Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 21.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
секретаря Росица Стоицова след като
разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№ 546/2019 г. по описа на КнОС
и за да се произнесе взе предвид:
„***” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село *
обжалва решение № 448/25.06.2019 г., постановено по гр.д. № 565/2019 г.
по описа на ДнРС, с което е признато за установено по отношение на дружеството, че дължи на ЕТ „***“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. * сумите, както следва:
- сумата от 20 647, 76 лева,
представляваща неплатена част от главница по фактура № 00000000056/15.01.2017
г. за закупено краве мляко, ведно законна лихва в размер на 1 568, 69 лева
върху сумата от 20 647,76 лева за периода от 30.01.2017 г. до 29.10.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата 20 647,76 лева, считано от
01.11.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2290/2017 г. по описа на РС – Дупница;
- сумата от 13 200,33 лева,
представляваща неплатена част от главница по фактура № 00000000059/31.01.2017
г. за закупено краве мляко, ведно законна лихва в размер на 944,24 лева върху
сумата от 13 200,33 лева за периода от 15.02.2017 г. до 29.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 13 200,33 лева, считано от
01.11.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2288/2017 г. по описа на РС – Дупница;
- сумата от 13 200,33 лева,
представляваща неплатена част от главница по фактура № 00000000059/31.01.2017
г. за закупено краве мляко, ведно законна лихва в размер на 944, 24 лева върху сумата от 13 200,33 лева за
периода от 15.02.2017 г. до 29.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата 13 200,33 лева, считано от 01.11.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2289/2017 г. по описа на РС – Дупница.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на районен съд е неправилно и
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Искането е за отмяната му и за постановяване на друго, с което делото да се върне за
разглеждане от друг състав на районен съд.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от насрещната
страна Оспорени са твърденията във
въззивната жалба. Искането е за отхвърлянето й и за потвърждаване на
първоинстанционното решение.Същото становище е застъпени и в открито съдебно заседание.
КнОС след като прецени становищата
на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания
съдебен акт, приема че въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това
са следните:
След извършена служебна проверка в
рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи фактическата обстановка
по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови
доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото
решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Пред районен съд са
били предявени от ЕТ „***“, с. *
срещу „***” ООД, с. * за сумите
както следва: 20 647,76 лева, представляваща неплатена част от главница по
фактура № 00000000056/15.01.2017 г. за закупено краве мляко, ведно законна
лихва в размер на 1 568,69 лева върху тази сума за периода от 30.01.2017
г. до 29.10.2017 г., както и законна лихва върху главницата, считано от
30.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; 13 200, 33 лева,
представляваща неплатена част от главница по фактура № 00000000059/31.01.2017
г. за закупено краве мляко, ведно законна лихва в размер на 944, 24 лева върху
тази сума за периода от 15.02.2017 г. до 29.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.11.2017 г., до окончателното изплащане на
сумата; 13 200,33 лева,
представляваща неплатена част от главница по фактура № 00000000059/31.01.2017
г. за закупено краве мляко, ведно законна лихва в размер на 944,24 лева върху тази сума за периода от 15.02.2017 г. до 29.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.11.2017 г., до
окончателното изплащане на сумата. За посочените суми са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК съответно по ч.гр.д. № 2290/2017 г., по 2288/2017 г. и по 2289/2017 г., всичките по
описа на РС – Дупница.
Районен съд е уважил предявения по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК иск с правно основание чл. 327 от ТЗ, приемайки, че въззивното дружество не е
изпълнило задълженията си по договора от 01.01.2016г. и подписания на
31.12.2016 г. анекс към него, тъй като не е заплатило цената на закупеното от
въззиваемия едноличен търговец краве
мляко.
Настоящият състав на окръжен съд споделя и
правните съображения на районен съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на решението и по
отношение на тях.
Отделно от това
съдът излага и следните правни съображения :
Искът за
заплащане на цената на закупеното количество сурово краве мляко намира своето
основание в разпоредбата на чл. 327 от ТЗ. За да се уважи този иск следва да се
установи, че между страните е съществувало валидно правоотношение, възникнало
по силата на сключен договор за търговска покупко-продажба. В настоящия случай не
се спори, че между страните по делото е бил сключен такъв договор- този от 01.01.2016 г. по силата на който продавачът се е задължил
да предава на купувача качествено сурово краве мляко на цена на литър сурово
краве мляко в размер на не по- малко от 0, 45 лв. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., като съгласно т. 12 от договора заплащането е
следвало да се извършва по банков път, в срок от 5 работни дни след получаване на фактурата. Не
се спори между страните също така, че на 31.12.2016 г.е
подписан анекс, с който е удължен срока на договора до 31.01.2017 г. Безспорно по
делото е установено, че за доставеното количество сурово краве мляко за м. януари 2017 г. са издадени фактури- № 00000000056/15.01.2017 г и № 00000000056/15.01.2017 г., като цената по първата фактура
е частично заплатена, а по втората изцяло е незаплатена. Следователно въззивното дружество не е
изпълнило договорното си задължение, поради което правилно е
ангажирана отговорността му.
Неоснователно е
възражението, че в нарушение
на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти
на Европейския съюз (загл. изм. ДВ,
бр.99/2013 г.) въззиваемият едноличен търговец
е спрял доставката на сурово прясно мляко през май 2017 г. без да
уведоми въззивното дружество за
причината за спирането, поради което „***” ООД е прекратило сключения договор,
за може да подпише договор с друг
производител за доставка на сурово мляко, необходимо за неговото производство.
В тази връзка следва да се посочи следното:
Със Закона за прилагане на Общата организация
на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (загл. изм. ДВ,
бр.99/2013 г.) се регламентира изкупуването на сурово мляко, като в чл.55б,
ал.5 от закона е
предвидено изискване за регистриране на договорите за доставка на сурово мляко от първия изкупвач в областната дирекция на
Държавен фонд "Земеделие". В случая следва да се има предвид, че договорът, от
който произтичат задълженията на въззивното дружество е този от 01.01.2016 г.,
срокът по който е изтекъл на 31.01.2017 г. съгласно подписания от страните
анекс към него от 31.12.2016 г., поради което същият е прекратен, поради
изтичане на срока. Твърдението във въззивната жалба за спиране от страна
въззиваемия едноличен търговец на доставката на сурово прясно мляко през м. май
2017 г. касае сключения между страните договор от 01.02.2017 г., който е извън
предмета на настоящото дело, доколкото с този договор са създадени нови
правоотношения между страните, настъпили след прекратяването на процесния
договор. Следва да се посочи, че в настоящото производство от страна на
въззивното дружество не е правено надлежно възражение за прихващане, нито пък е
предявен насрещен иск, за да бъдат преценявани направените от него възраженията
за дължимо обезщетение по чл. 323 ТЗ, както и за дължима неустойка съгласно чл.
19 от сключения договор.
Настоящият
състав на окръжен съд не счита, че районен съд не е допуснал съществено
процесуално нарушение с недопускането на свидетел, с показанията на който ще се
удостовери причината за прекратяване на сключения договор на 06.06.2017 г., тъй
като установяването на този факт са извън предмета на доказване по настоящото
дело.
С оглед гореизложеното и доколкото
въззивната жалба е неоснователна, то решението на районен съд следва да се
потвърди.
На основание чл. 78,
ал.3 от ГПК на въззиваемия едноличен търговец следва да се заплатят сторените
от него разноски, които са в размер на 2045 лв. и представляват адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №448/02.07.2019 г., постановено по
гражданско дело № 565/2019 г. на Дупнишкия районен съд.
ОСЪЖДА „***” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село *, да заплати на ЕТ „***“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. * сторените пред въззивната инстанция деловодни разноски в
размер на 2045 (две хиляди и четиридесет
и пет)лева
Решението може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.