№ 1144
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.ева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100501670 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на „ДЗИ-Общо застраховане
„ЕАД –ответник по гр.д. № 67/2022 г. по описа на Царевския районен съд
против решение № 57/29.07.2022 г. постановено по същото дело ,с което
въззивникът е осъден да заплати на ищеца К. К. Д. сумата 1250 лв. –
дължимо застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно
събитие на 15.01.2022 г. край гр.Царево ,преди вили „Боров рай“-за
възстановяване на материални щети по застрахован л.а. БМВ,модел Х-5,с рег.
№ А 0663 НН ,ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. до окончателното й
заплащане и 1420 лв. –резноски пред първата инстанция.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като твърди
,че е неправилно и необосновно ,постановено при съществени процесуални
нарушения.
На първо място се твърди ,че въпреки направеното оспорване на
активната легитимация на ищеца ,той не е доказал собственост върху
процесния автомобил –БМВ,с рег. № А 0663 НН и правото да получи
застрахователното обезщетение .Защото ,дори и несобственик да има право да
1
застрахова чужда вещ ,той не придобива право да получи застрахователното
обезщетение .
На второ място ,заявеният механизъм на произшествието на
конкретната дата по отношение на пръскачки предни фарове ,задна дясна
броня,дръжка предна дясна броня ,задна дясна врата и задна лява врата ,които
вреди са нанесени от кон ,според твърденията на ищеца ,са на стойност 240
лв. с ДДС .Доколкото сочената причина за настъпване на част от увреждането
на автомобила е от действие на животно ,то увреждането не представлява
покрит риск по ОУ на застраховката ,претенции могат да се предявят към
собственика на животното .Останалите увреждания на автомобила според
вещите лица са причинени от нормалното физическо износване и не
отговарят да са получени от животно .Ищецът не е успял да докаже
настъпването на описаното от него застрахователно събитие ,а той носи
тежестта на доказване .
Съдът неправилно е уважил иска с извод за „злоумишлени действия на
трети лица „,което не се твърди в исковата молба ,нито пък се установява от
експертизата .Неясни са мотивите на съда въз основа на какви доказателства
е направил този извод,тъй като ищецът не е ангажирал безспорни
доказателства за извършеното събитие .Нарушено е задължението на
застрахования да представи достоверни данни по отношение на
обстоятелствата на настъпилото застрахователно събитие ,което е негово
задължение,визирано в ОУ.
Счита се ,че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване елементите ,въз основа на които следва да се вмени задължение
на застрахователя да плати застрахователно обезщетение ,очертани в
нормата на чл. 405 КЗ-а именно ,че през посочения период е настъпило
застрахователно събитие,за което застрохователят носи застрахователния
риск ,че застрахованата вещ е претърпяла твърдяните увреждания в резултат
и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие .
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на исковите
претенциите ,както и за заплащане на разноски.
Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано
лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .
В писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК ищецът въззиваем ,чрез
2
процесуалния си представител ,оспорва въззивната жалба .Счита ,че
неоснователно е оплакването за липса на активна легитимация на ищеца ,като
в тази връзка е представено свидетелство за регистрация на процесното МПС
.Независимо от това ,се подчертава ,че претенцията на ищеца се основава на
действащия между страните застрахователен договор ,валиден именно за
процесния период ,през който е настъпило събитието .
Оспорва се оплакването ,че нанесените на МПС-то щети от животно не
представляват покрит риск съгл. ОУ към договора ,като се поддържат изцяло
изложените от районния съд съображения и доводи в тази връзка ,цитирайки
клаузите от ОУкъм договора за автомобилна застраховка "Каско +“
Подчертава се ,че от експертните заключения е било установено ,че
другата част от щетите по застрахования автомобил /освен тези ,нанесени от
животното / са причинени от човешка дейност ,като са наличие и
доказателства за умишленото им причиняване .
Що се отнася до оплакването ,че ищецът не е предоставил достоверни
данни по отношение на обстоятелствата ,при които е настъпило
застрахователното събитие ,то се счита това възражение за преклудирано
,защото се прави за първи път във въззивната жалба .Излагат се съображения
и за неоснователността на това възражение .
Счита се ,че претенцията е доказана .Моли се за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявеният пред ЦРС иск, е с правно основание чл. 405, ал. 1 от
Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.
Безспорно е по делото , а е видно и от представените доказателства, че
между страните има сключена валидна застраховка „Каско+“ обективирана в
комбинирана, застрахователна полица № 440121021011435, със срок на
действие 12 месеца и валидност от 00:00 часа на 09.04.2021 год. до 23:59 часа
на 08.04.2022 год. Няма спор, че обект на застраховката е лек автомобил,
марка БМВ, модел Х-5, с peг. № А 06 63 НН, с покрити рискове съгласно
клауза пълно каско, с допълнителна договореност доверен сервиз. Не е
3
спорно също така, че ищецът е изпълнил задълженията си по този договор,
като е заплатил дължимите парични вноски.
Във въззивната жалба се въвежда възражение за липса на активна
процесуална легитимация на ищеца по предявения от него иск ,тъй като не
била доказана собствеността върху застрахованото МПС .По делото обаче е
била приложена като доказателство прокурорска преписка № 1100/2022 г. по
описа на РП-Бургас /приета като доказателство с протоколно определение на
съда от 16.05.2022 г.- л.96 от първоинстанционното дело / ,по която е
приложено свидетелството за регистрация на процесното МПС/л.84/,с което
пък ищецът е установил правото си на собственост върху застрахования
автомобил и това свидетелство не е било оспорено от ответната страна
.Затова и възражението се явява неоснователно .Като собственик на
автомобила ищецът е посочен и в приложения по делото опис-заключение по
щета от 19.01.2022 г.
Установено е по делото ,включително и от показанията на разпитания
по делото свидетел, че на 15.01.2022 год. сутринта, ищецът е паркирал
застрахованото МПС, в района пред вили „Боров рай““, находящи се в
непосредствена близост, до вътрешния път гр. Царево към с. Лозенец, обл.
Бургаска, след което отишъл на ловен излет с приятели. Не се спори, че след
излета, около 11:00 часа на същата дата, когато се върнал до паркираното
МПС, ищеца е установил, че до автомобила има животни- коне- пуснати
свободно, а по купето на автомобила ясно се виждали многобройни
увреждания: охлузвания с отнемане на боята по дръжките на предна дясна и
задна дясна врати, по предна дясна врата, по дясното странично огледало, по
задната дясна броня, по преден десен калник, по пръскачката на преден десен
фар, по предната броня, по предния капак, по преден ляв калник, по предно
ляво огледало, по предна лява врата и увредена дръжка на предната лява
врата.
Установено е също по делото, от приложената преписка, че по жалба на
ищеца, отнесена до РУ МВР- Царево е била образувана преписка, с вх. №
302-000-38/17.01.2022 г. год., по която е било издадено постановление №
1100/2022 г. г. на Районна прокуратура- Бургас, с което е било отказано
образуване на досъдебно производство.
Ищецът надлежно е уведомил и ответното дружество, по което
4
уведомление е била регистрирана застрахователна претенция №
44010212200300,като увреденото МПС е било огледано от представител на
полицията и от представител на ответното дружество, като броят и видът на
щетите е бил описан в двустранен протокол между страните от 19.01.2022
год.
Съгласно заключението на вещите лица и по двете автотехнически
експертизи, установените при огледа на автомобила щети, напълно
съответстват, на тези описани в двустранния протокол между страните, от
19.01.2022 г. И двете вещи лица са установили щети по предна, дясна дръжка
на вратата, задна, дясна дръжка на вратата, предна, дясна врата, дясно,
странично огледало, задна, дясна броня, преден десен калник, предна броня,
пръскалки за фаровете на предната броня, преден капак, преден, ляв калник,
ляво, странично огледало, предна, лява врата, предна, лява дръжка на вратата,
задна, лява вежда. И двете вещи лица са категорични в заключението си,
както и при изслушването им пред съда, че част от установените по
автомобила щети са нанесени от животни, а друга част са в резултат от
човешки действия. Съгласно заключението по допълнителната експертиза,
което районният съд приема като по- обосновано и пълно, стойността на
разходите за отстраняване на нанесената материална щета на процесното
МПС, е в общ размер на 1215.00 лева с включен ДДС, като стойността на
разходите за отстраняване на нанесената материална щета от човек е в размер
на 975,00 лв. лева с включен ДДС.
При тази фактическа обстановка районният съд е приел предявеният
иск с правно основание чл. 405 ал. 1 и чл. 406 КЗ за основателен и доказан и
го е уважил изцяло.Отхвърлил е възраженията на ответната страна ,че
механизмът на причиняването на описаните щети по застрахования
автомобил не представлява покрит от застрахователния договор риск ,че е
налице неизпълнение от страна на ищеца на застрахователния договор ,тъй
като той не е пазил и ползвал МПС-то с грижата на добър стопанин и не е
взел мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди ,че нови изцяло
вина за настъпването на вредите поради липса на стопанисване на
имуществото с грижа на добър стопанин и поведението на ищеца попада в
хипотезата на т.9.1.13 от ОУ –тъй като е управлявал автомобила на пътни
участъци или места,забранени за движение на превозни средства или по
пътища ,които предполагат висок риск на увреждане на МПС,или в резултат
5
от навлизане в ограничен /затворен участък ,или пътища ,които са явно
неподходящи за движение на МПС от съответния вид .
Като споделя изцяло мотивите на първостепенния съд по повод на тези
възражения на ответника ,към които мотиви настоящият съдебен състав
препраща на осн.чл. 272 от ГПК ,,по повод изтъкнатите във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на
първоинстанционното решение ,следва да се посочи ,че :на първо място
неоснователно е оплакването ,че нанесените на процесното МПС щети от
животни не представляват покрит риск съгласно ОУ към договора за
автомобилна застраховка „КАСКО +“.в ТАЗИ ВРЪЗКА РАЙОННИЯТ СЪД
ПОДРОБНО Е ОБОСНОВАЛ ИЗВОДА,ЧЕ СЪГЛ. ПОДТОЧКА 2.1.3.1 ОТ Т.2.1 ОТ КЛАУЗА
„Супер“от раз.II един от покритите рискове е „сблъсване с или удар от МПС
и/или от други физически тела ,в това число ПТП съгласно ЗДП“.Както е
посочил правилно районният съд ,в цитираната клауза на общите условия не
се прави разлика дали физическото тяло ,причинило удара върху
застрахованото МПС е одушевен,или неодушевен предмет .А в т. 14 от
същите общи условия е дадена дефиниция на ПТП ,според която ПТП е
„неочаквано събитие ,възникнало в процеса на движение или в паркирано
състояние на застрахованото МПС,предизвикало повреда на МПС ,други
имуществени или неимуществени вреди .“Затова и обоснован и правилен е
изводът на първоинстанционния съд ,че част от уврежданията ,причинени на
застрахования автомобил на 15.01.22 г. от двата коня представляват удар от
друго физическо тябо в паркирано състояние на МПС-то и са
застрахователно събитие по смисъла на подточка .2.1.3 от т. 2.1 на клауза
„Супер“ от раз.II :КАСКО на ОУ на процесния застрахователен договор .
Що се касае до останалата част от вредите ,приети от съда като резултат от
злоумишлени действия на трето лице ,то в тази връзка съдът се е позовал на
заключението на повторната автотехническа експертиза /неоспорено от
страните /,от което е видно ,че другата част от щетите по застрахованото
МПС са причинени от човешка дейност .вещото лице не е успяло да уточни
дали тази дейност е умишлена или по непредпазливост ,но ,както правилно е
посочила въззиваемата страна по своята същност тя представлява
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и по силата на чл. 45 ал.
1 ЗЗД вината на лицето ,което е причинило вредата ,се предполага до
доказване на противното .В случая тежестта на доказване на оспорването на
6
оборимата презумпция е била за ответника ,а вещото лице сочи ,че броят и
разположението на констатираните щети по цялото купе на автомобила също
навежда на извод за умишленото им причиняване.
Ето защо изводите на първоинстанционния съд за основателност на
исковите претенции са правилни :
Съгласно чл.405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде основателен
иска за заплащане на обезщетение по договор за имуществена застраховка, ищецът следва да
докаже валидното му сключване; настъпването на застрахователно събитие в срока на
застраховката – в конкретния случай, че лекият автомобил е увреден при твърдените факти,
включително при какъв механизъм, както че това представлява покрит риск; настъпване на
вреди в причинна връзка с него и техният обем, съотв. – дължимото обезщетение до размера
на застрахователната сума /чл.346 КЗ/.
В случая,както бе казано по-горе ,страните не спорят относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение и увреждането на автомобила. Макар да е оспорен
механизмът на настъпване на вредите, с оглед двете експертни заключения ,настоящата
инстанция също приема, че увреждането на автомобила е настъпило с голяма степен на
убедителност по именно посочения начин, на посочената дата, в срока на действие на
застрахователния договор.
Безспорно е ,че ищецът е изплатил дължимите вноски по застрахователния договор,
поради което следва да се приеме, че застраховката е валидна.
Застрахователният договор е сключен при Общи условия, чието приемане от
застрахования е удостоверено в полицата /на л.13 и сл. /. Безспорно е също, че застраховката
"Каско+", обхваща клаузите "Пълно каско", "Доверен сервиз", "Помощ на пътя", като
застрахователят носи риска от настъпване на повреда или пълна загуба на автомобила,
включително и вследствие на злоумишлени действия на трето неизвестно лице. /т.2.3 вр.
т.2.1.5 от ОУ/.
В този смисъл съдът намира, че ищецът е установил релевантните за ангажиране
отговорността на застрахователя факти и обстоятелства.
Ответникът следва да докаже съгласно чл.154 ГПК правоизключващите си
възражения, които в случая са обективирани в отговора му и се отнасят до: че
механизмът на причиняването на описаните щети по застрахования
автомобил не представлява покрит от застрахователния договор риск ,че е
налице неизпълнение от страна на ищеца на застрахователния договор ,тъй
като той не е пазил и ползвал МПС-то с грижата на добър стопанин и не е
взел мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди ,че нови изцяло
вина за настъпването на вредите поради липса на стопанисване на
7
имуществото с грижа на добър стопанин и поведението на ищеца попада в
хипотезата на т.9.1.13 от ОУ –тъй като е управлявал автомобила на пътни
участъци или места,забранени за движение на превозни средства или по
пътища ,които предполагат висок риск на увреждане на МПС,или в резултат
от навлизане в ограничен /затворен участък ,или пътища ,които са явно
неподходящи за движение на МПС от съответния вид/като част от тези
възражения не се поддържат във въззивната жалба/ .. Съдът намира, че ответникът
не е провел надлежно доказване на тези възражения като твърдението му за неизпълнение на
договора от страна на застрахования поради непредставяне на достоверни данни по
отношение на обстоятелствата при настъпване на твърдяното събитие ,се въвежда за първи
път във въззивната жалба /поради което е и преклудирано ,а и неподплатено с конкретни
фактически твърдения за нарушени разпоредби от договора или Общите условия на
застрахователя по смисъла на чл.408, ал.1 КЗ.Ищецът добросъвестно е декларирал точния
момент ,мястото,обстоятелствата и фактите ,касаещи застрахователното събитие ,които
лично е установил –което се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел ,както и
от заключенията на експертите .Застрахованото лице е било във фактическа невъзможност
да декларира обстоятелствата ,на които не е бил свидетел –в случая механизма на
причиняването на част от щетите от злоумишлени действия на трети лица,поради което и
този механизъм е изяснен в производството ,включително и чрез експертни знания. Не е
налице основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение въз основа на
сочените от ответната страна възражения .Поради това и атакуваното решение следва да
бъде изцяло потвърдено.
При този резултат в полза на въззиваемия ответник следва да бъдат присъдени
направените пред въззивната инстанция разноски на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК ,които възлизат на
стойност 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 0 57/29.07.2022 г. постановено по гр.д. №
20222180100067 по описа на РС-Царево за 2022 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ЕАД ,ЕИК *********
,адрес за призоваване –гр.Бургас ,ул.“Ст.Стамболов“ № 26 да заплати на К.
К. Д. ,ЕГН **********,адрес за призоваване – гр.*** ул.*** № * вх.* ет.*
ап.* сумата 350/триста и петдесет /лева –разноски по делото пред настоящата
8
инстанция .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9