РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. ХАСКОВО, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Н. С. Тр.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Частно
наказателно дело № 20215600200454 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода.
Образувано е по повод постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на присъди и
решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки,
включващи лишаване от свобода, както и приложено към него Решение № 62/2019 г. от
08.02.2019 година на Тричленен апелативен съд за тежки престъпления - Тракия, Република
Гърция. Отправено е искане за признаване на наложеното от съда на Република Гърция
наказание „лишаване от свобода“ относно *** гражданин М. Д. А. и изпълнението на
остатъка от него в Република България.
Осъденото лице М. Д. А., което беше редовно призовано за настоящото
производство чрез компетентния орган на издаващата държава – Апелативната прокуратура
- Тракия /Комотини/, Република Гърция, не изразява различно от формулираното в
първоначалната молба становище по повод признаването и изпълнението на наложеното му
в Република Гърция. Упълномощеният защитник пледира за удовлетворяване на
направеното искане и постановяване на акт, по силата на който изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, да продължи на територията на Република
България, тъй като именно такава била и депозираната пред българския съд молба.
Защитникът счита, че не са налице основания за отказ от признаване на осъдителното
1
решение, но са налице условията за адаптиране на наложеното наказание към предвиденото
за същото престъпление в националния ни закон.
Становището на взелия участие в настоящото производство прокурор от ОП
Хасково е аналогично. Според него приспособяване на наказанието е наложително, тъй като
за същото престъпление българският наказателен кодекс предвижда наказание „лишаване от
свобода за срок до шест години“. Не са налице пречки за признаването на постановената в
друга държава–член на ЕС присъда и липсват основания за отказ на изпълнението й.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира
следното:
В Окръжен съд - Хасково и след изпратената от МВнР молба от осъдения А. е
постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, издадено
на 11.10.2021 г. от Заместник - прокурор при Апелативен съд - Тракия. Според същото на
08.02.2019 година Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления - Тракия е постановил
съдебен акт – Решение № 62/2019 г. Посочено е, че този съдебен акт е влязъл в сила на
05.10.2019 г. и според него *** гражданин С. Д. А., роден през **** г., е бил осъден за
престъпление, извършено на територията на Република Гърция. Удостоверението съдържа
обобщено представяне на фактите, квалифицирани като съставомерни съгласно
наказателния закон на издаващата държава, както и описание на приложените законови
разпоредби, по които А. е бил признат за виновен. Така, съгласно съдържащото се в
удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против А. наказателно
преследване и на постановения окончателен съдебен акт е била следната дейност: На
06.03.2014 г., осъденият като водач на автомобил с *** регистрационни номера *** , оказал
помощ на съобвиняемите му, като пътувал пред превозните средства, управлявани от други
съучастници и превозвони от тях в страната *** граждани без право на пребиваване на
територията на Р Гърция, срещу възнаграждение, в неустановен размер. Описаното
престъпление представлява незабавно подпомагане за прибиране на нелегални имигранти от
вътрешните граници по множество и от спекулация, и е квалифицирано по чл. 1, 5 пар. 1, 14,
18, 26 пар. 1а, 27, 45, 84 пар. 2а, 94 пар. 1 от Гръцкия наказателен кодекс и по чл. 30, ал. 1, т.
б от Закон 4251/2014 г. Отбелязано е, че престъпното поведение попада в списъка на тези, за
които двойна наказуемост не се изисква – подпомагане на незаконно влизане и пребиваване
в страната. Декларирано е, че осъденият се е явил лично на съдебния процес, в който е
постановен осъдителния акт.
Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното
наказание. Според тях за гореописаното престъпление А. е осъден на „лишаване от свобода
за срок от 19 години“, от който срок следвало да се приспаднат 2 години, 10 месеца и 24 дни
като „изпълнение с ползотворно изчисление“. От общата продължителност на наказанието
съгласно отбелязаното били изтърпени 7 години, 6 месеца и 2 дни към 09.09.2021 г. В
последното е посочена и частта от наказанието, която съгласно закона за осъждащата
държава е необходимо да бъде ефективно изтърпяна, за да бъда поискано и допуснато
условно предсрочно освобождаване. Тази част се равнява на 3/5 от размера на наложеното
2
наказание, което изцяло ще бъде изтърпяно на 07.03.2033 г.
Според посоченото в удостоверението осъденото лице се намира на
територията на Република Гърция, където в затвор в град *** изтърпява наказанието
„лишаване от свобода“. Последното потвърждават и останалите събрани по делото
доказателства, включително молбата, въз основа на която е предприето настоящото
производство. Наред с това, издаващият орган е потвърдил и възможността за по-
пълноценна ресоциализация на осъдения в държавата по произход, като се е позовал на
проведените предварителни консултации с компетентния орган на изпълняващата държава,
т.е. с настоящия съд.
В удостоверението не е декларирано за кои обстоятелства, свързани с
изпълнението на наказанието в Република България, издаващата държава желае да бъде
информирана.
Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение е придружено с препис от
съдебния акт, постановен от Тричленния апелативния съд - Тракия на 08.02.2019 г.;
удостоверение съгласно Приложение 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР; уведомление,
съдържащо данни за издадено от компетентния прокурор решение за отправяне на искане за
признаване на наложените наказания в Република България; справка - таблица относно срока
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и определената от него част за ефективно
изтърпяване. В справката – таблица е посочено, че наказанието е с начало от 07.03.2014 г. и
крайна дата 07.03.2033 г. На 06.07.2020 г. се изтърпява 1/3 от наказанието, на 04.09.2022 г. –
3/5 от наказанието, с надници 1 061.
Преценката за съответствие между удостоверението и постановения съдебен
акт, въз основа на който е наложено наказанието, чието признаване се иска, както и
необходимостта да бъде определен приложимият закон в аспекта на правната квалификация
на описаното престъпление според националното ни право изисква анализ на
съставомерните факти, изложени от осъждащия орган. Както вече се посочи, описаната в
удостоверението, а и в самия съдебен акт на Тричленен апелативен съд-Тракия фактическа
картина сочи, че С.Д. (3-ят) и останалите 4 ят, 5ят и 6ят на 7 ми км на шосе Мести-
Комотини, на 06.03.2014г. действайки съвместно и вземайки заедно решенето да извършат
деянието, са оказали пряка помощ на посочените по-горе подсъдими, а именно: Зят
подсъдим е шофирал МПС с *** регистрационен номер *** , в което са пътували 4ят, 5-ят и
6ят подсъдим. Същото е предвождало автомобили с *** регистрационни номера *** , *** и
**** , шофирани от 2 я и 1-я подсъдим съответно, на които са показали място близо до с.
Мандра, област Еврос, откъдето трябвало да вземат граждани на трети страни без право на
влизане на гръцка територия с цел да ги придвижат към вътрешността на страната, и ги
закарали до място където 2-ят подсъдим качил в шофираното от него МПС гражданите на
***: **** , ****, ****,****, ***, *** и ***, а 1ят подсъдим качил в шофираното от него
МПС *** граждани: ***, ***, ***, ***, ***, ***, **** и ****, извършвайки деянието по
взаимно решение и срещу неопределено точно парично възнаграждение, както следва: 3ят
подсъдим е шофирал МПС с *** регистрационен номер*** със спътници 4я, 5я и 6я
3
подсъдим, което е предвождало 2-те МПС, шофирани от 2я и 1я подсъдим, на които са
показвали маршрута, който не са знаели, и както за да им съобщят евентуално за наличието
на полицейски патрул на пътя, за да могат последните да го избегнат и да извършат
безпрепятствено посоченото противоправно деяние, като деянието е извършено срещу
неопределено точно парично възнаграждение. Или иначе казано А. е подпомогнал общо 15
граждани на *** ***да навлязат в територията на Република Гърция, като е съдействал за
превозването на същите до населено място с моторни превозни средства – леки автомобили,
а това е било извършено след взето съвместно решение от всички подсъдими с користна
цел. Дадената от осъждащата държава правна оценка на престъплението е „пряко
подпомагане на приемане на нелегални имигранти от границата, с цел транспортирането им
в гръцка територия, съвместно, от спекулация и по множество“. Така изложените в
удостоверението и съдебния акт факти обосновават на първо място извода, че между
съдържанието на двата документа е налице пълно съответствие относно съществените за
престъпната дейност фактически елементи, поради което и съдът прие, че допълнителни
уточнения в тази насока не са наложителни, а формалното изискване за идентичност между
съдържащото се в удостоверението и в съдебния акт описание на съставомерните факти е
изпълнено.
В контекста на казаното най-същественият в случая въпрос е формулираният в
чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно: налага ли се приспособяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“. Решаването му е предопределено от правната
квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството по признаване на
съдебния акт. За да бъде определен приложимият в изпълняващата държава национален
закон от значение е т.н. „фактическо обвинение“ доколкото обуславящите по-тежка или по-
лека квалификация норми безспорно не са идентични в различните правни системи. За
квалифицирането на деянието са относими фактите, за които лицето е признато за виновно и
осъдено, а в случая според тях престъплението, за което А. е осъден от гръцката държава е
изцяло идентично на това, съдържащото се в диспозицията на нормата в чл. 281, ал. 2, т. 1,
т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. Съгласно основния законов текст наказуемо е деянието,
изразяващо се в противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в
страната в нарушение на закона, извършено с цел набавяне за себе си или за другиго на
имотна облага – чл. 281, ал. 1 от НК. По-тежко наказуемите състави са уредени ал. 2 на чл.
281 от НК, като част от тях включват използването на моторно превозно средство,
организиране на деянието от група или организация и подпомагане на повече от едно лице.
Последните три обективни елемента, квалифициращи престъплението по-тежко спрямо
основния състав, са относими към описаната в съдебния акт и в удостоверението дейност,
т.е. за извършеното от осъдения са налице всички обективни и субективни признаци,
визирани както в разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от НК, така и в по-тежко квалифицираните
състави на чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от НК. Ето защо, съдът прие, че приложимия
национален закон са именно горепосочените текстове от българския Наказателен кодекс.
4
За престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 Наказателният
кодекс на Република България предвижда наказание „лишаване от свобода за срок до шест
години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева“. Наложеното от осъждащата държава
наказание е „лишаване за срок от 19 години“, т.е. то е по-тежко от максималното, което
може да бъде наложено за престъплението съгласно българското законодателство. Затова и
на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС наложеното в осъждащата държава
наказание следва да бъде намалено до предвидения в разпоредбата на чл. 281, ал. 2 вр. ал. 1
от НК на РБ максимален размер, а именно „лишаване от свобода за срок от шест години“. На
основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва да бъде
приспадната изтърпяваната в Република Гърция част – 10 години, 4 месеца и 26 дни към
09.09.2021 г. Обсъждане на предвидената в чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
възможност към настоящия момент не се налага, тъй като приложението на тази норма
предполага започнало изпълнение на приетата присъда, както и провеждане на консултации
с издаващата държава, целящи установяване на точния брой на отработените дни в случай,
че законодателството й допуска тяхното зачитане, за което данни в случая не са налице, а и
такива не са отразени в самото удостоверение.
Изложеното налага извода, че всички формални условия за признаване и
изпълнение на постановената в Република Гърция присъда /решение/ са налице. Не се
констатират и посочените в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ. Не е налице
и визираната в чл. 15, ал. 1, т. 8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда
възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното
в издаващата държава, а не от приспособеното в изпълняваща държава наказание.
Възможността за по-ефективна ресоциализация на лицето в Република
България беше предмет на коментар при проведените между Окръжен съд-Хасково и
компетентния гръцки орган предварителни консултации, в резултат на които беше
формирано становището, че изтърпяването на наказанието в Република България
прогнозира по-високо ниво на реинтеграция, предвид социалната, семейна, културна и
езикова обвързаност с държавата по произход и отсъствието на такива кореспонденции с
обществените условия на държавата, постановила осъждането.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 62/2019 г.,
постановено на 08.02.2019 г. от Тричленен апелативен наказателен съд за тежки
престъпления - Тракия, Република Гърция, влязло в сила на 05.10.2019 г.(по издадено на
11.10.2021г. от Заместник апелативен прокурор – Тракия удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета), с което на *** гражданин С. Д. А., ЕГН ********** от
гр. *** , ул. *** за престъпление по чл. 1, 5 пар. 1, 14, 18, 26 пар. 1а, 27, 45, 84 пар. 2а, 94
пар. 1 от гръцкия наказателен кодекс и по чл. 30, ал. 1, т. б от Закон 4251/2014 г. е наложено
5
наказание „лишаване от свобода за срок от деветнадесет години“, като квалифицира
престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс на
Република България и на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС НАМАЛЯ
размера на наложеното наказание на „лишаване от свобода за срок от шест години“, което да
се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА от
определеното наказание „лишаване от свобода за срок от шест години“ изтърпяваната в
осъждащата държава част, считано от 07.03.2014 година.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 14-дневен
срок от днес.
Заверен препис от решението след влизането му в сила да се изпрати
незабавно на Окръжна прокуратура - Хасково за предприемане на необходимите действия за
изпълнение на наказанието по реда на българското законодателство и реализиране на
трансфера.
За постановеното решение, включително за мотивите относно приспособяване
на наказанието, да се уведоми издаващата държава.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
6