МОТИВИ:
Производството е по реда на глава Двадесет и осма от НПК.
Постъпило е Постановление на Районна прокуратура гр. Пещера, с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК на обвиняемата К.А.Б., ЕГН **********,***, по ДП №132/2010 г. по
описа на РУ “Полиция” гр. Пещера, по реда на чл.375 и сл. от НПК, за извършено деяние по чл.343, ал.1, б.”б”,
предл. второ във вр. с чл.342, ал.1, предл. трето НК и чл.5, ал.2, т.1, чл.20,
ал.1 и ал.2, чл.40, ал.1 и ал.2, чл.116 от ЗДвП. В постановлението се твърди,
че на 31 март 2010 г., около 12:05 часа, в гр. Пещера, на кръстовището на ул.
“Чайка” и ул. “Симон Налбант”, в района на Дирекция “Социално подпомагане” гр.
Пещера, при управление и маневра на заден ход с л.а. “Опел Астра” с ДК №РА 59
97 ВВ, собственост на С. ***, като нарушила правилата за движение по: чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП: “Водачът на ППС е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства”;
чл.20, ал.1 от ЗДвП: “Водачът е длъжен да контролира непрекъснато
пътното превозно средство, което управлява”; чл.20, ал.2 от ЗДвП: “Водачът на
пътно превозно средство е длъжен при избиране на скоростта на движението да се
съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие”; чл.40, ал.1 ЗДвП: “Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”;
чл.40, ал.2 от ЗДвП: “По време на движението си назад, водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности”; чл.116 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора”, по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Е.Л.Г.
***, изразяваща се в счупване на двете кости на лявата предмишница в
отдалечения й край /близко до гривнената става/, довело до трайно затрудняване
движението на левия горен крайник за повече от 1 месец.
Обвиняемата К.А.Б.
заявява, че разбира обвинението и дава подробни обяснения по
фактическите положения приети в Постановлението на Районна прокуратура Пещера.
Участващият в производството
прокурор поддържа постановлението, като пледира за признаване виновността на
обвиняемата Б. за извършеното деяние, както и за освобождаването й от
наказателна отговорност и налагането на административно наказание – глоба в
размер на 1000 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8-10
месеца, като се присъдят и направените по делото разноски. Подробни съображения
излага в хода на съдебните прения.
Доброволният защитник на обв. Б. –
адв. И.Л. взема становище, че
фактическата обстановка е правилно изяснена, но липсва субективен състав на
процесното деяние. Моли за постановяване на оправдателно решение, като
алтернативно пледира за налагане на наказание към минималния размер. Подробни
съображения излага в хода на съдебните прения.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Обв. Б. през 2010 г. работела в Дневен център за
възрастни хора с физически увреждания
гр. Пещера, на длъжност
“Трудотерапефт”, на срочен трудов договор. На 31.03.2010 г. й била
връчена Заповед №12/26.03.2010 г. на Кмета, с която се прекратявал трудовия й
договор поради изтичане на уговорения срок. Била много разстроена, разплакала
се, разтреперила се и излязла от Центъра.
На същата дата - 31 март 2010 г.,
обв. Б. била паркирала управлявания от
нея л.а. марка “Опел Астра” с ДК №РА 59 97 ВВ, на ъгъла между ул. “Симон
Налбант” и ул. “Чайка” в гр. Пещера, в района на Дирекция “Социално
подпомагане”, където имало уширена тротоарна площ и служителите от Дирекцията
си паркирали там автомобилите. След връчване на заповедта за прекратяване на
трудовия й договор, в около 12:00 часа, обв. Б. се качила на автомобила , като
при маневра на заден ход, за излизане от тротоарната площ към уличното платно,
блъснала със задната част на автомобила
пешеходка – св. Г., движеща се по тротоара.
Веднага след инцидента, обв. Б.
спряла автомобила, слязла от него и отишла при пострадалата, която била паднала
на земята, като от главата й течало кръв и викала от болка. Обв. Б. я
прегърнала, много изплашена и започнала да вика за помощ. В този момент, на
няколко метра от пострадалата се движела св. П., която видяла станалото,
приближила се й казала на обвиняемата да вика Бърза помощ, а тя самата отишла
да уведоми сина на пострадалата. Чувайки виковете на обв. Б., от Центъра за
възрастни хора излезли нейни колежки, като при излизането си навън видели, че
обв. Б. държи жената. Св. Б. й дала валериан и вода. Колежките й подали сигнал
до ФСМП Пещера. На място пристигнала линейка и отвела пострадалата, както и
служители на полицията – св. Я. и св. Б., които заварили обв. Б. да реве и треперила, като им обяснила, че
е била притеснена, тъй като й връчили заповед за уволнение и че била пила
някакви хапчета за успокоение. Не си спомнят обвиняемата да е казала пред тях,
че има някакви здравословни проблеми, но ако е била казала за такива проблеми,
те са щели да извикат екип на Спешна помощ. Изпробвали я за алкохол, отчело
наличие на такъв, но било в рамките на допустимото. Местопроизшествието било
запазено до пристигането на оперативната група.
Досъдебното производство е
образувано на 31.03.2010 г., на основание чл.212, ал.2 НПК, със съставяне на
акта на първото действие по разследването – оглед на запазено
местопроизшествие, с надлежно приложен Албум.
С оглед определяне механизма на ПТП,
от техническа гледна точка е назначена Автотехническа експертиза. Видно от
депозираното заключение, лекият автомобил, управляван от обв. Б. е отговарял на
изискванията по отношение на спирачната система и другите системи, свързани с
безопасността в конкретната ситуация. Неговото технически състояние не може да
бъде причина за станалото автопроизшествие. Скоростта на автомобила,
непосредствено преди автопроизшествието е била от порядъка на 4.5 – 5 км/ч.
Пътната ситуация в района на произшествието и метеорологичните условия са били
благоприятни за движение на МПС. Преди произшествието автомобилът е бил спрян
на тротоарната площ на ъгъла между ул. “Симон Налбант” и ул. “Чайка”. В един
момент е потеглил на заден ход за излизане от тротоарната площ към уличното
платно. След като изминал около 2.5 метра, автомобилът е блъснал пешеходка,
движеща се по тротоара по протежение на ул. “Симон Налбант” и пресичащата ул.
“Чайка”. Ударът е настъпил на пътното платно на кръстовището, на около 1.5 м от
линията на уличното платно навътре по платното на ул. “Чайка” и на около 1 м от
бордюра в закръглението на тротоара. Според вещото лице, не е имало обективни
причини за настъпилото произшествие. Същото е в резултат на недостатъчно
оглеждане на пътната обстановка и в частност за убеждаване на липса на
препятствия в скритите зони, преди предприемане на маневрата.
Видно от заключението на назначената
Съдебно – медицинска експертиза, пострадалата Е.Г., при станалото ПТП е получила следните травматични увреждания:
счупване на двете кости на лявата предраменница в отдалечения край на лявата
ръка; разкъсно контузна рана в лявата половина на таза; контузия на лявото
бедро и лявата половина на таза, което е по данни на пострадалата, но не е
потвърдено от ренгеновите снимки. Описаните травматични увреждания е напълно
възможно да са получени при ПТП. Давността им е от 31.03.2010 г. Счупването на
двете кости на лявата предмишница в отдалечения й край е довело д о
т р а й н о з а т р у д н я в а н
е д в и ж е н и я т а н а
л е в и я г о р е н к р а й н и к, за срок по-голям от 1 месец.
Разкъсно-контузната рана на челото и контузията на лявото бедро и лявата
половина на тазовата част, са довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК, т.е. разстройство на здравето, което е временно
и не е опасно за живота, съгласно чл.130, ал.1 НК.
Видно от Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина
№284/06.04.2010 г. на СХЛ при “МБАЛ – Пловдив” АД гр. Пловдив, в изпратените за
изследване проби кръв, взети от обв. Б., не се доказва наличие на алкохол.
Обвиняемата К.Б.
дава обяснения, че на 31.03.2010 г., върнала инвалидите, след
посещението им на съответното мероприятие в Центъра за хора с увреждания,
свалила проходилките от автомобила на приятеля й, който ползвала с оглед на
работата й, тъй като Центъра не разполагал с такъв, а нямала и свой личен, и ги
съпроводила до обекта, в който обядват. След това на същия ден без предизвестие
й връчили заповед, с която й се прекратявал трудовия договор, всъщност не се
продължил, тъй като бил срочен. Това много й подействало и за момента била в
стрес. Имала обедна почивка и трябвало да прибере колата до в къщи. Това било
около 11:40 часа, била в стрес и й се губели доста неща. Колата била паркирана
на площадка пред Центъра за възрастни хора, която била тротоарна площ. При
маневра на заден ход, усетила силно изпотяване, причерняло й, имала силна болка
в корема и си спомняла, че се забавила в колата, и в един момент получила нещо
като колапс. Счита, че това е бил
някакъв здравословен проблем – излязла извън съзнание, затова и се случило
това. Твърди, че е шофьор от 10 години и досега нямала нито едно произшествие.
Неведнъж излизала оттам по този начин. Имало видимост, просто нямало как да е
допуснала грешка, при положение, че тази маневра я била правила много пъти.
Жената била зад автомобила, но не може да каже на колко метра. Тя просто
загубила съзнание. Предприела маневрата и в този момент загубила съзнание,
нямала идея какво се случва, просто й причерняло. Усетила, че не й е добре,
забавила за малко. Не можела да установи дали колата се е движела сама или е
спряла, когато й причерняло. Този момент й се губел. Твърде вероятно било това
да е било за секунда – две. Имала определени движения, които ги правела с
години и нямала друго обяснение за случилото се. Чула вик, колата вече била
изгасена. Инстинктивно действала. В момента, в който чула вика на жената, се
осъзнала. Сама излязла от автомобила, като вече за тези неща имала спомен.
Това, което било станало било моментно, за секунда. Не била потърсила
медицинска помощ. Излязла от колата. Жената била паднала, просто й прималяло.
Гушнала жената, която крещяла, че умира. Почнала да се оглежда наляво, надясно,
но нямало нито един човек на улицата. Тя я държала и не знаела какво да направи
и започнала да вика. Тогава от центъра, който бил на 10-на метра излязла една
нейна колежка и повикала Бърза помощ. Впоследствие друга нейна колежка й дала
нещо успокоително, може би “Лексотан”. След това излезли и други нейни колежки.
Може би след 5-10 минути дошъл полицейския автомобил, а Бърза помощ дошла след
него. Обяснила на полицейските служители, какво й се е случило, какво й е било
състоянието, че е била в шок и че от притеснение го е допуснала това. Не била
искала помощ от тях. От Бърза помощ я попитали, когато й взели кръв, какво е
пила и тя на посоки казала, че е “Лексотан”, въпреки, че не била сигурна. Преди
случилото се били на обяд с колегите й, пила една глътка бира, но не повече.
С оглед депозираните обяснения от
обв. Б., по искане на защитника й бяха допуснати допълнителни две експертизи:
Медицинска, със задача: Възможно ли е да се диагностицира състоянието на
обвиняемата към момента на извършване на деянието, и загубила ли е съзнание и
евентуално за колко време, с оглед установените симптоми – главоболие,
сърцебиене, причерняване; Психиатрично – психологична, със задача: След като се
запознаят с материалите по делото и с оглед на свидетелските показания, да
отговорят на въпросите: Връчването на заповедта за уволнение отразило ли се е
на обвиняемата, как е възприела тя тази новина; повлияло ли е това
обстоятелство и доколко на способността й правилно да възприема пътната
обстановка, в частност наличието на препятствие, както и на възможността да
реагира или избегне това препятствие с оглед състоянието си към този момент.
Видно от заключението на допълнително
назначената Съдебно медицинска психиатрична експертиза, обвиняемата е преживяла
сериозна психотравма, с приемането на заповедта за уволнение. Това я е
притеснило, възможно е в тази връзка, да е имала главоболие, сърцебиене и
причерняване, но няма данни, че това се е случило точно по време на
злополуката. Притеснението й е възможно да се отразило на остротата на
вниманието й, и по този начин да е допринесло за катастрофата. В никакъв случай
това не може да бъде единствената причина. Според вещото лице, няма никакви
данни, които да потвърдят, че е била в “Безсъзнание”. Безсъзнанието настъпва по
правило при механичен удар по главата, а такива данни няма. Пълна потиснатост
на сигналната, безусловно рефлекторната дейност. То се съпровожда с
краткотрайно спиране на сърдечната и дихателната дейност и други симптоми,
каквито не е имало /атония на двигателната и мимичната мускулатура,
ареактивност на сетивни раздрази, арефлексия, отпуснатост на тазовите
резервоари, стерторозно дишане, бледо лице и мн. др./ Главоболието,
сърцебиенето и причерняването не потвърждават загубата на съзнанието.
Допълнително назначената комплексна Съдебно
психиатрична психологична експертиза депозира заключение, според което,
обвиняемата Б. е психично здрава. Тя е личност с екстравертна насоченост,
общителна, с добри комуникативни умения, инициативна, отстояваща собствени
позиции и интереси, с оптимистична нагласа и добри адаптивни възможности.
Изградила е умения за своевременно отреагиране на неприятни изживявания. Тя е
била огорчена и притеснена от връчването на заповедта за уволнението й, но
отреагирала и подала жалба по този въпрос, тъй като считала, че уволнението й е
неправилно. По отношение на инцидента има точен и ясен спомен за случилото се.
Била е адекватна на ситуацията, с целенасочено и подредено поведение. Веднага
след злополуката помогнала на пострадалата и потърсила медицинска помощ за нея. Прекратяването на
трудовия договор предизвикала у нея негативни чувства с изживяване на
възмущение, негодувание, раздразнителност и обида, съпроводено с вегетативни
симптоми /зачервяване, сърцебиене, изпотяване и др./. Няма данни да е изпаднала
в безсъзнание. Споменът за събитията през злополуката са точни и ясни.
Поведението й е било напълно адекватно. Няма причина, обуславяща загуба на
съзнанието. Заповедта за уволнение я притеснила и е ограничила възможността за
правилно шофиране, особено на заден ход, което е по-сложно, но не я е лишило от
тази възможност. Могла е да избегне инцидента при по-умело шофиране.
Здравословното й състояние е добро. Реагирала е адекватно на ситуацията.
Изслушани в с.з. на 14.02.2011 г. и
на 25.02.2011 г., когато е представена и медицинска документация, касаеща
заболявания на обв. Б., вещите лица д-р Х. – психиатър и П. – психолог, във
връзка със зададени въпроси от защитника на обвиняемата дават следните отговори: В. лице д-р Х. дава
отговори във връзка със задачата и заключението, че обв. Б. твърди, че в момента на злополуката е
изпаднала за момент в безсъзнание, но няма причина да изпадне, като е била със
смутено съзнание – разтревожена, смутена, имала е известни оплаквания, но това
не е било безсъзнание в медицинския смисъл на думата. Няма медицински
показания, които да са й пречели да избегне инцидента. Обяснява, че под израза
в заключението: “могла е да избегне инцидента”, е имала предвид, че няма
медицински показания, които да са допринесли за този инцидент. Тя моментално
след злополуката грабва пострадалата на ръце и я измъква и вика Бърза помощ и
това е напълно адекватна реакция, т.е. в момента на инцидента тя реагира
напълно адекватно, като един напълно здрав човек. Според вещото лице, тя не е
изпаднала в безсъзнание и злополуката не е в причинна връзка с този факт, че е
получила въпросния документ – няма причинна връзка между уволнението и
последвалия инцидент. В момента, когато й е връчена заповедта, възможно е да е
изпаднала в колапс, но в момента на злополуката няма никакви данни за такова
състояние, извън нейните данни. В. лице П. дава отговори и обяснения по
експертизата, както следва: Обв. Б. е личност открита към света, общителна,
контактна, с добри комуникативни умения, инициативна, с оптимистична нагласа,
отстояваща собствени позиции, които е изградила, с умение за своевременно
отреагиране на неприятни изживявания, а не за тяхното комулиране. Емоционално
чувствителна и лабилна. Емоционалната лабилност включва вътрешно напрежение,
раздразнителност. Когато е получила документа за прекратяване на трудовия
договор, тя е изпитала негативни изживявания на възмущение и обида и споделя,
че към този момент е имала и някои вегетативни изживявания. Но тя има ясен
спомен, така че самото прекратяване на трудовия договор, не може да се
възприеме като едно силно стресогенно събитие, което да отключва реакция на
остър стрес. Тази реакция идва веднага след събитието и то е едно първоначално
вцепеняване – намаление на вниманието и дезориентация. Но при нея такова
разстройство не се наблюдава. Не всички хора, подложени на стрес, могат да
развият такава реакция. След инцидента, обвиняемата е имала и чувство на
уплаха, което е нормално. Вещото лице П. заявява, че не може да приеме
случилото се като една реакция на остър стрес, каквато се опитва да каже
подсъдимата, че е имало – няма такава. Според вещото лице, има една личностна
реакция, която може да е свързана с вегетативни симптоми, което е стеснило
вниманието й и не е видяла жената зад колата си. При интервюто, направено с
обвиняемата, тя се опитала да каже, че е изпитала чувство на страх при
получаването на документа, но не е било страх, а раздразнение и огорчение. Б. е
знаела за тези съкращения, но се е надявала поради образователния си ценз и
опита си в професията, да бъде продължен трудовия й договор. Не го е изживяла
като остър стрес . това си има съответна симптоматика, а тук я няма тази
симптоматика. От въпросника, който й дала да попълни, в. лице П. прави изводи,
че в своето развитие обвиняемата е станала по-лабилна и е възможно при едно
такова смущение да има и вегетативни симптоми и това е възможно при едно
неприятно съобщение. По думите на Б., тя е получила такова смущение, когато се
е качила в колата, като споделяла, че към момента на получаване на заповедта е
получила за първи път смущението и втори път – в колата. Не може да отговори от
медицинска гледна точка, който отговор дава в.л. д-р Х.. Според д-р Х. подобни
прояви могат да настъпят при второ дразнене – тя се е притеснявала при
връчването на заповедта, след това шофирайки колата прави ПТП. След това
ПТ може и да се притеснила отново, но
преди ПТП няма причина да ги има тези смущения. Според д-р Х., колапс означава,
че е припаднала. Не може да е припаднала и да шофира колата, тъй като колапса
трае минути и това е абсурдно. Според д-р Х., колапсът има клинична картина, а
това, което става за секунди е притъмняване. Такова притъмняване може всеки да
получи. Заявява, че може и да го е получила, но преди злополуката. Няма причина
да го е получила, сядайки зад волана. Няма причина да й притъмнее след като е
потеглила. Когато са й връчили заповедта, може в момента да й притъмнее, но тя
е личност, която реагира остро в момента. Не е възможно непосредствено преди
злополуката да е получила притъмняване.
Притъмняването се получава при определен дразнител. Такъв дразнител според
вещото лице може да бъде получаването на заповедта за уволнение и станалото
ПТП, но такъв дразнител липсва в момента на шофирането преди ПТП. Според вещото
лице д-р Х. няма данни, обвиняемата да е имала високо или ниско кръвно налягане
към момента на инцидента. Относно поставения въпрос и представеното медицинско
за заболяване на обвиняемата от остър тиреоидит, дали води до високо кръвно
налягане, в.лице д-р Х. отговори, че това заболяване само по себе си не е
свързано с повишаване на кръвното налягане.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе
въз основа на събраните на досъдебното
производство писмени доказателства, а
именно – Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.03.2010 г., Албум, АУАН
№155/31.03.2010 г., талон за медицинско изследване №0279296/31.03.2010 г.,
документация на автомобила, застрахователна полица, Протокол №284/06.04.2010 г.
за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръв и урина,,
Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
средство, Справка за нарушител от региона №КАТ-4977/15.04.2010 г., медицинска
документация на пострадалата Е.Г., справка за съдимост №232/09.04.2010 г. на БС
при РС Пещера, характеристика от 12.04.2010 г., декларация за семейно и
материално положение, включени в доказателствения материал по съдебното
следствие по реда на чл.283 НПК, Автотехническа
и Съдебномедицинска експертизи, приобщени към доказателствения материал
по съдебното следствие по реда на чл.282 НПК, както и събраните на съдебното
производство писмени и гласни доказателства – сл. бележка №116/15-02-2011 г. на
Д “БТ” гр. Пещера, Заповед №12/26.03.2010 г. на Кмета на Община Пещера,
лабораторни резултати от изследване на хормони от 11.01.2011 г., лабораторни
резултати от хематологично изследване от 11.01.2011 г. медицинско удостоверение
изх. №1286/18.02.2011 г., гласните доказателства – обяснението на обв. Б. и
показанията на свидетелите – Я., Б., Г., В., Б. и П., заключенията на
назначените в хода на съдебното следствие Съдебномедицинска - психиатрична експертиза и комплексна Съдебно
психиатрична психологична експертиза.
По несъмнен и категоричен начин по
делото се установи, че обвиняемата К.А.Б.
е осъществила от обективна и субективна страна престъпният състав на
чл.343, ал.1, б. “б”, предл. второ във вр. с чл.342, ал.1, предл. трето от НК и
чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.40, ал.1 и ал.2, чл.116 от ЗДвП:
На 31.03.2010 г., около 12:05 часа, в
гр. Пещера, на кръстовището на ул. “Чайка” и ул. “Симон Налбант”, в района на
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пещера, при управление и маневра на заден
ход с л.а. “Опел Астра” с ДК №РА 59 97 ВВ, собственост на С. ***, като нарушила
правилата за движение, установени в ЗДвП – чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2,
чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.116, от
ЗДвП, по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на Е.Л.Г. ***, изразяваща се в счупване на двете кости
на лявата предмишница в отдалечения й край /близко до гривнената става/, довело
до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 1 месец.
Безспорно, частично от обясненията на
обвиняемата, показанията на свидетелите – Я., Б., Г., П., които съдът кредитира
изцяло като обективни, непосредствени и последователни, както и от назначените
в досъдебното и съдебно производство автотехническа, съдебномедицинска,
съдебномедицинска психиатрична и комплексна съдебнопсихиатрична-психологична
експертизи, както и от писмените доказателства, се установи, че обвиняемата Б.
е нарушила правилата за движение, установени в ЗДвП, а именно: - чл.5, ал.2, т.1: “Водачът на ППС е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл.20, ал.1: “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл.20,
ал.2: “Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”; чл.40, ал.1: “Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението”; чл. 40, ал.2: “По време на движението си назад,
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности”; чл.116: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора”.
Вследствие на извършените нарушения на горните правила, обв. Б. е причинила по
непредпазливост средна телесна повреда на Е.Г., изразяваща се в счупване на
двете кости на лявата предмишница в отдалечения й край /близко до гривнената
става/, което е довело до трайно затрудняване движението на левия горен
крайник. Според заключението на автотехническата експертиза не са съществували
обективни причини за настъпилото произшествие.
По несъмнен начин се установи, че по време на злополуката, при
управлението на автомобила от обвиняемата на заден ход, същата не е изпадала в
безсъзнание, колапс или причерняване, каквито твърдения се излагаха от
обвиняемата в обясненията й. Тези й твърдения мотивирано бяха опровергани от
назначените медицинско психиатрична и психиатрично психологична експертизи.
Вещите лица компетентно и мотивирано дават заключение, защо точно в този момент
медицински и психологично не е било възможно да изпадне в такова състояние, а
именно – че безсъзнанието настъпва по правило при механичен удар по главата,
каквито данни няма, същото е придружено и с краткотрайно спиране на дихателната
и сърдечната дейност и други симптоми, в т. ч. и отпуснатост на тазовите
резервоари, атония на двигателната и мимичната мускулатура, стерторозно дишане,
бледо лице и мн. др., каквито данни няма. Не е изпаднала и в колапс, който трае
минути и има клинична картина, както и причерняване, изпотяване, сърцебиене. Не
е имало причина в този момент да получи причерняване, изпотяване, сърцебиене, тъй
като липсва в момента дразнител. Тези симптоми е можела да получи
непосредствено след връчване на заповедта и непосредствено след станалото ПТП,
тъй като към тези два момента е имало причина за получаването им. В момента на
връчването на заповедта за уволнение е изпитала негативни изживявания на
възмущение и обида, както и вегетативни на притеснение, но с оглед изградените
и умения и нагласи, обвиняемата е личност, отстояваща собствени позиции, които
е изградила, има ясен спомен, така, че самото прекратяване на трудовия й
договор не може да приеме като едно силно стресогенно събитие, което да
отключва реакция на остър стрес. Знаела е за евентуалното прекратяване на
трудовия й договор, който е бил срочен, но се е надявала поради образователния
си ценз и опита си в професията да бъде продължен. В момента на ПТП обаче, обв.
Б. е реагирала напълно адекватно, като
веднага е излязла от автомобила, прегърнала е пострадалата, потърсила е
помощ. Няма данни и в момента на
инцидента да е била с високо или ниско кръвно налягане, а заболяването и от
остър тиреоидит не е свързано с повишаване на кръвното налягане. Следователно
няма медицински показания, които да са допринесли за станалия инцидент.
Обидата, огорчението, раздразнението и притеснението, очевидно са били причина за намаленото й внимание при
управлението на автомобила и маневрата на заден ход, довели до станалото ПТП,
при което е пострадала св. Г.. Безспорно е установено, че след ПТП обв. Б. е
била уплашена и нейна колежка й е дала валериан. На пристигналите на място
служители на полицията не е съобщила за здравословен проблем, като им е
обяснила, че е била притеснена, тъй като този ден са й връчили заповед за
уволнение. Не е съобщила за такива здравословни проблеми, получени при инцидента
и при медицинския преглед и освидетелстване. Н случай, че ги е имала към онзи
момент, нормално е да ги съобщи на лекаря, който я е освидетелствал медицински,
както е съобщила всички останали данни. С оглед на изложеното, съдът приема, че
обясненията на обвиняемата в тази им част за влошеното й здравословно състояние
в момента на инцидента, не се подкрепят от останалите доказателства по делото –
показанията на свидетелите – Я., Б., Г., П., В., Б., а така също и от
заключенията на четирите съдебни експертизи, поради което съдът приема същите
за защитна позиция на обвиняемата срещу обвинението й, което е нейно законово
право.
От субективна страна, обвиняемата е
действувала непредпазливо, тъй като не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжна и е могла да ги предвиди. Както
бе посочено по-горе обв. Б. е могла да избегне инцидента. Установи се, че не е
имало медицински показатели, които да са довели до причерняване, сърцебиене,
изпотяване към момента на инцидента, тъй като, както бе посочено по-горе, към
този момент не е имало причина за това, т.е. реакцията на обвиняемата веднага
след инцидента е била напълно адекватна. Възможно е към момента на инцидента да
е била притеснена, но е била лишена от възможността правилно да шофира на заден
ход, като вземе предвид възникналото препятствие – намиращата се на тротоара
пешеходка – постр. Г.. В случай, че
преди потеглянето й с автомобила на заден ход е спазила посочените правила за
движение по ЗДвП, не би се стигнало до инцидента, за който пострадалата Г. няма
никаква вина, тъй като е спряла на тротоара, видяла е потеглянето на автомобила
на заден ход и изчаквала да види на къде ще потегли, поради което в случая не е
налице съпричиняване от страна на пострадалата.
Неоснователен е довода на защитника на
обв. Б., че в случая липсва субективна страна на деянието, за което подробни
съображения относно наличието на субективен елемент на престъплението бяха
изложени по-горе и не се налага
приповтарянето им.
Затова, съдът призна обв. Б. за
виновна в осъществяването на вмененото й престъпление.
Налице са обаче материалноправните основания на чл.78а НК:
-
деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление
от общ
характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по глава Двадесет и осма;
-
наказанието, което се предвижда в чл.343, ал.1,
б.”б” във вр. с чл.342, ал.1, предл. второ
е до три години лишаване от
свобода;
-
от престъплението не са настъпили имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване.
Предвид
на горното, съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемата Б. за
извършеното престъпление по вмененото й обвинение по чл.343, ал.1, б.”б”,
предл. второ във вр. с чл.342, ал.1, предл. трето от НК и чл. 5, ал2, т.1,
чл.20, ал.1 и ал.2, чл.40, ал.1 и ал.2 и
чл.116 от ЗДвП, като на основание
чл.78а, ал.1 НК, във вр. с чл.2, ал.2 НК й наложи административно наказание -
ГЛОБА в размер на 700 лева в полза на Държавата, платима по бюджета на
Съдебната власт. При определяне размера на наложената “ГЛОБА”, съдът се съобрази с изискванията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН – тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване -
незачитане разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, смекчаващите вината обстоятелства –
чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, младата й възраст, материалното й положение и
имотно състояние, липсата на други нарушения на ЗДвП до момента, притеснението
й към момента на ПТП, вследствие на връчена й преди това заповед за уволнение и
липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът
счита, че така наложеното наказание е справедливо и достатъчно и ще съдейства
за постигане целите на личната и генерална превенция и предимно, за поправянето
и превъзпитаването на дееца.
На
основание чл.78а, ал.6, предл. второ НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК, съдът
лиши обв. Б. от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, като при определянето му взе предвид тежестта на деянието
и причинения вредоносен резултат, личността на дееца, както и всички останали
смекчаващи вината обстоятелства, и най-вече, че същата няма нарушения на
правилата за движение до инцидента и че този случай е изолиран, както и липсата
на отегчаващи такива.
На
основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди обв. Б. да заплати направените по
делото разноски, както следва: 145 лева на ОД на МВР гр. Пазарджик – разноски
на досъдебното производство и 570 лева на Районен съд Пещера – разноски на
съдебното производство.
По
изложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: