Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 02.12.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен колегия, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляда и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Гогова
при
секретаря: Антония Тенева
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното
от съдия Гогова административно - наказателно дело №415 по описа на РС-Харманли за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.416, ал.6 от КТ.
Обжалвано
е Наказателно постановление №26-000816 от 27.09.2019г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда”-гр.Хасково, с което на „Елгруп” ООД, ЕИК:.., със седалище
и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Темида” №., представлявано от
управителя А.Т.А., на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ
Недоволен
от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят Елгруп”
ООД, поради което обжалва същото в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения
на материалния закон. Твърди, че съответните длъжностни лица не съобразили
всички релевантни факти и обстоятелства във връзка с качеството на лицето Д.К. ***.
Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, чрез пълномощника си адв.Г. поддържа жалбата по изложените съображения.
Административнонаказващият орган /АНО/,
редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк.Грудева оспорва жалбата
като неоснователна.
Районна прокуратура – Харманли, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
Не е спорно по делото, че на 24.07.2019г., около 11.40
ч на обект в с.Българин, общ.Харманли, м. „Тойкона” е била извършена проверка
от „Инспекция по труда”-Хасково, като при същата е бил заварен св.Д.К. да
работи на обекта - предприятие за производство на ябълково вино в ПИ №066016, като
са били извършвани СМР – полагане и опъване на кабели за ел.инсталация. Св.Д.К.
при проверката декларирал, че работи за „Елгруп” ООД-Стара Загора от една
седмица, на длъжност „общ работник” при трудово възнаграждение в размер на 560
лв., с работно време от 08.30 ч до 17.00 ч и почивни дни събота и неделя и
почивки в работния ден – 1 час, че няма сключен трудов договор, а има сключен
граждански договор, както и че не е получил копие от заверено уведомление и
екземпляр от сключен писмен трудов договор.
При проверката по документи на
02.08.2019г. в Д „ИТ”-Хасково жалбоподателят не е представил трудов договор с Д.К.,
а представил граждански договор №07/22.07.2019г.
С оглед на така установеното е бил съставен АУАН №26-000816 от
09.09.2019г. от Г.А. – гл.инспектор при Д „ИТ”-Хасково, в присъствието на св.П.Н.,
като е прието за извършено от „Елгруп”
ООД-Стара Загора, в качеството му на работодател, нарушение на чл.61, ал.1 от КТ – несключване на трудов договор с Д.А.К. преди постъпването му на работа,
осъществено на 24.07.2019г. в с.Българин, общ.Харманли, м. „Тойкона” и
установено при проверка по документи в Д”ИТ”-Хасково на 02.08.2019г.
Актът е редовно и надлежно връчен на жалбоподателя чрез негов
пълномощник, като в законоустановения 3-дневен срок не са направени възражения
против него.
Административнонаказващият орган също е приел, че „Елгруп” ООД-Стара Загора, в качеството му на работодател, е извършил
нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, като не е сключил трудов договор с Д.А.К., ЕГН:**********
преди постъпването му на работа във връзка с извършване на СМР – полагане и
опъване на кабели за ел.инсталация на обект - предприятие за производство на
ябълково вино в ПИ №066016 в с.Българин, общ.Харманли, м. „Тойкона”, поради което и на основание чл.416,
ал.5 от КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ му е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лв. АНО е посочил, че нарушението е
извършено на 24.07.2019г. в с.Българин, общ.Харманли, м. „Тойкона” и е
установено при проверка по документи в Д”ИТ”-Хасково на 02.08.2019г. По еднакъв начин с описаното в АУАН
е отразена в НП фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е
осъществено нарушението.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му – протокол за
извършена проверка от 24.07.2019г., декларация на Д.К. от
24.07.2019г., граждански договор за извършване на услуги с личен труд № 7 от 22.07.2019г., начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа, инструктаж на работното място,
както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели Г.А., П.Н.
и Д.К., които съдът кредитира с доверие като логични, вътрешно непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Съдът не
кредитира показанията на св.С.Андонов, които са в противоречие с останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.
АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.416, ал.1 от КТ и чл.47, ал.1, б.”б” от ЗАНН, вр.чл.416, ал.5 от КТ, което не се и оспорва
от страните.
При издаването на Акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и на Наказателното постановление (НП) са
спазени предвидените от разпоредбите на чл.34 от ЗАНН срокове.
Спазена е изцяло
административно-наказателната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето и връчването им. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
По същество, за да се прецени дали е
осъществено процесното нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, е необходимо да се
установи дали между лицата, посочени в НП като работодател и работник, към
датата на нарушението, е било налице трудово правоотношение. Съдът счита за
доказано по несъмнен и категоричен начин, че в случая е било налице именно такова
трудово правоотношение между жалбоподателя „Елгруп” ООД-Стара Загора, в качеството му на
работодател, и Д. А. К., в качеството му на работник, задължително обуславящо
прилагането на чл.1 ал.2 от КТ, съгласно който отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Следователно приложим
е и чл.61, ал.1 от КТ, въвеждащ задължение за сключване на трудов договор между
работодателя и работника преди постъпването му на работа в изискуемата по чл.62,
ал.1 от КТ писмена форма, което задължение в случая не е изпълнено.
За да е налице престиране на
работна сила по трудово правоотношение, т.е. за да се окачестви едно
правоотношение като трудово по смисъла на чл.1 ал.2 от КТ, е нужно наличието на
редица белези съгл. чл.66 от КТ,
основните от които са: да се предоставя работна сила, да е договорено
възнаграждение за престиран труд, вкл. периодичността на изплащането му, да е
уговорена длъжността и характера на работата, мястото и характера на работата, датата
на сключване и начало на изпълнение, времетраенето, продължителността на
работния ден или седмица, да е налице йерархична подчиненост между работодателя
и работника, работникът/служителят да спазва установената от работодателя трудова
дисциплина и работникът/служителят да изпълнява задълженията си с материали,
предоставени му от работодателя.
Наличието на такива белези се
установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства - протокол за
извършена проверка от 24.07.2019г., декларация на Д.К. от
24.07.2019г., показанията на свидетелите Г.А., П.Н. и Д.К.. От същите се
установиха основните елементи на трудовото правоотношение, а именно доказа се,
че св.Д.К. работи при уговорено възнаграждение от 560 лв., с работно време от
08.30 ч до 17.00 ч, на длъжност „общ работник”, с уговорена седмична почивка
събота и неделя и почивка през работния ден – 1 час и т.н. Т.е.
правоотношението между жалбоподателя „Елгруп” ООД-Стара Загора и лицето Д. А. К.
не би могло да се окачестви като гражданскоправно, независимо от представения граждански
договор за извършване на услуги с личен труд № 7 от 22.07.2019г. Тук следва да се отбележи, че
разликата между трудов договор и граждански договор се състои в техния предмет
- с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с
гражданския договор се уговаря определен резултат. Съществено значение за
определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на
осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при договора за изработка по
чл. 258 - 269 от ЗЗД, едната страна се задължава да положи труд срещу
възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките
на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана
работа. По гражданския договор се дължи т.нар. осъществен
труд - постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се
намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и
трудова дисциплина, както се посочи и по-горе, докато при гражданския договор
изпълнителят е независим от възложителя и му дължи само "изработване на
нещо" - на уговорения резултат.
Приложеният по делото граждански
договор е без достоверна дата, работникът не е разполагал с него към момента на
проверката, поради което не може да се установи кога е съставен и дали не е
съставен след проверката, от една страна. От друга страна, договорът не може да
промени правоотношението от трудово на гражданско, тъй като естеството на
полагания труд определя вида на договора, а не обратното. В случая естеството
на полагания труд изисква явно наличие на трудов договор, а не граждански по
вече гореизложените съображения за доказаното наличие на основните белези на
трудовото правоотношение. Извършваната дейност – окабеляване и укрепване на
ел.инсталация на горепосочения обект, описана в представения граждански договор
за извършване на услуги с личен труд № 7 от 22.07.2019г., сключен между жалбоподателя и св.Д.К.,
представлява престиране на работна сила, а не
изработване по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, доколкото в случая е уговорено не
само престирането на определен резултат, но и съществените белези на ТПО съгл. доказателствата
по делото и декларацията на св.Д.К. по чл.402, ал.1, т.3 от КТ.
Предвид изложеното и при анализа на
събраните доказателства се установи, че правоотношението между страните е
трудово, поради наличие на всички основни белези за полагане на труд - работно
време, длъжност, месторабота, работно място, трудово възнаграждение, почивки. Поради
това се налага изводът, че сключеният между страните граждански договор
прикрива трудово правоотношение, привидно уредено като облигационно, и правилно
е квалифицирано извършеното деяние като нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
Съгл. разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ за така извършеното нарушение се налага наказание „имуществена санкция” от
1500 лв. до 15 000 лв. За извършеното нарушение наказващият орган е
наложил имуществената санкция на юридическо лице – работодател над нейния минимален размер, предвиден от
законодателя. В действителност в НП липсват мотиви за налагането на конкретната
санкция. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е
бил санкциониран с други влезли в сила НП. Съдът приема, че конкретното
нарушение е първо за жалбоподателя и намира, че следва да измени наказанието до
предвидения в чл. 414, ал.3
от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че
именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №26-000816 от 27.09.2019г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Хасково, с което на „Елгруп”
ООД, ЕИК:.... със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Темида”
№., представлявано от управителя А.Т.А., за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :