№ 262
гр. София, 20.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600281 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на сл. защитник на л.св. Л. Т. К.
против определение от 28.02.2023 година по ЧНД №134/2023 година,ОС-
Враца, с което е уважено предложението на началника на затвора ***, като на
осн. чл. 446, ал. 1, вр. чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС като съдът, е заменил
режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода", наложено по
ЧНД № 198/2022 г. на Районен съд - Козлодуй, от „общ" в „строг" режим на
изтърпяване.
В частната въззивна жалба се излагат аргументи, за това, че
първоинстанционният съд се е предоверил и е дал кредит предимно на
доказателствата, представени от страна на началника на затвора, като е
акцентирано и отчетено повишаване на риска от рецидив. Въз основа на
горепосоченото ОС-Враца е приел, че е налице грубо и системно нарушаване
на установения ред в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от
свобода" по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗИНЗС. Защитата акцентира, че в
конкретния случай не е налице нито една от законовите хипотези. Не е налице
„системно нарушаване на установения ред", доколкото са налице
доказателства само за четири извършени нарушения, а също така системност
при отклоняване от работа или влияе отрицателно върху останалите
затворници, тъй като видно от досието е, че за период от 8 месеца Л. Т. К. не
е имал никакви наказания, полагал е безвъзмезден труд и не е правил опити за
бягство, макар да е работил на външен обект.
Защитата прави искане до въззивния съд за отмяна на атакуваното
определение на ОС-Враца като неправилно е незаконосъобразно.
Жалбата на служебния защитник на л.св. Л. Т. К. против определение от
28.02.2023 година по ЧНД №134/2023 година,ОС- Враца, с което е уважено
предложението на началника на затвора ***, на осн. чл. 446, ал. 1, вр. чл. 67,
ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е подадена в срок, но разгледана по същество е
1
неоснователна по следните съображения:
Врачанският окръжен съд, след като е обсъдил изложените в
предложението доводи и се запознал е материалите по делото и след преценка
на изразените в съдебно заседание становища, правилно е приел за
установено, че предложението, по повод на което е образувано настоящото
производство, изхожда от компетентен орган, имащ право да сезира съда за
произнасяне по реда на чл.445 и чл.446 от НПК, а именно началника на
Затвора гр.***, където лишеният от свобода К. изтърпява наказанието си.
Компетентен да се произнесе по него е именно ОС- Враца, тъй като е
окръжният съд по местоизпълнение на наказанието.
Л.св. Л. К. е постъпил в Затвора *** на 07.07.2022год., като до
07.10.2022год. е изтърпял приведеното по реда на чл. 68, ал.1 НК наказание от
три месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 165/2016год. по
описа на РС- Козлодуй. От 07.10.2022год. е започнал да търпи определеното
му общо наказание лишаване от свобода, в размер на 1 година, определено му
по НЧХД № 123/2020год., по НОХД № 269/2020год. и по НОХД №
176/2022год. всички по описа на РС- Козлодуй.
От представения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по
чл.155 ЗИНЗС се установява, че първоначалната оценка на риска от рецидив е
среден - 62 точки. Проблемни зони с дефицити се очертават: отношение към
правонарушението - не признава вината си и смята присъдата за
несправедлива; начин на живот и обкръжение - приобщен към среди с
асоциален начин, склонен към рисково и безразсъдно поведение; умение за
мислене - не разпознава напълно проблемите си и не отчита собствения
принос за тях.
Рискът от вреди за служителите на затвора и останалите лишени от
свобода е определен като среден, рискът от бягство е нисък, както и рискът от
самоувреждане.
Рискът от вреди за обществото след освобождаването му е среден.
Определя се от характера на извършените правонарушения.
В изготвения план на присъдата като цели и задачи са заложени:
формиране на самокритичност, преценка на миналото поведение; създаване
на социално значими контакти; приучване към приемливи порядки в ЗООТ;
разпознаване на проблемите и формиране на трудови умения и навици.
Изготвената ревизия на оценката на риска от рецидив повишава същата
в стойностно отношение до 80 точки, на границата с високите нива. Това се
дължи на показаното трайно деструктивно поведение за времето на престой в
затворническото общежитие. Разделите с дефицитни стойности при
изготвената ревизия са "Отношение към правонарушението", "Начин на
живот и обкръжение", "Злоупотреба с наркотици" и "Умение за мислене". В
резултат на показаното поведение в контролирана среда се повишават
стойностите в раздел "Междуличностни проблеми", които вече са с
дефицитна стойност.
Л.св. К. заема средни позиции в затворническата общност, участва
активно в протичащите субкултурни дейности, свързани с влизане в
2
нерегламентирани взаимоотношения и притежаване на неразрешени вещи.
При провокация или конфликт реагира импулсивно, включително и с прояви
на физическа агресия.
Изявявал е желание за трудова ангажираност, но с оглед личностните
му особености и характеристичните данни е включван епизодично в работен
обект с охрана.
Показаното поведение го характеризира като системен нарушител на
ЗИНЗС. За период от два месеца е санкциониран четири пъти. Наложените
дисциплинарни наказания са свързани с притежание на неразрешени вещи,
отказ да изпълни разпореждане на служител от НОС, конфликти с други
лишени от свобода. При запознаване със заповедите за дисциплинарно
наказание е настроен враждебно спрямо администрацията и реагира с гневни
изблици и закани. Не е награждаван поради липса на положителни прояви. С
цялостното си поведение по време на престоя си в ЗООТ, л.св.К. системно и
грубо нарушава установения ред и влияе отрицателно на останалите лишени
от свобода.В подкрепа на изложените в доклада съображения са и
приложените становища на началник сектор СДВР, на началник сектор
ЗООТ"Враца, както и писмените доказателства от затворническото досие.
Изложените от осъдения съображения са, че твърденията в
предложението не се оправдават от правна и фактическа страна.
Отношението към него е променено, след заведено дело за условията в
затвора и оттогава са започнали наказанията му. Не знае по какви причини е
повишен риска от рецидив. Не му се предоставя възможност за работа,
въпреки изразеното от него желание за това.
При установените по делото факти и обстоятелства, правилно ОС-Враца
е приел, че с поведението си лишеният от свобода К. системно и грубо
нарушава установения в МЛС ред, и с поведението си влияе отрицателно на
останалите лишени от свобода, поради което налице са предпоставките на чл.
67, ал.1, т.2 ЗИНЗС. Това е така, тъй като мерките за поощрение и наложените
дисциплинарни наказания не довели до положителен ефект в поведението на
лишения от свобода. Санкциониращите механизми имат слабо възпиращо
въздействие върху осъдения, липсва респект и страх от санкции. Спрямо
служителите е мнителен и резервиран, не се вслушва в разумни доводи и
съвети. Склонен е лесно да игнорира авторитетната роля на служителите, като
заема променливо и полярно отношение - от привидно съобразяване, с
изборно зачитане на авторитетите да явно неподчинение и противопоставяне.
Лишеният от свобода е пребивавал в местата за лишаване от свобода и е
запознат отлично с условията и регламента. Отсъстват умения за пласиране и
гъвкавост в затворническата среда, което го поставя в зависимост от
определени, предимно негативно проявяващи се лишени от свобода. С
открито демонстративно поведение, несъобразяващо се с наложен регламент
и изискуемо поведение, което намира израз в откритото му демонстриращо
явно неуважение и липса на респект към институцията и служебните
авторитети, правилоно ОС- Враца е отчел, че подобно поведение е възможно
да провокира или генерира такова и у останалите лишени от свобода, което
поставя в риск съответните служители.
3
С оглед на горното и въззивната инстанция намира тезата на защитата,
че липсват доказателства Л. Т. К. да има системно и грубо нарушаване на
установения ред в затвора за неоснователна. В затворническото досие на
лишеният от свобода са приложени множество заповеди за наложени
наказания, от които може да се направи извода, че е налице не само грубо, но
и определено системно нарушаване на установения ред в Затвора. Лишеният
от свобода представлява реална опасност за сигурността на останалите
лишени от свобода, тъй като влиза и във физическа саморазправа с тях и
едновременно с това влияе отрицателно върху тях.
Водим от изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.02.2023 година по ЧНД
№134/2023 година,ОС- Враца, с което е уважено предложението на началника
на затвора ***, като на осн. чл. 446, ал. 1, вр. чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС като
съдът, е заменил режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода", наложено по ЧНД № 198/2022 г. на Районен съд - Козлодуй, от
„общ" в „строг" режим на изтърпяване.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4