Решение по дело №2857/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 121, ал.2 във вр. с 197, ал.2 - 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „П. А. БГ 1“ ЕООД, представлявано от управителя С. Н., против решение № 220/5.12.2023 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изход. № [рег. номер]-023-0003175/22.11.2023 г., издадено на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК от старши публичен изпълнител от дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Варна. Изложени са в жалбата доводи, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото решаващият орган е пропуснал да констатира липсата на съобразени с изискванията на чл. 121, ал.1 и ал.3 от ДОПК мотиви в обжалваното пред него постановление. Иска се от съда постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Ас. Х..

Ответникът – директорът на ТД на НАП- Варна , чрез упълномощения ст. юрисконсулт Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за отхвърлянето й като такава с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

 

След преценка на изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна в 7-дневния срок по чл. 197, ал.2 от ДОПК - решението е съобщено на 18.12.2023 г. като срокът за обжалване изтича на 25.12.2023 г., който е неработен ден , а жалбата видно от датата на поставеният в ТД на НАП-Варна входящ номер е подадена на 28.12.2023 г., т.е. в първия работен ден. Налице е и правен интерес от съдебно оспорване, поради което съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното по реда на чл. 197, ал.1 от ДОПК пред директора на ТД на НАП-Варна постановление за налагане на ПОМ с изход. № [рег. номер]-023-0003175/22.11.2023 г. на ст. публичен изпълнител М. Й.-Т. е наложен на основание чл.121, ал.1 от ДОПК запор върху сметките на „П.А. БГ 1“ ЕООД в ОББ и Търговска банка АД за сумата от 735 245,79 лв., представляваща предполагаемо публично вземане, за установяването на което с издадена от орган по приходите при ТД на НАП-Варна ЗВР № Р-03000323005880-020-001/9.10.2023 г. е образувано ревизионно производство обхващащо задължения за ДДС за данъчен период 26.09.2019 г. – 31.08.2023 г., за приключването на което е определен срок до 16.01.2024 год. Изложени са мотиви според които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, а като цел е посочено предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на субекта. Постановлението е издадено въз основа на отправено от органа по приходите Б. Т. Б. искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03000323005880-039-001/14.11.2023 г. , в което е посочено, че след извършени справки е установено притежаването от задълженото лице на един автомобил „Мерцедес С“ с първа регистрация от 29.04.2019 г., поземлен имот с площ 8550 кв.м. ведно с масивна двуетажна сграда в [населено място], община Дулово, както и наличието на две активни банкови сметки , съответно в О. А. и Търговска банка Д АД. Посочен е очакван размер на задължението за ДДС от 624 765,25 лв. за главницата и 110 480,54 лв. за лихвите към дата 14.11.2023 г., а за необходимостта от налагането на ПОМ е посочена целта за предотвратяване извършването на сделки и действия с имущество на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Въз основа на същото искане на органа по приходите Б. Т. Б. са издадени от ст. публичния изпълнител още две постановления за налагане на ПОМ на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, с едното от които е наложена възбрана върху имота в [населено място], за който е посочена цена на придобиване 41 835 лв., а с другото е наложен запор върху лекия автомобил [Марка], за който е посочена цена на придобиване 0.00 лв.

При така установените факти съдът намира, че постановеното и обжалвано пред АС- Варна решение на директора на ТД на НАП-Варна е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК и представлява валиден адм. акт.

Същото е обективирано в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност. Означен е издателят му и са отразени направените от него фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа пред който подлежи на обжалване, поради което съдът намира формата на адм. акт за спазена.

Извършената от съда проверка установи, че за разлика от акта на директора на ТД на НАП-Варна, при постановяване на акта на публичния изпълнител не са допуснати съществени процесуални нарушения и процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК.

Същевременно, съдът намира обжалваното решение за материално незаконосъобразно, тъй като с него е потвърдено незаконосъобразното постановление за налагане на ПОМ с изход. № [рег. номер]-023-0003175/22.11.2023 г. , което като такова е следвало да бъде отменено, а не потвърдено.

Съображенията на съда за този извод са следните : Противно на приетото в обжалваното решение, нито в горецитираното искане на органа по приходите, нито в обжалваното пред директора на ТД на НАП- Варна постановление на ст. публичния изпълнител за налагане на ПОМ са посочени конкретни данни релевантни за приложимите в случая разпоредби на чл.121, ал.1 и ал.3 от ДОПК – в случая единствено е възпроизведено законовото съдържание на нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК, според което ПОМ се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Бланкетното възпроизвеждане на съдържанието на тази норма без извършването на каквото и да било изследване и обсъждане от страна на органа на конкретните и действителните за нейното приложение факти, особено ясно проличава от съдържанието на обжалваното постановление, в което е посочено, че ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането включително на задължителни осигурителни вноски - искането на органа по приходите и самото ревизионно производство имат за предмет само и единствено задължения за ДДС по ЗДДС , но не и за задължителни осигурителни вноски. Обстоятелството, че към момента на налагането с процесното постановление на запор върху сметките на РЛ в горепосочените две банки не е изследвано имущественото състояние на „П.А. БГ 1“ ЕООД с цел да се направи обоснован извод за невъзможност или значителна затрудненост за събиране на очакваното публично вземане, се потвърждава още и от съдържанието на наличните в преписката постановления за налагане на ПОМ на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изход. № [рег. номер]-023-0003173/22.11.2023 г. и изход. № [рег. номер]-023-0003174/22.11.2023 г., и двете издадени от същият ст. публичен изпълнител. Въпреки, че съгласно разпоредбата на чл.121, ал.2 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 от ДОПК, то нито едно от тези две постановления не съдържа направена по законовия ред оценка на активите на РЛ, която да дава възможност за преценка на общото му имуществено състояние включващо и средствата по запорираните с процесното постановление две банкови сметки , съответно за обоснованост на направеният извод за невъзможност или затрудненост за събиране на публичното вземане. Така в постановлението, с което е наложен запор върху лек автомобил [Марка] , в нарушение на реда по чл.195, ал. 6 от ДОПК е посочена цена на придобиване 0.00 лв. – нарушена е посочената в нормата последователност, според която застрахователната стойност на актива е преди отнасящата се само за ФЛ придобивна стойност на вещта. Същото нарушение е допуснато и с постановлението, с което е наложена възбрана върху имота в [населено място] – посочена е цена на придобиване и то без наличието в преписката на доказателства за нея, като не е изследвана данъчната оценка на имота, която е първа по ред според нормата. Неизвършеното по тези съображения изследване на имущественото състояние на РЛ опорочава изведеният с обжалваното постановление извод за наличие на предпоставките на чл.121, ал.1 от ДОПК за налагане на ПОМ – при липсата на обективни данни в тази насока, противно на приетото с обжалваното решение публичният изпълнител е обвързан единствено от посоченият от органа по приходите очакван размер на публичното вземане. От друга страна, постановлението не съдържа каквито и да било данни за изследване на кумулативно необходимите предпоставки на чл.121, ал.3 от ДОПК, без наличието на които налагането на ПОМ е правно невъзможно – мотиви в тази насока са изложени едва за първи път в решението на директора на ТД на НАП- Варна, с което същият е допуснал процесуално нарушение, тъй като решаващият орган разглежда жалбата само въз основа на данните по преписката, а такива релевантни за разпоредбата на чл.121, ал.3 от ДОПК са отсъствали в нея. Неправилни са и правните изводи на решаващия орган за приложимост на разпоредбите на чл.199, ал.1 и чл. 229, ал.1 вр. с ал.3 от ДОПК – от данните по горецитираните 3 постановления за налагане на ПОМ е видно, че те обхващат всички притежавани от РЛ активи , поради което други такива които да послужат за замяна с равностойно обезпечение по смисъла на чл.199, ал.1 от ДОПК не са установени като налични, а процесуалната възможност уредена в разпоредбата на чл.229, ал.1 от ДОПК касае изпълнителния, а не обезпечителния процес, т.е. тя е последваща и като такава не освобождава органа от задължението му да спазва към момента на налагане на ПОМ изискванията на чл.121, ал.1 и ал.3 от ДОПК.

При съществуващата по гореизложените съображения материална незаконосъобразност на обжалваното постановление, същото е следвало да бъде отменено, т.е. като го е потвърдил с постановеното от него решение, директорът на ТД на НАП-Варна е постановил материално незаконосъобразен акт, който като такъв следва да бъде отменен, съответно на отмяна съгласно чл. 197, ал.3 от ДОПК подлежи и издаденото от ст. публичния изпълнител постановление за налагане на ПОМ с изход. № [рег. номер]-023-0003175/22.11.2023 г. , тъй като при издаването му не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 от ДОПК.

При този изход на спора, за който липсва определяем материален интерес, право на разноски има само жалбоподателят по делото. Съобразно приложеният списък на разноските, претенцията му е в общ размер на 450 лв. , включващ 50 лв. платена държавна такса и 400 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно приложен на л.25 от делото договор за правна защита и съдействие от 29.01.2023 год. Направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение , съдът намира за неоснователно – същото е под минималния размер [рег. номер]., предвиден в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което ЮЛ на ответника следва да заплати на дружеството-жалбоподател разноски в общ размер на 450 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 220/5.12.2023 г. на Директора на ТД на НАП- Варна, с което е потвърдено издаденото от старши публичен изпълнител М. Й.-Т. от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изход. № [рег. номер]-023-0003175/22.11.2023 г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ издаденото от старши публичен изпълнител М. Й.-Т. от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК изход. № [рег. номер]-023-0003175/22.11.2023 г. , с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки на „П. А. БГ 1 „ ЕООД , открити при доставчик на платежни услуги в : Обединена българска банка за сумата от 735 245,79 лв. и Търговска банка Д АД за сумата от 735 245,79 лв.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „П.А. БГ 1“ ЕООД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], [жк], [адрес] , ет.., ап..*сума в размер на 450 лв. за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.