Решение по дело №2169/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../….........2022 г.

                                                     

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЕВЕЛИНА ПОПОВА

ЧЛЕНОВЕ:           МАРИЯНА БАХЧЕВАН

                               НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

  

 

При участието на секретаря Г. ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2169 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН. 

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция „Митница“ – Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт М.Х., срещу решение № 84/04.07.2022 г. по н.а.х.д. № 177/2021 г. на Районен съд – Девня, І състав, с което е отменено наказателно постановление № 50/16.06.2021 г. на директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на „Астра биоплант“ ЕООД е наложена, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ, имуществена санкция в размер на 7 450, 31 лв., представляващи 100% от избегнатите публични държавни вземания. По подробно изложени съображения за нарушаването на закона и допуснати от съда съществени процесуални нарушения се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго от касационната инстанция, с което наказателното  постановление да се потвърди, а в отношение на евентуалност – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.10.2022 г. касаторът Териториална дирекция „Митница“ - Варна, редовно призован, се представлява от пълномощника си юрисконсулт М.Х., която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Относно твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на процесуалните правила в пледоарията по същество на спора разяснява, че при налични две заключения по делото – от Централната лаборатория към Агенция Митници и по назначената по делото съдебна експертиза, които са с противоположен характер относно обективните характеристики на стоката, следователно как следва тя да се класира с код по ТАРИК, съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител на митницата за назначаването на тройна или повторна експертиза с цел да се коригира противоречието и да има точно и ясно становище дали стоката, от която е взета пробата, съдържа животински мазнини и съответно дали е декларирана коректно в митническата декларация. Сочи, че без каквито и да било мотиви съдът е кредитирал заключението на допуснатата съдебна експертиза и по този начин е постановил порочен съдебен. Предявява искане при отмяната му със съпътстващото я потвърждаване на наказателното постановление съдът да присъди с решението юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД „Митница“ – Варна за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт.   

 Ответната по касация страна „Астра биоплант“ ЕООД, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от процесуалния си представител по пълномощия юрисконсулт Г.М., която оспорва изцяло касационната жалба. В пледоарията по съществото на спора сочи, че касаторът няма основание да претендира, че въз основа на проби, взети от друг внос, извършен две години по-рано от процесния, могат да се правят директни изводи за състава на процесната стока, като намира за неотносимо към спора позоваването на ТД Митница – Варна на решение на СЕС, в което е разгледан случай, свързан с хранителен продукт – бисквити и блокчета, за който хранителен продукт действително може само по документални данни /счетоводни записвания, технологични рецептури и други подобни/ да се прецени идентичността на състава и еднаквата технология на производство. Счита, че след като в случая с процесната стока става въпрос за използвани мазнини, които се генерират в хиляди кухни, събират се и по този начин се доставят на производителите, то решението на СЕС не би могло да се приложи. Сочи още, че след като една проба не е представителна, дори да бъде подложена на допълнителен анализ, тя не би дала резултати, които безспорно да установят нужните данни. По становището на касатора, че съдът не му е допуснал повторна или тройна експертиза заявява, че приобщеното от районния съд заключение на съдебната експертиза е по въпроси, различни от разглежданите от Централна митническа лаборатория, като чрез него са внесени допълнителни уточнения и вещото лице, което е експерт в областта, е било категорично, че установеното от Централна митническа лаборатория не изключва наличие на животински масла и мазнини, защото мастните киселини, които са в митническата лабораторна експертиза, се съдържат и в животинските  продукти. Въз основа на всичко това моли решението на Районен съд – Девня да бъде оставено в сила от касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му спрямо ненадлежна страна. В отношение на евентуалност излага съображения за неоснователност на касационната жалба като счита, че събраните по делото доказателства не обосноват извод за неправилно тарифиране на стоката и оттам за нарушение по чл. 234 ЗМ.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Касационната жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 14.07.2022 г. /л. 98 от н.а.х.д. № 177/2021 г. на ДРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на ДРС е подадена чрез въззивния съд на 26.07.2022 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

Отмененото от районния съд наказателно постановление № 50/16.06.2021 г., с което е била ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ на „Астра биоплант“ ЕООД, е било издадено от директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“.

Съгласно актуалната редакция на чл. 61 ал. 1 ЗАНН, обнародвана в ДВ бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г., при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55 ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.

Разпоредбата недвусмислено регламентира страните в административнонаказателните производства по обжалване на актовете по чл. 58д ЗАНН и ясно сочи коя е въззиваемата страна в тях, а именно: административнонаказващият орган, издател на оспорения пред съда акт по чл. 58д т. 1-3 ЗАНН, който като такъв е легитимиран да участва в производството по обжалването му, като изключението е единствено в случаите при обжалване на актовете по чл. 58д т. 4 ЗАНН, в които в производствата по обжалване по реда на чл. 59 ЗАНН като въззиваема страна следва да се конституира и участва учреждението или организацията, от което е издаден електронният фиш. Това разграничение на закона е напълно обяснимо като се има предвид, че електронният фиш поначало няма конкретен издател в лицето на определено длъжностно лице - административнонаказващ орган, поради което няма как такъв да бъде конституиран като въззиваема страна в производството.

Нормата на чл. 61 ал. 1 ЗАНН е процесуално-правна, поради което при отсъствието на преходна разпоредба в закона, която да регламентира, че заварените при влизането й в сила съдебни производства се довършват по стария ред, тя следва да се приложи и спрямо висящите съдебни производства, каквото към момента на влизането й в сила /23.12.2021 г./ е и производството по образуваното на 06.07.2021 г. н.а.х.д. № 177/2021 г. на ДРС.

Като не е съобразил това и е продължил и приключил съдебното производство във въззивната инстанция с участието на ненадлежната страна ТД „Митница“ – Варна, наместо на нейно място да конституира като въззиваема страна административнонаказващият орган, издател на обжалваното наказателно постановление и поради това летгитимиран да отговаря по жалбата, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, явяващо се касационно основание по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 2 вр. ал. 3 т. 1 НПК за отмяна на постановеното спрямо ненадлежната страна решение.

Констатираният порок на съдебното решение, обуславящ неговата недопустимост, обезсмисля обсъждането на изложените в касационната жалба оплаквания за неговата неправилност, поради което касационният състав не дължи произнасяне по тях.   

Поради това решението следва да бъде отменено /тъй като касационните основания по чл. 348 НПК, към които препраща чл. 63в ЗАНН, не са обвързани от законодателя с правомощие на съда по обезсилване, а единствено с такова за отмяна на постановеното порочно съдебно решение/ и делото следва да бъде върнато на районния съд за ново произнасяне, който след правилното конституиране на страните в съдебното производство, следва да проведе съдебното дирене и да постанови решението си.

При този изход на спора въпросът за разпределянето на отговорността за разноски в касационната инстанция следва да бъде разрешен от въззивния съд при новото му произнасяне по въззивната жалба. 

Воден от изложеното, съдът

 

 

                                      Р  Е  Ш  И

 

 

ОТМЕНЯ решение № 84/04.07.2022 г. по н.а.х.д. № 177/2021 г. на Районен съд – Девня, І състав.

ВРЪЩА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ делото на Районен съд – Девня при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1/                         2/ 

 

 

 

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Наталия Дичева

по КНАХД № 2169/2022г.по описа на Административен съд Варна,

шести тричленен състав

Не съм съгласна с мотивите на мнозинството от съдебния състав, че решението на РС-Девня следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, за да се конституира надлежния ответник по делото.

Като член на състава считам, че са налице основанията предвидени в чл.229 ал.1 т. 1 и т.4 от ГПК вр. §2 ДОПК за спиране на делото,  тъй като е служебно известно, че във ВАС към настоящия момент е на производство  съвместно тълкувателно дело между ВКС и ВАС №2/2022г., чието решаване зависи изхода на настоящото административно дело.  Основният въпрос, предмет на разглеждане е:  „1. Коя е надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1-3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)? 2.Приложим ли е чл. 221,        ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в производствата по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)?"

Считам, че поставеният въпрос е преюдициален за решаване на настоящото дело и същото следва да бъде спряно , а не да се отменя решението на ДРС и делото да се връща за ново разглеждане.

Отделно от изложеното, с о.с.з, проведено на 27.10.22г. бе поискано и от двете страни спиране на делото, във връзка с съвместно тълкувателно дело между ВКС и ВАС №2/2022г., поради което е налице и приложение на разпоредбата на 229, ал.1, т.1 ГПК – по съгласие на страните, вр. чл.144 АПК, която не бе възприета от мнозинството на състава.

Действително, разпоредбата на чл. 292 от ГПК, дава правомощието да спре производството по делото само на Върховния касационен съд, но в случая настоящият тричленен състав на АС-Варна заседава като касационна инстанция, поради което считам, че касационния състав разполага с подобна възможност с оглед правилното решаване на спора.

Мотивирана от горното, подписах с особено мнение решение по КНАХД №2169 /2022г. по описа на АС Варна.

 

СЪДИЯ:……………