РЕШЕНИЕ
№……………
гр.Перник,
12.10.2015 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на шести септември през
две хиляди и петнадесета година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
при секретаря : К.В., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 02854, по описа за 2015 година, за
да се произнесе, взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно
основание чл. 200 от КТ.
По изложените в исковата молба обстоятелства, В.В.Й., е поискал да бъде осъдено ответното дружество “Мини открит въгледобив” ЕАД
- гр. Перник, да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на трудовата злополука
станала с мен на 12.06.2014 год., в
размер на 20 000.00 (двадесет
хиляди ) лева, заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на
трудовата злополука - 12.06.2014 год., до окончателното и заплащане, да му заплати обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на същата трудова злополука от
12.06.2014 год., за периода от 12.06.2014 год. до 06.02.2015 год. в размер на
700.00 (седемстотин) лева, изразяващи се в разликата между брутното му трудово
възнаграждение от което е бил лишен през същия
период и обезщетението за временна неработоспособност, което е получавал през този период, заедно
със законната лихва върху посочената сума от датата
на трудовата злополука – 12.06.2014 год. до датата на погасяване на
цялата главница, както и да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител е
оспорило предявените искове по размер, като моли съда при произнасянето по
спора, справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него вреди, като приеме
и 1/2 съпричиняване от страна на ищеца и
съответно се приложи разпоредбата на
чл.201 ал.2 от КТ .
Районния съд, преценявайки
събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано следното:
Не се спори по факта,
че ищеца е работил през процесния период в ответното дружество, като е заемал
длъжността “Маневрист” въз основа на сключен срочен трудов договор между
страните. От приложеното разпореждане № 16/19.06.2014г., на НОС – РУ ”Социално
осигуряване” - гр.Перник и Декларация за трудова злополука № 1/12.06.2014 г.,
както и от показанията на свидетелите С.Й.Г. и Р.С.С. се установява, че на 12.06.2014г., при изпълнение на служебните му
задължения, “отсичане на ел.локомотив за извършване на маневра“, след
отсичането на ел.локомотива и при качването по стълбите на същия се подхлъзнал,
паднал и ударил главата си в долния праг на локомотивната врата. В следствие на
това падане усетил много силни болки, и
с помощта на свои колеги потърсил медицинска помощ. Видно от изслушаната по
делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р Ж.Т. се установява, че
след извършения медицински преглед, по данни на
ищеца от мед.документация при удара е било налице състояние на
зашеметяване с кратковременно изключване на съзнание. Установена е разкъсно-контузно нараняване с
размери около 3 линейни см., слабо
кървящо. Към онзи момента ищеца е изпитал болка, която е продължила в
последващите дни.Имал е замайване, гадене,
световъртеж. В следващия период оплакванията са намелели. Засилили са се отново през м.12.2014г., когато
е бил насочен за стационарно лечение по
повод сутрешно главоболие, замайване,
пулсации в главата.Двукратно осъществения
компютърен томограф на гл.мозък
е без структурни отклонения. Била е изписана терапия с бетасерк. Травмата
на главата с последващите оплаквания са
ограничили ежедневната
дееспособност на лицето, което е наложило ползване на болничен отпуск в продължение на 240 дни.Основното лечение е провеждано в домашни условия, в болнични условия е бил приет през м.12.2014г за 6 дни. Наличието на централен вестибуларен синдром създава възможност
за засилване на оплакванията от
замаяност и световиене при
провокация-преумора; температурно състояние, възникване на друго соматично заболяване Според
вещото лице, към настоящия момент
състоянието не налага провеждане на специфично медикаментозно лечение.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск е доказан по своето основание. Установено е, че
злополуката е станала по време, когато ищеца е изпълнявал трудовите си
задължения в ответното дружество, което по смисъла на чл.55 от КСО е трудова
злополука, като същата, както бе посочено по-горе е била призната за такава по
предвидения от закона ред с Разпореждане № 16/19.06.2014г., на НОС - РУ ”Социално
осигуряване” - гр.Перник. Същата е причинила временна нетрудоспособност, както
и настъпили от нея вреди за ищеца. При това положение е налице хипотезата на
чл.200, ал.1 от КТ и отговорността на ответното дружество за настъпилата
трудова злополука следва да бъде ангажирана.
Както бе посочено от заключението на вещото лице д-р Ж.Т.
е видно, че вследствие на станалата злополука ищеца е претърпял много силни
болки, по време на инцидента, като е търпял и болки и страдания в последствие
при проведеното лечение. Същия е търпял и редица страдания и неудобства
в ежедневието в следствие болките
породени от настъпилата травма. С оглед на гореизложеното са налице
неимуществени вреди резултат от претърпяната злополука. По силата на чл.200,
ал.3 от КТ ответното дружество дължи обезщетение и за тези вреди, като същото
се определя с оглед на принципа залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Съобразявайки се със степента на причиненото увреждане, а именно : зашеметяване с
кратковременно изключване на съзнание, разкъсно-контузно
нараняване с размери около 3 линейни
см., слабо кървящо, което е причинило силни болки и страдания към
момента на злополуката, търпените болките и страданията в последствие, включително
и неудобството и страданията при ежедневната дейност, в един продължителен
период от 240 дни, сочещо на един срок
на възстановяване над обичайния за тези наранявания, отчитайки и възможността
за бъдещи болки, то съдът намира че сумата от 7000.00 лева,
справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него болки и страдания. При
определяне на това обезщетение, съдът отчита обстоятелството, че към настоящия
момент, наличието на централен вестибуларен синдром, установен от вещото лице създава възможност
за засилване на оплакванията от
замаяност и световиене при
провокация-преумора, и температурни състояния.
Съгласно чл.200,
ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за пропуснатата полза от работника,
изразяваща се в разликата между трудовото възнаграждение на пострадалия и
полученото след увреждането на здравето обезщетение за временна или трайна
нетрудоспособност от общественото осигуряване. Базата за изчисляване на
разликата е брутното трудово възнаграждение, което последният би получил, ако
беше здрав и работеше на заеманата преди увреждането длъжност при съобразяване
на всички промени в размера на трудовото възнаграждение за същата длъжност,
настъпили през исковия период от време.
Видно от заключението на вещото лице Е.Д.Н., размера
на изплатеното обезщетение по болест е 4708.00 лева за 243 дни болничен отпуск. Общият размер на брутните трудови
възнаграждения за месеците 06,07,08,09,10,11,12.2014 година и м.01.2015
година и 5 дни от м.02.2015 година е 5181.75 лева. Разликата за доплащане за
целия период на болничен отпуск е 473.75 лева, от която сума следва да се
приспадне получения от ищеца аванс - 150.00 лева и направения превод за ЧСИ - 50.00
лева. Според вещото лице, ищеца следва да получи като разлика за целия период
на болничен отпуск сумата от 273.75 лева.
Също така вещото лице е отбелязало, че ищеца е работил на срочен трудов договор
до 18.09.2014 година. Видно от представеното фотокопие от трудовата книжка на
ищеца, трудовото му правоотношение е било прекратено считано от 19.09.2014г.
Отново от заключението на вещото лице се установява, че - брутното трудово възнаграждение до
18.09.2014 година е било в размер на 2339.19 лева. Изплатеното болнично
обезщетение за същия период е 2015.99 лева. Разликата за доплащане за същия
период е 323.20 лева от които са били изплатени 150.00 лева аванс, 50.00 лева
за ЧСИ, и остатък за получаване 123.20 лева, за която сума иска се явява
основателен и доказан, като за разликата до пълния предявен размер от 700.00
лева ще следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Тъй като е налице отговорност за увреждане, то ответното
дружество, по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на
злополуката. Предвид на което, следва да се присъди и законната лихва за забава,
върху определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, така както
е предявено, от датата на трудовата злополука - 12.06.2014г /датата на
увреждането/ до окончателното изплащане на сумите.
Така определените обезщетения не следва да бъде
намалявани по реда на чл.201, ал.2 от КТ. Намаляването на обезщетението е
допустимо само ако пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Същата е налице, когато работникът
е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици - увреждането на
здравето му, но е мислил, самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Само
последната, а не обикновена небрежност е основание за намаляване на
обезщетението съобразно практиката на съдилищата. В случая в тежест на
ответната страна е да установи по делото, че ищеца е проявил груба небрежност
при изпълнение на трудовите си задължения. В случая се касае за подхлъзване
като първопричина за настъпване на трудовата злополука, което по своята същност
е случайно събитие, тъй като се е случило на място където обикновено се стъпва,
и не е имало забрана за стъпване, за да се приеме умисъл или груба небрежност
от страна на работника. Предвид установената фактическа обстановка, съдът
приема, че нараняването е в следствие на случайно събитие /подхлъзване/, при
извършване на описаните по-горе манипулации при изпълнение на трудовите
задължения.
С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да
заплати, по сметка на Пернишкия районен съд, държавна такса в размер на 330.00
лева, както и сумата от 100.00 лева, изплатен хонорар на вещо лице от бюджета
на съда или общо сумата от 430.00 лева, заедно със законната лихва върху
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила, до
окончателното изплащане, а на процесуалния представител на ищеца сумата в
размер на 980.00 лева, определено възнаграждение по реда на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, по двата обективно
съединени иска. Съответно ищеца ще следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество, предвид направеното иска в тази насока, направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение изчислени по компенсация съобразно
отхвърлената част на исковите претенции в размер на 747.70 лева. Съдът намира
за неоснователно възражението на ищцовата страна, че юристконсултско
възнаграждение е прекалено завишено, тъй като същото е под минимума определен в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид двата
обективно съединени иска.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Мини открит въгледобив” ЕАД - гр. Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Перник, пл.”Св.Иван Рилски” №1,
да заплати на В.В.Й.,
с адрес ***, с ЕГН :**********, сумата от 7000.00 лева, представляващи претърпени
неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 12.06.2014 година, заедно със законната лихва за забава върху
горната сума, считано от датата на злополуката - 12.06.2014 година, до окончателното
и изплащане, сумата в размер на 123.20 лева, имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между брутното му трудово възнаграждение от което е бил лишен през период 12.06.2014г. до 18.09.2014 година да получи и
обезщетението за временна неработоспособност, което
е получавал през този период, заедно със законната лихва върху
посочената сума от датата на трудовата
злополука – 12.06.2014 год. до датата на погасяване на цялата главница, като за разликата до пълния предявен размер от 20 000.00лв.
неимуществени вреди и 700.00 лева имуществени вреди ОТХВЪРЛЯ исковете, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА “Мини открит въгледобив” ЕАД - гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Перник, пл.”Св.Иван Рилски” №1,
да заплати по сметка на Пернишкия районен съд, общо сумата от 430.00 лева,
представляваща дължима държавна такса и разноски за вещо лице, заедно със
законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “Мини открит въгледобив” ЕАД - гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Перник, пл.”Св.Иван Рилски” №1,
да заплати на адв.Раек З., процесуален представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 980.00 лева.
ОСЪЖДА В.В.Й.,
с адрес ***, с ЕГН : **********, да заплати на “Мини открит
въгледобив” ЕАД - гр. Перник, сумата в размер на 747.70 лева, юрисконсултско възнаграждение,
изчислено по компенсация съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: