СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Кирилка Илиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 12749 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 288570 от 08.12.2017 г., постановено по гр.д. № 12953/2017 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, е осъден
З. „Б.И.“ Ад да заплати на С.Р.С. по предявения иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер на 3 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 04.05.2015 г. в гр. София
по вина на водача на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № *******, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на ПТП
/04.05.2015 г./ до окончателното й погасяване, като искът е отхвърлен за сумата
от 13 000 лв., от които поради плащане в
хода на процеса за сумата от 1 000 лв., а 12 000 лв. – като неоснователен.
Срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен за
разликата до 12 000 лв., равняваща се на 8 000 лв, е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца С.Р.С.. Във въззивната жалба се
излагат доводи за частична неправилност на първоинстанционното решение и
допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че съдът неправилно е приложил
критерият „справедливост“ и не е взел предвид в пълна степен болките и
страданията, които е претърпял ищеца. Аргументира се, че е следвало да бъдат
кредитирани показанията на разпитаните свидетели изцяло. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок ответникът по жалбата не е депозирал
отговор на въззивната жалба.
Решението не е обжалвано и е влязло в
сила в частта, в която е уважен иска за сумата от 3000 лв., както и в частта, в
която е отхвърлен искът за сумата от 1000 лв. поради плащане по време на
процеса и за сумата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 16 000
лв., отхвърлен като неоснователен.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. В исковата молба се твърди, че на 04.05.2015 г. е реализирано ПТП в гр. София, по вина на
водача на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № *******, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество Ищецът
поддържа, че вследствие на ПТП получил телесни увреждания – бледо синкаво
петнисто кръвонасядане на дясното рамо
на обща площ 10-11/7-8 см., бледо синкаво кръвонасядане 8/4-5 см. с уплътнение на подлежащите меки
тъкани от подкожен хематом на дясната предмишница, дълбока охлузна рана на площ
7/4-5 см. на дясното коляно, кръвонасядане в колянната област, изкълчване на
дясната глезенна става с кръвонасядане,
наложило имобилизация за 30 дни. Посочва, че изпитвал болки в крака и затруднения
в придвижването, което наложило за него да се грижи майка му. Обосновава, че
страдал от безсъние, изпитвал страх, а впоследствие и неприятно усещане при
шофиране. Променил се е начинът му на живот, като е ограничил социалните си
контакти и е срял да спортува футбол.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва
се и неговият размер. Аргументира се, че след постъпване на исковата молба в
съда ответното дружество е заплатило на ищеца на 30.03.2017 г. сумата от 1 000
лв. за претърпените неимуществени вреди, предмет на иска. Оспорва е механизмът
на ПТП и ищецът да е получил сочените телесни увреждания,. Прави се възражение
за съпричиняване, като се твърди, че ищецът е управлявал мотоциклета с
несъобразена скорост, позволяваща да спре пред всяко предвидимо препятствие
съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, както и че е бил без протектори.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевиранитевъззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални
предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и
ответника - застраховател.
Тъй като в частта, в която е уважен
предявения осъдителен иск за сумата от 3000 лв., първоинстанционното решение е
влязло в сила, то със сила на присъдено нещо между страните в настоящото
съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи
възникването на спорното материално право. Следователно пред настоящата
инстанция е безспорно, че на 04.05.2015
г. в гр. София е настъпило ПТП по вина на водача на МПС марка „Опел“,
модел „Астра“, рег. № *******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответното дружество, от което ПТП е пострадал ищецът.
Нормата на чл. 226, ал.1 КЗ регламентира
прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането
на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди.
Предвид това, спорът между страните,
въведен с въззивната жалба се съсредоточава върху обстоятелството какъв е
размерът на заместващото обезщетение за причинените неимуществените вреди на
ищеца при настъпване на процесното застрахователно събитие, определен съобразно
критериите по чл. 52 ЗЗД.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. В понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен
период от време. Установеният в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост не е
абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства.
В тази връзка, от кредитираното от съда
като компетентно и обективно дадено заключение на вещото лице по изслушаната и
приетата СМЕ, извършила анализ на представените медицински документи по делото,
се установява, че при процесното ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания,
изразяващи се в бледо синкаво петнисто кръвонасядане на дясното рамо и областта
на дясната ключица, кръвонасядане и
подкожен хематом на дясната предмишница, дълбока охлузна рана и кръвонасядане
на дясното коляно, кръвонасядане с подкожен хематом в колянната област на левия
крак и оток, кръвонасядане и изкълчване на дясната глезенна става. При
първоначалния преглед непосредствено след ПТП са предписани и студени компреси,
както и използването на патерици за 21 дни.
Съгласно амбулаторен лист № 470/07.05.2015 г. дясната глезенна става на
ищеца е с оток, ходилото е болезнено и с ограничени движения, назначена е
имобилизация на десния глезен с ортеза тип „Б.” за 30 дни с указания за ненатоварване на крайника за
срок от 3 седмици. Вещото лице дава заключение, че така получените увреждания
са в причинна връзка с ПТП, като мекотъканните травми са причинили средни по
интензитет болки, по-отчетливо отразени две-три денонощия, които отшумяват
обичайно за 7-10 дни. Навяхването на глезенната става предизвиква интензивни болки в първите
денонощия, като в рамките на 10 дни настъпва постепенно намаляване на болката и
след втората седмица започва раздвижването на крайника. Мекотъканните травми и
травмата на глезенната става притежават медикобиолгочните характеристики на
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяването от
травмата е около 25 дни, като прогнозата за пълно възстановяване е изключително
добра. Към
датата на ПТП ищецът е бил на 28 години, в млада, активна, трудоспособна
възраст.
От показанията на свидетеля Р.Н.- баща
на ищеца се установява, че след инцидента приятели на ищеца са го донесли на
ръце в дома на семейството. Бил е целият в кръв и с охлузвания. Чувствал се е
зле психически и физически. Не е могъл да ходи и се е оплаквал от болки. Дава
показания, че ищецът не е могъл да стъпва на крака и след 3-4 дена са го
закарали в болница, където е влязъл с количка. Свидетелства, че ищецът се е
движел с патерица и ботуш месец, месец и половина. Свидетелят заявява, че
първите дни той и майката на ищеца са се грижели за него и са му помагали и че
като е клекне му се е отваряла раната и се е виждала костта. Дава показания, че
след месец, месец и половина ищецът е започнал да стъпва, но го е боляло.
Съдът кредитира показанията на свидетеля,
като съобрази чл. 172 ГПК, като логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Въззивният съд
не споделя доводът на първоинстанционния за противоречие между показанията на
свидетеля и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Действително от
заключението се установява, че ищецът е ползвал патерици 21 дена, но също така
от него е видно, че глезенът е бил имобилизиран с ортеза за 30 дни, а свидетелят
посочва, че общият период, в който са използвани патерица и ботуш е месец,
месец и половина.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй
като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това
заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от
процесното ПТП ищецът е претърпял болки и страдания, които не са били с много
нисък интензитет, като същевременно са предизвикали комплекс от отрицателни
емоции у последния, породени от физическите болки и душевния дискомфорт. При
определянето на справедливия размер следва да се отчита и обстоятелството, че
пострадалият се е възстановил за един некратък период, като глезенът му е бил
имобилизиран за 30 дни.
При така изяснените относими към претендираното обезщетение факти
въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му
от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 12 000
лв. В тази връзка следва да се вземе предвид още, че законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди - в размер на 2 млн. лв. при
причиняване на неимуществени вреди на едно лице. Следователно, по този начин
той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените
болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като
неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и
страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - 04.05.2015
г., неудобствата в нормалната деятелност на ищеца, както и нормативно
определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност", наложилите
се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика,
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания на пострадал в работоспособна възраст, периода за
възстановяване на получените травми, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие
на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 12 000 лв.
Поради изложените съображения и
несъвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
решението на СРС следва да бъде отменено в обжалваната част и въззивната жалба
да бъде изцяло уважена.
По разноските
При
този изход на правния спор първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, в която на ответника са присъдени разноски над сумата от 312,50 лв. и
на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производсвто от
още 257,50 лв. и разноски за въззивното производство в размер на 180 лв.
Видно
от материалите по делото на ищеца е предоставена безплатна адвокатска помощ на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, поради което на адв. С.П. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение от още 505 лв. за първоинстанционното производство и 890
лв. за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 288570 от 08.12.2017 г.,
постановено по гр.д. № 12953/2017 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, в частта,
в която е отхвърлен предявеният от С.Р.С. срещу З. „Б.И.“ АД иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата от 8 000 лв.– обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
04.05.2015 г. в гр. София по вина на
водача на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № *******, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, както и в
частта, в която С.Р.С. е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на З.
„Б.И.“ АД сумата над 312,50 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на С.Р.С., ЕГН ********** по иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от още 8 000 лв. (осем хиляди
лева)– обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 04.05.2015 г. в гр. София
по вина на водача на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № *******, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на ПТП /04.05.2015
г./ до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на С.Р.С., ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК още 257,50 лв. (двеста петдесет и седем лева и петдесет
стотинки), представляващи разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на адв. С.П. на основание чл. 38, ал.
2 ЗА още 505 лв. (петстотин и пет лева), представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на С.Р.С., ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляващи
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на адв. С.П. на основание чл. 38, ал.
2 ЗА сумата от 890 лв. (осемстотин деветдесет лева), представляващи адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.