№ 185
гр. С., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500191 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от юриск.Т., пълномощник на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В против решение № 142 от
23.02.2024г. по гр.д. № 4184/2023г. на Районен съд – С., с което са били
отхвърлени поради погасяване по давност предявените от жалбоподателя
против Й. Н. Й., ЕГН **********, от гр.С., кв. „Д. *** искове за заплащане на
сумата от 2986.07лв., от които 866.63 лв. – договорно възнаграждение,
896.71лв. – възнаграждение за пакет услуги и 1222.73 лв. – законна лихва,
представляващи неизплатени задължения по договор за потребителски кредит
№ **********, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение 29.09.2023г. С обжалваното
решение жалбоподателят е бил осъден да заплати деловодни разноски в
размер на 500.00лв. – адвокатско възнаграждение.
1
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Страната посочва, че по отношение на главницата произтичаща от договора
за кредит следва да се прилага петгодишна погасителна давност. Също така
твърди, че давност започва да тече по отношение на цялото вземане от датата,
на която е следвало да се изплати цялото задължение, а не следва да се
преценя за всяка погасителна вноска поотделно. В случая последната
погасителна вноска е била на 12.01.2019г. и от тази дата до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не били изтекли пет
години.
Моли се обжалваното решение да бъде изцяло отменено и предявените
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и деловодни разноски. Страната не е направила нови
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.П., пълномощник на Й. Н. Й., с който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна. Въззиваемата страна посочва, че давността започва да тече от
момента, в който вземането стане изискуемо, поради което претенциите на
ищеца/въззивник са погасени по давност.
На следващо място страната посочва, че предявените искове е следвало
да бъдат отхвърлени, тъй като няма идентичност в посоченото основание за
претенцията им в заповедното производство и след това в исковото такова. В
исковото производство се претендирали суми различни от търсените в
заповедното производство.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски. Страната няма направени нови доказателствени искания.
В с.з. въззивната страна не се явява и не се представлява.
Процесуалният представител на страната в писмено становище до съда
поддържа изложеното във въззивната жалба. Моли тя да бъде уважена.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се
представлява. Процесуалният и представител по пълномощие адв.П., в
писмена молба до съда отново оспорва въззивната жалба, поддържа
депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение и
2
претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.
Пред РС – С. е бил предявен иск по чл.415, ал.1, т. 3 от ГПК за
осъждане на ответника Й. Й. да заплати сумите от 866.63лв - неплатено
договорно задължение, 896.71лв. – неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги и 1222.73лв. – законна лихва, за които РС е
отказал издаването на заповед за изпълнение
По заповедното производство е било претендирано присъждането на
неплатено договорно възнаграждение в размер на 866.63лв. дължимо за
периода от 12.03.2016г. до 12.01.2019г., 896.71лв. – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ( дължимо до
12.01.2019г.) и законна лихва в размер на 1222.73лв. считано от 12.01.2019г. (
датата на изтичане на погасителния план) до 28.09.2023г. (датата
предхождаща деня на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение). В заявлението за издаване на заповед за изпълнение са били
търсени и други суми, за които РС е издал търсената заповед за изпълнени. За
посочените по – горе суми РС е отказал издаването на заповед за изпълнение
поради нищожност на клаузите, които ги пораждат. Отказът на РС да издаде
заповед за изпълнение на процесните суми е бил потвърден от въззивната
инстанция с аналогични аргументи.
В случая е налице идентичност на търсените в заповедното и в
осъдителното производство суми, поради което предявените искове се явяват
допустими.
По основателността на претенцията, съдът съобрази следното:
Заетата с кредит сума се погасява по давност с изтичане на пет години
3
съобразно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Когато задължението е обявено от
кредитодателя ( с отправено и получено от кредитополучателя съобщение) за
предсрочно изискуемо, давността започва да тече (за цялото вземане) от
момента на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо. Когато
задължението не е било обявено за предсрочно изискуемо (какъвто е
настоящият случай) и има погасителен план разсрочващ задължението във
времето, всяка отделна погасителна вноска става изискуема от датата, на
която е следвало да бъде платена, за нея би могло да се търси принудително
изпълнение и давността започва да тече от момента на падежа и. Така спрямо
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
29.09.2023г. и изготвеният общ погасителен план по договора за кредит
между страните и за пакета допълнителни услуги, непогасени по давност са
задълженията с падеж 12.10.2018г., 12.11.2018г., 12.12.2018г. и 12.01.2019г.
на обща стойност 338.12лв. (4.84.53лв.).
Задължението в размер на 338.12лв., както и претендираната лихва
обаче не са дължими, поради наличието на неравноправни клаузи в
сключените между страните споразумения. Както в заповедното
производство, така и във въззивното производство по обжалване отказа на РС
да издаде заповед за изпълнение на процесните суми, съдът служебно е
констатирал наличието на неравноправни клаузи. РС – С. и ОС – С. подробно
са изложили своите съображения за това и настоящият съдебен състав изцяло
ги споделя. По договора за кредит не е бил ясно посочен ГПР, както и начина
по който се формира крайната сума, която следва да бъде заплатена от
кредитополучателя. На кредитополучателя е било посочено, че ГПР е в
размер на 49.88%, но не е била обяснена реалната методика, по който се
формира той. На практика ГПР е надхвърлила петкратния размер на законната
лихва и се е получило оскъпяване над 100%. Това е нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1 т. 10 от ЗПК. Така е налице нарушение на
разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗПК (клаузи целящи заобикаляне на закона) от
ЗПК, което води до нищожност на тези клаузи. В разпоредбата на чл.22 от
ЗПК е посочено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. В разпоредбата на чл.23 от ЗПК се предвижда, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
4
други разходи по кредита. В случая за главницата по договора е била
издадена заповед за изпълнение. Претенциите за възнаградителни
възнаграждения по договора за кредит и по допълнителното споразумение,
както и на законна лихва се явяват неоснователни. Ищцовата страна не е
доказала, че ответникът е бил уведомен за начина, по който се формира ГПР и
че не са налице неравноправни клаузи, поради което дължи единствено
съответната главница, за която вече и е издадена заповед за изпълнение.
Предвид изложеното, макар и на различни основания, съдът намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса на въззиваемата страна следва да се присъди
адвокатско възнаграждение. Такова е претендирано в размер на 500.00лв. за
въззивна инстанция. По делото въззивникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция, което обаче се явява неоснователно. Предмет на въззивния
контрол са три иска – два за главници и един за лихви. Въззиваемата страна е
демонстрирала активно процесуално поведение, като своевременно е
депозирала отговор на въззивната жалба и становище по същество. Това
мотивира съда да приеме, че общо претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00лв. не е прекомерно и не следва да бъде
намаляно.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142 от 23.02.2024г. по гр.д. №
4184/2023г. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.
5
В да заплати на Й. Н. Й., ЕГН **********, от гр.С., кв. „Д. *** деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в
размер на 500.00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6