Мотиви към присъда №260002 постановена
по НОХД № 2875 по описа за 2020 г. по описа на БРС
Производството по делото е образувано
по повод внесен в съда обвинителен акт от РП-Бургас, с който срещу Ж.Н.М. с ЕГН
********** *** е повдигнато обвинение по чл.354а ал.3 предложение второ, т.1
предложение първо от НК, за това, че на 23.08.2019 г., в гр.Б., в жилище,
находящо се в ж.к.“С.“ бл. …, без надлежно разрешително съгласно чл.73 ал. 1 и
чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 и
следващите от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по
чл.73 ал.11 от ЗКНВП вр.чл.30 от ЗКВНП, държал високорискови наркотични
вещества по смисъла на Приложение №1 към чл.3 ал.2 от ЗКНВП, а именно:
-Метамфетамин с тегло 0,281 грама
и съдържание на основно вещество 36,20% на стойност 7,03 лева определена според
Приложение №2 към член единствен на Постановление №23 на МС от 29.01.1998г за
определяне на цените на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството ;
-метамфетамин с тегло 9,013 грама
със съдържание на основно вещество 37,70%, на стойност 225,33 лева определена
според Приложение №2 към член единствен на Постановление №23 на МС от
29.01.1998г за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството;
-коноп (канабис, марихуана) с
тегло 229,250 грама и съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 0,60%
на стойност 1375,50 лева според Приложение №2 към член единствен на Постановление
№23 на МС от 29.01.1998г за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите
на съдопроизводството.
Прокурорът поддържа
обвинението от правна и от фактическа страна. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на 1
година, което се явява минимално за това престъпление, като предлага и да бъде
приведено в изпълнение и предишното му наказание лишаване от свобода, тъй като
престъплението, предмет на настоящото производство е било извършено в
изпитателния срок на предишно друго наказание от 3 месеца лишаване от свобода. Предлага
направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия М.. Моли предмета на престъплението да бъде
отнет в полза на държавата и след това унищожен.
Защитата
пледира за оправдателна присъда. Намира, че са налице съществени нарушения на
закона при изготвянето на протокола за претърсване и изземване. Не сочи в какво
се изразява нарушението. Счита, че престъплението покрива признаците на „маловажен
случай“ и предлага на съда да го преквалифицира в такова по чл.354а ал.5 вр.
ал.3 т.1 НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият дава
обяснения, от които явства, че не се признава за виновен в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Пространно описва нарушеното си
здравословно си състояние, като започва от самото начало и предприетите от него
действия. Твърди, че дълго време не му е била дадена диагноза и съответно
лечение. Твърди, че накрая решил да облекчи болките си с канабис, от който
извличал масло и така решил да се лекува. Сочи, че майка му го е снабдила с марихуаната,
с цел да послужи за лечението. Навежда доводи, че начинът, по който е било
извършено претърсването и изземването на наркотиците от дома му е бил незаконен.
Твърди, че поемните лица, разпитани по искане на защитата, за първи път ги
вижда и че същите не са присъствали на процесуалните действия в дома му. Моли
съда за оправдателна присъда.
С оглед събраните по делото в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Ж.Н.М. с ЕГН ********** е български
гражданин, със средно образование неженен, осъждан не работи.
От справка съдимост на подсъдимия е видно, че същият е
били освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 НК за
престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.1 от НК с влязло в сила решение по НАХД
№567/2014 г по описа на РС-Н. и е осъждан на лишаване от свобода за срок от три
месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от
три години с определение на съда по НОХД №4412/2017 г по описа на РС-Бургас.
Настоящата деятелност на М. е в изпитателния срок на
осъждането му по НОХД №4412/2017г по описа на БРС.
На 23.08.2019г в П. РУ-Б. била анализирана получената
ден преди това информация за извършено деяние с предмет наркотични вещества от
подсъдимия Ж.М.. Компетентните органи от районното управление решили да
извършат в условията на неотложност първоначалните процесуално-следствени
действия претърсване и изземване в жилището, което обитавал М.. Свидетелят Г. Д.
С. работел в сектор „КП“ в 01 РУ-Бургас и на 23.08.2019г в 07,00 часа заедно с
колегите си М. И. и свидетеля Р. Т. предприели оперативно наблюдение на адреса,
където живеел подсъдимият М.. Около 08,00 часа, от обитаваното жилище излязла
свидетелката Р., с която подсъдимият живеел във фактическо съпружеско
съжителство и полицейските служители използвайки този момент решили да влязат в
апартамента, като преди това й се легитимирали. В апартамента заварили само
подсъдимият. Нямало други лица. През това време свидетелката Р. тръгнала за
работа. На подсъдимия му бил обяснена целта на посещението. Поканен бил да
предаде доброволно вещи, притежанието на които е забранено от закона. В
присъствието на подсъдимия свидетелят Т. пристъпил към извършване на
претърсване в апартамента. Върху дървен шкаф в кухнята била открита зелена
найлонова торбичка, съдържаща зелена суха тревна маса, в камерата на хладилник
се намерил полиетиленов плик тип „джъмпер“ съдържащ кафеникаво кристалообразно
вещество, на рафт в секцията във всекидневната се намирала електронна везна и
полиетиленов плик тип „джъмпер“ съдържащ бяло кристалообразно вещество.
Подсъдимият обяснил, че кристалообразните вещества са „пико“, а сухата тревна
маса канабис, и двата вида наркотик обяснил, че са за негова лична употреба. На
място били повикани специалист и помени лица като се пристъпило към изготвянето
на протокола за претърсване и изземване. Свидетелят Д. Х. бил едно от поемните
лица. Последните отишли в дома на подсъдимия за времето от 08,00 до 10,00 часа
и на място установили освен подсъдимия и полицейските служител и жена, към
която подсъдимият се обръщал с думата „майко“. Специалистът при направен полеви
тест установил, че зелената суха маса реагирала на канабис, а кафеникавото и
бялото кристалообразно вещество реагирали на метамфетамин. По време на
процесуално-следствените действия в апартамента пристигнала и майката на
подсъдимия свидетелката Д. Д..
Изготвеният и подписан от подсъдимия М. протокол бил
одобрен от съдия на БРС в рамките на 24 часа след неговото съставяне (лист 16
от ДП). Освен протокола бил изготвен и фотоалбум (лист 18 и 24 от ДП). Изготвена
била комплексна физико-химична експертиза (лост 38 и 39 от ДП). Съгласно заключението на експертизата намерените
в апартамента обитаван от подсъдимия М. наркотични вещества са като следва:
-Метамфитамин с тегло 0,281 грама и съдържание
на основното вещество 36,20% на;
-метамфетамин с тегло 9,013 грама
със съдържание на основно вещество 37,70%;
-коноп (канабис, марихуана) с
тегло 229,250 грама и съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 0,60% .
С оглед твърденията на подсъдимия,
че държал наркотичните вещества за негова лична употреба била назначена и
изготвена съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице д-р Г. дала заключение,
съгласно което освидетелстваният М. не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ-Б.,
не е бил регистриран и не се е лекувал стационарно. Към 23.098.2019г М. е не е
бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Същият е психично здрав и може да участва в наказателно
производство. Няма изградена зависимост от наркотични вещества, тъй като не били
доловени абстинентни явления. Вещото лице не приема хипотезата на зависимост
към „пико“, тъй като такава зависимост не съществува и няма за нея критерии по
МКБ 10 (Международната класификация на болестите).
При този извод делото е било
изпратено по на ОП за преценка за приемане по компетентност. От извършените
действия – разпити на свидетел не били открити доказателства, че подсъдимият М.
е разпространявал наркотични вещества. Делото е било върнато на БРП. Обвинението
по чл.354а ал.3 т.1 НК е било повдигнато и предявено на подсъдимия М., като е
проведен веднага след това и разпит в качеството му на обвиняем. При предявяване
на разследването защитата е поискала да бъде извършена повторна, но вече
комплексна съдебно- психиатрична и психологическа експертиза. Назначена и
извършено била такава, която дала заключение, че освидетелстваният М. не се
води на диспансерен отчет в ЦПЗ-Б. не е бил регистриран и не се е лекувал
стационарно. Към 23.08.2019г М. е не е бил в състояние на краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието, разбирал е свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си. Същият е психично здрав и може да участва в
наказателно производство. Няма изградена зависимост от наркотични вещества, тъй
като не било доловено абстинентно явление. М. при създаване на емоционални
връзки било налице импулсивност и ригидност в поведението, нарушена адаптация в
състояния на стрес и фрустрация. Притежавал задоволителни социални умения, поведението
му било непредсказуемо и/или социално неприемливо, а настроението променливо,
като ставал лесно раздразнителен, неприятелски настроен и негавистичен. Склонен
бил да се разгневи на изисквания, поставени над него. Д-р В. при изготвянето на
експертизата и срещата си с подсъдимия й се сторило познато името му. Спомнила
си, че през 2014 година майката на подсъдимия свидетелката Д. се свързала с нея
за да помогне на сина й. Последната й разказала, че е импулсивен и
раздразнителен избухлив спрямо нея и приятелката, с която живеел. Поискала да
му бъдат изписани лекарства, които да му помогнат да спи и да понижат
импулсивността му. Д-р В. не свързала състоянието на подсъдимия през 2014г с
кожна инфекция, а и свидетелката Д. й разказала за проблеми на работното му
място. Изписан му бил препарата „Неуротоп“, който бил антиепилиптичен, но бил
използван в психиатрията за емоционално стабилизиране. След заключението на
тази комплексна експертиза от защитата е било поискано да бъде включено и вещо
лице кожен специалист, но й е било отказано и разследването приключило.
Горната
фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от показанията
на свидетелите Г. Д. С., М.З. и Д.Х., както и от прочетените показания по реда
на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК на свидетеля С. дадени в хода на ДП, както и
прочетените негови показания по реда на чл.281 ал.1 т.2 НПК дадени пред друг
състав на БРС, от заключенията на вещите лица изготвили единичната и
комплексната съдебно–психиатрична и психологическа експертизи и от заключението
на вещото лице изготвило физико-химическата експертиза, от протокола за
претърсване и изземване и фотоалбума към него, от справката съдимост на
подсъдимия.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите С., З. и Х., касаещи описанието на действията
им по време на извършване на процесуално-следствените действия претърсване и изземване,
обстоятелствата, при които са били открити и намерени вещите–наркотични
вещества, предмет на това производство. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Р. и Д., като ги счита за предубедени и целящи да подкрепят
защитната версия на подсъдимия, а именно, че свидетелката Д. му намерила и дала
наркотичните вещества открити в дома, в който живеел подсъдимият.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, в
частта им, в която признава държането на наркотичните вещества предмет на
настоящото производство. Ирелавантно е дали държането е с цел лична употреба
или лечение, както настоява подсъдимият и неговите близки-майка му и приятелката
му.
От
посочената по-горе фактология съдът направи следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимият Ж.Н.М. с
ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението по чл.354а ал.3 предложение второ, т.1 предложение първо от НК,
за това, че на 23.08.2019г , в гр.Б., в жилище, находящо се в ж.к.“С.“ бл. …,
без надлежно разрешително съгласно чл.73 ал.1 и ч.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 и следващите от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.11 от ЗКНВП вр.чл.30
от ЗКВНП, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на Приложение №1
към чл.3 ал.2 от ЗКНВП, а именно:
-Метамфитамин с тегло 0,281 грама
и съдържание на основно вещество 36,20% на стойност 7,03 лева определена според
Приложение №2 към член единствен на Постановление №23 на МС от 29.01.1998г за
определяне на цените на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството;
-метамфетамин с тегло 9,013 грама
със съдържание на основно вещество 37,70%, на стойност 225,33 лева определена
според Приложение №2 към член единствен на Постановление №23 на МС от
29.01.1998г за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството;
-коноп (канабис, марихуана) с
тегло 229,250 грама и съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 0,60%
на стойност 1375,50 лева според Приложение №2 към член единствен на
Постановление №23 на МС от 29.01.1998г за определяне на цени на наркотични
вещества за нуждите на съдопроизводството.
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал.
2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи
по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане
на наркотични вещества.
На първо място от обективна
страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението,
вменено във вина на М., се изразява в „държане” на наркотично вещество. Съдът
счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители, както и от
писменото доказателствено средство – протокол за претърсване и изземване, безпротиворечиво се установява, че към
момента на извършване на тези действия наркотичното вещество се е намирало у
подсъдимия в дома, в който живее. При
тези факти съдът приема, че реално М. е упражнявал фактическата власт върху
наркотичното вещество, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с
поведението си той го е „държал”, поради което и е осъществил горепосочената
форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво
възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него,
включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна
страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесното вещество е метамфетамин
с общо тегло от 9,294 грама и коноп със съдържание на активното вещество
от 0,60 % и с нето тегло 229,250 грама.
Конопът (марихуана) и метамфетаминът нямат легално производство и употреба и
подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Тези вещества са включено в Списък № I към Приложение № 1 на
Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради
което и се явяват високорискови наркотични вещества по смисъла на ЗКНВП.
Подсъдимият М. не е имал
разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл. 73,
ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това - поведението
му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като М. е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
държейки в себе си, той упражнява фактическа власт върху високорискови
наркотични вещества, без да има разрешително за това, като от волева страна М.
е искал именно това упражняване на фактическа власт.
Относно горните факти няма
никакъв спор между страните. Единствените противоречия са съсредоточени около
това дали деянието следва да се квалифицира като „маловажно“ или не.
В съдебната практика трайно и
последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава
съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на
случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят
за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от
значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на
основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение
за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).
Преценката всякога е
комплексна и обхваща множество отделни критерии, като никой от тях няма
предварително установена тежест. Именно поради това се наблюдават различия в
съдебната практика, защото всякога, съобразно конкретиката на отделния случай,
съдът следва да отчете всички тези критерии и да прецени на кой да даде
по-голямо значение.
В настоящия случай
количеството наркотично вещество не е пренебрежимо малко - метамфетамин с общо
тегло от 9,294 грама и коноп с нетно тегло 229,250 грама. Следва да се има
предвид и че предвид характеристиките на веществото „коноп“, в литературата се
посочва, че типичната цигара с коноп съдържа между половин и един грам коноп
(по-подробно виж – Д., Р., „Дрогите“, изд. „М.“, 2006 г., стр. 248). В този смисъл, дори и да се
вземе най-голямата стойност, се вижда, че се касае за минимум 230 дози. Не представлява
смекчаващо обстоятелството, че концентрацията на активния компонент тетрахидроканабинол
е 0,60% и не е висока. Стойността на държаните наркотични вещества също не е
пренебрежимо ниска – 232,36 лева за метамфетамина и 1375,50 лева за марихуаната,
като не следва да се подминава, че цената е само за нуждите на
съдопроизводството и не е актуализирана от 1998 г., като ноторно към момента,
реално тя е далеч по-висока.
Количеството, характеристиките
и стойността на предмета на деянието несъмнено са съществени белези при
преценката дали се касае за маловажност на случая, като не следва да се
пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с
личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на
обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на
високорискови наркотични вещества за лична употреба, но не за задоволяване на
зависимост, доколкото няма никакви доказателства (дори твърдения) М. да страда
от такава – т.е. не са били налице улесняващи избора му обстоятелства,
продиктувани от психическа или физическа зависимост. Не следва да се отминава
обстоятелството, че към датата на деянието подсъдимият е бил на възраст от 25
години (далеч от долната граница на пълнолетието), при което извършеното не
може да се разглежда като резултат от недооценка на престъпния му характер и
последиците от извършването му. Не на последно
място, но не и по значение, подсъдимият М. е бил освободен от наказателно
отговорност за извършването на друго такова престъпление, свързано с наркотични
вещества. Така през 2014 година е бил освободен от наказателна отговорност и му
е било наложено административно наказание глоба за държане на коноп. През 2017г
подсъдимият има влязло в сила наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години. Именно в
изпитателния срок на това предходно осъждане подсъдимият извършва престъплението,
предмет на настоящото наказателно производство.
Поради горното - съвкупната
преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както
и на моралната му укоримост, по мнение на настоящия състав не сочи на по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от
съответния вид, поради което и съдът не споделя доводите на защитата за
квалифициране на престъплението като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО :
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за
виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до
шест години и „Глоба” от 2000 до 10 000 лева.
В
случая съдът намира, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, както и едно, но изключително такова, когато и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление ще се яви несъразмерно
тежко, поради което при определяне на наказанието приложение следва да намери
правилното на чл. 54, ал.1 НК. Това е така, доколкото в полза на подсъдимия
следва да се отчете фактът, че количеството на наркотичното вещество, макар и
да не е малко, все пак не е и значително, както и че се касае за млад човек все
още в началото на жизнения си път. Като отегчаващо вината обстоятелство следва
да се отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия, отчитайки обаче, че към
датата на деянието М. е бил осъждан само веднъж.
В случая санкционната част на нормата на
чл. 354а, ал. 3 НК предвижда наказание с минимум от една година лишаване от
свобода, поради което и на основание чл. 54, ал.1 НК съдът следва да определи
наказание в размер на минималното предвидено в закона, а именно една година
лишаване от свобода и кумулативно предвиденото в този случай наказание глоба в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК, като
едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на М. и наред с
това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с
така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Предвид факта, че към датата на деянието М.
е бил осъждан, то и не може да намери приложение институтът на чл. 66, ал. 1 НК.
Същевременно съдът отчита, че настоящето
умишлено престъпление, за което на подсъдимия е определено наказание „Лишаване
от свобода“ е било извършено от М. в
тригодишния изпитателен срок, определен по НОХД № 4412/2017 г. по описа на БРС,
с начало 12.09.2017г, поради което и на основание чл. 68, ал. 1 НК съдът следва
да преведе в изпълнение изцяло наказанието, наложено на М. по НОХД № 4412/2017
г. на РС-Бургас в размер на 3 (три) месеца „Лишаване от свобода“.
Предвид обстоятелството, че общият сбор
на наказанията по настоящето дело и приведеното в изпълнение наказание по НОХД
№ 4412/2017 г. не надхвърля 2 години, то и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да бъде определен „Общ“ режим за изтърпяване и на двете наказания
„Лишаване от свобода“.
На основание чл.59 ал.1 т.2 от НК от
определеното наказание една година лишаване от свобода, съдът приспадна
времето, през което М. е бил с МНО „Домашен арест“, като два дни „Домашен
арест“ да се зачетат за един ден лишаване от свобода.
ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените
по делото разноски. В настоящия случай в досъдебната фаза са сторени разноски в
размер на 2056,50 лева за експертизи, поради което и подсъдимият следва да бъде
осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
На основание чл. 189 ал.3 НПК – подсъдимият следва да
заплати и направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 1347,60 лева представляващи
възнаграждения на вещи лица, както и 5,00 лева държавна такса за издаването на
изпълнителен лист.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕСТВА ПО ДЕЛОТО:
По делото има приобщени веществени доказателства -
остатък от наркотични вещества, предадени в ЦМУ, които на основание
чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК следва да бъдат отнети в полза на
Държавата и унищожени след влизане в сила на настоящата присъда.
По делото има приложени и веществени доказателства – един
бял плик съдържащ опаковки и електронна везна съгласно приемо-предавателния
протокол от 22.06.20202г на първа корица на ДП, след което същите да бъдат
унищожени като вещи с незначителна
стойност по предвидения в ПАС ред.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи
писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: