с това се
цели облагодетелстване във финансов и икономически план на ищците и техния п.п.
- П. К.. В този ред на мисли, ответникът моли Съдът да вземе предвид явното
недобросъвестно поведение и моли, Гаранционен фонд да се счита в забава от
датата на завеждане на исковата молба в съда.
Изложено е, че установяването на принос на загиналия към вредоносните
последици е от изключителна важност за разкриване на обективната истина в
производството и за ответника остава неразбираема причината защо ищците и п.п. К.
така яростно да оспорват разкриването й. Посочва се, че направените от ответника
възражения, на този етап са в сферата на вероятностите, тъй като ищцовата
страна не е изпълнила задължението си да представи заедно с исковата молба
всички необходими писмени доказателства. Ето защо, поддържа възражението си за
съпричиняване на В.Ю.С., който вероятно е:
- пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан,
което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата
травматична увреда и смърт- нарушение на чл.137а от ЗДвП.
- се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който
познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества.
- е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ю. В.А. преди
процесното ПТП.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Безспорно е установено, че на 14.10.2019 г., около 01:00 часа по ПП *км
190+200 се е движил л.а. „*“ с peг. № ***, с водач Ю.В.А., който поради
управление с несъобразена скорост внезапно навлиза в лентата за насрещно
движение и се блъска челно в л.а. „*“ с peг. № ***, управляван от Л.Н.У.. В
резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на двамата водачи, както и на
пътниците в л.а. „*“ с peг. № ***, между които е и синът на ищците – В.Ю.С..
От удостоверение за наследници изх. № 10/14.11.2019 г. се установява, че Е.И.С.
/майка/ и Ю.В.С. /баща/ са наследници на починалия В.Ю.С..
Страните не спорят, че за л.а. “*” с рег. № *** към датата на ПТП не е
налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”.
Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. №
284р-22414/15.10.2019 г. от РУ – К. и е образувано ДП № 1303/2019 г. по описа
на РУ - К., пр.пр. № 6428/2019 г. по описа на ОП - Стара Загора.
С постановление № 6428/2019 г. от 26.02.2021 г. по описа на ОП – Стара Загора по ДП № 284
зм-1303/2019 г. по описа на РУ – К., пр.пр. № 6428/2019 по описа на ОП - Стара
Загора е прекратено наказателното производство по ДП № 284 зм-1303/2019 г. по
описа на РУ – К., водено за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. ,,б“ вр. с ал.
1, б. ,,в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради смърт на дееца.
На 22.11.2019 г. ищците депозирали молба - претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие
на ПТП от 14.10.2019 г. до Гаранционен фонд. Ответникът образувал щети с № 19210415 и № 19210414, и двете с дата
22.11.2019 г. С писмо с обр. р. от 15.11.2019 г. ГФ е уведомен за настъпилото
събитие. Фондът с Решение от 13.02.2020 г. е отказал да плати обезщетение за
неимуществени вреди, поради което за ищците е налице правен интерес да предявят
претенциите си за плащане пред съда.
От основното и допълнително заключение на комплексната
съдебно – психологична експертиза се установява следното:
Налице са данни за преживяна Остра стресова реакция
при ищците вследствие смъртта на сина им В. и И.
Към момента на изследването - 17.04.2022 г. и на
18.06.2022 г., психичните преживявания на ищците могат да бъдат описани като
психологичната реакция при преживяване смъртта на двете им деца. Нарушен е
психичния баланс и качеството им на живот, пълноценното им личностово и
социално функциониране.
Все още се констатират непреработени емоционални
преживявания, свързани със смъртта на двете им деца при инцидента с ПТП, както
и усещания за несигурност за бъдещето, неопределена и неясна заплаха и вътрешна
напрегнатост.
Препоръчителна е консултация с психиатър и
медикаментозно лечение по негова преценка.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява следното:
Съгласно Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 286 / 17.10.2019
год. (приложен по ДП), в кръвта на водача Ю.А. се доказа алкохол 0,22 промила.
Съгласно Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 285 /
17.10.2019 год. от (приложен по ДП), в кръвта на пътника В.С. не се доказа
алкохол.
Съгласно Химикотоксилогична
експертиза № 116 / 27.04.2020 год. (приложена по ДП), в кръвта на водача Ю.А.
не се доказаха упойващи вещества.
Установената концентрация на
алкохол в кръвта на водача Ю.А. - 0,22 промила съответства на субкличина степен
на алкохолно опиване, което може де се установи само със специални психомоторни
тестове. Наблюдава се отслабване на финни координационни движения, вниманието и
възприятието.
Съгласно Химикотоксилогична
експертиза № 116 / 27.04.2020 год. (приложена по ДП), в кръвта на водача Ю.А.
не се доказват упойващи вещества.
Преместването на телата във
фазата на удара е резултат от две последователни движения. Първоначално по
направление на скоростта V но в обратна посока спрямо нея, а след това по
направление на U, т.е. по направление на придобитото ново ускорение във фазата
на възстановяване, но с обратна посока. Силите, действащи на телата,
разглеждани в подвижната координатна система на автомобила, са преносните
инерционни сили и кориолисовите инерционни сили. По време на удара за всяко от
телата доминиращи са преносните инерционни сили.
В случая големината на
преносната инерционна сила съответства на натоварване върху телата на пътниците
12 - 13 G, което е несъвместимо с живота.
При извършената аутопсия
върху трупа на В.С. са установени множество наслагващи се кръвонасядания и
охлузвания по предната повърхност на гръдния кош и корема и поради тази причина
не е възможно с категоричност да се отдиференцират такива които са характерни
да бъдат получени от поставен обезопасителен колан.
В конкретният случай, с
оглед механизма на пътно-транспортното произшествие и значителните деформации
по купето, с и без поставен обезопасителен колан, получените травматични
увреждания биха били идентични.
Лек автомобил „*” следва да
е имал колани на всички места в автомобила.
Съгласно посоченото в
протокола за оглед на местопроизшествие, В.Ю.С. следва да е бил пътник на
предна дясна седалка в л.а. „*”.
Механизмът на настъпване на ПТП е следния:
Водачът Ю.В.А. е управлявал
л.а. „*” рег.№ *по западната лента на платното за движение на път *в гр. К. в
посока от север на юг със скорост около 145 km/h. През това време водачът Л.Н.У.
е управлявал л.а. „*“ рег.№ *по източната лента на платното за движение на
същия път, в посока от юг на север, срещу л.а. „*”, със скорост около 59 km/h.
В един момент водачът на л.а. „*” е допуснал автомобила му да навлезе в
източната лента на платното, където след около 0,7 s е настъпил неизбежен удар
в предната лява част на л.а. „*” и в предната лява част на л.а. „*“. След удара
автомобилите са се установили на местата и в положенията отразени в протокола
за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Инерционната сила довела до
движението на отломката - дясна част на предната броня на л.а. „*” е попътна на
движението на л.а. „*” непосредствено преди удара, следователно еднозначно и
категорично може да се даде заключение, че л.а. „*” рег.№ *се е движел по
платното за движение на път *в гр. К. в посока от север на юг.
Анализа на плана на
скоростите показва, че автомобила, който се е движел в източната лента в посока
от юг на север, след удара ще се намира на мястото на което е намерен л.а. „*“,
а в същото време автомобила, който е навлязъл в източната лента в посока от
север на юг, след удара ще се намира на мястото на което е намерен л.а. „*”.
Според данните от АПИ за
движението на л.а. „*“ рег.№ *в деня на произшествието - 14.10.2019 г.,
автомобила се е движел в посока от юг на север, т.е. от гр. К. към гр. Шипка.
Според анализа на
видеозаписа от охранителните камери и по специално камера №2, л.а. „*” рег.№ *се
е движел в посока от север на юг т.е. към гр. К..
Причината за произшествието от
техническа гледна точка е това, че водачът на л.а. „*” - Ю.В.А. е допуснал
автомобила му да навлезе в лентата за насрещно движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел
л.а. „*“.
Водачът на л.а. „*” би
избегна произшествието със скоростта, с която се е движел, ако се бе движил по
дясната за него, западна лента и не бе навлязъл в лявата за него, източна лента
в момент, когато там насрещно се е движел л.а. „*“.
По делото е назначена съдебно- техническата
експертиза, в която вещото лице е
анализирало видеозаписа от охранителна камера на автосервиз „П.К." ООД,
град К., наличен в материалите от досъдебното производство №1303/2019г. по
описа на РУ - К., п.пр. № 6428/2019 г. и в интернет и медийното пространство.
От заключението се установява следното:
Оптичен носител DVD-R “Maxell”, в хартиен плик с
надпис с молив „2,3“ - ВД-00717.1 съдържа:
2 /два/ бр. видеофайла, записани в DAV формат,
черно-бели, без звук, с резолюция 1920 х 1080 пиксела, с копирани
в кадър данни за дата, часово време, и условен номер на заснемащо устройство;
1 /един/ бр. текстови файл.
Оптичен носител DVD-R “Maxell”, в хартиен плик с
надпис с молив „4“ - ВД- съдържа 1 /един/ бр. видеофайл, записан в DAV формат, цветен, без звук, с резолюция 1920
х 1080 пиксела, с копирани в кадър данни за дата, часово време,
и условен номер на заснемащо устройство.
Прегледът на файловете бе извършен с професионален
видеоредактор и специализиран криминалистически програмен продукт за
видеообработка AMPEDFIVE.
Видеофайловете са цифров презапис. Не се установиха
следи от манипулация /намеса върху записаната информация.
Информация за ПТП се съдържа на видеофайл с наименование
“XVR_ch2_main_20191014060000_20191014070001.dav”, регистриран от камера с условен
номера „2“, във времевия интервал от 06:05:20ч. до 06:05:30ч. на 14.10.2019г.,
съгласно копираната в кадър информация.
От видеофайлът бяха извлечени снимкови кадри,
обработени с цел повишаване информационната им стойност, представени в
приложение, подредени в хронологичен ред.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С.А.С.посочва, че Е. и Ю. ги познава
откакто се помни. Е. и Ю. имали две деца, по- големият В. и по - малък И., като и двамата загинали в
процесната катастрофа. Според свидетеля след ПТП- то, родителите много
страдали, плачели, непрекъснато ходили на гробището. Цялата стая на момчетата,
била с техни снимки.
Свидетелят А.О.Ф.посочва, че са съседи с ищците в гр. К. на Е. и И.. Децата им през 2019 г. в
средата на месец октомври претърпяли ПТП и загинали в катастрофа. До инцидента
загиналите момчета живеели заедно с родителите си. Според свидетеля, родителите
приели много тежко смъртта на децата си. На погребението се наложило да
потърсят медицинска помощ за родителите. Продължавали да ходят на гробищата и
да плачат постоянно. Според свидетеля след катастрофата не успели да се върнат
към нормалния си начин на живот, спрели да ходят на работа, а в къщата им имало
стена, на която са окачени снимките на починалите им синове.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията
на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото е безспорно установено, че за л.а.
“Мереседес Е 250 Д” с рег. № *** към датата на ПТП - 14.10.2019 г. не е налице
сключена застраховка “Гражданска отговорност”.
Съгласно чл. 558, ал. 2 КЗ за определянето и изплащането на обезщетенията от ГФ съответно се
прилагат Глава четиридесет и шеста и Глава четиридесет и седма от КЗ, като според чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенция пред съда, ако ГФ не е
платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ.
На 22.11.2019 г. ищците депозирали молба - претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие
на ПТП от 14.10.2019 г. до Гаранционен фонд. Ответникът образувал щети с № 19210415 и № 19210414, и двете с дата
22.11.2019 г. С писмо с обр. р. от 15.11.2019 г. ГФ е уведомен за настъпилото
събитие. Фондът с Решение от 13.02.2020 г. е отказал да плати обезщетение за
неимуществени вреди. Настоящите искове
са предявени след отказа на Гаранционния фонд да заплати обезщетение за
посочените вреди, което обуславя допустимостта на предявените искове в
хипотезата на чл. 558, ал. 5, предл. второ КЗ.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
Видно от заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следното:
Водачът Ю.В.А. е управлявал л.а. „*” рег.№ *по
западната лента на платното за движение на път *в гр. К. в посока от север на
юг. През това време водачът Л.Н.У. е управлявал л.а. „*“ рег. № ЕВ-3149-АС по
източната лента на платното за движение на същия път, в посока от юг на север,
срещу л.а. „*”. В един момент водачът на л.а. „*” е допуснал автомобила му да
навлезе в източната лента на платното, където след около 0,7 s е настъпил
неизбежен удар в предната лява част на л.а. „*” и в предната лява част на л.а.
„*“. След удара автомобилите са се установили на местата и в положенията
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Инерционната сила довела до движението на отломката -
дясна част на предната броня на л.а. „*” е попътна на движението на л.а. „*”
непосредствено преди удара, следователно еднозначно и категорично може да се
даде заключение, че л.а. „*” рег.№ *се е движел по платното за движение на път *в
гр. К. в посока от север на юг.
Анализа на плана на скоростите показва, че автомобилът,
който се е движел в източната лента в посока от юг на север, след удара ще се
намира на мястото на което е намерен л.а. „*“, а в същото време автомобила,
който е навлязъл в източната лента в посока от север на юг, след удара ще се
намира на мястото на което е намерен л.а. „*”
Според данните от АПИ за движението на л.а. „*“ рег.№ *в
деня на произшествието - 14.10.2019 г., автомобила се е движел в посока от юг
на север, т.е. от гр. К. към гр. Шипка.
Скоростта на л.а. „*” преди произшествието и в момента
на настъпване на удара е била около 145 km/h.
Водачът на л.а. „*” би избегнал произшествието със
скоростта, с която се е движил, ако се бе движил по дясната за него, западна
лента и не бе навлязъл в лявата за него, източна лента в момент, когато там
насрещно се е движил л.а. „*“.
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на л.а. „*”
е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Водачът на л.а. „*” е нарушил и разпоредбата на чл.
16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като е
навлязъл в насрещната лента за движение и е реализирал челен удар с
насрещно движещото се л.а. „*“ рег.№ *.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения
на водача на л.а. „*”, са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на В.Ю.С..
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява
всички признаци на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, като презумцията
на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Следователно отговорността на Гаранционния фонд
по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания
и др.
Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото
нещастие, което може да сподели родителя. Чувството на безпомощност пред
безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и неминуемо води
до промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции.
Смъртта на В.Ю.С., както и на другия им син И. /загинал в същата катастрофа/ се
е отразила изключително зле върху психиката на ищците, като болките и
страданията ги съпътстват и сега, а и ще продължат през целия им живот, поради
невъзвратимостта на загубата им. Това се подкрепя от заключението на съдебно –
психологичната експертиза, която установява, че е нарушен психичния баланс и качеството им на живот,
пълноценното им личностово и социално функциониране, като дори се препоръчва
консултация с психиатър и медикаментозно лечение по негова преценка. Внезапната
смърт на В. е лишила завинаги родителите от неговата обич и опора, от
възможността да се радват на израстването му, бъдещо семейство, да имат внуци,
от подкрепата, от която биха имали в бъдеще. От свидетелските показания, които
съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се
установява, че след сполетялата ги загуба, ищците са с ограничено и затруднено
социално общуване, дните им са помрачени от случилата се трагедия и подчинени
на същата, с постоянно връщане към спомена за сина им, което неминуемо ще
поддържа състоянието им на отчаяние и безсилие през целият им живот. Животът на
ищците е изгубил смисъл и значение, каквото загубата на дете винаги причинява.
Неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст, /като в случая следва да се
отчете обстоятелството, че загиналият е бил едва на 20 години и животът е бил
пред него/ и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които
човек може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да
компенсира тежкия психически товар и необратимата загуба. Мъката на родителите
никога няма да бъде преодоляна, но все пак съобразявайки горните критерии съдът
определи размера на обезщетението както следва: Е.И.С. обезщетение в размер на
200 000 лв. за причинените болки и страдания от загубата на сина й В.Ю.С. и за Ю.В.С. обезщетение
в размер на 200 000 лв. за причинените болки и страдания от загубата на
сина му В.Ю.С..
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, че не е използвал предпазен колан, че е знаел, че към момента на
настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол и че пострадалият е
употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ю. В.А. преди процесното
ПТП.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването
на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
По
възражението за неизползване на обезопасителен колан.
В заключението на комплексната съдебномедицинската и
автотехническа експертиза, е направен категоричен извод, че с оглед механизма на пътно-транспортното
произшествие и значителните деформации по купето, с или без поставен обезопасителен колан, получените травматични
увреждания биха били идентични. Следователно съдът намира, че
възражението е неоснователно.
По възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като се е съгласил да
пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е
употребил алкохол/наркотични вещества, както и самият той е употребил
алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ю. В.А. преди процесното ПТП, съдът
намира следното:
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК, налице е съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Следователно, забранена е употребата не на каквото и
да било количество алкохол, а само на такова, което води до повишаване на
концентрацията в кръвта до ниво, оказващо въздействие върху психиката,
физиологията и моториката на водача. Това ниво е определено в ЗДвП на 0,5
промила, като едва при достигането на тази степен на насищане се проявява
ефектът на алкохола и се компрометира способността на водача да управлява
правилно и безопасно автомобила, дори да няма външни признаци на опиване.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза
се установява, че в кръвта на водача на л.а. „*”, Ю.В.А. е установена
концентрация на етилов алкохол в размер на 0,22 %о, което в границите на
субклинична степен алкохолно опиване. Признаците се установяват само със
специални психо-моторни тестове и лицето е практически трезво. Съгласно Химикотоксилогична експертиза № 116
/ 27.04.2020 год. (приложена по ДП), в кръвта на водача Ю.А. не се доказаха
упойващи вещества.
С оглед изложеното доколкото установената концентрация
на алкохол в кръвта на Ю.В.А. не е над законоустановения минимум, то и знанието
на пострадалия В.Ю.С., че водачът е употребил алкохол в случая е
правноирелевантно, тъй като с ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е възприето като
предпоставка за наличието на съпричиняване, знание на пострадалия, че водачът е
употребил алкохол над законоустановения минимум, какъвто не е процесният
случай. Следователно не е налице основание за намаляване на обезщетението за
причинените вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
На следващо място, обстоятелството, че пострадалият В.Ю.С. е употребил алкохол не е противоправно, доколкото липсва законово ограничение пътниците /не
водачите/ в МПС да не употребяват алкохол.
Поради това горепосочените възражения за съпричиняване
са неоснователни.
По иска за
законна лихва.
Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ
лихвите за забава от страна на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497 от КЗ. Според чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ
изпадането в забава е след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Според
последната разпоредба срокът, в който следва да се изплати дължимото
обезщетение е до три месеца от предявяване на претенцията. Следователно
ответникът дължи обезщетение след изтичане на този тримесечен срок.
От представеното с исковата молба писмо е видно, че
искането за изплащане на обезщетение е постъпило при ответника на 22.11.2019
г., когато са били образувани щети с № 19210415 и № 19210414. С писмо изх. № 24 – 01 - 753/13.02.2020 г. Фондът
отказал да изплати поисканите обезщетения, тъй като е приел, че не са
представени необходимите за целта доказателства. Предвид горното, съдът счита,
че законната лихва се дължи от датата на отказа 13.02.2020 г. до окончателното
изплащане, като претенцията за законна лихва за периода от 21.10.2019 г. до 12.02.2020 г. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По
отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие е посочено,
че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го
заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3 530
лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., като адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ на всеки един от ищците е в размер на 5
530 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС,
за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС
и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила
дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищците е в размер на
по 6 636 лв. с ДДС /5 530 х20% = 6 636 лв./ за всеки един от
ищците.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 16 000 лв. за държавна
такса, както и сумата от 530 лв. за
възнаграждение на вещи лица, изплатени от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***да заплати на Е.И.С.,
ЕГН ********** и Ю.В.С., ЕГН ********** *** сумата от по 200 000 лева на
всеки един от тях, частичен иск от по 250 000 лв. за причинените
им неимуществени вреди от смъртта на сина им В.Ю.С. в резултат на ПТП от
14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 13.02.2020 г. до
окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва за периода от 21.10.2019 г. до 12.02.2020
г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***да заплати на адв. П.К.
от САК със съдебен адрес:***, офис № 10
адвокатско възнаграждение в
размер на 6 636 лв. с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата Е.И.С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***да заплати на адв. П.К.
от САК със съдебен адрес:***, офис № 10
адвокатско възнаграждение в
размер на 6 636 лв. с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищеца Ю.В.С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД – гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
,,Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 16 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 530 лв. за възнаграждения на
вещи лица, платени от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на третите лица
помагачи на страната на ответника В.Ю.А. с ЕГН ********** *** и Ю.О.Д. с ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: