№ 8197
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20211110136053 по описа за 2021 година
Предявен е от ЦВ. Т. КР., ЕГН **********, срещу Р. Г.
Б., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.
45 от Закона за задълженията и договорите, за сумата от 5
000,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, под
формата на морално причинени такива, получени
вследствие на клеветнически твърдения, дадени чрез
сигнал на ответницата, пред органи на досъдебното
производство.
В исковата молба се твърди, че в началото 2021 г.
ищецът получил съобщение по пр. пр. № 1500/2021 г. по
описа на СРП, като за него възникнало задължение да се
яви пред органите в 02 РУ – СДВР – МВР. Ищецът твърди,
че при явяването си пред компетентните органи, той
установил, че ответницата е подала сигнал срещу него, в
1
който е навела твърдения за закани и саморазправа от
страна на ищеца спрямо същата, които е знаела, че са
неверни. Поддържа, че целта на ответницата била той да
бъде набеден, оклеветен и дискредитиран пред органите на
досъдебното производство и обществото. Започнало
наказателно разследване по пр. пр. № 1500/2021 г. по описа
на СРП, а информацията достигнала до неограничен кръг
лица. Ищецът поддържа, че вследствие на подадения
сигнал на ответницата, здравословното му състояние се
увредило, а отношенията му с близки родственици,
приятели и съседи се влошили. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала
отговор на искова молба, с който изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва твърдението,
че осъществяването на признати с Конституцията и
законите на Република България права, може да
съставлява деликт. Твърди, че не е имала посочените в
исковата молба намерения и цел да увреди ищеца, а само е
поискала посочените обстоятелства да бъдат проверени и
да се вземат необходимите мерки. Поддържа, че ищецът не
доказва злоупотреба с право от нейна страна. На следващо
място, оспорва наличието на причинно - следствена връзка
между евентуалните вреди и подадената от ответника
жалба, в която той реализира свои субективни права.
Оспорва твърденията в исковата молба, че подадената
жалба е причинила на ищеца неимуществени вреди, тъй
като не били представени доказателства, които доказват
2
влошаване на психическото и здравословното състояние на
ищеца. Предвид изложеното, искането е съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание ищецът ЦВ. Т. КР., редовно
призован, не се явява лично, представлява се от адвокат Б.,
който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
иска.
Ответникът Р. Г. Б. редовно призован в съдебно заседание, не се явно, представлява се
от адвокат М., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени
доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл.
12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на непозволено увреждане, причинено по твърдения на ищеца от Р. Г. Б. с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, е допустим.
От приетото по делото писмо с № 226/29.03.2022г., безспорно се установява, че по
жалба на ответницата Р.Б. с № 226000-1961/05.02.2021г. срещу ищеца К. е образувана пр.пр. №
1500/2021г., с обективирани в жалбата твърдения на ответницата за извършван от ищеца срещу
нея системен тормоз, грубо поведение и обиди. С Постановление от 11.03.2021г.
наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно производство по така подадената от
Б. жалба, поради обстоятелството, че изложените от нея данни не индикират на наличие на
извършено престъпление от общ характер.
По делото е приета като доказателство и подадената от ответницата жалба, като от нея
се извлича следното съдържание: „лицето срещу което е насочена настоящата жалба от
03.2019г. до момента ме тормози психически срещайки ме в блока, на улицата, че дори и на
общите събрания на блока, като ме плюе, ругае и говори каквото му хрумне и най-вече да му
пусна тока за незаконният гараж, който беше захранен от общия електромер на блока. В
сведенията, написани саморъчно от Б., същата е посочила – „с времето всички се кротнаха,
само г-н Ц.К. - не. Където и да ме види и най-вече на събранията на блока г-на започва да се
разправя и да си иска тока от мен. Говорейки ”о, ти откакто дойде в блока ни развали реда и
всичко, каквото му дойде на ума, на езика и нищо не го спира”. По преписката е издаден
Протокол за предупреждение от 16.02.2021г., с който на основание чл. 65, ал.1 и ал.2 от ЗМВР,
ищецът е предупреден да не се саморазправя с ответника Б..
3
По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите К.С.М. и А. К.а, разпитани на страната на ищеца и на свидетелката П.И.Г.,
разпитана на страната на ответника.
Разпитан, свидетелят М., посочва, че с ищеца са съседи от 2007г. Изразява словесно
знание за подадената от ответницата жалба срещу ищеца, в която тя по негови думи е
посочила, че К. я е заплашвал с обидни думи на ОС на СЕС. Посочва, че проблема е начиная
откакто ответницата започнала да подава жалби срещу лица от СЕС, след като била свалена
като домоуправител през март 2019г., като Б. подала жалба включително и срещу свидетеля.
Ответницата заплашвала много лица в СЕС, че изнасяли лични данни чрез Комисията за
защита на личните данни, че са използвани камери за да бъде наблюдавана. Ответницата
пуснала жалба и срещу предишния домоуправител на СЕС – Е.Р., както и срещу настоящия –
С.П.. Ищецът възприемал тежко поведението на ищцата, тъй като бил болен, а и като бивш
служител на МВР, за него било непосилно да пускат жалби и да посочват, че е заплашвал
конкретно лице със саморазправа. Преди 4-5 години на ищеца бил поставен байпас на сърцето,
като поведението на Б., допълнително влошавало здравословното му състояние.
Разпитана на страната на ищеца, свидетелката А. К.а, дъщеря на ищеца, също изявява
знание, че Б. пускала жалби срещу всички, включително и срещу нея. Посочва, че след общите
събрания на СЕС здравословното състояние на баща й се влошавало, вдигал захар и кръвно,
като на едно от събранията, се прибрал, вдигнал кръвно, като след това бил на рехабилитация
поради белодробно заболяване. Баща и страдал от диабет и имал два байпаса, датиращи от
2018г. Сигналите, подавани от Б. ставали достояние на неопределен кръг от хора, което
засягало репутацията му, като дългогодишен служител на МВР и влошавало здравословното
му състояние.
Показанията на свидетелите К.а и М., съдът кредитира, като достоверни, съотносими и
на останалия по делото доказателствен материал, в частност, с приетите по делото Епикризи,
амбулаторен лист № 000017/01.04.2021г., № 000567/10.05.2021г. и № 000631/18.05.2021г. и
Епикриза, издадена от Специализирана болница за продължително лечение на белодробни
болести, от които действително се установяват здравословните проблеми на ищеца,
обстоятелствата, че страда от хипертония, диабет и има белодробни проблеми с давност.
Показанията на свидетелите корелират на приетите по делото Протоколи от ОС на СЕС, с
посочения в тях дневен ред, както и на приетата по делото прокурорска преписка.
Разпитана на страната на ответника, свидетелката Г., познайница на Б. от 2003г., от
както пребивава в блока, първоначално посочва, че не знае за подадена от Б. срещу К. жалба.
Изразява знание за проведеното ОС на СЕС, като лично присъствала на него, като на
събранието Ц. се обърнал лично към Б., че същата му е спряла тока и че си го иска. Посочва, че
знае за минали пререкания между страните. След това обаче посочва, че сигнала до полицията
е подаден от Б., тъй като при среща с К., последният започвал да и вика и да и се кара.
Ответницата не знаела, че срещу други лица от СЕС са подавани жалби, тъй като не
пребивавала в Република България до 2020г. Свидетелства, че здравословното състояние на Б.
е влошено.
4
Съдът кредитира, като достоверни и показанията на свидетелката Г., в частта, относно
здравословното състояние на ответника Б., в която част те кореспондират на приетите по
делото лист за преглед на пациент № 007595/14.04.2019г. и амбулаторни листа №
001095/04.11.2019г. и № 000607/08.04.2021г., експертно решение № 2507/23.07.2020г.
С оглед гореустановеното, съдът прави следните правни изводи:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на
претърпените в резултат на изнесеното от Б. пред органите на досъдебното производство
неимуществени вреди следва да се установят елементите от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД за деликтната отговорност на автора на изнесеното. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД
включва следните кумулативни предпоставки: деяние - действие или бездействие,
противоправност, вина, вреда и причинно-следствена връзка между деянието и нанесените
вреди.
За да бъдат определени дадени твърдения и внушения като клеветнически, следва да
бъде констатирано, че същите са лъжливи (неистински), както и че имат обективен позорящ
характер по отношение личността, към която са адресирани. Позорящи са тези факти, които
обективно накърняват доброто име на пострадалия в обществото и са укорими от гледна точка
на господстващия морал. Клеветата може да бъде осъществена не само чрез пряко изнасяне
или внушаване на невярна и позоряща информация за съответно лице, но и когато
неистинските и позорящи обстоятелства се излагат като слух и съмнение (Решение 51/ 1980 г.
по н.д. 26/ 1980 г., ВС, II НО). Фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета,
подлежат на проверка за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Вината на
ответника се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а оборването на презумпцията е в
тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.
В настоящия случай се поддържа, че източник на деликта са клеветнически твърдения,
изнесени от Б. пред органи на досъдебното производство в горепосочената жалба. Поради това,
за да се уважи предявения иск, е достатъчно да се установи, че процесните изявления в жалбата
са опозоряващи личността, а за да се отхвърлят исковете, ответницата следва да ангажира
безспорни доказателства, че изнесеното от нея е истина. В съдебната практика, както и в
правната доктрина, се приема, че предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице.
Тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т. е. недостойни от гледна точка на общоприетите
морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. На
следващо място, тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения и асоциации или други форми на субективна психическа дейност. Предмет на
извършваната от съда проверка следва да бъде единствено фактическото съдържание на
изнесеното в жалбата, за да се види дали то представлява надлежно упражняване на права -
гражданскопроцесуални или конституционно гарантирани, или надхвърля рамките на
правомерността.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав счита, че не са се осъществили елементите от фактическия състав
5
на деликтната отговорност по чл45 от ЗЗД от ответника Б..
По делото не се оспорва изнесеното от Б. в жалбата. По своето естество тези действия
представляват както изразяване и разпространяване на мнение, вследствие лични възприятия,
обективирано в писмен вид, така и реализация на законоустановени права по защита на
личността, като настоящият състав намира обаче, че тези действия не са противоправни. Това е
така, защото Б. по субективна преценка възприемайки поведението на ищеца К. като заплаха за
личността й, което се установи и от показанията на свидетелката Г. е упражнила права,
гарантирани и от закона, като е подала жалба, в която е посочила, конкретни изказвания на
ищеца, от които компетентните органи да изведат извод за наличие, или не на инкриминирано
деяние по смисъла на НК. Обстоятелството, че наблюдаващият прокурор не е извел такъв
извод не променя извода на съда. Съобразно стандартите, установени с Конституцията на
Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на
свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото
на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко
конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо
срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на
другиго. Съдът намира, че Б. не целенасочено е подала жалба с цел да урони престижа и
доброто име на ищеца, а да защити свои законни права и интереси. В производството се доказа,
че между страните са налице обтегнати взаимоотношения, като съседи, живущи в СЕС, което
обстоятелството датира от м.03.2019г., свързани с обстоятелството, че Б. е била домоуправител
в СЕС и с поставените от нея, включително и на ОС на ЕС въпроси относно искане за спиране
на електромера, поради липса на необходимост и електрозахранването на гаража на ищеца, за
което видно от представените писмени доказателства са подадени и съответните сигнали и е
извършена проверка.
По гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен, само на това основание, поради неустановяване на една от кумулативно
дадените предпоставки за уважаване на иска, а именно наличие на противоправност на
деянието, като съдът не следва поради това да обсъжда и наличието на останалите елементи на
деликтната отговорност - причинна връзка между деяние и настъпилите вреди, както и
определяне размера на вредите по справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и съобразно изхода на спора, сторените от ищеца
разноски остават за негова сметка. На ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер от 700,00 лева за адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на което,
съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на
л.74 по делото.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЦВ. Т. КР., ЕГН ********** срещу Р. Г. Б., ЕГН
6
**********, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 5 000,00 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, под формата на морално причинени такива, получени вследствие на
клеветнически твърдения, дадени пред органите на досъдебното производство с жалба на
ответницата Р.Б. с № 226000-1961/05.02.2021г. срещу ищеца К. и образувана въз основа на
нея пр.пр. № 1500/2021г. по описа на СРП.
ОСЪЖДА ЦВ. Т. КР., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Б., ЕГН **********,
сумата в размер на 700,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7