№ 784
гр. Варна, 22.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20253100500462 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:34 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА „БИЛДРИНГ“ ЕООД, редовно призована,
представлява се от адвокат Т. Б., редовно упълномощен и приет от съда от
първа инстанция.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ“ ООД,
редовно призована, представлява се от адвокат С. С., редовно упълномощен и
приет от съда от първа инстанция.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
1
разпоредително заседание Определение № 1679 от 02.04.2025 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 105376/31.12.2024 г. от „БИЛДРИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Марин
Дринов“ № 66, чрез адв. Т. Б., срещу Решение № 4292/29.11.2024 г.,
постановено по гр. д. № 16397/2023 г. по описа на ВРС, в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на „БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ“ ООД
сумата от 6322.80 лева без ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение
по договор от 20.03.2008 г. за поддръжка и обслужване на общи части на
комплекс „ДЖОЯ ПАРК“, находящ се в поземлен имот III214,253, в кв. 36 по
плана на к. к. „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“, гр. Варна относно апартамент № 36 в
комплекса с идентификатор 53045.513.214.15.35, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост на
предявения иск, в евентуалност – неоснователност на същия. Въззивникът
твърди, че активна легитимация по предявения иск притежава Общото
събрание на етажната собственост, а не насрещната страна. Сочи се, че
процесният договор е сключен през 2008 г., а действащият ЗУЕС се прилага от
01.05.2009 г., съгласно разпоредбите на който, паричните вноски за
управление и поддръжка на общите части, се определят от ОС. Твърди, че на
27.10.2009 г. е проведено ОС на ЕС на тяло А от комплекс „ДЖОЯ ПАРК", в
което се намира и имотът на въззивника. В т. 5 от протокола от същото
събрание е записано, че консумативните разходи се заплащат и отчитат
съгласно подписаните вече между „Бадимекс Димов и Сие" ООД и купувачите
договори за поддръжка и управление. Въпреки това, именно ЕС се явява
носител на правото да определя и събира необходимите средства за разходите
за поддръжка и управление на тяло А от комплекса. Сочи, че апартамент № 36
е индивидуална собственост, по отношение на която приложението на чл. 38
ЗС е изключено. Допълнително, въззивникът счита, че ищецът не е доказал, че
е изпълнявал задълженията си по поддръжка на комплекса за периода от
01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. Навежда оплакване, че обжалваното решение е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че
от допуснатото пред първоинстанционния съд експертно заключение, не е
установило в счетоводството на ищеца да са отразени процесните суми, а
2
отразените такива по 30 броя фактури определя като неотносими към
предмета на спора. Твърди, че по предявените с исковете суми не са издадени
фактури. Позовава се на събраните гласни доказателства, с които счита за
действителна различна фактология от установената по делото. Въззивникът
сочи, че от показанията на разпитаните свидетели става ясно, че служителите
на насрещното дружество и/или други ползватели пребивават в процесния
апартамент, с което твърди наличието на предпоставките по чл. 51, ал. 2
ЗУЕС. В допълнение сочи, че процесният недвижим имот е продаден, като
задължението по заплащане на входни такси е прехвърлено върху новия
собственик на имота. На изложените във въззивната жалба основания е
отправено искане за обезсилване на първоинстанционното решение като
недопустимо, а в евентуалност – да бъде постановена неговата отмяна и
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с
вх. № 19121/28.02.2025 г., в който се излагат съображения за неоснователност
на жалбата и правилност на оспореното решение. Оспорва се твърдението на
насрещната страна за недопустимост на решението. Изразява се несъгласие с
доводите за неоснователност на предявените искове, както и с твърденията за
допуснати от решаващия състав съществени нарушения на процесуалните
правила. Оспорват се всички наведени във въззивната жалба твърдения. Моли
се за потвърждаване на оспореното решение.
Не са направени доказателствени искания.
АДВ. Б.: Поддържам въззивната жалба, като оспорвам отговора на
същата. Запознат съм с доклада и нямам възражения по него.
АДВ. С.: Оспорвам въззивната жалба, като поддържам отговора.
Запознат съм с доклада и нямам възражения по него.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че
следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 1679 от 02.04.2025 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 1679 от 02.04.2025 година.
АДВ. Б.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други
доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.
АДВ. С.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други
доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.
АДВ. Б.: Правя възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Моля,
същото да бъде редуцирано до 1000 лева.
АДВ. С.: Не правя възражение за прекомерност. Така или иначе, съдът в
рамките на своето решение трябва да се произнесе с мотиви по правната и
фактическа сложност на спора досежно размера на разноските, направени от
всяка една страна и претендирани от нея.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б.: Моля, да уважите въззивната жалба, подадена срещу
процесното първоинстанционно решение. Тя е достатъчно подробна, като
няма да се разпростирам по отношение на оплакванията, които сме изложили
и които поддържаме изцяло. Моля, само да съобразите, че след влизането на
ЗУЕС отношенията между страните би следвало в частта по управление и
поддръжка на общите части на сградата, в която се намира процесният
апартамент, да се уреждат по реда на този закон. Моля, да съобразите, че в
хода на делото пред първата инстанция, се установи безспорно, че ищецът -
въззиваема страна в настоящото производство, води по такъв начин своето
счетоводство, че не става ясно какви са разходите, които се отделят за
поддръжката и управлението на общите части на сградата и какви са
разходите, които се отделят за поддръжката на прилежащите терени и
изградените в тях съоръжения, които ние сме лишени от ползване, в резултат
4
на действията на въззиваемата страна. В същото време се иска от нас да
заплащаме поддръжката на тези съоръжения, без да имаме възможността да ги
ползваме. Моля, също така да съобразите, че по силата на чл. 50, ал. 2 от
ЗУЕС, представляваното от мен търговско дружество е освободено от
заплащане на такси за управление и поддръжка, ако не ползва повече от 30
дни в годината процесния имот. Това обстоятелство беше безспорно
установено в хода на делото пред първата инстанция, като през действащия
процесен период на тези разпоредба от закона, която посочих преди малко, се
установи, че от събраните доказателства – разписки от платени от
енергийните дружества и от ВиК дружеството, че в този наш процесен
апартамент не е консумирана ел. енергия и не е консумирана вода, което
означава, че ние сме освободени по силата на закона. Считам, че с договор не
може да се дерогира законови разпоредби и в този смисъл, и в тази част
първоинстанционното решение е неправилно. Поддържам всички други
оплаквания, които сме изложили. Моля, да уважите същите и да постановите
решение, с което да обезсилите, евентуално да отмените като
незаконосъобразно първоинстанционното решение и да ни присъдите
разноските, извършени от нас пред двете инстанции.
АДВ. С.: Поддържам изцяло изложеното от мен в отговора на
въззивната жалба. С оглед на изразеното в настоящото съдебно заседание,
посочвам следното в неговата хронологичност: действителното съдържание
на ЗУЕС и действието във времето, в т.ч. по отношение на заварените
правоотношение, не ми е известно да е прилагано по някакъв друг начин от
съдилищата, освен от приложеното от първоинстанционния съд. Тълкуването
на настоящата въззивна страна е инцидентно, т.е., известното ми е само това
тълкуване, само нейното. По отношение на водене на счетоводството и
неговата редовност, липсва спор в първоинстанционното производство по
отношение на доказателства, а именно представените писмени такива,
заключението на вещото лице и приложимите разпоредби на ЗДДС и ЗСч.
Безспорно е установена датата на издаване на фактурата и относимия към нея
текст на ЗДДС. В тази си част заключението не беше оспорено. Тълкуването в
настоящото заседание е в противоречие с нормативен текст. По отношение на
изявлението в настоящото заседание за лишаване от ползване, същото се
поддържа независимо от изявлението в първоинстанционното производство за
това, че е налице отказ да се ползва от страна на настоящата въззивна страна.
5
За мен, в случая или е противоречие, или е оксиморон да се използват и двете
неща. По отношение твърдението за неползване на имота като фактическо
твърдение и коментираните доказателства от въззивната страна,
доказателствата, а именно водоснабдителният документ от оператора, който е
на територията на Златни пясъци, доказва, че за процесния период е потребена
вода. Така че, твърдение за обратното е в противоречие с доказателствата,
намирам за необосновано.
Освен това, единият от свидетелите, който беше доведен и всъщност
беше служител на едно от дружествата, на собственика на въззивното
дружество, си каза колко пъти е ходил, защо е пращан и колко е ползвал. По
отношение на общите части на сградата и двора, за мен, текстовете на ЗУЕС и
ЗС са категорични, че това са две отделни вещи, така, че смесването на едното
и на другото за мен е неоснователно. Нежеланието да се плаща е факт, както е
факт позоваването на решение на Общо събрание, в което настоящата
въззивна страна е участвала 2009 г., за което не се твърди да е било оспорвано
от нея. Напротив, същата го е изпълнявала, до момента, до който е взела
решението да спре да плаща. Освен в договора, който е за поддръжка,
подчертавам на общите части на сградата, както и на двора,
правоотношението е решено и с нотариалния акт, с който е изповядана
сделката за придобиването на апартамента от настоящата въззивна страна.
Условията там са същите. С оглед на това, моля, за Вашето решение. Моля, за
произнасяне в частта за разноски.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:42
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6