№ 360
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ломир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Ломир Василев Въззивно гражданско дело №
20211100505877 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5877/2021 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на М.И.С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20255396 от
18.11.2020 г постановено по гр.д.№15855/2019 г на СРС , 159 състав ; в частта , с която
въззивникът е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД на О.Г.М. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 1657,60 лева обезщетение за имуществени вреди от разрушаване на
подпорно скеле и кофраж на тераса на 06.05.2014 г в гр.София кв.Драгалевция ул.**** и
сумата от 100 лева обезщетение за неимуществени вреди от същите действия на М.И.С. ;
ведно със законната лихва от 19.03.2019 г до окончателното заплащане на сумата ;
- и по частна жалба на М.И.С. ЕГН ********** от гр.София , П. Л. СТ. ЕГН ********** от
гр.София и Л. П. СТ. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №20038529 от
10.02.2021 г по гр.д.№15855/2019 г на СРС , 159 състав , с което е изменено посоченото
решение на СРС в частта за разноските .
Въззивникът М.С. излага доводи за неправилност на решението на СРС в посочената
осъдителна част , защото показанията на св.Н. М. са противоречиви и недостоверни .
Свидетелят твърди едновременно , че подпорните стени и кофраж са били съборени като
отишъл на място , а също и че С. събаряла кофража с дъска . Отделно ищцата твърди , че
1
събарянето е станало заедно от всички ответници , а не само от С. . Липсват доказателства
за претърпени страдания от събореното скеле . Св.Е.В. и св.Р. С. доказват , че ищцата се е
държала агресивно и обиждала ответниците и е действала неправомерно спрямо тях много
пъти .
Въззиваемата страна О.М. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Св.Н. М. е бил информиран за започналото бутане на кофража на терасата , както и бутането
продължило и в негово присъствие. В бутането участвали всички ответници , но М. видял
на място само М.С. да бута . Неимуществените вреди са доказани от показанията на св.И. и
св.К. .не трябва да се кредитират показанията на св.Р. С. , която е дъщеря на М. и П.С.и .
В частната си жалба М.И.С. ЕГН ********** от гр.София , П. Л. СТ. ЕГН ********** от
гр.София и Л. П. СТ. ЕГН ********** от гр.София посочват , че заплатените от тях
адвокатски възнаграждения не са прекомерни . Исковата сума е формирана от няколко
съединени искове на различни основания , както и исковете са срещу различни лица .
Сумата от 1000 лева за всеки ответник дори е под минимума по Наредба №1 , а и делото не е
с ниска фактическа и правна сложност .
В отговор на частната жалба О.М. счита , че същата е неоснователна . Делото не е с
фактическа и правна сложност и правилно са намалени адвокатските възнаграждения на
ответниците .
Въззивната и частната жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 01.12.2020 г и е обжалвано в срок на 07.12.2020 г /по пощата/ .
Определението по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателите на 11.03.2021 г и е обжалвано
в срок на 17.03.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника и жалбоподателите за обжалване на посочените
части от решението и определението на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете срещу М.С. в посочената част СРС е приел следното . По делото е
доказано с показанията на св.Н. М. , че С. събаряла кофража с дъска , а част от него и
подпорни стени били съборени . Доказан е фактическия състав по чл.45 ЗЗД по отношение
на отв.С. , като от неправомерното й поведение ищцата е претърпяла имуществени и
2
неимуществени вреди .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част . Не могат да се споделят доводите на
въззивника , че са налице противоречия в показанията на св.Н. М. и че същите не трябва да
се кредитират . Свидетелят е видял пряко разрушаването на една част от кофража от С. , а
друга част е била вече съборена . Такива според свидетеля са били действията на
ответниците и по отношение на колчета за трасиране на оградата . Съгласно чл.53 ЗЗД ако
увреждането е причинено от неколцина , те отговарят солидарно т.е. всеки отговаря в пълен
размер . В случая св.М. е видял само С. да довършва бутането на подпорно скеле и кофраж
на тераса на 06.05.2014 г и е посочил това ясно в показанията си . Противоправните
действия на ответниците безспорно са извършени съвместно и С. отговаря в пълен размер за
нанесените имуществени вреди . По отношение на останалите ответници решението на СРС
не е обжалвано и е влязло в сила /освен в частта за разноските/
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди , същото е
претендирано/присъдено в минимален размер и се явява доказано по човешка презумция и
според наличните гласни доказателства . Действително показанията на св.И. и св.П. са доста
общи , но от тях става ясно , че ищцата е била притеснена и разстроена от пречките , които
ответницата й е създавала при ремонтните работи . В тези пречки се включват и процесните
неправомерни действия на отв.С. . Св.Е.В. и св.Р. С. също посочват , че отношенията между
страните са били много лоши , като подбудите за процесните противоправни действия на
ответницата в случая са без значение . Насрещен иск или възражение за прихващане от
ответниците не са предявени .
По частната жалба . С обжалваното определение първоинстанционният съд е намалил
поради прекомерност адвокатските възнаграждения на ответниците П.С. и Л.С. от 1000 лева
на 674,03 лева , а на М.С. от 425,17 лева на 342,71 лева . Съобразен е чл.2 ал.5 от Наредба
№1 от 09.07.2004 г на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения
доколкото исковете са деликтни , а отделните „пера“ на имуществени вреди не
представляват отделни искове . Делото не е с висока правна и фактическа сложност и е
проведено само едно о.с.з , поради което законосъобразно са намалени адвокатските
възнаграждения на ответниците .
Налага се изводът , че обжалваните решение и определение на СРС трябва да бъдат
потвърдени .
С изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на
360 лева адвокатско възнаграждение . До този размер е намалено адвокатското
възнаграждение поради прекомерност .
Водим от горното , СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20255396 от 18.11.2020 г постановено по гр.д.№15855/2019 г
на СРС , 159 състав ; в частта , с която М.И.С. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да
заплати на основание чл.45 ЗЗД на О.Г.М. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1657,60
лева обезщетение за имуществени вреди от разрушаване на подпорно скеле и кофраж на
тераса на 06.05.2014 г в гр.София кв.Драгалевция ул.**** и сумата от 100 лева обезщетение
за неимуществени вреди от същите действия на М.И.С. ; ведно със законната лихва от
19.03.2019 г до окончателното заплащане на сумата .
ПОТВЪРЖДАВА определение №20038529 от 10.02.2021 г по гр.д.№15855/2019 г на СРС ,
159 състав .
ОСЪЖДА М.И.С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на О.Г.М. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 360 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4