РЕШЕНИЕ№
2941
гр. Пловдив, 13.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 15541 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Г.М.Г.,
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
4110/08.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 7103/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански
състав, както следва: сумата от 709,08
лв. - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода от 23.03.2015 г. до 20.04.2018 г. за обект,
находящ се в гр. П, ул. „К“ № ** и сумата от 76,64 лв. - обезщетение за забава
за периода от 31.05.2015 г. до 31.03.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.05.2018 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че по силата на договор, сключен при Общи условия, е доставил до обект,
находящ се в гр. П., ул. К., водоснабдителни и канализационни услуги за периода
от 23.03.2015 г. до 20.04.2018 г.
Ответникът бил потребител с № ***. Поддържа, че последният е потребител
на ВиК услуги в качеството му на собственик и
ползвател на водоснабдения имот. Твърди, че за задълженията на ответника за потребените услуги, били издадени фактури. В имота на
потребителя бил монтиран едно измервателно устройство – 00104726000. Сочи, че
отчетът в имота на ответника е извършван при условията на неизправно
измервателно устройство – на основание чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР и
чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-027 от 09.06.2007 г. и аналогичната
разпоредба на ОУ на ВиК оператор гр. Пловдив,
одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. при условията на неизправно
измервателно устройство. Твърди, че абонатът многократно е бил уведомяван устно
за необходимостта от монтиране на годно измервателно устройство, но действия от
негова страна не са последвали. Поради забава за заплащане на главницата
претендира и обезщетение за забава по всяка една фактура. Претендира заплащане
на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г.М.Г., е депозирал чрез
назначения му от съда особен представител отговор на исковата молба, в който
излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва се качеството потребител
на ответника. Оспорва се извършения отчет за процесния период и съответно
представените справки за задължения по главния дълг и начислени лихви и
твърдяното от ищеца реално предоставяне на ВиК услуги
на посочения адрес и съответно потребление от ответника. Сочи, относно
твърдяната в исковата молба неизправност на водомера, че предписанието за това
е следвало да бъде дадено в писмен вид, с указан срок за подмяна, с дата след
изтичането на която да последват за абоната неблагоприятните последици от
начисляване на задължения при неизправно устройство. Сочи, че съгласно чл. 21,
ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се
подписва от свидетел, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. От
представените по делото карнети за отчитане на
потреблението на ВиК услуги, в които е посочен само
номера на водомера, но не и номера на абоната, за период на отчитане от
15.04.2014 г. до 20.08.2018 г., с титуляр ответника, за процесния имот, е
видно, че потреблението на ВиК услуги за
претендираните периоди не е надлежно ежемесечно отчитано от страна на ВиК оператора. Твърди, че карнетите са неизрядно попълвани,
като имало подпис на присъстващо лице само на три места. Твърди, че липсата на
подписи на абоната за отчитанията абоната означава, че в рамките на посочения
период не е налице удостоверено получаване на начисленото в този период
количество вода, тъй като неподписвайки карнета, абоната не се съгласява не
само с количеството консумирана вода за отделния месец, с показанията на
водомера или с начина на отчитане. Липсват представени констативни протоколи за
констатирани повреди, за общо количество консумирана вода, за неоткриване на
потребителя, за неосигуряване на достъп и т.н., които се подписват от свидетел
при липса на потребителя или представител. Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване
на спорното материално право се предпоставя от установяване
на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на
валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави
ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна
вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати
уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество
на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.
Договорът
за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен
характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в
предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване,
както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.
8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредбата), като водопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране
общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг.
чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът
е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените
фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените
документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В
този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател.
По
делото е изслушано и заключението на вещото лице по допуснатата и приета без
възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която е
установило, че издадените от ищеца фактури са намерили счетоводно отражение.
Вещото лице е установило, че размерът на непогасените задължения е за сумата от
709, 08 лв. за главница и 76, 64 лв. за лихва, като не са налице данни за
плащане, с което да е погасено някое от процесните задължения. Експертизата е
установила, че отчетеното количество по представените карнети
е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния
период.
Представен
е препис от карнетните книги на ищцовото
дружество, в които е обективирано налисленото
количество за доставена питейна вода и услуги, които не носят подписите на
потребителя.
Изслушани
са показанията на свидетеля Д.Д.Е., служител при
ищеца, полагал труд на длъжността „***“ в периода от 2010 г. до 2015 г. в Район
„С.“ . Свидетелства, че е отчитал обект на ул. К., представляващ къща, която се
обитавала. В този имот никога не е имало работещо измервателно устройство,
поради което начислявали по 10 куб.м., като в къщата се водило, че живеят двама
човека, или по 5 куб.м. на човек. Свидетелства, че многократно е уведомявал
живеещите в имота, че следва да се монтира водомер.
Представен
е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от
ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г.
Ищецът
твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в
качеството му на собственик и ползвател на процесния водоснабден имот, находящ
се в гр. П., ул. К., т. е. че той е страна по процесното правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени
на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.
Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена
вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни
задължения.
В
производството по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване по
отношение на процесния имот, следователно, че е страна по твърдяното облигаторно правоотношение, вуъзникнало
при Общи условия, в качеството му на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги.
За
доказване на това обстоятелство, по делото е изискана справка от Агенция по
вписванията за наличие на вписани обстоятелства досежно ответника, като са
изискани от Община Пловдив депозираните от страна на ответника данъчни
декларации. Исканата информация е постъпила по делото, ведно с приложени
нотариални актове съдържащи данни за правото на собственост, притежавано от
ответника Г.М.Г.. От така представените доказателства се установява, че
ответникът е собственик на недвижим имот с идентификатор № ***., представляващ
апартамент № ***, находящ се в гр. П., ул. Л. по силата на нотариален акт за
покупко-продажба № ****на ***Д. Г..
По
делото не са представени доказателства, че ответникът е собственик и на обект,
находящ се в гр. П., ул. К., за който се твърди да са предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги, чиято цена се претендира в
производството. От представените по делото писмени доказателствени средства се
установява, че ответникът е собственик на друг обект, находящ се на ул. Л..
Това правнорелевантно обстоятелство не се установява и от
показанията на свидетеля Д.Е., извършвал отчет на процесния имот на ул. К.,
който в показанията си посочва, че имотът е представлявал къща, която се
обитавала. Последният не излага данни за самоличността на лицето, което се е
намирало при осъществяване на отчета, за да се приеме, че ответникът би имал
качеството на вещен или облигационен ползвател.
Следователно,
тъй като от събраните по делото доказателства не се установи, че през процесния период ответникът е бил
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на ЗРВКУ, т. е. собственик
или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот,
предявените главни искове трябва да бъдат отхвърлени.
Тъй
като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са добавъчни, при невъзникването
на главни парични задължения следва да бъде отхвърлени и акцесорните
искове.
При
този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като такива в
производството не са сторени.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против Г.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 4110/08.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7103/2018 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, както следва: сумата от 709, 08 лв. - главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 23.03.2015 г. до 20.04.2018 г. за обект, находящ се в гр. П.,
ул. К. и сумата от 76, 64 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.05.2015
г. до 31.03.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2018 г.,
до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК