Р Е Ш Е Н И Е
№ 558
град Горна Оряховица, 27.12.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
СТАНЧЕВ
при секретаря Мариянка
Къцаркова и в присъствието на прокурора ………….........., след като разгледа
докладваното от съдията Станчев гражданско
дело № 2575 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД
ИЩЕЦЪТ
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., рег. № *** на Търговския и фирмен регистър
при Търговския съд в гр. Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., клон България“ – КЧТ, ЕИК *********, твърди, че при сключване на договор
за кредит за покупка на стоки и услуги с № PLUS-***, ответницата дала съгласието си
освен този кредит да ѝ бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта *** с № CARD-*** и
максимален кредитен лимит 1000 лв. Съгласно уговореното между страните посоченият
лимит представлявал револвиращ потребителски кредит, който ответницата
усвоявала посредством всякакви трансакции, осъществени чрез издадената ѝ кредитна
карта; върху усвоената сума от кредита се начислявала годишна лихва и такса за
обслужване; ответницата следвало да плаща ежемесечно минимална месечна
погасителна вноска до пълното погасяване на задължението. На 14.10.2016 година
ответницата активирала предоставената ѝ от ищеца кредитна карта. На
01.04.2017 г. ответницата преустановила обслужването на кредитната карта, като към
тази дата балансът на картата бил в размер на минус 668,26 лв. Ищецът блокирал
използването на картата и направил опити за контакт с длъжника и за отправяне
на покани за погасяване на натрупаните задължения. Ответницата не платила
просрочените суми. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, по което съдът издал исканата заповед. Заповедта била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на
заявителя да предяви иска за установяване на вземането си.
Ищецът
поддържа, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ответницата
му дължи по кредитната карта непогасена главница в размер на 520,47 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 147,79 лв. и законна лихва за забава в размер
на 44,27 лв.
Предвид
изложеното ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на
ответницата, че последната му дължи следните суми: 520,47 лв., представляващи
главница по револвиращия потребителски кредит, 147,79 лв. представляващи
договорна лихва по кредита за времето от 01.04.2017 до 10.11.2017 г., 44,27 лв.
представляващи обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 до 11.09.2018 г.,
и законната лихва върху главницата от 520,47 лв. за времето от 02.10.2018 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и
направените разноски в заповедното и в исковото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение за всяко от двете производства.
В
законния срок адв. Г.Х. от ВТАК – назначена за особен
представител на ОТВЕТНИЦАТА Л.И.Е., представя писмен отговор, с който оспорва
иска по основание и размер. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба.
Оспорва ответницата да е подписала договор. Оспорва ответницата да е получила
посочената от ищеца кредитна карта и да я е активирала. Оспорва твърдението, че
ответницата е извършила сочените в молбата трансакции. Оспорва ответницата да е
положила подпис срещу кредитополучател в края на договора на стр.5, като
твърди, че този подпис се различава видимо от положените на останалите страници
от договора. Поддържа, че клаузите, касаещи револвиращия кредит (от чл.12 до чл.21 вкл.) не съдържат елементи от същественото
съдържание на този вид договори – в нарушение на чл.12, ал.1, т.7 до т.11 от ЗПК, не е посочен общият размер на отпуснатия кредит, лихвеният процент, ГПР,
дължимите такси, месечните вноски. Предвид изложеното поддържа, че тези клаузи
са недействителни на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК.
Посочва, че елементите от същественото съдържание на договора се съдържат в
приложението към договора, но последното не носи подписа на кредитополучателя.
Поддържа, че следва да се приеме, че ответницата не е обвързана от приложението
поради липса на съгласие с уговорките в него. Моли съда да отхвърли предявения
иск.
СЪДЪТ,
след като прецени представените от ищеца доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Ищецът
претендира суми, дължими по силата на сключен между него и ответницата договор
за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта *** с № CARD-***. Според твърденията в исковата молба
договорът е сключен като допълнително съглашение към договор за кредит за
покупка на стоки и услуги с № PLUS-***.
Ищецът твърди, че е предоставил на ответницата кредитната карта и последната е
усвоявала суми от кредитния лимит чрез извършвани с картата трансакции.
Съдът
приема, че ищецът не е доказал фактите и обстоятелствата, на които основава
претенцията си.
Въпреки
дадените указания относно разпределението на доказателствената тежест ищецът не
представя подписан от ответницата документ, съдържащ уговорките относно
съществените елементи от съдържанието на договора за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта *** с № CARD-***. Представеният препис от
приложение към договор (л.29 и 30), съдържащ посочените уговорки, не носи
подписа на ответницата, а ищецът не представя друго писмено доказателство,
удостоверяващо писменото приемане на тези уговорки от ответницата. При това
положение съдът приема, че не е доказано страните да са сключили в изискуемата
от закона писмена форма за действителност договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта *** с № CARD-***, на който ищецът основава
претенциите си.
Недоказано
е и твърдението на ищеца, че е предал на ответницата кредитната карта,
посредством която тя е усвоявала уговорения в договора кредит. Представената
товарителница с № ****** (л.33), носеща подписа на ответницата, не удостоверява
факта на предаване на кредитната карта от ищеца на ответницата. В същата е
посочено, че съдържанието на пощенската пратка е документи в плик. От това
указание в товарителницата не може да се изведе извод, че с пощенската пратка
на ответницата е изпратена кредитната карта *** с № CARD-***.
Заключението
на допуснатата по искане на ищеца съдебносчетоводна експертиза се основава
изключително на вписванията в счетоводните книги на ищеца. Доколкото по делото
не са представени доказателства за надлежно сключване на писмен договор между
страните, съставляващ основанието за извършените счетоводни вписвания, съдът не
кредитира изводите на вещото лице (арг. от чл.182, изр.1 от ГПК).
Предвид
изложеното по-горе съдът следва да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения
установителен иск за вземания, произтичащи от посочения в исковата молба договор,
както и искането на ищеца ответницата да бъде осъдена да му заплати разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и за настоящото исково производство.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения от ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., рег. № *** на Търговския
и фирмен регистър при Търговския съд в гр. Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ – КЧТ, ЕИК *********, представлявано от заместник-управителя
Д.Д. чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М., против ответницата Л.И.Е., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
с други известни адреси ***, и ***, иск
да бъде прието за установено по отношение на страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед № 2395/03.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2019/2018 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица:
– 520,47 лв. (петстотин и двадесет
лева и четиридесет и седем стотинки), представляващи главница по
револвиращия потребителски кредит под формата на кредитна карта *** с № CARD-***;
– 147,79 лв. (сто четиридесет и седем
лева и седемдесет и девет стотинки) представляващи договорна лихва по кредита за
времето от 01.04.2017 до 10.11.2017 г.;
– 44,27 лв. (четиридесет и четири
лева и двадесет и седем стотинки) представляващи обезщетение за забава за
периода от 10.11.2017 до 11.09.2018 г., и
– законната лихва върху главницата от 520,47 лв. за времето от
02.10.2018 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на ищеца
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., рег. № *** на Търговския и фирмен
регистър при Търговския съд в гр. Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., клон България“ – КЧТ, ЕИК *********, да бъде осъдена ответницата Л.И.Е.,
ЕГН **********, да му заплати разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и за настоящото исково производство, както следва:
– 25 лв. (двадесет и пет лева),
представляващи направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
2019/2018 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица;
– 50 лв. (петдесет лева),
представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2019/2018 г. по описа на Районен
съд-Горна Оряховица;
– 545 лв. (петстотин четиридесет и
пет лева), представляващи направените разноски в исковото
производство пред първата инстанция по настоящото гр.д. № 2575/2018 г. по описа
на Районен съд-Горна Оряховица; и
– 100 лв. (сто лева),
представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в
исковото производство пред първата инстанция по настоящото гр.д. № 2575/2018 г.
по описа на Районен съд-Горна Оряховица.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в двуседмичен
срок от връчване на преписа.
Препис
от влязлото в сила решение ДА БЪДЕ ПРИЛОЖЕН по частно гражданско дело № 2019/2018
г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………