Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
09.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на дванадесети януари две хиляди и двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Татянка Гавазова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1025
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2935136 на ОД на МВР Ловеч
е наложено на Ю.Н.Й. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2,
т.5, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Ю.Й., който го е
обжалвал, като неправилен и незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита. В жалбата подробно
са изложени доводи относно липсата на съществени реквизити на издадения ЕФ, а
именно : издател на фиша и дата на съставяне. Сочи, че липсата на дата на
съставяне на фиша препятства изчисляването на давностните срокове по чл.80-82
от НПК, във връзка с чл.11 от ЗАНН, а също и едногодишния срок от извършване на
нарушението по чл.34 от ЗАНН. Счита, че ЕФ издаден след изтичане на
едногодишния срок от извършване на нарушението следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
На следващо място в жалбата сочи, че е неподкрепено с доказателства
обстоятелството, че той е собственик и ползвател на заснетото от системата МПС,
поради което твърдяното във фиша нарушение е недоказано по същество.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Ю.Й. не се явява. Представил
е писмена защита, чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Н.Н.
от АК В./пълномощно на л.23/, в която се сочи, че поддържа жалбата с наведените
в нея аргументи и пледира издадения ЕФ да бъде отменен, като незаконосъобразен.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН претендира да му бъдат присъдени направените
по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Изразено е и възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ответната страна, в случай, че такова е било претендирано в
по-висок размер.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото. Единствено в съпроводителното писмо са изразили
възражение за прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, в случай, че
жалбата бъде уважена и се присъдят разноски на жалбоподателя.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали
видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните
регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с
оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 13.07.2019 г. посредством системата се осъществявал контрол на скоростта
на МПС на път ІІ-35, при км.44+200, непосредствено след тунела на околовръстния
път на гр.Ловеч в посока гр.Троян. Системата за контрол на скоростта била
позиционирана на банкета, до полицейски автомобил от автопарка на ОД на МВР
Ловеч /снимка на л.13 от делото/ и в 15:54:17 часа засякла и заснела движещо се
със скорост от 90 км/ч МПС. От снимката на л.14 от делото става ясно, че към
датата 13.07.2019 г., в участъка от км.37+000 до км.46+105 на път ІІ-35 е била
въведена временна организация на движението, като скоростта в целия участък
била ограничена на 40 км/час и регулирана с пътни знаци В26 (40). В така
регулирания участък от път ІІ-35 попадал и км.44+200.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0024780
/л.10/ установили, че засечената в 15:54:17 часа на 13.07.2019 г. скорост от 90
км/час била от лек автомобил „*******“ с рег.№ *********. След като бил
приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 87 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.15/, било установено, че
собственик на автомобила е Ю.Н.Й. ***.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 12.08.2019 г. /справка на
л.11 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 2935136 /л.9/ срещу Ю.Н.Й.,
в качеството му на собственик на автомобила. Във фиша наказващият орган приел,
че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което
наложил на Ю.Й. санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП в размер на 400
лева.
Според приложената на л.11 от делото справка, електронният фиш е бил връчен
на Ю.Й. на 04.11.2020 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят Й. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е
бил връчен на Ю.Й. и когато жалбата е била изпратена чрез ОД на МВР Ловеч /пощенско
клеймо на л.6 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189,
ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото
именно Ю.Н.Й. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което
съдът приема, че жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Във връзка с това
съдът приема за неоснователни наведените с жалбата възражения касаещи липсата
на издател на фиша и липсата на дата на съставяне на фиша.
Ясно е посочено, че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността
на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
- чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Както се отбеляза по-горе в изложението, обжалвания ЕФ е бил издаден на
12.08.2019 г., т.е. месец след извършване на нарушението /справка на л.11 от
делото/, така че едногодишния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е бил спазен. Законът
не предвижда като задължителен реквизит на електронния фиш посочването на
датата на издаването му – чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Във връзка с така наведените възражения касаещи липсата на реквизити в
издадения ЕФ, следва да се има предвид легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш”, която се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН и която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Съгласно същите, ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите,
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна
принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването
на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на
жалбоподателя относно липсата на издател на фиша и липсата на дата на съставяне
на фиша са неоснователни.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена,
ЕГН, адрес, както и качеството му на собственик на заснетия автомобил.
Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от
АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено
извън населено място във фиша е било описано и мястото, където е извършено.
Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също
така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия
орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189,
ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Коректно, при издаването на обжалвания ЕФ е бил приспаднат толеранса от 3 %
в полза на водача, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта и така наказуемата
скорост, т.е. тази, от която се изчислява превишението спрямо временно въведеното
ограничение от 40 км/ч е била изчислена на 87 км/час. Именно от така
определената наказуема скорост е била изчислена и отразена в обжалвания ЕФ
превишената стойност на скоростта от 47 км/час.
Ето защо съдът счита, че не съществува неяснота дали измерената от
системата скорост е от автомобила на жалбоподателя и как е била установена. На
разпечатката от видеоклипа /л.10/ ясно се вижда единствено автомобила, чийто собственик
е жалбоподателя Й., като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо
средство е работело в режим „приближаващ“, т.е. контролирана е била скоростта
на превозните средства идващи срещу радара. Като доказателство в този смисъл е
и представената на л.13 от делото снимка на разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е видно, че същата е била насочена
именно в посоката, от която е идвал автомобила на жалбоподателя.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата
- преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че
автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на
автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български
институт по метрология /л.8/ и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019
г. /л.7/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала
първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото
веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0024780 /л.10/,
заснет от системата за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила, чийто собственик е жалбоподателят Й.,
регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 90 км/час. Следва да се
отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната
система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на
скоростта, заснема и автомобила от която е. Така че, ако автомобила не се е
движел с превишена скорост за конкретния участък скорост, то той е нямало да
бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които
убедително да оборват тези, които са представени от административнонаказващия
орган. Като доказателство по делото е представен и протокол–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на
МВР /л.12/, от който става ясно, че на деня 13.07.2019 г., пътният участък
където е била измерена скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил
контролиран за времето от 15:10 до 17:45 часа, като установените от системата
нарушения на скоростния режим са били общо 162 броя.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя Ю.Н.Й., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189,
ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е
извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП,
като собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за
извършеното нарушение. В тази връзка наказващият орган е ангажирал
доказателство за собствеността на автомобила, представяйки разпечатка от
регистрационната система на „Пътна полиция“, от която става ясно, че собственик
на автомобила е именно жалбоподателят Ю.Й..
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващият орган е
преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят Ю.Й. е лицето извършило описаното в електронния фиш нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че
когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава е различна от
установената в разпоредбата на ал.1 от текста, то това се сигнализира с пътен
знак - в случая с пътен знак В26, посредством който за контролирания участък е
имало въведено ограничение от 40 км/час. В този смисъл дадената цифрова
квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи
квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР
Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда
такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази
по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно
наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално
отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 400 лева, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2935136 на ОД на МВР Ловеч, с който на Ю.Н.Й. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание - глоба в размер на 400 лева на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя
без уважение претенцията на Ю.Н.Й. ***, с горните данни, за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :