№ 559
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100601905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 21 от НПК.
С присъда от 30.09.2019г. по н. о. х. д. № 4690/18г. Софийски районен съд, НК, 14 с
–в е признал подсъдимия Д. Л. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК,поради което го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една
година,изпълнението на което е отложено за срок от три години.Със същата присъда
подсъдимия е осъден да заплати сумата от 3000лв ,представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди,ведно със законната лихва.За разликата до 10 000
лв,гражданската претенция е отхвърлена като недоказана.В тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски.
Против присъдата,в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към
нея от подсъдимия Г..С жалбата се оспорва правилността на съдебния акт като се прави
искане за неговата отмяна и постановяване на нова-оправдателна присъда по отношение на
подсъдимия.
Присъдата е оспорена и от частния обвинител и граждански ищец в гражданската й
част.В жалбата се прави искане за увеличаване размера на уважената гражданска
претенция.
В съдебно заседание,повереникът на частния обвинител поддържа жалбата и
изложените в нея доводи.Моли гражданския иск да бъде уважен в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея.Счита ,че
1
причинената на пострадалия травма не притежава медико-биологическите характеристики
на средна телесна повреда.Изтъква ,че изслушаната в хода на съдебното следствие пред
първия съд СМЕ на пострадалия не е изготвена от компетентни експерти,доколкото сред тях
липсва специалист УНГ.
Представителят на СГП ,счита ,че присъдата на СРС е правилна и следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимият Г. моли съда да бъде оправдан.
Въззивната инстнация, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въз основа на собствен анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред
първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства,въззивната съдебна инстанция
приема от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. Л. Г. е роден на 27.11.1975 г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, разведен, със средно образование, с адрес за призоваване: гр. София,
ж.к. „Хиподрума“, ул. ****, ЕГН **********.
Свидетелите Ф.В. и С. В.а имали сключен граждански брак, от който им се родили две
деца. Към дата 20.03.2014г. същите били в процес на развод и не живеели заедно. На
20.03.2014г„ около 10.30 часа пострадалият Ф.В. отишъл до Центъра за наркомания,
находящ се в гр. София, на ул. **** във връзка с воденото бракоразводно дело с цел да
провери дали бившата му вече съпруга се води на отчет. На излизане от Центъра той чул, че
някой го вика по име, като обръщайки се, видял, че това е подс. Г., който към онзи момент
поддържал приятелски отношения със св. С. В.а. Д. поискал да разговаря с Филип, но
последния отказал. Междувременно пострадалият видял, че на улицата пред Центъра за
наркомания бил паркиран лекият автомобил, който св. С. В.а управлявала, като забелязал, че
на задната седалка на същия била неговата малка дъщеря. Свидетелят В. се насочил към
детето и опитал да му откопчае колана и да го вземе, за да го види. В този момент усетил
силен удар в тялото си, причинен му от вратата на автомобила. Изправяйки се, пострадалият
видял, че зад него стои подсъдимият Г., който без да каже нищо, му нанесъл удар с дясната
си ръка върху лицето - в областта на носа, при което В. усетил силна болка и паднал на
земята. След случилото подсъдимият се качил на пасажерското място на автомобила,
управляван от св. С. В.а, като потеглили в неизвестна посока. Пострадалият подал сигнал на
спешен телефон 112.Очевидец на непредизвиканата агресия на поде. Г. спрямо св. В. бил
св.К.Й., който изчакал заедно с пострадалия на място на инцидента да пристигнат органи на
реда и лекарски екип. Скоро пристигнал полицейски патрул в състав св. Н.Т.Н. и св. Б.Д.Л.,
както и екип на ЦСМП, който прегледал пострадалия. Последният се качил на шофьорското
място на управлявания от него автомобил, като заедно със св. Й. се отправили към ИСУЛ.
Пътувайки към лечебното заведение, В. не се почувствал добре и на бул. „Тодор
Александров“ спрял превозното средство. Веднага се обадил на свидетеля И.Х.В. и
отправил молба към него да го заведе до лечебното заведие с цел да му бъде оказана
2
медицинска помощ, а св. Й. си тръгнал.
Малко след инцидента пострадалият посредством своя адвокат подал жалба до 03 РУ-
СДВР - гр. София. Било образувано и досъдебно производство по описа на Софийска
районна прокуратура за престъпление по чл.129, ал.2, пр.5, алт.1, вр. ал. 1 от НК.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза на пострадалия са били причинени следните
травматични увреждания: закрито многофрагментно счупване на костите на носа, силно
изразена деформация на цялата носна пирамида, с изместването й в посака надясно;
кръвонасядане, обхващащо вътрешния очен ъгъл , вътрешната трета на горния и целия
долен клепач и достигащо надолу до 1,5 см., под долния миглен ръб на лявото око;
зачервяване на лигавицата на клепачите и на очната ябълка на лявото око; оток на
клепачите на лявото око с притваряне на очната цепка. Според съдебния лекар установените
травматични увреждания били в резултат от действието на твърд тъп предмет с ограничена
повърхност по механизма на удар с такъв предмет, каквито характеристики имат и части от
човешкото тяло и могат да се получат при удар с юмрук, като общата морфология на
счупването и посоката на изместване на носната пирамида сочат на ударно въздействие с
дясната ръка на извършителя с векторно направление на кинетичната енергия в посока,
съчетаваща компонентите отпред-назад, наляво-надясно и отдолу-нагоре, при
взаимоположение на същия и пострадалия „лице в лице“. При конкретната морфология на
счупването на костите на носа - силно изразена деформация на цялата носна пирамида, с
изместването й в посока надясно, девиирана наляво носна преграда, довели до
невъзможност за носно дишане, като травмата причинила на пострадалия постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на СПЕ на св.В.а се установява ,че същата страда от психически и
поведенчески разстройства ,вследствие, употреба на наркотични вещества,без това да е
довело до невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да дава
достоверни показания.
Заключението на СПЕ на подсъдимия е констатирало зависимост от опиев тип-
хероинова зависимост,което не му е попречило да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Гореизложената фактическа обстановка не се различава съществено от установените
по делото съставомерни факти от първата съдебна инстанция и напълно кореспондира с
формираните от СРС правни изводи.
Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно ,всестранно и
пълно изясняване на фактическите обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е
извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия
анализ ,при спазване на правилата на формалната и житейска логика..
Основният спорен въпрос – дали подсъдимия е извършил престъплението,
описано във внесения обвинителен акт е намерил своето правилно разрешение в мотивите
на обжалваната присъда.
3
Фактическите положения,установени от СРС по отношение на престъплението
намират опора във всички доказателствени източници,събрани от първия съд,които са
безпротиворечиви по отношение на фактите,подлежащи на доказване.От тях се установява
по несъмнен начин ,че подсъдимия е нанесъл процесния удар в лицето на пострадалия,без да
е бил провокиран или предизвикан от него.Според СМЕ констатираните травматични
увреждания на пострадалия са получили по начин и време,описан от него.
Гореизброената доказателствена маса представлява убедителна основа за формиране
както на фактически,така и правни изводи. Обосновано,първата съдебна инстанция се е
доверила на изброените доказателствени източници ,тъй като същите са еднопосочни и по
категоричен начин сочат на авторството на престъплението и механизма на извършването
му.Липсват други доказателства,които да ги опровергават или оборват.
Възраженията на защитата са фокусирани върху вида на травматичното
увреждане,получено от пострадалия.Според назначената в хода на досъдебното
производство СМЕ се касае за средна телесна повреда,тъй като при конкретната морфология
на счупването на костите на носа-силно изразена деформация на цялата носна пирамида,с
изместването й в посока надясно,девиирана наляво носна преграда- е причинила
невъзможност за носно дишане.Експертното заключение е изготвено от три вещи
лица,които са се запознали с всички медицински документи и са извършили личен преглед
на пострадалия.В хода на съдебното следствие са дали и допълнителни разяснения по
изготвеното заключение,отговорили са изчерпателно на въпросите ,зададени им от
страните,свързани с вида на травмата,поради което въззивната инстанция счита ,че този
въпрос е напълно изяснен по несъмнен начин.Във връзка с доводите на защитата ,че нито
един от експертите,участвали в изготвянето на заключението не е специалист УНГ,следва
да се отбележи ,че това по принцип не е задължително условие, за да бъде даден отговор на
въпросите,поставени на експертизата, а от друга страна и самите експерти не са посочили,че
при изготвяне на заключението са имали нужда от тесен специалист.Напротив,при
изслушване на експертизата пред първия съд и двете вещи лица са дали подробни и
компетентни отговори на поставените им въпроси.Следва да се отбележи и,че медицинските
изследвания и оперативна намеса на пострадалия са извършени в специализирана болница и
от специалист УНГ,като същите са описани в медицинската документация,проучена от
вещите лица.От една страна ,тяхното единодушно заключение,изключващо всякакво
съмнение относно характеристиките на травматичното увреждане на пострадалия, не може
да бъде съпоставено с първоначалните констатации на съдебен лекар,издал съдебно-
медицинското удостоверение,приложено по делото , а от друга-съгласно чл.144 ал.2 т.2 от
НПК експертизата е единствения способ за установяване на телесно
увреждане,способ,изключващ всякакво съмнение.
В обобщение на гореизложеното,въззивната инстанция намира доводите в жалбата на
подсъдимия в тази посока за неоснователни.
Законосъобразно,действията на подсъдимият са квалифицирани като престъпление
по чл.129 от НК,тъй като полученото от пострадалия травматично увреждане се субсумира
под признаците на средна телесна повреда.От заключението на изслушаната СМЕ се
установява ,че от удара нанесен на пострадалия е настъпило счупване на носните
костици,довело до деформация на носната пирамида с нарушена проходимост,което е
наложило оперативно лечение.Според СМЕ без оперативно лечение дишането през носа би
останало завинаги затруднено,поради което до хирургическата интервенция травмата
реализира медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето ,неопасно за
живота.Обосновано,както бе отбелязано по-горе в мотивната част ,първия съд е кредитирал
заключението на СМЕ,тъй като същото е дало пълен,ясен и изчерпателен отговор на
4
поставените му въпроси.Вещите лица са проучили цялата медицинска документация и са
базирали своите изводи върху нея и медицинските си знания и опит.
Действията на подсъдимия са били умишлени,реализирани при пряк умисъл..
Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, въззивния съд счете,
че наложеното наказание на подсъдимият е справедливо и е съобразено с всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Правилно, като отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подс. Г. е
отчетен факта ,че е причинил средна телесна повреда на лице,което не го е провокирало с
никакви свои действия.
Отчетени са като смекчаващи обстоятелства – добрите характеристични данни и
чистото му съдебно минало. Изброените смекчаващите обстоятелства не са от категорията
на многобройните, а липсва и изключително такова,което да предпоставя определяне на
наказанието при условията на чл. 55 от НК.Фактът ,че подсъдимия страда от наркотична
зависимост,също не води до извод за наличието на изключително по своя характер
обстоятелство,доколкото се касае за състояние,в което сам се е поставил и от което не може
да черпи привилегии.
На подсъдимият е наложено наказание лишаване от свобода при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на една година ,без да се нарушават
правилата за индивидуализация на наказанието.В този смисъл въззивният съд счете ,че няма
основание за проява на по-голяма снизходителност към подсъдимият.
Правилен е и решаващият извод на СРС относно приложението на чл.66 от
НК.Настоящият въззивен състав се солидаризира с изводите на СРС ,че минималният
отлагателен срок ще окаже най-силно възпиращо въздействие върху поведението на
подсъдимият и ще съдейства за постигане в максимална степен на целите на генералната
превенция по чл.36 от НК,поради което и в тази част на атакуваният съдебен акт не се
налага ревизия.
По отношение на гражданската претенция,възраженията на частното обвинение са
неоснователни. С оглед приетото по – горе относно съставомерността и правната
квалификация на деянието, извършено от подсъдимият, формално са налице всички
предпоставки на чл. 45 от ЗЗД да бъде уважен гражданския иск на пострадалото лице за
неимуществени вреди.Цитираната разпоредба намира приложение, когато са налице
виновно/без да е задължително да е умишлено/ и противоправно поведение, вреда и
причинна връзка между тази вреда и деянието,поради което ,съдът е длъжен да го уважи ,
ако са налице предпоставките за това.Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост ,като се отчетат всички болки,страдания ,продължителност на
лечението и последиците за здравето на пострадалото лице след него.
Правилно,първата съдебна инстанция е уважила предявеният граждански иск да
сумата от 3000лв ,като е отчела ,че пострадалият е претърпял хирургическа
интервенция,характеризирана от медиците като рискова ,поради факта ,че е възможно и след
нея да не настъпи възстановяване на носовото дишане и да има оплаквания от смутено
обоняние.В дългосрочен план не са отчетени последици от такъв характер,които да създават
дискомфорт на пострадалото лице , а и липсват доказателства в тази посока,поради което
обосновано гражданската претенция за разликата до 10 000лв. е била отхвърлена като
недоказана.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост ,
въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на
5
основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.09.2019г. постановена по н. о. х. д. № 4690/2018
год. на Софийски районен съд, НО, 14 с – в.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6