Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 20.07.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2022г. две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№676 по описа
за 2020
година на Провадийския районен съд, III състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск от
„ЛАНДЕКС” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от П.Д.К. срещу С.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 45 ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 404.90лв.
/четиристотин и четири лева и деветдесет ст./, представляваща останало
незаплатено обезщетение за претърпени имуществени
вреди общо в размер на 1128.71лв. с ДДС, от които 413.10лв. /495.72лв. с ДДС/ общо за
закупуване на резервни части /лайст решет радиатор, преден капак, малки
резервни части/, 96лв. /115.20лв. с ДДС/ - механична работа и 413.49лв. /517.78лв.
с ДДС/ общо сума за боядисване за лично МПС „Опел Зафира”, с рег. №*****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /11.08.2020г./ до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 29.05.2020г. в 13.40ч.
на бул. „Русия”, в гр.*****, пред училище „Климент Охридски” ищецът е паркирал
собствения му автомобил в зелената площ до тротоара, където е извършвал
служебните си задължения, а именно заснемане на водопровода, съгласно водния
проект, осъществяван в гр.*****. В същото време ответникът като водач на МАН с
рег. № *****, без да се увери, че няма някой зад него предприема маневра на
заден ход и удря автомобила на ищцовото дружество. Вследствие настъпилото ПТП
се твърдят имуществени вреди, представляващи разходи за ремонтиране на автомобила
и привеждането му в състоянието отпреди инцидента. Навежда се, че МПС е
представено на застрахователя на ответника - „Лев инс” АД, като след извършени
два огледа е заплатена общо сумата от 535.69лв. Тъй като действителната сума за
ремонтиране на автомобила е 1128.71лв. с ДДС, ищецът претендира сумата от
404.90лв. без ДДС, която е доплатил за репариране на вредите. Моли за уважаване
на исковата претенция, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищeцът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли за
уважаването му, като претендира и сторените по делото разноски.
Подаден е отговор на исковата молба, с която ответникът С.С.
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта на настъпилото ПТП, като
твърди, че вината за същото е била негова. Същевременно, предвид многократна
размяна на книжа и дадена от съда възможност за становище, в една от молбите си
прави възражение за съпричиняване, доколкото ищецът е паркирал непосредствено
зад автомобила на ответника. Оспорва механизма на ПТП-то и че ищецът е
собственик на повреденото МПС. Оспорва размера на действителните разходи за
отстраняване на щетите и че същите са в резултат на инцидента. Моли за
отхвърляне на исковата претенция.
В о.с.з. не се явява, не се представлява. Депозира
писмено становище.
Третото лице – помагач „Лев инс” АД не изпраща
представител. Депозира становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Приет
по делото е двустранен протокол за ПТП, видно от който на 29.05.2020г. в 13.40ч. на бул. „Русия”, в гр.*****, пред училище „Климент Охридски” е настъпило ПТП, за което
вина има ответника.
Представен
е опис на щетите от 01.06.2020г. от ЗК „Лев инс” АД.
Установява
се от представена фактура №**********/09.06.2020г., извлечение от сметка и
калкулация – ремонт №357951, с получател „Ландекс” ООД и подробно описани
авторемонтни услуги, че сумата, която ищецът е заплатил, за да възстанови
щетите по автомобила е в размер на 1128.71лв.
Видно
от представени две платежни нареждания ЗК „Лев инс” АД е заплатила на ищеца
сума общо в размер на 535.69лв.
Представен
по делото е препис от заведена щета 2401-5000-20-301332 към ЗК, ведно със застрахователна
полица №BG/22/119003349425/04.12.2019г.
при ЗК „Лев инс’ АД, обективираща задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите за периода 05.12.2019г. до 04.12.2020г. за
товарен автомобил „МАН 41 463” с рег. № *****.
Съгласно
заключението по назначената автотехническа експертиза, което съдът приема като
компетентно и обективно дадено, се установява, че извършеният ремонт от „Археос
80” ООД отговаря на уврежданията от процесното произшествие и описани при
извършения оглед от представител на ЗК „Лев Инс” АД. Ремонтът е извършен от
сервиз, работещ и като достоверен сервиз за някои от застрахователните
дружества. Не са налице допълнително извършени ремонтни дейности освен тези,
които са нужни за отстраняване на установените увреждания. Стойността на
ремонта на лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ***** с влагане на нови
резервни части е общо в размер на 1130.56лв. Средната пазарна цена на
употребявани резервни части варира много сред търговците, поради което вещото
лице не се ангажира с конкретна стойност. Уврежданията, които са установени по
автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя са в зоната
на удара. Общата стойност на щетите на автомобила като обща сума, като се
определи стойността на частите по средни пазарни цени към датата на събитието и
към датата на извършването на разхода, и средни пазарни цени на труда, без да
се прилага коефициент на овехтяване е в размер на 1998.15лв. След приспадане на
овехтяване е 1718.98лв. При съпоставяне на механизма на произшествието и
установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Опел Зафира” с рег.
№ ***** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото
събитие. В с.з. вещото лице подчертава, че ремонтът е извършен в сервиз, в кото
са извършени максимално най-малко разходи и те са под средните, а ремонтът е
икономически изгоден.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
За
успешното провеждане на иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД ищецът следва в
условията на пълно и главно доказване да установи в процеса елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно, че в резултат на
виновното неправомерно деяние на ответника на твърдяната дата е настъпило процесното
ПТП, от което за ищеца като пряка и непосредствена последица са произтекли
изложените в исковата молба вреди в правната му сфера в конкретния посочен
размер.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест
на ответника е да докаже изпълнение на
задължението си да репарира причинените вреди или да установи всички правоизключващи и правопогасяващи възражения, в това число и твърденията
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради неправилно паркиране зад автомобила на ответника, което за ответника било
обективно невъзможно да установи наличието на автомобил зад него.
Предявеният
иск е допустим, доколкото в случая не са налице данни за постигнато
споразумение, в което увреденият да е заявил, че е напълно обезщетен за
съответната вреда, с оглед приетото в ТР №1/2016г. от 30.01.2017г. по тълк.
дело № 1/2016г. на ОСГТК.
Установява
се от представените писмени доказателства и приобщеното по делото заключение по
САТЕ, че на 29.05.2020г. около 13.40ч. ищецът е паркирал лек автомобил „Опел
Зафира” с рег. № ***** в гр.***** на бул. „Русия”, пред училище „Климент
Охридски”, в зелената площ до тротоара. Ответникът с тежкотоварен автомобил
„МАН 41 463” с рег. №*****, при извършване на маневра при движение на заден ход
удря паркирания лек автомобил „Опел Зафира” с рег. №*****. За произшествието от
двамата водачи е съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Уведомен е
застрахователя и след оглед на автомобила от негов представител е съставен Опис
– заключение по щета №2401-5000-20. За лекия автомобил ударът е в предната
част, с видими щети според двустранния протокол – „преден капак, маска, предна
броня”.
Установява
се от приетото по делото заключение, че уврежданията,
които са установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя
са в зоната на удара и не са налице допълнително извършени ремонтни дейности
освен тези, които са нужни за отстраняване на установените увреждания, поради
което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Не е
спорно между страните, че по заведената щета № 2401-5000-20-301332 при ЗК на
ищеца е заплатена сума в размер на 535.69лв.
От
съществено значение за правилното разрешаване на настоящия спор е това дали
направеното с отговора по уточнителна молба вх. № 3737/14.09.2021г. възражение
за съпричиняване е своевременно направено и дали е основателно.
След размяна на книжа и постъпил отговор на исковата молба с вх.
№261194/03.12.2020г. с разпореждане №260151/18.08.2021г. РС – Провадия оставя
без движение производството по делото и указва на ищеца да конкретизира вида на
щетите. Във връзка с това е
постъпило уточнение, което погрешно е заведено като нова искова молба,
образувано е ново дело с №1105/2021г., като препис е изпратен за отговор по
чл.131 ГПК.
С депозирания по делото
отговор вх.№4371/25.10.2021г. /II-ри по ред/ ответникът за първи път прави
възражение за съпричиняване, предвид това, че в нарушение на установените норми
ищецът е паркирал зад МПС-то на ответника, поради което за последния е било
невъзможно да установи наличието на друг автомобил зад него.
В случая следва да се подчертае, че правото на отговор
касае единствено становище по уточненията на вредите по процесното МПС. Това не се променя от
обстоятелството, че уточнителната молба е изпратена за отговор по чл.131 ГПК,
който факт е бил добре известен на ответника.
С изпращане на препис от уточнителната молба, на ответника се дава възможност за становище и ангажиране на съответни доказателства, в случай
че са наведени нови твърдения от ищеца, но не и за саниране на направените
пропуски с писмения отговор на исковата молба. Настъпилите преклузии нямат
обратно действие с уточняване на
иска в конкретна част. Ответникът е разполагал с възможност да заяви
претенциите си и да направи възраженията си, които е пропуснал с писмения
отговор по чл.131 ГПК, като в случая конкретно е можел да въведе в предмета на
делото възражението за съпричиняване.
Ищецът е длъжен да посочи всички факти, доказателства
и доказателствени искания още в исковата молба. Ответникът е длъжен да
посочи всички факти, доказателствени искания, насрещни претенции, възражения и
т.н. още в отговора по исковата молба.
С оглед горното, възражение за съпричиняване, направено след отговора на исковата
молба, е преклудирано. Това ясно е посочено на ответника и с
разпореждане №260644/02.11.2020г. по гр.д. №676/2020г. по описа на РС-гр.Провадия, с което е изпратен препис от исковата молба. В същото са указани на С.С. последиците от неподаване на отговор, като изрично е
посочено, че когато
в установения срок ответникът не направи възражения, той губи възможността да направи това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Горното
е в резултат от концентрационното начало в процеса, което се изразява в преклудиране на възможността за нови
фактически твърдения и доказателствени искания на страните на определен стадий
от първоинстанционното производство. Основната му
цел е да се стимулират страните към такова поведение, без което не може да се
очаква своевременно приключване на делото с правилно решение /т.4 от ТР № 1/2013г. от
09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Единствено и само за пълнота следва да се посочи, че
дори и да се приеме, че възражението е свовременно въведено в процеса, то същото
е неосноватолно.
Съгласно чл.35, ал.2, т.4 от Наредба за изграждане и опазване на зелената
система на територията на Община *****, в обществените зелени площи се забранява: преминаването, спирането и паркирането на МПС, с изключение на тези със
специален режим.
В
случая не се установява автомобилът на ищеца да е със специален режим по
смисъла на ЗДвП и да е имал право да паркира в зелени площи, което води до
извършване на административно нарушение.
Въпреки
това, с оглед чл.40 от ЗДвП ответникът е бил длъжен преди да започне движението
си назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението, което не
е направил и по този начин виновно е причинил ПТП, навлизайки във въпросната
забранена тревна площ.
При
преценка за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. Настоящият състав напълно
споделя даденото в решение №167/27.10.2016г. на ВКС по т.д. №1599:2015г., I т.о., ТК, решение №206 по т.д. №35/2009г. на II т.о., решение №159 по т.д. №1117/2009г. на II т.о., решение №58 по т.д. №623/2010г. на II т.о., решение №54 по т.д. № 316/2011г. на II т.о., решение №169 по т.д. № 762/2010г. на II т.о., решение №59 по т.д. №286/2010г. на I т.о., решение №16 по т.д. №1858/2013г. на I т.о. и др. разрешение, което възпроизвежда въведеното с ППВС № 17/1963г. правило, за приемане съпричиняване само
с оглед безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат, независимо дали поведението му съставлява или не
нарушение на Закона за движение по пътищата.
В случая дори и
ищецът да е паркирал в нарушение на правилата, то не е налице обективен принос
на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, тъй като ответникът е бил
длъжен да се убеди, че пътят му назад е свободен и така да предприеме движение,
което не е направил и в резултат на което е причинил ПТП.
Така мотивиран,
съдът намира, че искът е доказан по основание, тъй като ответникът е виновен за
настъпване на произшествието, което и сам е приел, подписвайки двустранния
протокол за ПТП, като не е преценил, че са налице обстоятелства, водещи до друг
извод и необходимост в тази връзка да уведоми полицейските служители.
С оглед така
очертания предмет на делото, на второ място следва да се обсъди размерът на
причинените вреди.
Видно от
представените по делото доказателства /фактури и извлечение от сметка за
заплатена сума/ и приетата по делото експертиза, която посочва размер над претендирания
с исковата молба /с приспаднато овехтяване 1718.98лв./ настоящият състав
приема, че исковата претенция е доказана по размер и като такава следва да се
уважи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Отправено е искане
от ищеца за присъждане на сторените по делото разноски, като са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., 50
лв. държвна такса и 393лв. депозит вещо лице, или общо разноски в размер на
743лв. Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът
намира за неоснователно, предвид това, че уговореното адвокатско възнаграждение
е на предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минимум.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛАНДЕКС” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от П.Д.К.
сумата от 404.90лв. /четиристотин и
четири лева и деветдесет ст./, представляваща останало незаплатено
обезщетение за претърпени имуществени
вреди общо в размер на 1128.71лв. с ДДС, от които 413.10лв. /495.72лв. с
ДДС/ - общо за закупуване на резервни части /лайст решет радиатор, преден
капак, малки резервни части/, 96лв. /115.20лв. с ДДС/ - механична работа и
413.49лв. /517.78лв. с ДДС/ общо сума за боядисване за лично МПС „Опел Зафира”,
с рег. №*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /11.08.2020г./ до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛАНДЕКС” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от П.Д.К. сумата от 743лв /седемстотин четиридесет и три лева/,
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач ЗК „Лев инс” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
*****, бул. „Симеоновско шосе” №67а, конституирано на страната на ответника С.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: