№ 1239
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100502480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.10.2021 г., гр.д. 56870/20г., СРС, 33 с-в признава за
установено на основание чл. 124 ГПК в отношенията между Т. Б. Н. и М. Д.
М., че ответникът М. Д. М. не е собственик на недвижим имот, представляващ
втори етаж от къща, построена в поземлен имот с индентификатор
04234.6970.841 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Бистрица, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед
№ РД-18-51/03.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: с. Бистрица, район „Панчарево“, ул. **** (стара
улица „Никола Попов“), с площ по кадастралната скица от 782 кв. м. и трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10 метра, съставляващ по доказателствен акт УПИ V1-
841 в квартал 59 по плана на гр. София, с. Бистрица, с площ по
доказателствен акт от 780 кв.м. и осъжда ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 150 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска М. Д.
1
М.. Намира решението за недопустимо, като постановено при липса на правен
интерес от водене на отрицателен иск за собственост. Ищецът не твърди да е
собственик на имота и представя доказателства за собственост само за
съпругата си С. Н.а. Счита, че в решението неправилно се прилагат чл.92 ЗС и
ТР № 5/2017 г., защото процесният тавански етаж не е самостоятелен обект.
Вещото лица дава само техническите параметри, на които трябва да отговаря
жилищният етаж, но съдът е следвало да съобрази съответните правни норми.
Спорният имот не отговаря на строителните правила и норми за жилище,
незаконно е изграден, без необходимите разрешения, липсва архитектурен
проект, няма идентификатор. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът Т. Б. Н. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото не
са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по
съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния
съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Отрицателният установителен иск за собственост е предявен при
наличие на правен интерес. Противно на оплакванията в жалбата, ищецът
2
твърди, че е собственик на процесния втори подпокривен етаж от сграда по
приращение, със самостоятелен характер, поради което запазва правата си
при придобиването от ответника на дворното място и останалата част от
сградата с постановление за възлагане от ЧСИ, но ответникът оспорва
правата на ищеца. Ответникът оспорва самостоятелният характер на
процесния етаж. Предвид оспорването на твърдяното от ищеца, като
притежавано материално право, без да е накърнено, същият разполага с
правен интерес за търси неговата съдебно защита чрез отричане правата на
ответника, в какъвто смисъл са постановките на т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г.,
т.д. 8/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Определящо за статута на подпокривния етаж като самостоятелен
обект на правото на собственост или като обща част, е предназначението,
което му е придадено към момента на учредяване на етажната собственост.
Когато това става преди възникването й, меродавно е предназначението,
дадено от едноличния собственик на сградата. Впоследствие при самото
възникване на етажната собственост е възможно да се определи друго
предназначение от етажните собственици (решение № 280/18.03.2014 г., гр.д.
1718/13г., ВКС, І г.о.).
В случая, ищецът Т. Б. Н. по време на брака със С. Н.а, по силата на
договор за замяна от 29.05.1987 г., обективиран в нот. акт № 2, д. 2355/1987 г.
придобива собствеността върху дворното място от 780 кв.м. и построява
еднофамилна жилищна сграда, която се състои от партерен етаж на две нива,
първи етаж и процесния втори подпокривен етаж. Строежът е извършен в
превишение на строително разрешение № 6411/03.07.1987 г. на СГНС,
издадено на ищеца за изграждане само за първи етаж. За цялата сграда,
включително за процесния втори етаж, е издадено удостоверение за
търпимост № 16/03.02.2020г.
Към момента на възникване на етажната собственост, считано от
сключване на договора за покупко-продажба от 16.12.1997г., оформен с нот.
акт № 1350, д. 44359/1997 г., н-с при СРС, ищецът и съпругата му прехвърлят
на трети лица собствеността върху земята, сутерена и първи етаж, с изрично
изключване на процесния втори етаж и таванско помещение. В придобивният
титул, спорният втори подпокривен етаж е индивидуализиран с
предназначение на самостоятелен обект, а не с обслужващ характер спрямо
3
другите етажи.
Тези самостоятелно функционално предназначение и характеристики
се запазват по време на последващите сделки с извънпроцесните дворно
място и останала част от сградата. Така в договора за покупко-продажба от
19.12.1997 г., оформен с нот. акт № 70, д. 76250/1997 г., н-с при СРС, с който
купувачите прехвърлят собствеността на други трети лица, отново изрично се
изключват от предмета на сделката втори етаж и таванско помещение. При
сключването на договор за покупко-продажба от 30.06.2005 г. по нот. акт №
92, д. 340/2005 г., н-с рег. № 320 НК, купувачите по нот. акт № 70/1997 г.
прехвърлят обратно собственоста на ищеца и съпругата му, без спорния
подпокривен етаж. С договора от 21.04.2012 г., материализиран в
нот. акт № 187, д. 301/2012 г., н-с рег. № 622 НК се учредява на ипотека за
обезпечаване на банков кредитен дълг на ищеца и съпругата му върху
извънпроцесните дворно място, сутерен и първи етаж, без да е описан
процесният втори надпартерен етаж. Именно само ипотекираната част от
имота, без процесната, след проведена публична продан е възложена с
постановление от 11.12.2018г., ЧСИ рег. № 844 КЧСИ, в полза на купувача -
настоящия ответник.
Съгласно разясненията на ТР № 5/18.05.2017 г., т.д. 5/2015 г., ОСГК на
ВКС, при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на
основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния
изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било
насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и
оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична
продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме,
че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и
върху сградата. В случай че същата представлява несамостоятелен обект на
собственост, правилото на чл. 92 ЗС се прилага на общо основание.
В мотивите е прието, че различен извод се налага при наличието на
сгради, представляващи допълващо застрояване - спомагателни, обслужващи,
второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др., които нямат
самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да
обслужват недвижимия имот, предмет на публичната продан. Такива
4
постройки, които не представляват самостоятелен обект на правото на
собственост, трайно прикрепени към земята или принадлежност към
основния обект - земя или сграда, на общо основание следват собствеността
на земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са
предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 92
ЗС (респ. чл. 98 ЗС – принадлежността следва главната вещ) и при
публичната продан на имота.
В случая, според индивидуализацията на обектите в сградата в
обсъдените нотариални актове и предвид съдебно-техническата експертиза,
процесният втори подпокривен етаж съответства на останалите етажи от
сградата по обща площ, както и на първия жилищен етаж по вид на
помещенията, разполага с отделен санитарен възел, изградена електро,
отоплителна и водна инсталации и има самостоятелен достъп. Според
констативно становище за издаване на удостоверение за търпимост от м.
03.2019г., етажът разполага с необходимата светла височина до около 1.50 м.
за жилищни помещения над таванската плоча и конструкцията е в добро
състояние. Вещото лице ясно посочва, че етажът отговаря на изискванията за
жилищен, видимо в помещенията е имало степен на завършеност, за разлика
от сегашното състояние на остарели дограми към прозорци, под, тръби,
липсващи вътрешни врати, шпакловка и боя, но след ремонт може да е годен
за обитаване.
Налага се извод, че подпокривният етаж е функционално обособен по
вид, характер, строителни и битови елементи, поради което може и е
предназначен да съществува самостоятелно. Изградените в него помещения
имат нужната височина, площ и обем за жилищни или складови помещения,
стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти-ателиета и др. Затова
етажът не представлява конструктивна обща част по естество или
предназначение по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, а има самостоятелно
юридическо съществуване съобразно чл.37 ЗС и разясненията на т.1 от ТР №
34/1983г. на ОСГК на ВС. Сградата може да съществува без тази част и
поради това, че до пространството има достъп чрез редовна стълба,
използваемо е и не се установява да служи единствено за изолация между
последната етажна плоча и покрива или само за излаз към него.
Предвид изложеното и при съобразяване на възприетото в цитираното
5
вече решение № 280/18.03.2014г., гр.д. 1718/13г., ВКС, І г.о.,
правноирелевантно за статута на един самостоятелен обект на правото на
собственост е доколко неговото изграждане и вътрешни преустройства са
извършвани въз основа на одобрен архитектурен проект, в съответствие със
строителните правила и норми, действащи към сегашен или минал момент,
както и доколко са издадени всички необходими строителни книжа.
Процесният мансарден етаж като самостоятелен обект на правото на
собственост и съответен идентификатор може да бъде предмет на
разпоредителни действия.
По силата на приращението – чл.92 ЗС, ищецът като собственик на
земята придобива същият обем права върху изградения процесен втори етаж
от сградата. Като самостоятелен обект на правото на собственост, етажът
може и е бил предмет на последващи разпоредителни действия, след което
отново се възстановява в правната сфера на ищеца и съпругата му.
Ответникът не се легитимира за собственик на същия самостоятелен етаж,
който не е предмет на принудителното изпълнение и не фигурира в
постановлението за възлагане на останалата част от сградата и мястото.
Основателен е искът по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че
ответникът не е собственик на подпокривния етаж.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 800 лв.
– платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.10.2021 г., гр.д. 56870/20г., СРС, 33 с-
в.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**** да
заплати на Т. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**** сумата
6
800 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7