Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 05.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Светла Атанасова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 481 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба,
подадена от „В.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Л.Д.В.и Т.З.В.против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 321-ФК/02.09.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София, с която
на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – автомивка,
находящ се в гр.Шумен, ул. „Д-р Цветан Зангов“ № 2 и е забранен достъпът до
него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187,
ал.1 от ЗДДС. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
оспорената заповед поради издаването ѝ при липса на мотиви, в
противоречие с материалния закон и неговата цел. Обосновава се твърдение, че
дружеството не е осъществило вмененото му нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.), като се представя междинен отчет – извлечение
от фискалното устройство, находящо се в проверения обект, удостоверяващо
последователни покупки на стойност съответно 1 лев, 1 лев и 6 лева, издадени
непосредствено преди момента на трансформиране на проверяващите от „тайни
клиенти“ до официално „разкриване“ на реалния служебен статут на проверяващите
и на започване на данъчната проверка в 13,05 часа, при отчитане на
констатираното в протокола от проверка „разминаване от 38 минути по-късно от
реалното време“. Според дружеството услугата на стойност 6 лева е извършена
съгласно издадения фискален бон в 13.40.53 часа, което след приспадане на 38
минути би върнало реалното време на извършване на тази покупка в 13.02.53 часа,
т.е. преди началния час на проверката, който видно от протокола е 13.05часа. В
жалбата са изложения и твърдения, че оспорената заповед е издадена в
противоречие с чл.6, ал.1 от АПК, тъй като със същата са ограничени правата на
дружеството в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Сочи се също, че заповедта не е надлежно мотивирана, доколкото изложените
в нея аргументи в подкрепа на обективираното в заповедта властническо
волеизявление, са общи и бланкетни. Въз основа на изложените доводи се отправя
искане за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна. В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател, представлявано от управителя Л.Д.В., заявява,
че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни
дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в писмена
молба рег.№ ДА-01-2833/07.10.2019г. изразява становище за законосъобразност на
оспорената заповед. Сочи, че същата е издадена от оправомощен за това орган и
съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на
закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. Отправя искане жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Шуменският административен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обжалваната Заповед за
налагане на ПАМ № 321-ФК/02.09.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -
гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София, с която на
дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – автомивка,
находящ се в гр.Шумен, ул. „Д-р Цветан Зангов“ № 2 и е забранен достъпът до
него за срок от 14 дни, е издадена след извършена на 21.08.2019г. от
служители на Главна дирекция „Финансов
контрол“, ОД - гр.Варна при ЦУ на НАП, проверка на търговски обект – автомивка,
находящ се в гр.Шумен, ул. „Д-р Цветан Зангов“ № 2, стопанисван от „В.2.“ ООД ***.
В заповедта е обективирано и
разпореждане за предварителното ѝ изпълнение на основание чл.188 от ЗДДС,
във вр.с чл.60 от АПК, което е отменено с определение № 807/18.09.2019г. по ЧАД
№ 462/2019г. по описа на ШАдмС, влязло в законна сила на 27.09.2019г.
В обстоятелствената част на
заповедта е отразено, че за извършени три отделни покупки на жетон за апарат за
самообслужване – водоструйка на стойност 1 лев, на безалкохолно на стойност 1
лев и услуга „почистване на автомобил (вътрешно)“ на стойност 6 лева, заплатени
в брой на място в обекта от орган на приходите на 21.08.2019г. в 13,05 часа,
дружеството не е издало фискална касова бележка от наличния в обекта работещ
ЕКФП, модел DAISY с ИН на ФУ DY482404 и ИН на ФП 640440, с
което е осъществен състав на нарушение по чл.25, ал.1 и 3, във връзка с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Посочените обстоятелства са
отразени в Протокол за извършена проверка № 0389191/21.08.2019г., съставен и
подписан от контролните органи и от присъствалия по време на проверката
управител на дружеството Л.Д.В..
В протокола е посочено, че
проверката е започнала в 13,05часа и е завършила в 13,40 часа; часовникът на
фискалното устройство в обекта има разминаване от 38 минути по-късно от
реалното часово време, както и че управителят на фирмата е представил фискални
бонове за извършените три броя контролни покупки с час на издаване на
фискалните бонове съответно в 13:40:53часа, 13:41:03 часа и 13:41:28 часа.
Представляващият
проверяваното дружество вписал в протокола възражение, че касовите бонове
отговарят на взетата сума, а установеното при проверката несъответствие между разчетената
касова наличност от наличното в обекта фискално устройство в размер на 71 лева
и фактическата наличност в размер на 166,63 лева, се дължи на неотразявани
наличности на монети в касовата книга.
С оглед констатирано
нарушение по чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с
оспорваната по настоящото дело заповед, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“
и чл.187, ал.1 от ЗДДС, Началникът на отдел „Оперативни дейности“, гр.Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е приложил ПАМ по отношение на
„В.2.“ ООД - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни. Заповедта е връчена на представляващия дружеството на 17.09.2019г.,
видно от разписката към нея. Недоволно от заповедта, на 30.09.2019г.
дружеството депозира настоящата жалба с искане за нейната отмяна.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената заповед.
По искане на оспорващото
дружество като свидетел е разпитано лицето Т.И.Ч.- клиент в търговския обект по
време на извършване на проверката от органите по приходите. Същият заявява, че
е възприел непосредствено влизането на контролните органи, както и извършените
от един от служителите покупки, за което управителят на дружеството Л.Д.В.,
който по това време е работил в обекта, е издал касова бележка.
При така установените факти
от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Заповед
за налагане на ПАМ № 50 -ФК/12.02.2019г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр.Варна - индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.186, ал.4 от ЗДДС. Оспорването е
направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е
породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е съобщена на 17.09.2019г.,
поради което жалбата, подадена на 30.09.2019г., се явява депозирана в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните
съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда,
че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т.1 от Заповед
№ ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, директорите на
дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ –
запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена
от Началника на отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е
постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и
материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да
обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването ѝ. Съобразно
нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага
с мотивирана заповед, т.е. издаденият административен акт трябва да съответства
като съдържание на установеното с чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59
от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването
ѝ.
В обжалваната заповед се
съдържат и мотиви на административния орган досежно конкретно определения срок
на наложената принудителна мярка. Съдът намира за необходимо да посочи, че при
липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите към
определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен
административен акт е мотивиран, е от изложените в него съображения да е ясна
волята на издателя - защо е издал административен акт точно с такова
съдържание. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на
административния орган за издаването ѝ, в това число и касателно срока на
наложената ПАМ, поради което същата е надлежно мотивирана и не е налице сочения
от жалбоподателя порок „липса на мотиви“.
При извършената служебна
проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание.
Заповедта обаче е
постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъблюдаване
целта на закона, поради следните съображения:
С разпоредбата на чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“, във връзка с ал.3, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, законодателят е
предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.186, ал.1,
т.1, б.„а“ от ЗДДС са формулирани така: „Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба“. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение
за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в
търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ. По силата на чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на закона за пощенските услуги. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при
прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби
може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ „запечатване на обект и
забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при
определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз
„до 30 дни“.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата, визирана в
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
В тежест на административния
орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено
нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и
необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай
извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е
установено по безспорен начин.
Според показанията на св.Т.И.Ч.,
на 21.08.2019г. около 12,30 часа отишъл да измие колата си на автомивката и
докато изчаквал, влязал в заведението да пие кафе. След него в заведението
влезли две жени и един мъж. Тъй като свидетелят седял точно срещу бара, същият
видял, че за извършената от тях покупка била издадена касова бележка.
Впоследствие разбрал, че това са данъчни служители, които извършвали проверка
на обекта. Свидетелят заявява, че редовно ползва услугите, предоставяни в
обекта, както и често посещава съседната закусвалня, стопанисвана също от
оспорващото дружество и за всяка една извършена продажба на стоки или услуги,
винаги му е била издавана касова бележка.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетеля. Обстоятелството, че същият е редовен клиент на
автомивката и намиращата се в съседство закусвалня не обосновава извод за неговата
предубеденост и / или заинтересованост от изхода на спора, тъй като няма
никакви индиции да е в особени отношения с лица, свързани с
дружеството-жалбоподател, а като клиент на търговския обект няма интерес в
последния да осъществява дейност в нарушение на нормативните изисквания. Наред
с това свидетелят твърди, че редовно посещава обекта, като винаги му е издаван
касов фон.
Свидетелските показания
кореспондират и с отразените в протокола данни за представени по време на
проверката три броя касови бележки за осъществени продажби на стойност
съответно 1 лв; 1 лв и 6 лв. Видно от приложените на л.30 фискални бонове,
същите са издадени в 13:40:53 часа, 13:41:03 часа и 13:41:28 часа. В протокола
е вписан начален час на проверката – 13,05 часа. Съдържащата се в протокола
констатация относно разминаване от 38 минути в данните за часа на ФУ с реалното
време, съпоставено с отразения във фискалните бонове час на извършване на
продажбите, сочи, че първата продажба е отчетена в 13:02:53 часа, втората – в
13:03:03 часа и последната продажба – в 13:03:28 часа, което налага извода, че
действително и за трите продажби са издадени касови бележки преди започването
на проверката. В тази насока са и възраженията на управителя на провереното
дружество, отразени в протокола от проверката.
С оглед изложеното съдът
приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, опровергават отразеното в протокола за извършена
проверка неизпълнение на задължението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за
издаване на принудителната административна мярка, не е сторил това по безсъмнен
начин, поради което издадената от него ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС
и произтичащата от това забрана достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от с.з., се
явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.
На следващо място, за да е
законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем, че да
не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Предвидената в чл.186, ал.1, т.1, б. „а“, респ. в
чл.187, ал.1 от с.з. мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. В случая, с оглед на това, че извършването на нарушение не е
доказано по безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ не съответства на
целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл.6
от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за
предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина.
Предвид изложеното съдът
намира жалбата за основателна. Оспореният административен акт се явява
постановен при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Воден от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 321-ФК/02.09.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП - гр.София, с която на „В.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *** е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
автомивка, находящ се в гр.Шумен, ул. „Д-р Цветан Зангов“ № 2 и е
забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.
„а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: