Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 108
гр. С., 20
април 2017 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. районен съд, гражданска колегия в публично заседание на
шести март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. ЧЕРНЕВА
при секретаря М. Л. като разгледа докладваното от районния
съдия гр. дело № 204 по описа за 2015 г. на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата
молба се твърди, че ищцата ЕТ „Е. – .. – Р. К.”, ЕИК …., със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. М. № .., вх. .., ет. .., ап. …, представляван от Р.
Я. К., е собственик на следния недвижим имот: полумасивна едноетажна сграда –
„Бюро за машинописни услуги и кафе – аперитив”, изградена в гр. С., бул. М.
(срещу (РУП), със застроена площ от 78. 80 кв. м, в това число – заведение за
обществено хранене с площ от 39. 2 кв. м; кухненски блок на площ от 14. 3 кв.
м; складови и сервизни помещения на площ от 19. 3 кв. м; офис с площ от 6. 0
кв. м. Посочва се, че имотът е предаден за ползване на ответника Община С. въз
основа на сключен на 17. 03. 2010 г. Договор за предоставяне на управление на
имот. Акцентира се, че договорът е
сключен от името на ищеца чрез пълномощника М. П. М.. В тази връзка първоначално се твърди, че договорът е
сключен без представителна власт, но с молба от 25. 05. 2016 г. (л. 87) ищцата
уточнява, че договорът е валиден и тя е имала право да иска прекратяването му и
връщане на вещта във всеки един момент. Посочва се, че до ответника са
изпратени две нотариални покани за връщане на вещта – от 16. 11. 2010 г. и от
21. 03. 2012 г. , но владението е върнато от ответника едва на 30. 09. 2014
г., след като ищцата е потърсила защита
на правата си по съдебен ред, инициирайки гр. д. № 1238 / 2012 г. на СРС, по което в нейна полза е издаден изпълнителен
лист. Допълва се (уточнение на л. 88 и 89 от делото), че преди сключване на
договора и в изпълнение на Заповед № 034 / 11. 03. 2010 г. на Кмета на община
С. за предаване на владението върху терена, върху който е изграден процесния
обект, ищцата е била принудена от служителите на ответника да опразни
помещенията на кафе аперитива и цеха за закуски и да предаде ключа за имота,
поради което първоначално е събрала цялото оборудване на обекта, посочено в
исковата молба и уточнено допълнително с молба от 25. 05. 2015 г. и устно в с.
з. на 19. 09. 2016 г., в гараж, а в
последствие го е предала на вторични суровини. Посочено е, че стойността на
описаните вещи възлиза на 6555. 00 лева (след частично прекратяване на
производството) и съставлява причинени
вреди от ответната страна. Освен това е посочено, че на обекта са причинени и
други материални вреди – повредена хидроизолация на покрива поради паднало
дърво, липса на водомер и счупено стъкло от южната страна, чиято обща стойност
е 1055. 00 лева. Посочено е, че в периода 17. 11. 2010 г. – 30. 09. 2014
г. в резултат на това, че ищцата е била
лишена от ползването на имота си ответникът й дължи обезщетение в размер на
18 400. 00 лв. Във връзка с изложеното ищцата претендира от ответника
заплащането на следните суми:
·
сумата от 7610. 00 лв., представляваща стойността на
претърпените от нея материални щети, описани по-горе, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, заедно с обезщетение за забава за периода;
·
сумата 18400. 00 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи в следствие неизползването на имота за периода 17. 11. 2010 г.
– 30. 09. 2014 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 10072. 26
лева за периода от 17. 03. 2010 г. – 30. 09. 2014 г. (няма прието изменение на
иска досежно мораторната лихва).
Ответникът
оспорва предявените искове. Твърди, че договорът от 17. 03. 2010 г. е сключен с
упълномощен представител на ищцата в рамките на учредената му представителна
власт, а до подписването на договора се е стигнало след продължителни преговори
с ищцата относно неуредени парични отношения по повод ползването на общинския
поземлен имот, върху който е построен обекта. Акцентира се, че ищцата е
възложила изготвянето на пазарна оценка на имота, която е следвало да послужи
на страните при изповядването на сделка, при която ищцата ще прехвърли
собствеността върху сградата срещу задълженията й към общината. Посочва се, че
поведението на ответника не е ставало причина ищцата да претърпи вреди. Оспорва
се, че към датата на сключване на договора 17. 03. 2010 г. описаните движими
вещи са се намирали в обекта; оспорва се и правото на собственост на ищцата върху
тях, тяхната стойност и се твърди,че предаването на вещите на вторични суровини
не е по вина на ответника. По втората главна претенция се твърди, че към
момента на сключване на договора сградата не е била в годно състояние да
формира месечен доход от 400 лева, като в тази връзка е представена молба от
ищцата от 25. 01. 2010 г., от която е видно, че тя е предприела действия по
продажбата на сградата и оборудването в нея. Оспорва се и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава.
Прави се възражение за прихващане със сумата от 21 182. 83 лева,
които ищцата дължи за ползването под наем на общинския терен, върху който е
построена сградата, по осем фактури, издадени в периода април – ноември 2009
г., като в с. з. на 19. 09. 2016 г. е уточнено, че се моли прихващане да се
извърши първоначално с вземанията за обезщетение за вреди, а с остатъка – да
бъдат прихванати вземанията за пропуснати ползи и накрая – вземането за
обезщетение за забава.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
доводите и становището на страните, намира за установено следното:
Спрямо
ответника Община С. са предявени четири обективно съединени иска:
· по чл. 49 ЗЗД във вр. с
чл. 45 от ЗЗД относно заплащане на сумата 6555. 00 лева, представляваща
стойността на погиналите вещи, собственост на ищцата, в резултат на
необходимостта от опразването на процесния недвижим имот в изпълнение на
Заповед № 034 / 11. 01. 2010 г. на Кмета на община С. и преди сключването на
Договора за предоставяне на управлението му на ответника на 17. 03. 2010 г.;
· по чл. 248 ЗЗД във вр. с
чл. 233 ЗЗД – относно заплащане на сумата 1055. 00 лева, представляваща
причинените вреди по време на ползването на имота от ответника, предоставено по
силата на сключения между страните договор от 17. 03. 2010 г.;
· по чл. 57, ал. 1 от ЗЗД –
относно заплащане на сумата 18 400. 00 лева обезщетение за неизползването
на имота в периода 17. 11. 2010 г. – 30. 09. 2014 г. след прекратяването на
сключения между страните договор за предоставяне на управлението върху имота;
·
по чл. 86 от ЗЗД – относно заплащането на сумата 10072. 26
лева (няма прието изменение на иска), представляваща обезщетение за забава за
периода от 17. 03. 2010 г. – 30. 09. 2014 г. за неизпълнение на задължението за
заплащане на обезщетение за неизползването на процесния имот.
Страните
не спорят, че процесната едноетажна сграда е с характеристики на недвижим имот
и е изградена от ищцата като временна постройка по чл. 120 от ППЗТСУ, съгласно издадено
строително разрешение № 164/ 28. 08. 1992 г., която постройка е функционирала
като кафе-аперитив, цех за бързи закуски и машинописно бюро. Не спорят също
така, че теренът, върху който е изградена сградата, е общинска собственост,
което е наложило през годините от построяването й до 2009 г. между страните да
се сключват различни договори, регламентиращи възмездяването на общината за
ползването.
От
приложените писмени доказателства по гр. д. № 1238 / 2012 г. на СРС (л. 52-54
от посоченото дело) се установява, че поради допуснати просрочия от страна на
ищцата за заплащане на наема за терена, е издадена заповед № 034 / 11. 01. 2010
г. на Кмета на община С. за изземването му. Не се спори, че заповедта е влязла
в сила, но поради постигнати устни договорки между ищцата и кмета изпълнението
й е отложено за 19. 02. 2010 г. (л. 56 от гр. д. 1238 / 2012 г.).
За
съдържанието на посочените уговорки може да се съди от молбата на ищцата от 25.
01. 2010 г. до кмета на общината за отлагане на изпълнението на заповед № 034 /
11. 01. 2010 г. (л. 42) – ищцата е декларирала намерение да разпродаде
инвентара и обзавеждането на обекта, да преустанови дейността си и да „остави
имота, който е построен от мен, на общината“. Съдържанието на уговорките се
потвърждава косвено и от поетите ангажименти от ищцата, описани в протокола от
19. 02. 2010 г. за предаване на имота в изпълнение на заповедта за изземване
(л. 57 и 58 от гр. д. № 1238 / 2012 г.), да представи пазарна оценка на
сградата и документи за закрити партиди от ВиК и Е. ОН.
В
последствие обаче намеренията на ищцата се променят и така се стига до
подписването на 17. 03. 2010 г. на Договора за предоставяне на управлението на
имота на Община С., който от името на ищцата е подписан от пълномощника й М. П.
М... Макар заглавието на договора да навежда към фактическия състав на договора
за поръчка, от съдържанието става ясно, че отношенията между страните са били
регламентирани от разпоредбите на чл. 243 и сл. от ЗЗД, касаещи заема за
послужване.
Ищцата е
възвърнала фактическата власт върху имота си на 30. 09. 2014 г. след
приключването на гр. д. 1238 / 2012 г. на СРС, което е видно от приложения по
делото приемо-предавателен протокол (л. 18).
Разглеждането
на предявените искове в настоящото производство следва да се направи с оглед
изяснената по-горе фактическа обстановка. На първо място следва да се изтъкне,
че останаха недоказани твърденията на ищцата, че е била принудена от
служителите на Община С. да опразни процесния имот. Напротив - стана ясно, че
самата ищца е имала намерение да преустанови дейността си, като посочената от
нея причина за това е, че „в момента няма работа и не мога да плащам“ (л. 42).
Опразването на имота е било свързано с намерението на ищцата да прехвърли на
Община С.собствеността върху сградата, чиято стойност да се прихване от
дължимите към онзи момент суми за ползването на терена. Последващата промяна в
намеренията на ищцата и обстоятелството, че същата не е съумяла да съхрани и
продаде останалия инвентар и обзавеждането на кафе-аперитива и цеха за закуски
са реалната причина за разпиляването на имуществото. Поведението на Общината С.
и нейните служители нито е противоправно, нито се намира в причинно-следствена
връзка с факта, че вещите в крайна сметка са погинали. Действията на
служителите на Общината са били в изпълнение на влязлата в сила заповед за
изземването на терена поради неплащането на дължимите суми за ползването му. Не
се доказа преднамерено и противоправно поведение от тяхна страна, нито пък
издаване на нареждане за опразване на сградата. За такова нареждане говори
единствено свидетелката М. (с. з. на 19. 09. 2016 г.), която е действала като
пълномощник на ищцата при подписването на договора от 17. 03. 2010 г., но
нейните показания са твърде общи и свързват момента на даване на нарежданията с
времето на изземването на имота от Община С., което противоречи на изявленията
на самата ищца в молбата й от 25. 01. 2010 г.(л. 42), а също и с показанията на
свидетелката Н.. Освен това ищцата би могла да положи като стопанин на вещите
по-добра грижа за съхранението им, а от показанията на свидетелката М.стана
ясно, че човекът, при когото вещите са оставени на съхранение, в крайна сметка
ги е предал на вторични суровини, за което обстоятелство Общината по никакъв
начин не би могла да отговаря.
В
заключение на казаното дотук се налага извода, че предявеният от ищцата иск по
чл. 49 ЗЗД се явява неоснователен.
На
следващо място е необходимо да се разгледа претенцията по чл. 248 ЗЗД във вр. с
чл. 233 ЗЗД. Според съда от описаните от ищцата вреди, причинени в имота след
предаването му за ползване на Община С. -
повредена хидроизолация на покрива поради паднало дърво, липса на
водомер и счупено стъкло от южната страна, Общината би могла да отговаря само
за липсата на водомера и за счупеното стъкло от южната страна. Изводът
произтича от това, че падането на дървото е случайно събитие, за което
ползвателят няма как да носи отговорност. В случая не са наведени твърдения, че
отговорността на Общината за вредите от падането на дървото произтича от
неизпълнението на други задължения (например по чл. 14 от Наредба № 1 за
опазване на озеленените площи и декоративната растителност), стоящи извън
подписания между страните договор, поради което не е изследвано чия собственост
е падналото дърво и какви са причините, довели до падането му. В този ред на
мисли съдът счита, че ответникът следва да отговаря само за вредите, предмет на
настоящия процес, които са намерили място в констативния протокол от 30. 09.
2014 г. при връщането на имота на ищцата (л. 18), а именно-липсващ водомер и
счупено стъкло. Съгласно заключението на вещото лице стойността на посочените
щети възлиза общо на 53. 65 лева, като до този размер предявеният иск е
основателен, а за разликата до 1055. 00 лева искът следва да се отхвърли..
Относно
претенцията по чл. 57, ал. 1 от ЗЗД: Както се коментира по горе, сключеният
между страните Договор за предоставяне на управлението на имота по съществото
си е заем за послужване, по силата на който Община С. е получила безвъзмездното
ползване на вещта. С отправянето на първата нотариална покана за връщане на
имота от страна на ищцата (л. 16), основанието за ползването му от ответника е
отпаднало (чл. 249, ал. 2 от ЗЗД) и съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗЗД за ответника
е възникнала и отговорност да заплаща и плодовете от момента на поканването.
Нотариалната покана е връчена на кмета на общината на 16. 11. 2010 г. и
следователно от 17. 11. 2010 г. до датата на връщане на имота 30. 09. 2014 г.
ответникът дължи заплащане на обезщетение за неизползването на имота. Съгласно заключението на вещото лице по
назначената по делото експертиза, размерът на пропуснатите ползи за периода
възлиза на 17807. 00 лв., до който размер предявената претенция се явява
основателна. За разликата до 18 400. 00 лева искът следва да се отхвърли
като неоснователен. Допълнително следва да се изтъкне, че съдът не възприема
възраженията на ответника, че пропуснатите ползи следва да се изчисляват за
празна сграда с повредена хидроизолация, тъй като както стана ясно по-горе
ищцата е разполагала с обзавеждане и оборудване на помещенията, поради което би
могла да реализира ползи от имота в посочения размер в първи вариант на
заключението.
По
отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава:
Основателността
на предявения иск по чл. 57, ал. 1 от ЗЗД влече като последица основателност и
на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на обезщетението за забава за периода от
17. 11. 2010 г. до 30. 09. 2014 лв. възлиза на 239. 44 лв. За разликата над
този размер и за периода от 17. 03. 2010 г. до 16. 11. 2010 г. предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно
възражението за прихващане:
Страните
не спорят, че от построяването на имота до предаването му за ползване на Община
С. ищцата е заплащала на ответника за ползването на терена различни суми, като
отношенията им са били уреждани най-често с договори за наем. Вземането, с
което ответникът желае да се прихванат сумите, предмет на исковите претенции,
касае неплатената наемна цена за периода от м. август 2008 г. до м. ноември
2009 г. съгласно сключен между страните договор за наем № 1143 / 16. 04. 2007
г., изменен и допълнен с допълнително споразумение от 22. 04. 2009 г. С
посоченото допълнително споразумение страните се съгласяват, че със задна дата - от 01. 01. 2005 г.
наемната цена за зимните месеци се актуализира на 351. 90 лв. (от които 293. 25
лв. наем и 58. 65 лв. ДДС), а наемната цена за летните месеци става 364. 99 лв.
(304. 16 лв. наем и 60. 83 лв. ДДС). При условие, че в процесните фактури е
отразено само задължението за заплащане на наем, не е ясно по какъв начин е
калкулирано задължението по фактура № ********** / 22. 04. 2009 г. в размер на
18626. 00 лв., представляващи неплатен наем за период за девет месеца (от 01.
08. 2008 г. до 30. 04. 2009 г.), от които само един летен. Съгласно
допълнителното споразумение от 22. 04. 2009 г. наемната цена за този период би
следвало да бъде в размер на 3180. 19 лева. Дължимата цена за остатъка от
периода от 01. 05. 2009 г. до 30. 11. 2009 г. (за четири зимни и три летни
месеца) възлиза на 2502. 57 лв., а общо наема за периода от 01. 08. 2008 г. до
30. 11. 2009 г. според параметрите на допълнителното споразумение е в размер на
5682. 76 лв. От страна на ответника не е изяснено разминаването в размера на
сумите по фактурите и по допълнителното споразумение, но на база на пестеливата
обосновка на възражението за прихващане и представените по делото доказателства
не би могло да се приеме, че ищцата има задължения по договора за наем в размер
на 21 182. 83 лв., а само на 5682.
76 лв. От тази сума първоначално следва да се прихване задължението за
заплащане на обезщетение по чл. 248 ЗЗД във вр. с чл. 233 ЗЗД в размер на 53.
65 лв. за причинени вреди по имота. С остатъка от 5629. 11 лева следва да се
намали задължението за заплащане на обезщетение по чл. 57, ал. 1 от ЗЗД, което
от 17807. 00 лева става 12 177. 89
лв.
В
заключение на гореизложеното съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата обезщетение по чл. 57, ал. 1 от ЗЗД за неизползването на
процесния имот в периода от 17. 11. 2010 г. до 30. 09. 2014 г. в размер на
12 177. 89 лева. За разликата до 17 807 лв. предявената претенция
следва да се отхвърли като погасена чрез прихващане със сумата 5629. 11 лв.,
представляваща дължима цена за ползването на общинския терен, върху който е
построена процесната сграда, в периода от м. август 2008 г. до м. ноември 2009
г., а за разликата над 17 807. 00 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забава върху горната
сума в размер на 239. 44 лв. за периода от 17. 11. 2010 г. до 30. 09. 2014 лв.,
а за разликата над този размер и за периода от 17. 03. 2010 г. до 16. 11. 2010
г. предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Предявеният
иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 6555. 00 лева
следва да се отхвърли като неоснователен. Искът по чл. 248 ЗЗД във вр. с чл.
233 ЗЗД до размера от 53. 65 лв. следва да се отхвърли като погасен чрез
прихващане с вземането за заплащане на цената за ползването на общинския терен,
върху който е построена процесната сграда, за м. август 2008 г., а за разликата
над този размер предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
В настоящото производство ищцата е направила разноски в
размер на 2451. 29 лева, от които съобразно уважената част от исковете може да
претендира 719. 89 лв. Ответникът от своя страна е направил разноски в размер
на 1880. 00 лв., от които съобразно отхвърлената част от исковете може да
претендира 1327. 89 лв. След компенсация на насрещните вземания за разноски
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по делото в
размер на 608. 00 лева.
Във връзка с гореизложеното СРС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община С., ЕИК …., адрес
на управление: гр. С., ул. С. В.№ …., да заплати на ЕТ „Е. – … – Р. К…”, ЕИК …,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. М. № ., вх. ., ет. ., ап. .,
представляван от Р. Я. К., сумата 12 177. 89 (дванадесет хиляди сто седемдесет
и седем лв. и осемдесет и девет ст.) лева на основание чл. 57, ал. 1 от ЗЗД за
неизползването в периода 17. 11. 2010 г.
- 30. 09. 2014 г. на следния недвижим
имот: полумасивна едноетажна сграда – „Бюро за машинописни услуги и кафе –
аперитив”, изградена в гр. С., бул. М. (срещу РУП), със застроена площ от 78.
80 кв. м, в това число – заведение за обществено хранене с площ от 39. 2 кв. м;
кухненски блок на площ от 14. 3 кв. м; складови и сервизни помещения на площ от
19. 3 кв. м; офис с площ от 6. 00 кв. м, ведно със законната лихва от 02. 02.
2015 г. до окончателното изплащане, както и с обезщетение за забава за периода
от 17. 11. 2010 г. до 30. 09. 2014 лв. в размер на 239. 44 лв. (двеста тридесет
и девет лв. и четиридесет и четири ст.), като като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
в останалата част, както следва:
·
предявения иск по чл. 57, ал. 1 от ЗЗД – за разликата от 12177. 90 (дванадесет хиляди сто седемдесет и седем лв. и
деветдесет ст.) лв. до 17 807. 00
(седемнадесет хиляди осемстотин и седем) лв. поради погасяване чрез прихващане
със сумата 5629. 11 (пет хиляди шестстотин двадесет и девет лв. и единадесет
ст.) лв., представляваща дължима цена за ползването на общинския терен, върху
който е построена описаната по-горе сграда, в периода от м. август 2008 г. до
м. ноември 2009 г., а за разликата над 17 807. 00 лева като неоснователен;
·
предявения иск по чл. 86 от ЗЗД –
за разликата над 239. 44 (двеста тридесет и девет лв. и четиридесет и четири
ст.) лева и за периода от 17. 03. 2010 г. до 16. 11. 2010 г.,
както
и останалите предявени искове, както следва:
·
предявения иск по чл. 248 ЗЗД във
вр. с чл. 233 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените вреди в описания
по-горе недвижим имот по време на ползването му от Община С., предоставено по
силата на Договор
за предоставяне на управлението от 17. 03. 2010 г – като погасен чрез
прихващане до размера от 53. 65 (петдесет и три лв. и шестдесет и пет ст.) лева
и като неоснователен за разликата над този размер;
·
предявения иск по чл. 49 ЗЗД във
вр. с чл. 45 от ЗЗД относно заплащане на сумата 6555. 00 (шест хиляди петстотин
петдесет и пет) лева, представляваща стойността на погиналите вещи, собственост
на едноличния търговец, в резултат на необходимостта от опразването на описания
недвижим имот в изпълнение на Заповед № 034 / 11. 01. 2010 г. на Кмета на
община С., а именно: маса от стъкло и алуминий, кръгла с диаметър 60 см (5
бр.); маса от стъкло и тръби 40/80 см (6 бр.); 24 стола от кожа и дърво; 24
стола от тръби и кожа; кафемашина „Фаема“; кафемашина „Бразилия“; 24 чаши за
кафе; 24 чаши за чай; 15 стъклени пепелника; 10 метални пепелника; 12 купи от
стъкло; 12 чинии; 10 чинии за пица; 12 чаши за уиски; 12 чаши за вино; 36 чаши
за безалкохолно; 20 каси с амбалаж; отдушник от ламарина, изработен по поръчка;
3 бр. прозоречни вентилатори „Елпласт“; бойлер марка „Теси“ – 60 л; мивка
неръждавейка с три гнезда; мивка неръждавейка с едно гнездо; ел. котлон марка
„Елком“; газов котлон марка „Янтра“; печка „Пауталия“; два стилажа от винкел,
маса от тръби; 2 маси с неръждаем плот 0.80 / 1. 80 м; фризер – ракла 60/60; 2
алуминиеви врати; 1 дървена врата; 12 тави с размери 60/80 см; 16 тави 40/60
см; 24 кръгли тави с диаметър 20 см; 48 кръгли тави с диаметър 30 см; 36 форми
за козунак; 3 маси за правене на закуски; 8 работни манти; 10 работни
престилки; 1 мивка с едно гнездо; фритюрник „Мулинекс“; 2 батерии за вода; 3
канели за вода; 1 шкаф за кухненска посуда; 1 трифазна бъркалка за тесто; 2
големи газови бутилки; 2 кафемелачки „Бразилия“-монофазна и трифазна.
ОСЪЖДА ЕТ „Е. – … – Р. К..”, ЕИК …., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. М. № .., вх. .., ет. .., ап. ., представляван от Р. Я.
К. ДА ЗАПЛАТИ на Община С., ЕИК …., адрес на управление: гр. С., ул. С.В. № …,
сумата 608. 00 (шестстотин и осем) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Е. Чернева)