О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито
заседание на осемнайсети май през две хиляди и двайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша докладваното от докладчика
Ангелова, ч.гр.д.№ 242/2020г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.262,ал.2,т.2 във връзка с чл.83,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№5815/23.12.2019г. от М.М.С.
***,представляван от адв.Ч.-САК, срещу
Определение №292/26.11.2019г.,пост.по гр.д.№268/2019г.по описа на РС-Луковит,с
което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на
държавна такса и разноски по реда на чл.83,ал.2 от ГПК. Счита съдебния акт за
неправилен и незаконосъобразен. Излага,че искането си за освобождаване от заплащане
на държавна такса и разноски е предявил към претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. Приложил декларация за материално и
гражданско състояние и допълнително, в изпълнение на указанията на съда, с
Молба с вх.№3015/08.07.2019г. е представил и доказателства за липса на
достатъчно средства. Видно от нея не получава доходи и няма недвижими имоти. Притежавал
е лек автомобил, но го е прехвърлил на трето лице, като към момента на
изпълнение на указанията на съда все още не е регистрирал в КАТ. Твърди,че С.
не ползва автомобила и не извлича ползи от него. С Молба с вх.№3786/30.08.2019г.
изрично е посочил,че автомобилът дори не е в движение и се намира на амтоморга. Това е и причината упълномощеното лице да не го
е регистрирало на свое име. Няма как ищецът да извлича ползи от автомобил,който
не е в движение. Сочи,че въпреки заявената готовност при необходимост и дадени
указания от съда да представи и други доказателства, такива не са му възложени от съда,а директно е постановено
обжалваното определение, с което молбата му е оставена без уважение. Счита, че
е нарушено правилото на чл.146,ал.2 от ГПК.
Възразява, че
дори и да се приеме, че автомобилът е останал в собственост на ищеца, следва да
се съобрази, че притежаването на МПС не следва да се приема като източник на
доходи, като се озовава на практика на АС-Варна.
Развива,че
институтът на освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски е въведен
с цел да осигури достъп до правосъдие на лицата,които нямат финансова
възможност да заплатят високите държавни такси. Преценката дали лицето попада в
тази категория е строго индивидуална. Нормата на чл.83,ал.2 от ГПК не поставя
изискване лицето да е социално слабо, да се издържа само от помощи и да живее в
нищета. В случая съдът, въпреки, че е установил липсата на доходи, на недвижимо
имущество, е направил извод,че ищецът може да си позволи таксите и разноските
по делото, защото има лек автомобил на негово име. Не споделя тезата на съда,че
с доходите, които може да си извлече от притежанието на автомобила, ищецът би
успял да покрива всички разходи за издръжка-своята и на двете си деца, режийни
разходи и т.н., което приема за противоречащо на правната и житейска логика.
Излага,че
доходите на С. от 300 лв. са значително под най-ниския среден размер за
страната (от 1474лв. при среден доход от 1331лв.). За да заплати определената
държавна такса от 400лв. би следвало да работи най-малко два месеца, като през
това време няма да може да отделя средства за издръжката на семейството си.
По делото са
събрани достатъчно данни,че ищецът е бил материално затруднен до степен да не
може да си позволи да реализира предоставените му по закон процесуални права.
За доказване на този факт страната не следва да се задължава да декларира целия
си личен живот и преброи стотинките в джоба си или да работи месеци наред и
разпродаде имуществото си, само и само да събере средствата, необходими за
заплащане дължимата държавна такса. Позовава
се и на приетото в т.12 от ТРеш.№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС
разяснение,че искането по чл.83,ал.2 от ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна
такса или съдебни разноски по жалбата,съответно във връзка с отговора по нея,а
доколкото страната разполага с достатъчно средства,за да се натовари с
плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство.
Счита, че
РС-Луковит не е изложил мотиви в горния смисъл, не се е произнесъл по искането
в цялост, което води до необоснованост и неправилност на обжалваното определение.
Моли да се
отмени обжалвания съдебен акт и се уважи искането на ищеца за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски
по делото. Моли ищецът да бъде освободен и от дължимата за въззивното
производство държавна такса.
По делото е подадена
и частна жалба с вх.№1189/27.02.2019г. от
М.М.С. ***,представляван от адв.Ч.-САК, срещу
Определение №89/23.01.2020г., пост.по гр.д. №268/2019г. по описа на РС-Луковит,
с което на осн.чл.275, вр.с чл.262,ал.2,т.2 от ГПК
съдът е върнал частната жалба обратно поради невнасяне на държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 15лв. С определението е оставено без уважение и
искането за освобождаване на С. от заплащане на тази държавна такса от 15лв. Изразява
недоволство с приетото от съда неизпълнение на указанията за представяне на
доказателства за внасяне на определената държавна такса срещу Определение
№292/26.11.2019г. Твърди, че съобщението за тези указания са получени не на
08.01.2020г., както приема съдът, а на 16.01.2020г.,като прилага своя отрязък
от съобщението. Така срокът за изпълнение е 23.01.2020г. и внасянето на
държавната такса е своевременно. Моли съдът да изиска справка от
Служба”Призовки” при РС-Луковит и РС-София с информация кога е посетен адресът
на пълномощника на жалбоподателя за връчване на съобщението. Прилага своя
отрязък.
Въззивният състав,като съобрази изложеното в частните жалби и
доказателствата по гр.д.№268/2019г. по описа на РС-Луковит, намира за
установено следното:
По допустимостта.
Частната жалба срещу Определение №89/23.01.2020г. е подадена
своевременно. Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 19.02.2020г.,а
частната жалба е подадена на 27.02.2020г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок.
Подадена е от легитимирана да атакува съдебния акт страна, поради което съдът
приема,че е допустима.
Частната жалба срещу Определение №292/26.11.2019г. е подадена
своевременно. Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 16.12.2019г.,а
частната жалба е подадена на 23.12.2019г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок.
Подадена е от легитимирана да атакува съдебния акт страна, поради което съдът
приема,че е допустима.
По същество.
Производството е образувано по подаден на 04.04.2019г. от
М.М.С. ***, представляван от адв.Ч.-САК, иск срещу
„Застрахователна компания УНИКА”АД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.София,ул.”Юнак”№11-13,представлявано от
Николай Иванов и Николай Каварджиклиев, за присъждане
на обезщетение на осн.чл.226 от КЗ(отм.) в размер на
10 000лв.,за претърпени неимуществени вреди от ПТП.
Ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна
такса и разноски в производството на основание чл.83,ал.2 от ГПК, тъй като няма
достатъчно средства да ги заплати. Като доказателства за твърдението си е
представил Декларация за материално и гражданско състояние, където е посочил, че
не е женен, има две деца и е в добро здравословно състояние. Декларирал е, че
няма недвижими имоти и влогове, притежава лек автомобил. Месечният му доход е
около 300лв. единствено от заплата. В изпълнение на указания на съда е
представил доказателства за декларираното, от които се установява, че не е
пенсионер, но е подал молба за отпускане на пенсия на 05.07.2019г.(у-ние
№1023-10-595/05.07.2019г.на НОИ-ТП-Ловеч), не са му
изплащани пенсии и обезщетения през последните 6 месеца (справка с
изх.№1129-10-5379-1/06.01.2019г.на НОИ-ТД-Ловеч). Установява се, че на
18.06.2019г. е регистриран отново в Д”БТ”-Луковит като безработен (служебна
бележка с изх.№60-04-07-26457/18.06.2019г.на Д”БТ”-Луковит), не е подпомаган и
не са му изплащани социални помощи през 2019г. (справка с
изх.№1102-11-00-164-1/04.11.2019г.на ДСП-Луковит).
Потвърждава се притежанието на лек автомобил, който е декларирал като налично
имущество (у-ние **********/02.07.2019г.на Община Луковит) и е заплатил
дължимия данък (приходна квитанция от 02.07.2019г.) и се касае за л.а с марка
„Хюндай Санта Фе” с рег.№ ОВ 7156 ВМ
(справка с изх.№297000-7189/01.11.2019г.на МВР-РУ-Луковит). Представено е и
Пълномощно от 07.08.2019г., с което ищецът упълномощава трето лице да управлява
лекия автомобил и извършва останалите съпътстващи го дейности.
С обжалваното Определение №292/26.11.2019г. РС-Луковит е
приел, че ищецът може да извлича ползи
от притежавания лек автомобил, да получава доходи,поради което има възможност
да заплати държавната такса от 400лв. Съдът е приел,че упълномощаването на
трето лице да управлява автомобила не лишава собственика от възможността да
получава доходи от него. При тези мотиви
РС-Луковит е оставил без уважение искането на С. за освобождаване по
реда на чл.83,ал.2, от ГПК и е указал да внесе държавна такса от 400лв.
Ищецът е подал своевременно частна жалба срещу
Определение №292/26.11.2019г., като е поискал освобождаване от внасяне на
държавната такса и за въззивното производство. С резолюция от 27.12.209г. е
оставена без движение за внасяне на държавна такса от 15лв. Съобщението е
връчено на пълномощника на ищеца-адв.Ч.- на 08.01.2020г.
и е отразено връщането му на 16.01.2020г. в канцеларията на РС-Луковит. С
Определение №89/23.01.2020г. РС-Луковит, след като е приел,че не е изпълнено в
срок указанието за внасяне на държавна такса-срокът за което е изтекъл на
15.01.2020г., е върнал обратно частната жалба и е оставил без уважение искането
за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса във въззивното
производство. С Молба с вх.№422/23.01.2020г. пълномощникът на ищеца е
представил вносна бележка за внесена на 17.01.2020г. държавна такса от 15лв.,на
която съдът е отговорил с резолюция,че вече има произнасяне по частната жалба.
Своевременно е подадена и частна жалба срещу Определение
№89/23.01.2020г., към която е приложен отрязък от съобщението до пълномощника
на ищеца, с твърдение,че в указанията за внасяне на държавна такса са получени
на 16.01.2020г.,а не на 08.01.2020г.,както счита съдът.
Окръжен съд Ловеч намира,че първо следва да се разгледа
частната жалба с вх.№1189/27.02.2020г. срещу Определение №89/23.01.2020г.,
постановено по реда на чл.262,ал.2,т.2 от ГПК.
Съдът намира,че определението е неправилно. Подадена е жалба
срещу отказ на съда за освобождаване от задължението за заплащане на държавна
такса и разноски. Този спор е обусловен от извода по основния въпрос- налице ли
са предпоставките на чл.83,ал.2 от ГПК,поради което в това въззивно производство
не следва първоначално да се събира държавна такса(в т.см. Опр.№125/18.02.2014г.,пост.по
ч.гр.д.№534/2014г. на ІV ГО на ВКС). Едва след разрешение на въпроса налице ли
са или не предпоставките за освобождаване от ангажимента за заплащане на
държавна такса и разноски, ще се прецени дали такива са дължими и в производното
му въззивно производство. С оглед на това съставът намира, че първоинстанционният съд неправилно е изискал от
жалбоподателя да внесе държавна такса по подадената частна жалба, съответно
неправилно-поради липса на порок,е върната частната жалба обратно. Затова
следва да се отмени Определение №89/23.01.2020г., пост.по гр.д.№268/2019г.на
РС-Луковит.
Съставът не споделя твърденията на жалбоподателя за
връчване на съобщението с указанията по чл.261,т.4 от ГПК на 16.01.2020г., тъй
като по делото е приложено съобщение, с отразено саморъчно от пълномощника
връчване на 08.01.2020г. и връщане на 16.01.2020г.,като последното е
удостоверено с печата на съда. Представеното от пълномощника съобщение е в
копие, без втората страница, където се отбелязва датата на връчване, а с
положения печат е удостоверена единствено верността му с оригинала. При
съобразяване гарантираната с печата на съда достоверност, съставът приема, че
съобщението е връчено именно на отразената дата- 08.01.2020г.
По частна жалба с вх.№5815/23.12.2019г., подадена срещу Определение №292/26.11.2019г.,пост.-по
гр.д.№268/2019г.на РС-Луковит.
При запознаване с представените доказателства съдът
намира,че ищецът е обосновал надлежно невъзможността да поеме сам разходите за
заплащане на дължимата за предявения от него иск държавна такса. Съдът напълно
споделя подхода на първоинстанционния съд за необходимостта от конкретно доказване
на декларираните данни за имотното състояние, но намира, че не са анализирани
правилно. От представените доказателства се потвърждава категорично,че ищецът е
с изключително затруднено материално състояние,тъй като не притежава недвижимо
имущество, влогове, пенсия, не получава обезщетения и социални помощи.
Единственият му доход е заплата в размер на 300лв. Тези средства са крайно
недостатъчни за покриване на личната му издръжка (не са представени
доказателства по твърдението,че има деца). Сумата е дори под размера на
минималната работна заплата и с такъв доход заплащането на държавната такса от
400лв. е очевидно непосилно за ищеца.
Съставът не приема тезата на първоинстанционния съд за
възможността на ищеца да реализира съществен доход с притежавания лек автомобил.
Хипотетично такава възможност винаги е налице, но в случая подобни данни не са декларирани от С..
Напротив-приложил е пълномощно за представяне управлението на автомобила на
трето лице, без да има вписано възнаграждение за това. Макар съдът да отчита
явната тенденциозност в действията му (както и РС-Луковит е отбелязал
упълномощаването е предприето едва след дадените указания за обосноваване липса
на доходи-Разпореждане №593/20.05.2019г.), в случая не е твърдяно и доказано да
притежаването на лекия автомобил да е източник на допълнителен доход за ищеца,
който да му позволи да заплати дължимата за производството държавна такса от
400лв.
По изложените съображения съставът намира,че С. е
обосновал невъзможността да заплати дължимата за разглеждане на предявения иск
държавна такса от 400лв.,поради липса на достатъчно доходи и имущество и затова
следва да се освободи от този ангажимент.
По отношение на дължимите в производството разноски,обаче
съдът намира,че не следва да се освобождава, при съобразяване младата възраст
на С. и декларираното добро здравословно състояние, които му позволяват да поеме
допълнителни ангажименти за реализиране
на адекватни доходи за покриване на нуждите му.
По изложените съображения и на основание чл.83,ал.2 от ГПК ОС-Ловеч намира,че М.М.С. следва да се освободи от заплащане на дължимата
държавна такса в размер на 400лв. по предявения иск,а искането за освобождаване
и от разноските в производството следва да се остави без уважение, като
неоснователно и недоказано. Затова Определение №292/26.11.2019г.,пост.по
гр.д.№268/2019г.на РС-Луковит следва да се отмени само в частта, с която е
оставено без уважение искането на С. за освобождаване от заплащане на държавна
такса по предявения иск,а в останалата част
се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Както се посочи по-горе въпросът за освобождаване на
страната от заплащане на такси и разноски по делото е обуславящ по отношение на
задължението му за плащане на държавни такси по частни жалби,които може да
подава в същото производство, поради което и с оглед уважаването на искането по
чл.83,ал.2 от ГПК, жалбоподателят не дължи въззивна такса в размер на 15лв.
След влизане на настоящето определение в сила и подаване на молба от жалбоподателя
с посочена банкова сметка, ***. Определение №89/23.01.2020г.,с
което е отказано освобождаване и е върната частната жалба на М.М.С. поради
неизпълнение на указанията по чл.261,ат.4 от ГПК,следва да се отмени,като
неправилно.
След влизане в сила на определението делото следва да се
върне на РС-Луковит за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения и на основание чл.274,във вр.с
чл.83,ал.2 от ГПК, ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№89/23.01.2020г.,пост.по гр.д.№
268/2019г. на РС-Луковит,с което е отказано освобождаване на М.М.С. по реда
на чл.83,ал.2 от ГПК от държавна такса по подадената Частна жалба с
вх.№5815/23.12.2019г. и е върната обратно поради неизпълнение на указанията по
чл.261,ат.4 от ГПК,като неправилно.
ОТМЕНЯ Определение №292/26.11.2019г.,пост.по гр.д.№ 268/2019г. на РС-Луковит,
В ЧАСТТА с която е оставено
без уважение искането на М.М.С. за освобождаване от заплащане на държавна такса
по предявения иск и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСВОБОЖДАВА М.М.С.
с ЕГН **********,***, от
задължението за заплащане на държавна такса в размер на 400 (четиристотин) лева,
по предявения иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.), по гр.д.№268/2019г.по
описа на РС-Луковит.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№292/26.11.2019г.,пост.по гр.д.№ 268/2019г. на РС-Луковит,
В ЧАСТТА с която е оставено
без уважение искането на М.М.С. за освобождаване от заплащане на разноски в
производството по гр.д.№268/2019г.по описа на РС-Луковит.
След влизане на настоящето определение в сила и подаване
на молба от жалбоподателя с посочена банкова сметка, *** (петнайсет) лева по
сметката на ОС-Ловеч (вн.бележка от
17.01.2020г.-л.15) да се върне на М.М.С..
След влизане в сила на определението делото да се върне
на РС-Луковит за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението може да се обжалва при наличие на предпоставките
на чл.274,ал.3,т.2 от ГПК,пред ВКС с частна жалба в 1-седмичен срок от
уведомяване на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.