№ 9782
гр. С, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110127268 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу Ц. С. И. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ж.к. „М 4“, бл. 425, вх. В, ет. 1, ап. 45, с която са предявени по реда на чл. 422
ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 718,03 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. „М 4“, бл. 425, вх. В, ет. 1, ап. 45, аб. № 427352 за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 10.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва в размер на 11,53 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 19.22.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1389/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна
1
енергия за битови нужди претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
назначения й особен представител – адв. С., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Оспорва ищцовото твърдение, че е потребител на топлинна
енергия. Поддържа, че е недоказано изпълнение на евентуални договорни задължения на
ищеца да достави топлинна енергия с изискуемото по закон и договор качество . Оспорва
наличието на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в рамките на процесния период.
Навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Счита, че не е изпаднал
в забава, тъй като не се доказва до ответника да са изпращани покани за дължимите от него
суми. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** поддържа
становище за основателност на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 1389/2023 г., че по депозирано на 10.01.2023 г. заявление на
„ТС“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответницата в настоящото производство. Заповедта й е редовно връчена и същата е
депозирала възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което съдът е указал съгласно чл.
415, ал. 1 ГПК на заявителя да предяви установителни искове в едномесечен срок, което
последният е сторил, предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8 , том I, рег. № 1606,
2
дело № 7/2009 г. на нотариус ТВ, рег. № на НК 033, се установява, че на 27.01.2009 г.
ответницата Ц. С. И. е придобила правото на собственост върху недвижим имот- апартамент
№ 45, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „М 4“, бл. 425, вх. В, ет. 1. Не се твърди и не се
установява ответницата да се е разпоредила с придобитото вещно право, поради което и
съдът приема, че в рамките на процесния период същата е собственик на процесния
апартамент. В допълнение, установява се от представеното Заявление-декларация от
10.11.2010 г., че ответницата изрично е изразила желание да й бъде открита партида за
посочения имот, като е посочила че домакинството й се състои от един член и че ще ползва
имота за жилищни нужди.
Следователно по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответницата - потребител и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане,
като ответницата дължи заплащане стойността на реално потребената топлинна енергия въз
основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани
на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер,
монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за
измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства от третото лице помагач и
заключение на съдебно-техническата експертиза. Съгласно заключението на вещото лице
сградата, в която се намира процесния обект е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния
период и надлежно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената
топлинна енергия. Според вещото лице дяловото разпределение е извършвано от третото
лице помагач в съответствие с методиката, нормативната уредба и документите за сградата и
имота. Според вещото лице извършените измервания в АС, начисленията, дяловото
разпределение и остойностяването на топлинната енергия са в съответствие с изискванията
на нормативната уредба и цените на топлинната енергия, приложими в рамките на
процесния период. Според заключението топлинната енергия за имота е на стойност 1511,26
лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия, чието количество е изчислено коректно. При определяне дължимата цена следва да
се съобразят не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне
размера на дължимата цена, съдът кредитира данните на СТЕ, според която размерът на
потребената топлинна енергия за процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. е в размер
на 1511,26 лева, в която сума не са включени лихви за просрочено плащане и стари
задължения. Именно тази сума представлява реалното количество потребена ТЕ в имота,
3
която потребителят дължи да заплати.
Видно от представената обща фактура № ********** от 31.07.2021 г. при ищеца са
отразени плащания в размер на 562,13 лева „по фактури (главници) за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2021 г.“. С тази сума следва да се намали установеното задължение за процесния
период, поради което за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. незаплатено е вземане за ТЕ
на стойност 949,13 лева.
По възражението за давност
Своевременно е релевирано възражение за погасяване на вземанията по давност.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане, е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от – 10.01.2023 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се
счита предявен искът за съществуването на вземането.
При съобразяване изложеното, тригодишният давностен срок е изтекъл за вземанията
на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 31.08.2019 г., изчислени от съда на основание чл. 162 ГГПК и при съобразяване
заключението на СТЕ в размер на 242,06 лева. Поради това установени като непогасени по
давност или чрез плащания са вземанията на ищеца за периода от 01.09.2019 г. г. до
30.04.2021 г. в размер на 707,07 лева (1511,26 – 562,13 – 242,06 лева), за който размер и
период следва да се уважи предявения иск за стойност на ТЕ, а за разликата – да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
4
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 702,65 лева от сторените
разноски в размер на 25 лева – държавна такса, 300 лева – възнаграждение на особен
представител, 300 лева – възнаграждение на вещо лице и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение и в размер на 72,69 лева от разноските в размер на 25 лева – д.т. и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Ц. С. И. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. „М 4“, бл. 425, вх. В, ет. 1, ап. 45, дължи на „ТС” ЕАД с
ЕИК ****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 707,07 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „М 4“, бл. 425, вх. В, ет. 1, ап. 45, аб. № 427352 за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 10.01.2023 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1389/2023 г. по описа на СРС, 118-тисъстав като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на топлинна енергия разликата над уважения размер от 707,07
лева до пълния предявен размер от 718,03 лева и за останалата част от периода от 01.05.2019
г. до 31.08.2019 г. поради погасяване по давност на вземанията, както и иска с правно
основание чл. 86,ал. 1 ЗЗД за сумата 11,53 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 19.22.2022 г. като
5
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Ц. С. И. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. „М 4“, бл. 425, вх. В, ет. 1, ап. 45, да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ******, сумата
702,65 лева – разноски за исковото производство и 72,69 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 1389/2023 г. на СРС, 118 –ти състав.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6