Р Е Ш Е Н И Е
№ 543
гр. Габрово, 07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на тринадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1128 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, обективно,
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 4500 лева – претендирана като обезщетение за щети на застрахован при
ответника лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5” 3.0 D, ДК № ЕВ1777АТ, както и сумата 122.51 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.03.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.06.2019 г..
В исковата си молба Б. твърди, че е собственик на лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5”
3.0 D, ДК № ЕВ1777АТ, по отношение на който с ответника била сключена
застраховка „Каско”, валидна до 24.02.2019 г.. На 13.02.2019 г. автомобилът участвал в ПТП, в
резултат на което му били причинени множество материални щети. На 15.02.2019 г. подала до ответника
уведомление за настъпило застрахователно събитие. По заведена щета бил извършен
оглед на застрахованото МПС от представител на ЗК „Лев Инс" АД, като бил
съставен опис на щетите по автомобила. Сочи, че застрахователят
ЗК "Лев
Инс" АД отказал да изплати застрахователно обезщетение, като се е
позовал на т. 27 вр т. 27.23 от Общите условия на сключения
договор, според която застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или в
следствие на: Експлоатационни увреждания; Завеждане от съвкупност от: отваряне на
врати /увредени ръбове/, следи от камъчета, умора на детайли, нарушен лак и
др.. Ищецът счита довода за отказ на застрахователя за
неправилен, поради
което претендира осъждането на ответника да заплати сумата 4500 лева -
главница, заедно със законна лихва от предявяване на иска – 06.06.2019 г. до
изплащане на сумата, заедно с обезщетение за забава върху главницата за периода
от 01.03.2019 г. до датата на предявяване на исковата
молба – 06.06.2019 г..
Ответникът, ЗК "Лев Инс" АД в срока по чл.131 ГПК депозира
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва механизма на увреждането и размера на причинените вреди. Оспорва всички щети по автомобила да са в пряка причинно - следствена връзка с
процесното ПТП. Твърди,
че водачът в нарушение на т. 27 вр. т. 27. 3, т. 28 вр. с
т. 28.2 от Общите
условия, не оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието, самоволно
напуснал мястото на ПТП и не е уведомил съответната служба на МВР. В тази връзка счита, че е налице основание за отказ да изплати
застрахователно обезщетение, съгласно т. 15 от Общите условия. Отделно от
горното се позовава на клаузите на т. 27 вр. т. 27.23 от Общите условия,
доколкото твърдените уврежданията представлявали съвкупност от различни събития
и била налице неяснота относно времето, механизма и мястото на настъпването им.
Ответникът оспорва и претенцията за лихва за забава. Сочи, че при отхвърляне на главния иск
като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв за лихви. Отделно от
горното счита, че застрахователното дружеството не било изпаднало в забава, тъй
като при предявяването на претенцията ищцата
не била представила данни за банковата
сметка. На последно място сочи, че с извънпроцесуалното си поведение ЗК "Лев Инс" АД не било дало повод
за завеждане на настоящото производство и не дължи разноски по делото.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 31.07.2019 г. за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между тях са отделени фактите, че помежду им е сключен договор за застраховка
„Каско на МПС”, обективиран в полица
№ 93001810015873,
валиден
за периода
от 25.02.2018
г. до 24.02.2019
г. за застраховане на
лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5” 3.0 D, ДК № ЕВ1777АТ, по отношение на който на
13.02.2019 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, както и че по образуваната
щета № 0701-1201-19-401769 ответникът отказал изплащане на застрахователно
обезщетение.
Не е спорно между страните, че правото на собственост върху
лек автомобил „БМВ”, модел „Х5” 3.0 D, ДК № ЕВ1777АТ принадлежи на ищеца К.И.Б..
От представените четири броя протоколи за ПТП /№ 1697164/13.02.2019
г., № 1697165/13.02.2019 г., № 1697166/13.02.2019 г. и № 1697167/13.02.2019 г./,
съставени от мл. авто-контрольор при ОДМВР Габрово, се установява, че в срока
на действие на застрахователния договор - на посочената дата, на път ІІ-44, км 22+30,
село Янковци, общ. Габрово при движение на застрахования лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5”
3.0 D, ДК № ЕВ1777АТ през тъмната част от денонощието, водачът му поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия (мокра пътна настилка) при преминаване през
сигнализираната пътека, губи контрол над автомобила, отклонява се в дясно и
реализира ПТП с паркираните автомобили и навес, включително чупи прозорец на къща
при удара. След ПТП водачът не оказва съдействие за установяване на вредите от
произшествието, напуска произшествието и не уведомява съответната служба за
контрол на МВР. В резултата на ПТП на лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5”
3.0 D, ДК № ЕВ1777АТ са причинени щети по
преден капак, броня, преден десен калник, преден десен фар, предна дясна врата,
дясно странично огледало. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ,
приет неоспорен в производството, поради което има обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко
възприети от съставителя му – настъпилото ПТП и констатираните щети по лекия
автомобил „БМВ”, модел „Х5”
3.0 D, ДК № ЕВ1777АТ, както и че водачът е напуснал местопроизшествието.
Не е спорно, че на 18.02.2019 г. водачът на автомобила – К.И.Б., е уведомила ответното дружество за
настъпилото на 13.02.2019 г. застрахователно събитие – ПТП, като с писмо изх. №
2153/01.03.2019 г. ответникът отказал плащане.
Съгласно представената застрахователна полица № 93001810015873/23.02.2018
г., възникналото правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, съгласно
клауза 1. Представени са общите условия на застрахователя, съставляващи неразделна
част от договора, в които е посочено, че клауза 1 – „Всички рискове” покрива
риска пътнотранспортно произшествие, дефинирано като внезапно сблъскване на МПС
с друго МПС и/или други подвижни и неподвижни обекти, в. т. ч. животни по време
на движение на управляваното МПС по обществената пътна мрежа, включително и в
паркирано положение, свличане или потъване на МПС, вследствие на изброените
по-горе събития.
От заключението на изслушаната авто-техническа експертиза,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено и съответно на
другите доказателства по делото, се установява, че щетите на лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5”
3.0 D, ДК № ЕВ1777АТ съответстват на описания в протокола механизъм на ПТП и са
в пряка причинно-следствена връзка със същото, като стойността за
възстановяването им, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 10173.98
лева. В заключението вещото лице посочва, че всички описани от застрахователя
при огледа на автомобила детайли са увредени при наличието на причинно-следствена
връзка с механизма на ПТП – отклоняване на
МПС в дясно и осъществяване на контакт с предна дясна част и дясна
страна на автомобила; разрушаването на навеса определя като възможно увреждане
и на дясна част от тавана на автомобила; наличието на бордюри и зони за денивелация
на площадките пред домовете и след тях определя като възможно увреждане на
елементи под двигателя, основно от дясно.
С наказателно постановление № 19-0892-000005/18.02.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР
Габрово, на ищеца К.И.Б. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.179,
ал.2, вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал.
2 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП за това, че на 13.02.2019 г., около
00.05 ч. в общ. Габрово село Янковци
(път II – 44 кв. 22+300) в посока гр.Севлиево, като водач на лек автомобил –
БМВ Х 5, с рег. № ЕВ1777АТ не съобразява скоростта си с атмосферните
условия, пътните условия (мокър път) и преминаването на изкуствена неравност
сигнализирана с пътен знак А13 и сигнализирана пешеходна пътека с пътен знак Д 17, губи контрол над автомобила
отклонява се в дясно и удря паркирания л.а. Тойота Ярис Версо, с рег. № ЕВ 4640
ВА, който от инерционната сила се измества назад и реализира ПТП с паркирания
л.а. Шкода Фабия, с рег. № 2929 ВВ. Лекият автомобил БМВ на ищеца Б. продължава движението си и
последователно се удря в паркирания лек автомобил БМВ 320 с. рег. № ЕВ 4292 АР,
навес за дърва, при което покривът му чупи прозорец на къща и накрая се удря в
паркиран л.а. Фолксваген, с рег. № ЕВ 3847АВ. След ПТП не указва съдействие за
установяване на вредите от произшествието, напуска мястото и не уведомява
съответната служба на МВР. Няма данни наказателното постановление да е
обжалвано и съдът приема, че е влязло в сила.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а
необсъдените съдът намира за неотносими към предмета на спора.
Относно иска с правна
квалификация чл. 405 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал.1 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното
обезщетение в уговорения срок. Следователно, съдебно предявеното субективно
материално право възниква от фактически състав, включващ елементите:
съществуващо правоотношение между страните, с предмет задължението на
застрахователя да покрие риска от увреждане на правото на собственост на
застрахования върху конкретна движима вещ и настъпване на събитие, представляващо
покрит от застраховката риск, в пряко причинно-следствена връзка, с което са
настъпили вреди, за което застрахователят е уведомен в уговорения срок и
неизпълнение на така възникналото задължение от страна на застрахователя.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт
от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за
престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни
доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи
неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти,
т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Между страните е сключен договор, който е юридически факт,
пораждащ правоотношение помежду им, с типичното за застрахователния договор за
имуществено застраховане съдържание, включващо задължението на ответника ЗК "Лев
Инс" АД да заплати
обезщетение за вредите от настъпило застрахователно събитие, причинени на лек
автомобил марка „БМВ”, модел „Х5” 3.0 D, ДК № ЕВ1777АТ.
От събраните в производството доказателства, се установява и
факта на настъпило при действието на договора застрахователно събитие - ПТП,
съставляващо покрит риск, в резултат на което на лекия автомобил марка „БМВ”, модел „Х5”
3.0 D, ДК № ЕВ1777АТ са причинени щети, които са го направили временно негоден
за употребата му по предназначение и са намалили неговата стойност. Съгласно
кредитираното заключение на САТЕ установените при огледа от застрахователя щети
се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в
протокола за ПТП, поради което и възражението на ответника за липсата на такава
връзка, е неоснователно.
Предвид изложеното предявеният иск е доказан по основанието
си – произтекли са вреди от настъпил покрит застрахователен риск, изразени в
повреждане на МПС, правото на собственост върху която е елемент от правната
сфера на ищеца.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на събитието, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на
застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при
застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на
ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Повреждането на движимата
вещ – автомобил в резултат на настъпилото ПТП я прави временно негодна за
употребата й по предназначение и намалява пазарната й стойност. Реалната
обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е
намирала към настъпването на застрахователното събитие.
С решение от
08.07.2010 г. по търг. дело №652/2009 г. на І-во ТО, ВКС, постановено по реда
на чл.290 ГПК, е прието, че при определяне на обезщетението по чл. 226 от
Кодекса за застраховането (отм.) /която норма е аналогична на чл. 432, ал. 1 от
сега действащия Кодекс за застраховането/, прилагането на Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към
чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06 г. на Комисията за финансов надзор, не е
задължително. В разпоредбата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се
прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за
случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Посочени норми, съпоставени със законоустановеното правило,
че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща
действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора, налагат извода, че Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя. Стойността на застрахователното обезщетение е
ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в
Методиката. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) /която норма е аналогична на
чл. 386, ал. 2 КЗ/, като ползва заключение на вещо лице. С оглед изложеното и
при съобразяване на установената от ВКС практика, в правната сфера на ищеца е
възникнало субективно право на вземане за застрахователно обезщетение в размер
на пазарната стойност на причинените вреди, който съгласно кредитираното
заключение на вещото лице възлиза на 10173.98
лева. Ищецът обаче е предявил правото в обем от 4500 лева, ето защо и в
приложение на диспозитивното начало в гражданския процес - съдът да е компетентен
да дава защита на нарушени субективни права в рамките на заявеното от
носителите им – искът при квалификацията на чл.405, ал. 1 КЗ, следва да бъде
уважен за предявения размер от 4500 лева.
Акцесорният характер на претенцията за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата от 4500 лева в размер на законната лихва, от
предявяване на иска – 06.06.2019 г. до окончателното й погасяване, обуславя и нейната
основателност.
Възражението на ответника, че не дължи застрахователно
обезщетение, тъй като водачът самоволно напуснал
мястото на ПТП, без да уведоми компетентните за това органи в нарушение т. 27.3 вр. т. 27 и т. 28.2 вр. т.
28 от ОУ, е неоснователно.
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят
може да откаже плащане при неизпълнение на задължение на застрахования по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие. В решение №
86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС, II ТО, решение №
22/12.09.2013 г. по т. д. № 679/2011 г. на ВКС, II ТО, решение №
102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, I ТО постановени по реда на чл.290 ГПК е
прието, че за да възникне правото на застрахователя по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) /която норма е аналогична на чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ/
да откаже плащане, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/
неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/ което е значително с
оглед интереса на застрахователя; 3/задължението е предвидено в закон или в
застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е
следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор и настъпването на застрахователното
събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Условията са
кумулативни и ако конкретно неизпълнено договорно задължение на застрахования,
дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или
върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на
техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то
липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да
плати застрахователната сума или обезщетение. Съгласно
трайната практика на ВКС, само фактът на напускане на местопроизшествието не
може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за
алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от застрахователя. Само при
наличието на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на
участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил, би могло да се приеме за
нарушение на задължение по застрахователния договор /в този смисъл решение №
183/22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г., ВКС, ІІ т. о., решение №
16/02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г., ВКС, ІІ т. о., решение №
113/11.01.2012 г. по т. д. № 741/2010 г., ВКС, І т. о. и др./.
В настоящия случай нито се твърди,
нито са ангажирани доказателства, водачът Б. да е поканена от
полицейските служители да даде проба за алкохол и да е отказала да даде
такава, нито да е издаден талон за медицинско изследване и тя да не се е
явила.
Ето защо не може да се приеме, че водачът виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, нито че напускането на местопроизшествието съставлява такова виновно
поведение, обуславящо извода за употреба на алкохол и респ. за отказ за
изплащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Относно иска с правна
квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав,
включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за
лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като
правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на
дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Разпоредбата на чл. 405, ал.1 КЗ предвижда при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят да плати застрахователно обезщетение
в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. Задълженията са изпълнени
на 18.02.2019 г. с депозиране на уведомлението, като ответникът е изпаднал в
забава на 01.03.2019 г. –датата на постановяване на отказа за изплащане на
застрахователно обезщетение. Неоснователни са доводите, че ответното дружество
не било изпаднало в забава тъй като ищецът не му бил представил данни за банковата сметка. Непосочване на банкова сметка ***се
по претенцията, като я уважи или отхвърли, както е и сторил. Не се допуска изискване на доказателства които нямат
значение за установяване на основанието и размера на претенцията – чл. 106, ал. 5 КЗ. В
случая непосочване на банкова сметка ***и ответника от заплащане на мораторни лихви.
В настоящия случай обезщетението за забава върху
застрахователното обезщетение е дължимо за периода 01.03.2019 г. – 05.06.2019
г. /деня предхождащ
предявяването на исковата молба/ и се изчислява в размер на законната лихва. Размерът на
законната лихва е нормативно определен, на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният
лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от 4500 лева за периода от 01.03.2019 г. до 05.06.2019
г. възлиза на сумата 122.56 лева,
определена по реда на чл.162 ГПК, чрез математическа операция, за извършването
на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага.
Налага се извод, че акцесорният иск е основателен и доказан в пълен размер и
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за ищеца,
в приложение на чл.78, ал.1 ГПК, който доказва извършени разноски в общ размер
от 965 лева, формиран от сумата 205 лева – внесена държавна такса, 160 лева –
възнаграждение за вещо лице и сумата 600 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран Габровският районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, р-н Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №
67А да заплати на К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.405, ал.1 КЗ, сумата 4500 (четири хиляди и петстотин) лева -
дължимо въз основа на сключен договор за имуществено застраховане обезщетение
за вредите, причинени на лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5”
3.0 D, ДК № ЕВ1777АТ от настъпил на 13.02.2019 г. застрахователен риск - ПТП,
заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба – 06.06.2019 г. до окончателното й
плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 122.51 лева (сто двадесет и два лева и петдесет и една
стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.03.2019 г. – 05.06.2019 г. и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 965 лева (деветстотин шестдесет и пет лева) - разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: