Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1285
гр. Пловдив, 05.07. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на десети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при участието на
секретаря Славка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията АНД
№ 2181/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН
Образувано
е по жалба на Б.З.Й., против НП № 18-1030-009353 от 12.11.2018 г. на Началник група
към ОД на МВР-Пловдив, с което на основание чл.183 ал.4, т.7, пр.1 за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
С жалбата не се оспорва установената фактическа обстановка. Съдържат се
оплаквания, че за процесния случай била относима разпоредбата на чл.137а, ал.2,
т.2 от ЗДвП, която неправилно не била приложена от административнонаказващия
орган, а също и тази на чл. 28 от ЗАНН предвид здравословното състояние на
жалбоподателя.
В съдебно
заседание пред първоинстанционния съд жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично, както и представляван от адв. П.Х. *** с представено пълномощно.
Както жалбоподателят, така и защитникът му поддържат жалбата, като излагат
подробни съображения, свързани със здравословното състояние на жалбоподателя,
което позволявало управление на МПС и без предпазен колан.
Въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Районен
съд – Пловдив, като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено
следното :
На 14.10.2018
г. около 13:00 ч. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. Марица и бул. Източен –
бул. Марица юг, св. В.О.С. и П.Л.К. установили жалбоподателя да управлява лек
автомобил „Опел Зафира”, с рег.№ **, собственост на ЕТ Й.З., БУЛСТАТ **, като при
управление на автомобила жалбоподателят не ползвал обезопасителен колан. Във връзка
с констатираните нарушения жалбоподателят бил санкциониран за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. За констатираните нарушения против
жалбоподателя е съставен АУАН № 809078 от 14.10.2018 година, който му бил
предявен и подписан от него без възражения.
Въз основа
на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП.
Така
описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд устни и писмени доказателства –
свидетелски показания на св. П.Л.К., К.С.Д.; справка за нарушител; Заповед №
8121з-515 от 15.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи за компетентността
на длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят
актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по
пътищата; заверено копие от епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД на
името на жалбоподателя.
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е от активно легитимирано лице, в предвидения
по чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, при наличие на интерес от обжалване.
Разгледана по същество същата е основателна.
От
дадените пред първоинстанционния съд показания на св. П.Л.К. се установява, че на
процесната дата жалбоподателят е управлявал описаното в акта за установяване на
нарушение и наказателното постановление МПС,
без да е поставил предпазен колан при шофиране. Тези констатации в акта за
установяване на нарушението не се оспорват и от самия жалбоподател. Разпоредбата
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП императивно повелява, че водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Това, на което се противопоставя жалбоподателят, е обстоятелството,
че въпреки че е дал обяснения за неспазване на предвиденото в закона задължение
да шофира с колан, същите не са били
взети предвид при крайното решение на административнонаказващия орган. Така
установената в наказателното постановление фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, оспорва се обаче че с оглед здравословното състояние, в което се
е намирал, същото давало основание да не носи предпазен колан при шофиране.
По делото като писмено доказателство на
основание чл.283 от НПК е представено копие на епикриза от УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД, съгласно която жалбоподателят е постъпил в лечебното заведение на
29.08.2018 г. и е изписан на 01.09.2018 г., като същият е бил опериран на дата
30.08.2018 г.
По делото
във връзка с изясняване на здравословното състояние на жалбоподателят беше
допуснат до разпит в качеството на свидетел К.С.Д., който също потвърждава, че
жалбоподателя бил опериран преди около месец и половина преди проверката и се
оплаквал от болки в коремната област след операцията.
Видно е от
представената с жалбата и приета по делото на основание чл.283 от НПК като
писмено доказателство епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, че
жалбоподателят е претърпял хирургична интервенция и е бил в лечебното заведение
по този повод от 29.08.2018 г. до 01.09.2018 г. Установен е да управлява МПС на
процесната дата 14.10.2018 г., като предвид показанията на св. К. Д.същият се е
оплаквал и след операцията, че не се чувствал добре и имал болки в корема след
операцията.
С оглед
събраните в хода на съдебното следствие устни доказателства - показания на св. Д.и
писмени доказателства –заверено копие от
епикриза от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД може да бъде направен извод, че физическото
състояние на жалбоподателя предвид претърпяната операция е било такова, което го
освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране. В тази връзка са и
дадените от жалбоподателя обяснения. Обясненията на жалбоподателя с оглед тяхната двойнствена природа могат да
представляват както годен източник на доказателства, така и средство за защита. Съдът счита, че на същите
в конкретния случай следва да бъде дадена вяра,
доколкото се подкрепят и от показанията на св. Д., а и от писменото
доказателство , прието по делото - заверено
копие от епикриза от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД.
Нормата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за
поставяне на предпазен колан при управление на МПС. Това задължение, вменено на
водачите на МПС, не е безусловно. Съгласно
чл.137, ал.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата,
чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Задължение
на актосъставителя е да отчете това обстоятелство, задължение на органа, налагащ
административни наказания, е да събере всички необходими доказателства във връзка
с констатираното нарушение и едва след това да пристъпи към преценка дали да
издаде наказателно постановление, правило изрично предвидено в чл.52, ал. 4 от ЗАНН. С оглед на всичко това съдът намира, че на посочените в наказателното
постановление дата, час и място жалбоподателят не е имал безусловното
задължение да използва обезопасителен колан при управление на процесното МПС, тъй
като неговото физическо състояние не е позволявало използването на такъв.
Предвид претърпяната от същия хирургична интервенция коланът му е създавал
дискомфорт при шофиране. Предвид събраните в хода на съдебното следствие устни
и писмени доказателства съдът счита, че жалбоподателят е сред лицата, попадащи в
хипотезата на чл.137а, ал.2,т.2 от ЗДвП, т.е. физическото му състояние не е
позволявало използването на обезопасителен колан, поради което не е бил
задължено лице по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП. Същият не е бил длъжен да се
съобразява с изискването на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като за него е била налице хипотезата на
изключението по смисъла на чл.137,ал.2 от ЗДвП. По изложените съображения
съдът приема, че жалбоподателят не е извършил виновно и вмененото му
административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Следователно материалният закон е
приложен неправилно от страна на административнонаказващия орган.
При проверка относно
процесуалната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът
счита, че актът за установяване на нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.189, ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. В подкрепа
на този извод е и приложената към административнонаказателната преписка Заповед № 8121з-515 от 15.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи
за компетентността на длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на
глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да
издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона
за движение по пътищата. Издаденото въз основа на акта наказателно
постановление, също е съставено от компетентен орган. АУАН е надлежно предявен
и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на Закона за администартивните нарушения и
наказания /ЗАНН/. На нарушителя е
предоставена възможност да подаде възражения по акта, същият не се е възползвал
от това право, а го е упражнил едва с подаване на жалбата в съда. Както АУАН,
така и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При съставянето на АУАН
актосъставителят не се е съобразил с направените оплаквания на жалбоподателя,
свързани със здравословното му състояние. По тази причина и това обстоятелство
не е било отчетено и от административнонаказващия орган при издаването на
наказателното постановление. С това в административнонаказателното производство
е допуснато процесуално нарушение, тъй като не е изпълнено задължението, предвидено в чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Изследването на физическото състояние на жалбоподателя е особено съществено,
тъй като то представлява основание за отпадане на задължението за използване на
колан, оттук и на основанието за ангажиране на административно наказателната отговорност.
По отношение на
приложението на чл.28 от ЗАНН съдът намира, че нарушението на чл.137а, ал.1 от
ЗдвП е формално и не е необходимо от
него да са настъпили някакви вредни последици. С нормата на чл.137А ал.1 от ЗДвП, вменяваща задължение на водачите на МПС да носят предпазен колан, се
гарантира сигурността, живота и здравето на останалите участници в движението
по пътищата и на самия водач. По тези причини ирелевантно е обстоятелството, че
жалбоподателят с оглед справката за нарушител и липсата на множество нарушения
на ЗДвП не се отличава като личност с висока степен на обществена опасност. В
случая обаче поради здравословното състояние, в което се е намирал, не е следвало на същия да му бъде вменявана
административнонаказателна отговорност и съответно да бъде административно
наказан.
Предвид всичко изложено следва наказателното постановление
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Воден от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-009353 от 12.11.2018
г. на Началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което на Б.З.Й., с ЕГН **********,***
, на основание чл.183 ал.4, т.7, пр.1 за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание Наредба №Iз-2539 на
МВР е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и са отнети 6 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд -Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :.....................................
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.