Р Е Ш Е Н И Е
№1206
гр. П., 16.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05098 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено, че З.Я.Д. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 408,50 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „**** за периода от 01.10.2009 г. до 31.08.2010 г., както и сумата от 333,42 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2009 г. до 26.04.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Признава, че е собственик на процесния топлофициран имот.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу З.Я.Д. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03298 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от З.Я.Д..
По делото са приложени още извлечение от сметка и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Други доказателства
не са представени по делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Установителните искове са предявени за
установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и
лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение
на парично задължение, по която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Предвид
изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед
за изпълнение на парично задължение, след като се установи съществуването на
вземанията по съдебен ред в исковото производство.
В тежест на ищеца
е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за
продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението
на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това
число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото не са представени никакви доказателства относно собствеността или друго вещно право, от които да е видно, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. Не са представени доказателства за наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. В тази връзка не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответника за процесния обект и за процесния период. Поради това предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
В заповедното производство ответникът не е направил разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
искове от „Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу З.Я.Д.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 408,50 лева,
представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. П., ул. „**** за периода от 01.10.2009 г. до 31.08.2010 г.,
както и сумата от 333,42 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.11.2009 г. до 26.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 03298 по описа за 2018 г.
на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на З.Я.Д., ЕГН **********,*** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03298 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.