Решение по дело №709/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Г.О., 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ Д., като разгледа гр.д. № 709 по описа на ГОРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова претенция по чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на съсобствен недвижим имот.

Ищцата П.Г.Г. *** е предявила срещу М.Г.Г., С.С.Щ., Е.А.Щ. и С.А. Велинова иск за делба на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 616 кв.м. с идентификатор 16359.514.283 и едноетажна жилищна сграда с площ 181 кв. м. с идентификатор 16359.514.283.1, находящ се на адрес: гр. Г.О., ул. ***. Твърди, че заедно със своя брат М.Г.Г. са придобили имота по наследство от своя дядо Н. Г.Г., който е закупил през 1954 г. 1/ 2 ид. част от имота, а останалата 1/ 2 ид. част била закупена от И.Н.Г.. През 1983 г. Г. починал, като оставил законна наследница дъщеря си С.И.Р., която през 1985 г. го продала на съпрузите С. и А.Щ., както следва - 1/ 2 ид. част от дворното място и реално цялата жилищната сграда. Счита, че с покупко-продажбата от 1985 г. С.Р. е прехвърлила повече права от колкото е имала, т.к. е притежавала само 1/2 ид. част от едноетажната жилищна сграда. С оглед изложеното иска от съда да допусне до делба недвижимия имот при следните квоти ¼ ид. част за П. Ф., ¼ ид. част за М.Г., 1/12  ид. част за Е.Щ., 1/12 ид. част за С.Щ. и 1/ 3 ид. част за С.Щ..

Ответниците С.Щ. и С.В. оспорват редовността и допустимостта на исковата молба, считайки я за противоречива, неясна, непълна и с очевидни разминавания между обстоятелствената ѝ част и петитума. Искат ищцата да бъде задължена да посочи ясно и категорично оспорва ли правото на собственост на С.Щ. и наследниците на А. Щ., придобито въз основа на нотариалния акт № *** г. на Горнооряховския районен съдия, или иска установяване правото на собственост върху идеална част от жилищната сграда или делба само на съсобственото място. Намира искът за недопустим поради наличие на спор за правото на собственост и непълнота в кадастралните регистри. Легитимират се като съсобственици с нотариален акт № 34, том II, н. дело№ 494 от 1985 г. на Горнооряховския районен съдия за реална жилищна сграда и съсобственото дворно място. Позовават се на Постановление № 4/30.10.1964 г. по дело № 5/1964 г. на Пленума на ВС, посочвайки, че при наличие на самостоятелен жилищен обект делба на дворно място е недопустима. Правят възражение за наличие на право на собственост на С.Щ. и наследниците на А. Щ. за жилищната сграда въз основа на придобивна сделка, наследство и давностно владение продължило повече от 5 години. В подкрепа на твърденията си предоставя кадастрална карта със самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.283.1.1 и наличие на съседен самостоятелен обект в многофамилна жилищна сграда на същия етаж с идентификатор 16359.514.283.1.2. Претендира разноски.  

Особеният представител назначен на ответника Е.Щ. – адв. Й. И. от ВТАК, намира предявения иск за допустим и основателен.

Ответникът М.Г.Г. не представя писмен отговор.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,  съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и видно от приложените с исковата молба Нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** г. на Горнооряховския народен съдия И.Н.Г. и Н. Г.Г. са закупили при равни части недвижим имот – къща с дворно застроено и незастроено място около 970 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 2403/04.09.2019 г. Н. Г. е оставил законни наследници – М.Г.Г. и П.Г.Г./внуци/.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот съгласно чл. 15 и сл. от ЗСГ № *** г. С.И.Р., което е дъщеря и законен наследник на И.Н.Г. е продала на С.С.Щ. и А.С. Щ. 1/ 2 идеална част от дворното място цялото от 970 кв.м., съставляващо парцел VII-2735, кв. 134, административен адрес гр. Г. О., ул*** и реално жилищна сграда състояща се от две стаи, маза и кухня, външен колзет в югоизточната част на парцела.

Видно от удостоверение за наследници № 1759/24.07.2020 г. А. Щ. е починал на 23.11.2014 г., като е оставил законни наследници С.С.Щ. – съпруга, Е.А.Щ. – син, С.А.В. – дъщеря.

Видно от скица № 15-825450-10.09.2019 г. поземленият имот е с идентификатор 16359.514.283, с площ 616 кв. м., адрес на поземления имот гр. Г. О. ул. ***

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ се установи, че със заповед № РД – 18-1539 от 31.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г. О., съгласно които процесния имот с административен адрес гр. Г. Оряховица, ул. „*** е отразен като поземлен имот с идентификатор 16359.514.283 и е с площ 616 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване – ниско застрояване. В поземления имот с идентификатор 16359.514.283 по КККР на гр. Г. Оряховица са отразени: жилищна сграда-многофамилна с идентификатор 16359.514.283.1 по КККР със застроена площ 181 кв. м. на един етаж. В североизточната част на едноетажната жилищна сграда е разположен самостоятелно обособен обект с идентификатор 16359.514.283.1.1 по КККР, а в югозападната част на сградата е разположен самостоятелно обособен обект с идентификатор 16359.514.283.1.2 по КККР, последно изменение на които засягащи поземелния имот от 19.08.2020 г.

Вещото лице посочва, че УПИ VII-283 в кв. 134 по ПУП на Централна градска част на гр. Г. Оряховица с площ 610 кв.м.(отреден за поземлен имот с идентификатор 16359.514.283 по КККР на гр. Г. Оряховица с площ 616 кв.м.) и лице 20,48 метра към улица с о.т.192-193 не е поделяемо, съгласно действащите правила и норми по устройството на териториите и за него не може да се изготви проект за разделяне на две части, защото новопроектираните урегулирани поземлени имоти ще бъдат с лице под минимално установените по закон.

Съгласно действащите строителни правила и норми по устройството на териториите от процесния урегулиран поземлен имот не могат да се обособят два имота, съответно в североизточната и югозападната му част без да се създаде недопустимо по закон разположение на съществуващата едноетажна двуфамилна жилищна сграда.

Предвид изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта на иска:

Съдът намира иска за допустим, доколкото се твърди, че по отношение имотите е налице режим на съсобственост, възникнала при смесен фактически състав - на основание правна сделка и наследство. Не се споделят възраженията на част от ответниците, че искът по чл. 34 ЗС е недопустим, поради недопустимост на делбата, във връзка с наличието на хоризонтална етажна собственост в имота. В производствата по делба проблемът за допустимостта на делбата не е идентичен по характер с този относно допустимостта на предявения иск. Съгласно трайно установената съдебна практика, за да оформи своята преценка относно допустимостта на делбата на определен имот, съдът следва да установи в хода на съдебно дирене, дали са налице предпоставките за допускане на делбата на този имот. Едва след като събере необходимите доказателства съдът следва с решение да се произнесе дали да допусне делбата на имота, между кои съделители и при какви квоти, или да отхвърли иска за делба, ако същата се явява недопустима поради това, че законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Установи се по безспорен начин, а и от приетите по делото доказателства е видно, че страните по делото са съсобственици на поземлен имот с площ от 610 кв. м. и идентификатор: 16359.514.283 по кадастралната карта на град Г. Оряховица., одобрена със заповед № РД-18-1539 от 31.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

От събраните по делото писмени доказателства беше установено, че в недвижимия имот с идентификатор 16359.514.283 е построена едноетажна двуфамилна жилищна сграда с площ 181 кв.м., като в североизточната и югозападната част на която са разположени по един самостоятелен обект- жилище, площта на които не е определена. Самостоятелния обект в сграда с идентификатор 16359.514.283.1.1, находящ се в североизточната част на сградата, е собственост на ответниците С.С.Щ., Е.А.Щ. и С.А.В., а самостоятелния обект в сграда, разположена в югозападната част на сградата е собственост на ищцата П.Г.Г. и ответника М.Г.Г..

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно, всестранно и компетентно изготвено. Кредитира също и констатациите изложени при изслушването на вещото лице в съдебно заседание, относно конструктивната цялост, състоянието на постройките и площта на имота.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че за поземления имот с идентификатор 16359.514.283 извършването на делба е недопустимо, тъй като в случая той представлява обща част, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС. Касае се за така наречената хоризонтална етажна собственост, при която теренът се превръща в обслужваща отделните обекти - сгради обща част и делбата му е недопустима, поради предназначението му и поради разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС. В посочената хипотеза, съдебната делба може да обхване при наличие на съсобственост и изискуемите условия, само самостоятелните обекти - жилищни сгради и обектите в тях, но не и дворното място. В случая двуфамилната жилищна сграда е поделена на два самостоятелни обекта в сграда, съответно с горепосочените идентификатори.

В горния смисъл са задължителните по смисъла на чл. 130, ал. 2 ЗСВ актуални и към действащия ГПК указания на т. 1, букви "д" и "е" от Постановление № 2 от 4. V. 1982 г., Пленум на ВС, както и константната съдебна практика провеждана с Решение № 242 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 192 от 26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 409/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 174 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1627/2016 г., I г. о., ГК и др.

Предявеният иск за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16359.514.283 по кадастралната карта на Г. О., одобрена със заповед № РД-18-1539 от 31.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Г. О., ул. ***, с площ от 616 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване, както и находящата се в него двуфамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор 16359.514.283.1,  следва да бъде отхвърлен.

Страните не са претендирали разноски, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос.

По отношение на разноските сторени за особения представител назначен на ответника, следва да останат за сметка на съда, т.к. ищцовата страна е освободена от задължение за внасянето им.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 9 ТДТГПК, съдът следва да осъди ищеца да заплати в полза на държавата, държавна такса в размер от 100, 00 лева.

Мотивиран от гореизложеното на осн. чл. 344 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.Г., с ЕГН ********** с адрес: *** срещу М.Г.Г., ЕГН **********, С.С.Щ., ЕГН **********, Е.А.Щ., ЕГН **********, С.А.В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с идентификатор: 16359.514.283, с площ 616 кв.м., и едноетажна жилищна сграда с площ 181 кв.м., с идентификатор 16359.514.283.1 по кадастралната карта на град Г. О., одобрена със заповед № РД-18-1539 от 31.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Г. Оряховица, ул. ***, с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване, идентичен на УПИ VII-283 в квартал 134 по одобрения със заповед № 2762 от 25.11.1998 г.подробен устройствен план на централна градска част на гр. Г. Оряховица, при граници и съседи: имоти: 16359.514.273, 16359.514.284,16359.514.7041,16359.514.282, 16359.514.274, при квоти: ¼ ид. част за П.Г., ¼ ид. част за М.Г., 1/12 ид. част за Е.Щ., 1/12 ид. част за С.Щ., 1/3 ид. част за С.Щ., като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Г.Г., с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ГОРС сумата от 100, 00 лева (сто лева), представляваща окончателна държавна такса по иска за делба, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 9 ТДТГПК.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: