№ 85
гр. Сливен, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200237 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от С. К. Н. с ЕГН
********** от гр. Сливен, подадена чрез процесуален представител, против
НП № BG14112023/4000/P8-1005/06.03.2024 год. от Директор на Национално
тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 1800,00 лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за нарушение на чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП. Моли издаденото наказателно постановление да бъде
отменено.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП
да бъде отменено, като при предходно разглеждане на делото са претендирани
направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли
издаденото НП да бъде потвърдено, претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
1
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не
изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.11.2023 год. бил съставен АУАН № BG14112023/4000/P8-1005
против жалбоподателя за това, че на 14.11.2023 год. в 09:28:50 часа, в
направление излизане от територията на Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт Русе – Дунав мост е пристигнало ППС с рег.
Номер *****, вид: ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка РЕНО МАГНУМ 460.18,
модел РЕНО МАГНУМ 460.18, с общата техническа допустима максимална
маса на пътния състав над 12 т. Оси 5. След извършена проверка се
установило, че попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като на
30.10.2023 год., в 06:50:19 часа на Малко Чочовени, път № I-6, отсечка
381+622, засечено с контролно устройство с идентификатор № 10312 (АПИ).
Посочено било в акта, че за нарушението е генериран доказателствен запис в
системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
09B30B261A7E2406E063021F160A028E. Съгласно чл. 10б, ал. 1-3 от ЗП, тол
таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики
и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при
навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа,
отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се
извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси и заплащането й
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. В акта било отразено, че съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 10б, ал. 4 от ЗП, ППС с обща технически
допустима максимална над 12 тона следва да заплати размер на дължимата за
плащане тол такса, която се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7 от ЗП, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която
дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут. В наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП се
2
определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. В
акта било посочено още, че в подкрепа на изложените обстоятелства били
събрани следните доказателства: Доклад съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП,
заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляващи
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата. В акта било
отразено, че на 30.10.2023 год., в 06:50:19 часа (час по EEST (Eastern European
Summer Time) UTC+2//+3 04:50:19 30.10.2023 на Малко Чочовени път № I-6,
отсечка 381+622, засечен с терминално устройство 10312. Проверката за
заплатена такса се установило чрез справка в електронната система за
събиране на пътни такси на 14.11.2023 год., в направление излизане от
територията на Република България, ГКПП Русе – Дунав мост,
жалбоподателят като управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, е извършил административно
нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът бил връчен на
14.11.2023 год. (л. 5 – 6 от АНД № 517/2024 год. по описа на СлРС).
Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно
постановление № BG14112023/4000/P8-1005/06.03.2024 год. от Директора на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с
което на жалбоподателя била наложена административна санкция „Глоба” в
размер на 1800,00 лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за нарушение на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. НП било връчено на 13.03.2024 год. с обратна разписка
(л. 28 – 31 от АНД № 517/2024 год. по описа на СлРС).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че жалбоподателят е извършил административно нарушение,
3
тъй като е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата на 30.10.2023 год., в 06:50:19 часа на Малко
Чочовени път № I-6, отсечка 381+622, което било засечено с терминално
устройство 10312. Следва да се отбележи, че посочената в акта и в НП като
нарушена разпоредба - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е
административнонаказателната разпоредба въз основа на която се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя, т.е. липсва
посочване на законната разпоредба – материалноправната норма, което е
нарушена. В конкретния случай това би била разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от
ЗДвП, но такава квалификация липсва както в акта, така и в НП, т.е. липсват
задължителни реквизити съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, което от своя страна отново води до неяснота за какво
нарушение е наказан жалбоподателят (в този смисъл Решение №
18/31.01.2023 год. по КАНД № 4/2023 год. по описа на Административен съд –
Кюстендил, Решение № 1433/02.12.2022 год. по КАНД № 1554/2022 год. по
описа на Административен съд – Бургас). Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е
императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания
на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като
неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество. За пълнота
следва да се отбележи, че в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 год.
на ВАС по т.д. № 1/2020 год., ОСС, I и II колегия, е предвидено в
производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Тази хипотеза съдът намира,
че не е приложима в настоящия случай, тъй като
административнонаказващият орган изобщо не е посочил материалноправната
4
норма, която е нарушена, за да може съдът да преквалифицира описаното в
акта деяние.
Освен това за така описаното нарушение на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1800,00 лева на основание чл.
179, ал. 3а от ЗДвП. В посочената разпоредба законодателят е предвидил, че са
наказва с глоба в размер 1800,00 лева водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство.
В тази връзка съдът съобрази Решение от 21.11.2024 год. по дело С-
61/2023 год. на СЕС. В същото е посочено, че член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменено с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер. В обстоятелствената част на решението е посочено,
че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на
Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство,
както и че същият изисква не само наложеното наказание да съответства на
тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера
на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните
обстоятелства по случая.
В настоящия случай законодателят в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от
5
ЗДвП е посочил фиксиран размер на глобата в размер 1800,00 лева, като е
изключена възможността съдът да намалява нейният размер в зависимост от
характера и тежестта на извършеното нарушение. Следователно размерът на
глобата предвиден в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е в противоречие
с член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година, поради неспазване на принципа за пропорционалност
между конкретното нарушение и предвиденото наказание за същото. Ето защо
съдът следва да отмени издаденото НП, тъй като наложеното наказание глоба
е незаконосъобразно (в този смисъл Решение № 1648/20.02.2025 год.по КАНД
№ 934/2024 год. по описа на Административен съд – Бургас и Решение №
1502/20.02.2025 год. по КАНД № 783/2024 год. по описа на Административен
съд – Хасково).
В настоящия случай своевременно е било направено искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските
във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в
тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на
разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е
посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от
предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията
за адвокатска работа е посочено, че ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкцията и/или обезщетение. В
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1
000,00 до 10 000,00 лева възнаграждението е в размер на 400,00 лева + 10 % за
горницата над 1 000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като се обжалва
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800,00 лева, то
6
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 480,00 лева. Видно от
материалите по делото на л. 45 от АНД № 517/2024 год. по описа на СлРС е
приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено
договорено и заплатено възнаграждение в размер на 500,00 лева. Поради което
съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на
разноските направено в съдебно заседание от процесуалния му представител,
е основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 480,00
лева, като до претендирания размер от 500,00 лева, следва да се отхвърли,
като неоснователно.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG14112023/4000/P8-
1005/06.03.2024 год. от Директор на Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София, с което на С. К. Н. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800,00
лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати в
полза на С. К. Н. с ЕГН ********** от гр. Сливен разноски в размер на 480,00
(четиристотин и осемдесет) лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 500,00
(петстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7