Решение по дело №325/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на Н. Г. Г. от гр.Тутракан, подадена срещу заповед за спешно настаняване на Ц. Р. Т., с [ЕГН] и настоящ адрес: гр. Тутракан, [улица], с родители: майка - Н. Г. Г. и баща - Р. Т. Г., в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания (ЦНСТДБУ) в [населено място]. С жалбата не е конкретизиран оспорения акт, но от формулираното искане и изявление на жалбоподателката в съдебно заседание, става ясно, че се обжалва Заповед №ЗД/Д-СС-Т-028/04.09.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр.Тутракан. Със същата, в условията на чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет), спешно е изведено от семейството и настанено в горепосочения ЦНСТДБУ малолетното дете, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. Посочените в административния акт фактически основания се свеждат до следното:“Ц. е подложен на психически и физически тормоз от майката, гонен от дома им. Живее в крайно лоши хигиенно-битови условия. Бащата от 20.08.2024г. е извън страната тъй като работи като международен шофьор и ще се върне на 01.11.2024г. по данни на бабата по бащина линия. Тези обстоятелства поставят в риск живота и здравето му“, които са квалифицирани по чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗДет и са мотивирали издаването на процесната заповед,при условията на спешност, съгласно регламентацията от чл.33 ал.1-ал.3 ППЗЗДет.

С жалбата не са оспорени констатациите в Социалния доклад, нито фактическите основания на самата заповед. В съдебно заседание, обаче, жалбоподателката твърди, че процесният сигнал не бил проверен, оспорва установяванията на ответния орган и настоява Ц. да бъде върнат в ускорен порядък в семейството. Бащата на детето е преустановил работата си като международен шофьор, присъства в залата и в двете съдебни заседания, но не желае да бъде конституиран като страна в процеса. Последно посочените обстоятелства, дават основание на оспорващата да твърди,че семейството вече е в пълен състав,готово да преодолее всякакви интервенции от съседи и роднини и да отглежда Ц. в спокойна семейна среда. Ето защо настоява за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Тутракан,чрез представител по пълномощие Ю. Т. - старши юрисконсулт в РД“Социално подпомагане“-Силистра, поддържа аргументи за неоснователност на оспорването. Настоява жалбата да бъде оставена без уважение,а оспореният административен акт,като съответен на фактите към момента на неговото постановяване и на закона, да бъде потвърден.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.27а от Закона за закрила на детето. Съдът, съобразявайки становищата на страните, твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на процеса, извърши преценка на събраните доказателства и прие:

Сезиращата съда жалба е адресирана до издателя на оспорения индивидуален административен акт, който съгласно регламентацията от чл. 27а ал.2 ЗЗДет я е изпратил, ведно с атакуваната заповед и Социален доклад за спешно настаняване на детето Ц. Р. Т. в ЦНС ТДБУ с.***, в АС-Силистра.Предварителен административен контрол не е регламентиран като задължителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване, съгласно чл.27а ЗЗДет. Напротив, нормирани са ускорени срокове за разглеждане на дела от процесния вид с оглед особено чувствителните права и интереси, които са предмет на защита в релевирания сегмент от обществените отношения, регулирани със ЗЗДет. Още повече, че ответният орган е действал в хипотезата на чл.33 ППЗЗДет,уреждащ правомощията му при спешност на настаняване на дете извън семейството. Видно от записването в самата заповед е, че същата е връчена на оспорващата на 04.09.2024г., а жалбата е постъпила в ДСП-Тутракан на 05.09.2024г., което сочи на спазване на преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК, вр. с чл.27а ал.1 ЗЗДет и установен правен интерес от обжалването. По аргумент от чл.5 б.“к“, пр.7 (по социално-правна охрана на малолетни) от Закона за държавните такси (ЗДТ), производството е освободено от заплащането на такава, тъй като предметът на съдебния контрол е свързан именно с приложена мярка за защита на малолетно дете по чл.27 ЗЗДет, в контекста на посочената разпоредба от ЗДТ. Изложеното, в съвкупност сочи на процесуална допустимост на жалбата.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ЗД/Д-СС-Т-028/04.09.24г. на Директора на ДСП гр.Тутракан за спешно настаняване на малолетния Ц. Р. Т.,с [ЕГН] и настоящ адрес в гр.Тутракан, с родители: майка - Н. Г. Г. и баща - Р. Т. Г. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в с.***, до произнасянето на съда с решение по чл.28 ЗЗДет.

От административната преписка се установява, че към момента на подаване на сигнала по чл.7 ЗЗДет- 03.09.2024г.(л.25 и л.30) и 10 дни преди това (25-26.08.24г.-03/04.09.24г.) детето е било подложено на психически и физически тормоз от майка му; било е гонено от дома им, в който са установени крайно лоши хигиенно-битови условия; спяло е на пейка в двора, в съседи и в баба си по бащина линия. Баща му, от 20.08.2024г. бил извън страната (работел като международен шофьор) и следвало да се върне на 01.11.2024г.,но същият се прибрал преди тази дата, разбирайки за тежкия проблем в семейството,като присъства в съдебната зала по време на двете открити съдебни заседания (19.09.2024г. и 24.09.2024г.)

В деня на получаване на писмения сигнал,подаден от В. Г., психолог в СУ“Хр.Ботев“ гр.Тутракан, по реда на чл.7 ал.1 ЗЗДет, съдържащ предадена информация от И. А. - педагогически съветник в същото училище и съседка на детето, са предприети действия от компетентната администрация за проучване и оценка на сигнала. Отделно от това И. А.,която е отсъствала от гр.Тутракан, но поддържала добри отношения с детето Ц., получавайки от същия оплакване по интернет (по Viber), че майка му го е изгонила за пореден път на улицата и го тормози, подала сигнал за дете в риск на Националната телефонна линия за деца 116 111 на същата дата 03.09.2024г. в 23:30 часа.

Проверката е била възложена на социален работник в отдел „Закрила на детето“ Р. С. А., която на 03.09.2024г. в 17:00 часа е посетила адреса на детето. Същото има брат близнак М. (двете деца са осиновени от оспорващата и съпруга ѝ Р. Т. Г.) и е провела разговор с майка им (л.26), която е потвърдила, че детето от 28.08. 2024г. било при А. и го обвинявала, че е мързелив, а „утре“ (т.е. на 04.09.2024г.) е следвало да бъде при Е. Ш. във връзка с противообществена проява. Проведен бил разговор и с бабата на децата по бащина линия М. Г., която е посочила, че от 01.09.2024г. Ц. е при нея, а преди това е бил у А.. Баща му тръгнал на път на 20.08.2024г., скоро след което детето е било изгонено от майка си, като е спало отгоре на гаража; на пейка в двора и после в съседката; не е било къпано, което направило в дома на А., а последното е станало повод за нов конфликт с майка му. С. Ц., на 03.09.2024г. е споделил със социалния работник (л.28), че отишъл при „леля В. (И. А.), защото майка му го бие и гони от къщата“.

Свикан е бил Мултидисциплинарен екип в 10:30 часа на 04.09.2024г. за обсъждане на сигнала, в което (обсъждане) са взели участие началникът на отдел „Закрила на детето“, социални работници в същия, вкл. Р. С., на която е възложен случая, както и секретарят на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) при Община гр.Тутракан и инспектор в Детска педагогическа стая при РУ МВР гр.Тутракан. След представяне на установените обстоятелства и тяхната оценка, е формирано единодушно решение от екипа- Ц. да бъде настанен спешно в ЦНСТДБУ с.*** (каквото е било взето и за брат му близнак М., независимо, че той е бил толериран от майка им),защото детето е в риск (§1 т.11 б.“б“ и б.„в“ ДР ЗЗДет), тъй като е жертва на насилие от страна на майка му и съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо и социално развитие, вкл. е прието, че съществува непосредствен риск за здравето и живота му. Съставен е бил план за действие, като в същия ден (04.09.2024г.) в периода от 14:00 до 17:00 часа, са проведени отново срещи с жалбоподателката и двете деца, които са споделили за нов конфликт, при който Ц. отново е бил изгонен от дома (л.33-л.35). Изготвен е бил Социален доклад за спешно настаняване на детето в ЦНСТДБУ с.*** (л.36); Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-СС-Т/ 57/03.09.2024г. (л.39-л.40) и издадена оспорената Заповед №ЗД/Д-СС-Т-028 /04.09.2024г., изпълнена на същата дата (л.42).

Съгласно регламентацията от чл.33 ал.3 ППЗЗДет проучването, започнало незабавно с получаването на сигнала по чл.7 ЗЗДет, е продължило с ускорен темп и приключило в нормативно определения 10-дневен срок с Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от 13.09.2024г.,одобрен от директора на ДСП-Тутракан (л.70-л.75). Допълнително било установено още, че децата са посещавани в ЦНСТДБУ от баба им М., леля им, съседката А. и майка им. След проведени беседи с майката на жалбоподателката (л.58), майката и сестрата на бащата на децата (л.50; л.52), както и със социален работник в ЦНСТДБУ с.*** от 12.09.24г., се установило, че няма условия за предприемане на мярка за закрила по чл.4 т.2 ЗЗдет - за настаняване на детето в семейство на роднини или близки. Получената информация от социалните работници в ЦНСТДБУ с.*** е потвърдила констатациите на ответната администрация, че майката толерира М. за сметка на Ц.,като при посещението на 05.09.2024г. занесла дрехи само за М., под предлог, че Ц. носел неговите дрехи; Н. Ц. първороден егоист; Манипулирала децата да казват определени неща“ и изрично казала на работещите в Центъра, че не желае децата да се срещат с баба им М., леля им Е. и съседката А. (л.67). Проведен бил разговор и с класния ръководител на децата от 5-ти клас (предходната учебна година) Р. А., която посочила, че почти всекидневно е имало проблеми с тях - лошо поведение, ниски оценки… Водила е разговори с майка им, че имат нужда от допълнителна подкрепа - евентуално да ползват ресурсен учител, помощ от училищния психолог и други, но такава инициатива не била поета от оспорващата отлагайки с аргумента, че трябва да обсъди с бащата на децата… Ц. имал проблеми с усвояването на учебния материал и се нуждаел от ресурсно подпомагане, поради специални образователни потребности, за което обаче, нямал документ.

В обобщения доклад по случая (л.70-л.75) е установено,че детето има извършени противообществени прояви заедно с брат си - кражби, просия. Знае, че е осиновено, няма приятели, няма хоби, търси вниманието на възрастни. Криза в отношенията в семейството е настъпила през м.юли. 2024г., като конфликтите между майката и Ц. ескалирали след отпътуването на бащата за извършване на автомобилен превоз в чужбина във връзка с упражняваната от него трудова дейност. На 11.09.2024г. била преустановена работата на жалбоподателката в СУ“Хр.Ботев“ гр.Тутракан.

При условията на чл.15 ал.1-ал.5 ЗЗДет детето е изслушано в съдебно заседание. Същото потвърди установяванията на ответния орган, вкл. че е бито и гонено от майка си; удряла го е с пръчка на метла, с ръка; когато го е гонела от къщи е спяло на пейката отвън, на двора; спал е в леля В., в баба М., като последната не му е говорила нищо лошо за майка му. Заявява, че го е страх от майка му, а с него се държали добре леля В., баба М., леля Е. (сестра на баща му) и баща му. Установените от служителите на отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Тутракан факти, конкретно описаните случаи и ситуации, са потвърдени изцяло в съдебно заседание от изслушаната като свидетел И. Н. А. (педагогически съветник в СУ“Хр.Ботев“ гр.Тутракан и съседка на детето) и В. П. Г. - психолог в СУ“Хр.Ботев“ гр.Тутракан, в което училище са учили двете деца до процесния период и, в което е работила и жалбоподателката. Всичко изложено е мотивирало извода на ответния орган, че живота и здравето на малолетния Ц. са поставени в риск, тъй като е подложен на психически и физически тормоз от майка му и съгласно приетата за установена предпоставка от чл.25 ал.1 т.4 ЗЗДет е издал оспорената заповед, при условията на спешност, предвид регламентацията от чл.33 ал.1-ал.3 ППЗЗДет. В обобщения Доклад за оценка на случая от 13.09.2024г., в раздел VI „Изводи и препоръки“ е посочено, че „… детето не може да бъде оставено на грижите на майката, а бащата го няма. Няма близки и роднини, които да са заявили желание да полагат грижи за него в техните семейства (като мярка за закрила). Предприетото спешно настаняване на детето в ЦНСТДБУ с. *** бе в най-добрия интерес на детето и то следва да продължи да ползва тази резидентна услуга до настъпване на обстоя-телства за прекратяване на настаняването.“

Изводът е съответен на установените по случая факти и на закона и правилно е бил възприет от ответния орган, обосновал издаването на процесната заповед. Същата обективира едно временно разрешение на случая, с действие до произнасянето на съда на основание чл.28 ЗЗДет или до промяна на обстоятелствата. За да реши дали да бъде предприета или не оспорената временна мярка, административният орган е извършил приоритетна преценка на интереса на детето в контекста на §1 т.5 ДР ЗЗДет и съгласно базовия принцип от чл.3 т.3 с.з., повеляващ закрилата на детето да се основава на най-добрия негов интерес. Връщането на баща му от чужбина, не е установено колко е трайно, но за целите на настоящото произнасяне, то следва да бъде обсъдено като нов факт, настъпил след издаване на оспорения акт, който обаче не е годен с обратна сила да промени правното значение или да отмени съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, съгласно разума на чл.142 АПК. Нещо повече, същите не са се променили съществено, вземайки предвид изявленията на самото дете Ц., а полагането от бащата на грижи за неговото отглеждане и възпитание е едно от всички релевантни обстоятелства в случая, но далеч не единственото, защото самото му присъствие в семейството не сочи как ще бъдат преодолени проблемите в отношенията дете-майка; проблемите в цялостното възпитание на детето и в крайна сметка как ще бъде гарантиран „най-добрият интерес на детето“. Правилото е, че дете в риск може да бъде изведено от семейството с решение на съда по чл.28 ЗЗДет, каквото настоящото производство не е. Т. съдебно производство е в юрисдикцията на Тутраканския районен съд, а последният е длъжен да съобрази всички факти,вкл. новонастъпилите, при формиране на решаващите си изводи.

Настоящият състав приема, че в случая са били налице условията за спешност (съществуваща опасност за здравето и живота на детето) на настаняването, което може да изключи всички възможности за закрила в семейството,т.е. направо да се пристъпи към извеждането му от същото. Съгласно чл.25 ал.2 ЗЗДет настаняване на дете в риск, от вида на процесното, се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане, какъвто е настоящият. Особено показателен е инцидентът в отношенията между жалбоподателката и детето Ц. от 04.09.24г., след като същата вече е била запозната с подадените сигнали и започналата проверка по тях (проведени разговори със социален работник от отдел „Закрила на детето“ в ДСП-Тутракан на 03.09.2024г.) и, въпреки това, отново е изгонила детето от дома, което е потвърдило и братчето му М. (л.33 и л.35).

При анализа на коментираните по-горе доказателства, съдът намира, че Социалният доклад за спешно настаняване на детето Ц. Р. Т. в ЦНСТДБУ с.*** (л.5) от 04.09.2024г., изготвен от Р. С. А. - социален работник в отдел „Закрила на детето“, съгласуван от началника на същия отдел, към който изрично се препраща с оспорената Заповед №ЗД/Д-СС-Т-028/04.09. 2024г. на ответния орган, несъмнено е официален свидетелстващ документ (чл.179 ГПК), изготвен от длъжностни лица, в кръга на службата им, по установените форма и ред и представлява доказателство за направените изявления пред социалния работник и за извършените от него и пред него действия. В същия са изложени недвусмислените изявления на оспорващата, че „… Ц. е мързелив …,че го е удряла …“, потвърдени в съдебно заседание на 19.09.24г.- „Физическо насилие съм си разрешавала. … Аз наказвам, казвам му, че няма да му дам да яде …“ На въпрос - потърсила ли е детето след като не се спори,че от 28.08.24г. до 03.09.24г. Ц. не се е прибирал, спал е първо в съседката, после в баба си, дава обяснение: “Аз го потърсих,исках да си го прибера,но моята свекърва просто ме блъсна…“ Последното категорично потвърждава тежката криза в отношенията между оспорващата и детето, защото е безспорно установено, че Ц. е бил у баба си след 01.09.2024г., а дотогава в дома на И. А., през който период жалбоподателката не го е потърсила и не е проявила интерес към битието му.

Отделно от това, констатациите в обсъдените документи, съставени в много ускорен порядък, но в пълния им регламентиран с ППЗЗДет обем, не са оспорени по реда на чл.193 ГПК, което води до извод, че описаните в тях факти и обстоятелства са точно такива, към датата на издаване на процесната заповед и съгласно правилото от чл.142 ал.1 АПК, само те имат значение за преценката на нейната законосъобразност. Обстоятелството, че впоследствие както жалбоподателката (евентуално), като майка на настаненото дете в ЦНСТДБУ, е преосмислила поведението си и е изявила воля за неговото отглеждане по различен начин, така и неговият баща е преустановил работата си извън страната и се е върнал в семейството, не променя извода, че детето Ц. в периода 28.08.24г.-03.09.2024г. е било вън от дома си, нощувайки последователно в съседка и у баба си, при непроявен интерес от страна на родителите му за неговото здравословно и емоционално състояние. Според чл.125 от Семейния кодекс, родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, която грижа се дължи постоянно, т.е. недопустимо е отклонение от нормативното задължение, вкл. и „само за няколко дни“,още повече, че става въпрос за 12-годишно момче, навлизащо в трудния период на пубертета.

Производството по чл.27а ЗЗДет има за предмет временното настаняване на детето, по административен ред, когато отглеждането му в семейна среда не е свързано с неговия най-добър интерес. От административната преписка се установява, че стриктно е следвана регламентацията от Глава трета на ППЗЗДет„Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето“, независимо от правилото на чл.21 ал.6 с.пр., че при спешни случаи, какъвто е процесният, ползването на заместваща грижа за детето се осигурява в рамките на деня.Освен това, както правилно е процедирал ответният орган, съгласно чл.33 ППЗЗДет, детето е настанено спешно извън семейството при установената опасност за неговото здраве и живот. Настоящият състав намира, обратно на доводите на жалбоподателката, че в случая детето Ц. е било в непосредствен риск от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, като установените факти сочат на попълнена хипотеза от §1 т.11 б.“б“ и б.“в“ ДР ЗЗДет, тъй като е било жертва на упражнено спрямо него насилие и нехуманно отношение в семейството (в случая от майката, поради отсъствието на баща му в конфликтния период) в дните 28.08.2024г.-04.09.24г. и за него е съществувала опасност от увреждане на физическото, психическото и социалното му развитие. На базата на тези именно констатации и поради установената временна невъзможност за закрила на детето в семейна среда, както и за настаняването му в семейство на роднини или близки, е издадена оспорената Заповед №ЗД/Д-СС-Т-028/04. 09.2024г. за временното му настаняване в ЦНСТДБУ с.***, със срок - до произнасянето на съда с решение по чл.28 ЗЗДет.

С оглед на горните фактически установявания, от правна страна се налагат следните изводи:По аргумент от чл.27а ал.1 във връзка с чл.27 ЗЗДет процесната заповед е издадена от компетентен административен орган - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето. С разпоредбата на чл.26 ал.1 ЗЗДет, правомощието за настаняване на дете в социална услуга за резидентна грижа, при наличие на някоя от предпоставките от чл.25 ал.1 ЗЗДет, е предоставена на районния съд. Ответният директор на ДСП по настоящ адрес на детето, може да извършва временно настаняване по административен ред, като за целта издава заповед по чл.27 ал.1 от с.з. и на основание ал.2 от същия текст, следва да отправи искане до РС в едномесечен срок от издаването й. Обжалваната заповед е издадена на 04.09.2024г. със срок „до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗДет”. Според чл.29 ЗЗДет, настаняването извън семейството се прекратява с отпадане на основанията по чл.25 с.з. В случая мярката за закрила е била постановена поради установена предпоставка от чл.25 ал.1 т.4 ЗЗДет, чиито съставомерни факти са обсъдени по-горе.

Доколкото не са предвидени специални правила за формата на акта по чл.27 ал.1 ЗЗДет, то съобразно чл.59 АПК, същият следва да бъде преценен като издаден при спазване на установената форма и имащ предвиденото в същия нормативен текст съдържание. Налице са мотиви - правни и фактически съображения, в това число изложени в отделен акт, на който има позоваване в заповедта - социален доклад от 04.09.2024г.,изготвен от социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП гр.Тутракан. Изложените в него съображения и доказателствата, на които се основава, следва да се считат като такива на самия акт, предвид ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС.

Всички нормирани стъпки по Глава трета „Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето” на ППЗЗДет,са осъществени законосъобразно, при отчитане спецификата на конкретните отношения, регулирани със ЗЗДет, принципите и характера на тези мерки, както и необходимостта от бързина и оперативност при предприемането им, което сочи, че не е налице някое от отменителните основания по чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК. Още повече, че съгласно чл.25 ал.2 ЗЗДет, настаняването на детето извън семейството, се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане, данни за каквато спешност несъмнено са установени по делото. Ето защо, съответно на закона, ответният орган се е позовал в процесната заповед на чл.33 ал.1 ППЗЗДет, при установената опасност за здравето и живота на детето Ц. в релевирания период: 26-28.август.2024г.-03-04.септември.2024г.

Разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗЗДет прогласява правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Един от базовите принципи на закрилата, изведен от чл.3 т.3 ЗЗДет е „осигуряване най-добрия интерес на детето”,а съгласно дефиницията от §1 т.5 ДР ЗЗДет, в него се включва преценката на седем самостоятелни характеристики и потребности на детето и способности на родителите да се грижат за него. По делото е несъмнено установена към правнозначимия момент на издаване на оспорената заповед, предпоставката от чл.25 ал.1 т.4 ЗЗДет за настаняване на детето извън семейството:„което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие“, като в случая елементът „сериозна опасност“ следва да бъде преценен с оглед интензитета и упорството, с които детето е гонено от дома и унижавано от майка му в процесния период. Променените обстоятелства (стига да не са само декларирани), съгласно чл.29 ЗЗДет, са основание за прекратяване на настаняването на детето извън семейството, какъвто не е предмета на настоящия съдебен процес - преценка на законосъобразността на Заповед №ЗД/Д-СС-Т-028/04.09.24г.,а не прекратяване на определената с нея мярка за закрила, което е от компетентността на районния съд, съгласно чл.30 ал.1 ЗЗДет. Изхождайки от философията на този специален закон и прогласените с него основни принципи в чл.3 т.2 „отглеждане на детето в семейна среда” и т.3 ”осигуряване на най-добрия интерес на детето”, при установяване на твърдените нови факти, свързани с декларираното желание от родителите да отглеждат детето заедно, по по-добър начин, ще се предприемат мерки по незабавната му реинтеграция, включително по чл.30 ал.2 ЗЗДет от административния орган.

Посредством предприетата мярка в случая по чл.4 ал.1 т.5 ЗЗДет се постига и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве в началния етап на осигуряване на закрилата му, когато връзките с близки и роднини, както и техния капацитет, все още не са установени. Целта на мерките за закрила по ЗЗДет е като краен резултат да се осигури нормалното развитие на детето, която цел в случая е постигната, предвид и временния характер на процесната по делото мярка. Правилна е преценката на ответния орган за наличие на основанието по чл.25 ал.1 т.4 ЗЗДет, приложено с цел - защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията/ нежеланията и интересите на родителите му.

Предметното съдържание на понятието „висш интерес на детето” може да бъде изведено от разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗЗДет, като в конкретния случай приоритетно значение има правото му да се развива физически и емоционално по здравословен и нормален начин, предвид възрастта му, което е защитено с релевираната заповед. В обобщение, настоящият състав приема, че оспореният акт е и материално законосъобразен, включително съответен на нормативната цел, поради което подлежи на потвърждаване.Разноски страните не са претендирали, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2 пр.“последно“ от АПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. Г. от гр.Тутракан, [улица], против Заповед №ЗД/Д-СС-Т-028/04.09.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Тутракан, Силистренска област, с която спешно е настанено детето Ц. Р. Т., с [ЕГН], в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в с.***, община гр.Главиница, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.