№ 3529
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110128844 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ,ООД срещу ,, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ за
заплащане на сумата от 7887 лв., представляваща неизплатенo
застрахователно обезщетение за настъпило ПТП на 12.08.2022 г. с т.а.
„Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № , – покрит застрахователен риск по
силата на имуществена застраховка „Пълно автокаско“, сключена между
ответника и ,ООД на 27.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба /29.05.2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 620,20 лв., представляваща лихва за забава за периода от 12.08.2022
г. до 28.05.2023 г. В проведеното по делото о.с.з. на 12.12.2023 г. е допуснато
изменение на предявения иск за главница чрез увеличаване размера на същия
до сумата в размер на 10 875 лв.
Ищецът ,ООД твърди, че на 27.05.2022 г. между него и ответника била
сключена застраховка „Пълно автокаско“ със застрахователна полица №
030Х0729148 за т.а. „Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № , с период на
застрахователно покритие 28.05.2022 г. – 27.05.2023 г. Поддържа се, че на
12.08.2022 г. при движение в гр. София, кв. Малашевци е настъпило ПТП с
участието на посочения автомобил, управляван от служител на ищцовото
1
дружество, в резултат на което на МПС са нанесени материални щети.
Ищецът посочва, че на същата дата уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като била заведена претенция №
10122030104182/12.08.2022 г. Счита, че стойността на уврежданията на
процесния автомобил, определена при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части в размер на 30 %, възлиза на сумата от 7 887
лв. Застрахователят постановил отказ за плащане, който след оспорване с
възражение от страна на застрахования, бил потвърден. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът , оспорва предявените искове. Счита, че в случая е налице
изключен застрахователен риск по т.10.11 от Общите условия по
застраховката, тъй като събитието е настъпило в резултат на груба
небрежност от страна на водача на автомобила – при извършване на маневра
„обратен завой“ същият не е пропуснал движещото се от лявата му страна
ППС – л.а. „Ауди А4“, рег. № ,, макар същият да е бил видим за него, като
едновременно с това е предприел маневрата при забранителна пътна
маркировка на пътното платно „М2“ – двойна непрекъсната линия. При
условията на евентуалност навежда следните твърдения: 1/ че
неизпълнението на задълженията на застрахования по т.76.1, 76.2 и 76.14 от
ОУ за застраховка „Каско“ обуславя редукцията на претендираното
застрахователно обезщетение с не по-малко от 90 % от размера на
главницата; 2/ наличието на тотална щета на автомобила, която обуславя
определяне на размера чрез приспадане стойността на запазените части от
действителната стойност на автомобила към датата на събитието; 3/ релевира
възражение за прихващане с дължимата сума за втората вноска от
застрахователната премия по процесния договор за застраховка в размер на
281,60 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 405 КЗ:
По предявения иск с правно основание чл. 405 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване
в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното
2
събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
С доклада по делото и с последващо протоколно определение от
12.10.2023 г., предвид становището на страните, съдът е отделил като
безспорни обстоятелства наличието на валидно застрахователно
правоотношение между тях и прекратената регистрация на процесния
автомобил /свален от отчет/ от органите на КАТ на 13.09.2022 г. поради
констатираната тотална щета.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху това дали
настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск.
Видно от представените по делото въпросник-предложение за сключване
на застраховка Каско на МПС и застрахователна полица № 030Х0729148,
ищецът е изразил съгласието си за сключване на договора за застраховка при
общи условия, като е декларирал, че е запознат и приема същите, поради
което и на основание чл. 384, ал. 1 КЗ ОУ обвързват страните, като допълват
съдържанието на учреденото с полицата застрахователно правоотношение.
От предметното съдържание на Общите условия се установява, че в
обхвата на застрахователно покритие попада пътно-транспортно
произшествие по смисъла на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса на
движението на ППС и предизвикало неговата повреда или други материални
щети. Съгласно т.10.11 от Общите условия, на обезщетение по застраховката
не подлежат щети, причинени при, от или вследствие на действия или
бездействия, извършени с груба небрежност от застраховащия,
застрахования, в това число и от негов служител, трето ползващо МПС лице,
наемател или на друго основание ползвател на МПС, водача на МПС. В т.3.14
от ОУ грубата небрежност е дефинирана като форма на виновно поведение
на водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа (грижа, която би
полагал и най-небрежния водач) за предпазване на застрахованото МПС от
вреди.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
12.08.2022 г. /л.11/, в който е отразено, че на посочената дата е настъпило
ПТП в кв. Малашевци, когато при излизането на л.а. „Фолксваген”, рег. № ,
от паркинг, частен терен, завивайки на ляво, същият се сблъсква с л.а. „Ауди
А4“, рег. № ,. Настъпилият удар между двете превозни средства е в зоната на
броня, фарове, греди, капак, калник на л.а. „Фолксваген”, рег. № ,, съответно
3
– в предна броня, капак, калник, радиатор, рог на л.а. „Ауди А4“, рег. № ,.
Протоколът е подписан и от двамата водачи, като за установяване механизма
на настъпване на ПТП последните са разпитани в хода на делото в качеството
им на свидетели.
От показанията на Георги Генчев – водач на л.а. „Фолксваген”, модел
„Кади”, рег. № СВ , АМ и бивш служител при ищеца, се установява, че ПТП е
настъпило една сутрин, когато е отивал да зареди метан в гр. София, преди
ул. „Първа Българска армия“ – дал е ляв мигач и се е устроил да завие наляво
в улицата, от която е излизала друга кола, която е спряла, за да му даде
възможност да премине, когато изведнъж зад спрялата кола е излязла друга
такава, която го е ударила отпред в лявата част. След предявяване на
свидетеля на процесния протокол, последният потвърждава, че се е подписал
под буква „А“, като скицата отговаря на механизма на ПТП, но поддържа, че
другият автомобил се е ударил в него – самият той не бил причинил
умишлено ПТП. Въпреки предоставената възможност на свидетеля да
отговори на поставения въпрос къде точно е настъпил ударът, същият
посочва противоречиви данни, като по същество не установява неговото
местоположение.
По делото е разпитан и свидетелят Ю. Ц. – участник в процесното ПТП
като водач на л.а. „Ауди А4“, рег. № ,, който излага, че малко преди самото
кръстовище при кв. Орландовци, посока „Хаджи Димитър“, от газ станцията е
излязъл бял автомобил с намерение да прави ляв завой, навлизайки в лентата
на свидетеля. Последният твърди, че го е видял, натиснал е спирачки, но
разстоянието не е било достатъчно, поради което го е ударил ъглово откъм
фара на предната част. В посоката на движение на свидетеля е имало две
ленти – една за направо и една за наляво, /след което посочва две ленти за
направо/, насрещното движение се е осъществявало по една лента,
маркировката, която ги е разделяла е била непрекъсната, а ударът е настъпил
по средата на лентата, по която се е движел свидетелят, тоест бялата кола е
успяла да премине пред автомобилите за направо.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ю. Ц. като конкретни,
последователни и обективно дадени, съответно – кредитира частично тези на
свидетеля Генчев, доколкото същият излага и твърдения, които не
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, а
4
целят да установят, че друг водач е виновен за настъпване на ПТП – „От
тази улица излизаше една кола, която спря, за да направя левия завой и вляза
в тази улица, но изведнъж зад спрялата кола излезе друга , която ме удари
отпред вляво“. С изключение на последната част от показанията на свидетеля
Генчев, които съдът не кредитира, посоченият механизъм на ПТП се
потвърждава в пълна степен и от приетото и неоспорено заключение на
вещото лице по САТЕ – при излизане от газ станция на ул. „Първа българска
армия“ № 183 /преди кръстовището с ул. „Малашевска“/ водачът на т.а.
„Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № , предприема маневра обратен завой и не
пропуска движещия се в дясната пътна лента по ул. „Първа българска армия“
л.а. „Ауди А4“, рег. № ,, в резултат на което реализира удар с него.
При анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира,
че виновен за настъпилото ПТП е единствено водачът на т.а. „Фолксваген”,
модел „Кади”, рег. № , – свидетелят Георги Генчев, който е предприел
излизане на път от крайпътна територия с намерението да премине двете
ленти и да направи обратен завой за включване в обратната посока на
движение. С поведението си водачът е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3
ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, излизащо на път
от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път, както и разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 ЗДвП , регламентираща, че водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Видно от представения снимков материал към заключението по САТЕ,
процесното платно за движение е разделено от двойна непрекъсната линия –
М2, по отношение на която нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП предвижда
забрана за застъпването и пресичането от страна на пътните превозни
средства. Съобразявайки показанията на водача на т.а. „Фолксваген”, модел
„Кади”, рег. № , в частта, в която излага: „Дадох ляв мигач и се устроих да
5
завия наляво в улицата, стояща наляво от мен“, съдът намира, че същият е
имал явното намерение да извърши нарушение на цитираното правило за
движение, но обективно не се е стигнало до преминаване в насрещната лента
за движение предвид настъпилия удар. Независимо от изложеното, видно от
поведението му, водачът не е положил дължимата грижа за предпазване на
застрахованото МПС от вреди, доколкото неспазването на пътната
маркировка е предпоставка за реализиране на процесното ПТП.
Според съдебната практика груба небрежност при управление на МПС е
виновно противоправно поведение на застрахования, изразяващо се в
нарушаване на правилата за движение по пътищата, което е довело до
настъпване на увреждането, при съзнание на водача, че е възможно да увреди
застрахованото имущество. В гражданското право противоправното
поведение е по презумпция недобросъвестно, но доказването на
квалифицирания фактически състав на грубата небрежност е в тежест на
ответника. Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата,
станали причина за пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал
работникът или служителят, съставляват груба небрежност /Решение № 18 от
8.02.2012г. по гр.д.№ 434/2011г. на ВКС, ІІІ г.о./ Водачите на моторни
превозни средства са длъжни да знаят и да се съобразяват с правилата за
движение, поради което винаги когато пострадалият /като водач на МПС/
създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в
ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата.
Конкретният принос при грубата небрежност се преценява във всеки случай,
съобразно всички установени релевантни по съответното дело обстоятелства
/Решение от 27.02.2012г. по гр.д.№ 673/2011г. на ВКС, ІV г.о./.
В този смисъл по делото безспорно се установява, че предприетите
действия от страна на шофьора Георги Генчев са рефлектирали
неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите и върху техния обем, което
обуславя извода за причинно-следствена връзка между виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач и
настъпилото събитие. Изложеното дава основание на застрахователното
дружество да се позове на изключен застрахователен риск – груба
небрежност, съответно да откаже заплащане на претендираното от ищеца
обезщетение, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва
6
да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на
неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг за сумата от
10875 лв. /с оглед изменението на иска/, поради което акцесорният иск за
заплащане на лихва за забава в размер на 620,20 лева, начислена за периода
от 12.08.2022 г. до подаването на исковата молба, също подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има
право на разноски в размер на общо 445 лв., от които 300 лв. платен депозит
за вещо лице по САТЕ, 45 лв. депозит за призоваване на свидетел и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ,ООД, ,, искове с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 10 875 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Пълно автокаско“,
обективиран в застрахователна полица № 030Х0729148 от 27.05.2022 г., за
настъпило ПТП на 12.08.2022 г. с т.а. „Фолксваген”, модел „Кади”, рег. № , и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 620,20 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 12.08.2022 г. до 28.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ,ООД, Е,88, да заплати на
„Армеец“ АД, ЕИК ,, сумата от 445 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8