Решение по дело №213/2015 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2015 г. (в сила от 3 ноември 2015 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20153520200213
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 150

 

                                               гр.Попово, 16.10.2015 г.

 

                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Поповският районен съд,в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря М.А.,като разгледа докладваното от  с ъ д и я т а  НАХД № 213 по описа за 2015 г. на ПРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от ЗАНН е образувано по жалба на А.Е.П. ***-0321-000220/03.08.2015 г. на Началника на РУ”Полиция” П., с което и на осн.175,ал.1,т.4 и на осн.чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП са му наложени отделни административни наказания съответно глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 м., както и глоба в размер на 10 лв. за това, че „на 16.07.2015 г., около 21.50 ч., на път ІІ-51 /околовръстен път З./, движещ се в посока към гр.Б., управлява МПС - собствения си  л.а.”Мерцедес С 320 И” с рег.№ Т  МТ. При подаден от полицай С.Х. сигнал със стоп палка по образец, водачът Е. не спира на подадения сигнал, а ускорява скоростта и продължава към гр.Б, като със своите действия осуетява полицейска проверка. Не представя контролен талон към СУМПС” – нарушения по чл.103 и чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП.

В жалбата се оспорват изцяло извършените нарушения, като се твърди, при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които опорочават цялото производство по налагане на административно наказание. В с.з. жалбоподателят,чрез адв.Р.Р. ***, ТАК, поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна Началника на РУ”Полиция” П., редовно призована, не изпраща процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.

Районна прокуратура Попово уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.  На 16.07.2015 г. жалбоподателят управлявал собствения си л.а.”Мерцедес С 320 И” с рег.№ Т **** МТ, като около 21.50 ч. се движел по западния околовръстен път на гр.П. /част от път ІІ-51/ в посока гр. Б.. По същото време на осветено място на същия път, в района на кръстовището образувано от главния път на изхода на гр.П. в посока гр.Б. бил позициониран и ясно обозначен полицейски автомобил, а до него били застанали полицаите – свидетели С.Х. и Д.П., които извършвали контрол на движещите се по пътя МПС. Двамата свидетели забелязали приближаващия се към тях л.а., след което с помощта на стоп-палка по образец св.Х. указал на водача да спре вдясно от пътя управлявания автомобил. Водачът на л.а. очевидно забелязал полицейските служители, тъй като намалил скоростта си на движение и спрял, но на разстояние от около 50-100 м от техния автомобил. В продължение на около минута водачът на л.а.”Мерцедес” не предприел никакви действия, след което привел автомобила си отново в движение, рязко ускорил скоростта, подминал полицейския патрул и продължил движението си в посока гр.Б.. Тъй като полицейските служители ясно видели и номера на автомобила, след приключване на дежурството си изготвили докладни записки до Началника на РУП П. /приложени/, в които описали случилото се. След като бил установен собственикът на л.а.”Мерцедес” – жалбоподателят А.Е.П., на 28.07.2015 г. същият бил призован в сградата на РУП П. за съставяне на АУАН за извършеното нарушение. Същият се явил на посоченото място и дата, като първоначално комуникирал с полицейския служител св.П.П. на развален български език, но когато П. заявил, че ще му бъде съставен АУАН, П. заявил, че нищо не разбира и желае да му бъде осигурен преводач от холандски език. Въпреки желанието на нарушителя /гражданин на Кралство Нидерландия/ полицейските служители не му осигурили преводач, а пристъпили към съставяне на АУАН № 245 /приложен л.6/. След като вписал в акта нарушения по чл.103 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, актосъставителят П. го предявил на нарушителя за запознаване, при което последният вписал като възражения – I Dont Understand/»Не разбирам»/. След като в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения по акта, било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 15-0321-000220/03.08.2015 г. на Н-ка на РУП П., връчено лично на 09.09.2015 г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, както и чрез показанията на изслушания в с.з. актосъставител П.П., свидетелите С.Х. и Д.П.. Възприетата по този начин фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но се твърди, че друг е управлявал л.а. на посочената дата, за което защитата ангажира св.Р. Р., чийто абсолютно недостоверни показания съдът няма да анализира, тъй като отменя /виж по-долу/ НП на друго процесуално основание, но не може да не посочи обстоятелството, че този свидетел е „очевидец” на различни нарушения по ЗДвП, като „достоверните му показания” са ползвани от множество лица, естествено с нулев успех.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съгласно приложимата по силата на чл. 84 от ЗАНН разпоредба на чл. 21 от НПК - лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, в които случаи се назначава преводач. Правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо, като единствено и само при негово изрично и надлежно дадено съгласие преводач може и да не бъде назначен. В конкретния казус и видно от приложеното копие от удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС /л.10/ жалбоподателят П.А.Е. е постоянно пребиваващ в РБългария гражданин на Кралство Нидерландия. В нито един момент от проведеното административнонаказателно производство Е. не е имал назначен преводач от български на холандски /респ. или английски език/ и обратно. Поради това съдът приема, че в случая не е било гарантирано в пълна степен правото му на защита, което ясно проличава и при вписаното от него в акта „I Dont Understand  /»Не разбирам»/.

Предявяването на АУАН е, за да се запознае нарушителя с неговото съдържание, което пък е предпоставка за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговоря и неспособността му да разбере ясно и конкретно нарушението, несъмнено засяга правото му на защита. Касае се за неотстранимо съществено процесуално нарушение, опорочаващо цялата административно-наказателна процедура и основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът счита, че е недопустимо преводът да се извърши от случайно лице с непроверена компетентност, както и от лице, което участва в производството в друго качество – напр. актосъставител, свидетел или административно-наказващ орган. Без значение е дали актосъставителя или АНО владее или не съответния чужд език.

Предвид гореизложеното, с оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, не владеещ български език, към момента на връчване на АУАН, следва да се назначи с нарочен акт заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. В акта лицето следва да запише, че е бил осъществен превод и, че е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи подписа си. По същия начин, с превод осигурен от заклет преводач, назначен от наказващия орган, следва да се връчи и наказателното постановление, като лицето отново преди подписа си следва да запише, че му е осигурен преводач и е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва. Тъй като законът не съдържа изискване относно формата на превода – устна или писмена, следва да се приеме, че вместо да осигури присъствие на заклет преводач, извършващ превода при връчването на АУАН, съответно на НП, би могло на лицето да се връчи ведно с АУАН, съответно с НП, съставени на български език и превод на същите на съответния разбираем за нарушителя език. Писменият превод също следва да бъде извършен от заклет преводач: за АУАН – назначен от актосъставителя, а за НП – назначен от наказващия орган.

Обстоятелството дали лицето владее български език следва да се установи от контролните органи при личния контакт с нарушителя. При връчването на НП на нарушителя следва изрично да се задават въпроси, от които да се установи владее ли български език и разбира ли в какво нарушение е обвинено, респективно за какво нарушение е наказано. Същият по никакъв начин не е длъжен да знае официалният за дадената държава език и задължение на АНО е да установи дали това е така, след което да предприеме обичайните действие по издаване и връчване на АУАН и НП. Ако лицето заяви, че владее български и контролния орган се убеди в това, следва да запише тази констатация в АУАН. Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване правото на защита на нарушителят не са били осъществени от контролния орган – актосъставителя, нито от наказващия орган, съдът намери , че допуснатото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените. А то е такова, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата, срещу които ще се защитава, нито нормите, които е нарушил и възможностите, които законът му предоставя за защита. Посоченото съществено процесуално нарушение е неотстранимо в настоящото производство, поради което счита, че следва обжалваното НП да бъде отменено изцяло без да се обсъждат фактите по същество.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

             

                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯВА НП № 15-0321-000220/03.08.2015 г. на Началника на РУ”Полиция” П., с което и на основание чл.175,ал.1,т.4 и на осн.чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП на А.Е.П. ***,ЛНЧ **********, съдебен адрес ***, адв.Р.Р., за нарушения по чл.103 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП са наложени отделни административни наказания съответно глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 м., както и глоба в размер на 10 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                             РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: