Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 30.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 29.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 590 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, представлявано от Р.В. – управител, чрез пълномощника си юриск. Х.Д.,
със съдебен адрес:***, тел.: ********, против И.П.П., ЕГН ********** с адрес: ***
Ищецът твърди, че на 08.01.2015 г. между „4финанс“ ЕООД,
/„Вивус“/и И.П.П. бил сключен Договор за кредит № *********, по реда на чл. 6
от ЗПФУР, който бил трети по ред между страните.
В заявката си И.П.П. заявил желание да му бъде отпусната
сума в размер 300,00 лева. Сочи, че кредитът бил отпуснат за период от 30 дни,
с падежна дата - 07.02.2015 г. Съгласно заявката на ответника и усло***ията по
договора, сумата била отпусната на името на кредитополучателя чрез банков
превод по посочена от него банкова сметка в „Интернешънъл Асет Банк“ АД.
Съгласно условията на договора за кредит, размерът на сумата, която г-н П.
следвало да върне била 375,00 лева: главница 300,00 лева и такса експресно
разглеждане – 46,90 лева и договорен лихвен процент – 40,96 % - 10,10 лева.
Сочи, че на ответника му била предоставена възможност да
изтегли допълнителен кредит, като на 15.01.2015 г. същият се възползвал и
отправил искане за допълнителен кредит в размер на 100,00 лева. Сумата била
отпусната на същия ден по посочената от него банкова сметка. ***, която г-н П.
следвало да върне на падежната дата станала 473,20 лева: главница 400,00 лева;
такса експресно разглеждане 60,53 лева и лихва – 12,67 лева.
Сочи, че съгласно условията на договора за кредит, г-н П.
удължил срока за връщане на заемната сума до 07.03.2015 г. С настъпването на
падежа, същият не погасил дължимата сума по кредита и изпаднал в забава. Съгласно
клаузите от договора за кредит, от деня следващ забавата кредиторът започнал да
начислява наказателна лихва.
Твърди, че на 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си
на цедент, сключил с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който
цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № ********* в общ размер
617,12 лева, от които: главница – 344,48
лв., наказателна лихва – 272,64 лв. Посочените вземания били подробно описани в
Приложение № 1, неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По
силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратило
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български
пощи“ ЕАД, което било получено лично от ответника.
Сочи, че в процеса на извънсъдебната обработка на
задължението г-н П. извършил три плащания по 132,00 лева по сметка на „4Финанс“
ЕООД, преведени по сметката на „К.Б.“ ЕООД. С постъпилите суми били погасени
наказателната лихва, натрупаната законна лихва и част от главницата до размер
на 249,29 лева.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди И.П.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД следните претендирани
суми: 249,26 лева - неплатена главница
по Договор за кредит № *********; законна лихва върху главницата, от подаване
на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Посочва банкова сметка: *** ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД.
Претендира за разноски по делото.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответника. На същия са редовно връчени исковата молба и приложенията
към нея.
Ищцовото дружество „К.Б.“ ЕООД е редовно призовано за датата на съдебното заседание, процесуалният му
представител депозира становище, в което
заявява, че поддържа исковата претенция
и претендира за постановяване на неприсъствено решение.
Редовно призован за датата на съдебното заседание,
ответникът не се явява и не изпраща
процесуален представител, не депозира молба за гледане на делото в негово
отсъствие.
Към исковата молба са представени писмени
доказателства: Договор за кредит № *********/08.01.2015 г.;
допълнителен договор за кредит от 15.01.2015 и ОУ; нареждане вътрешнобанков
превод от 08.01.2015 г. и 15.01.2015 г.; Договор за прехвърляне на вземания
BGF-2018-033/23.11.2018 г. и Приложение № 1 към него (Извлечения); потвърждение
за прехвърляне на вземания, издадено от „4финанс“ ЕООД; приложение № 4 -
Пълномощно за уведомяване за цесия; уведомление за цесия и върнатата писмовна
пратка от „Български пощи“ ЕАД.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 29.06.2020
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание,
като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово
отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 150,00 лева, от които 50,00
лева за държав*** такса и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е посочил банкова сметка на „К.Б.“ ЕООД, по която може да
бъде преведена присъдената сума: IBAN: ***, BIC: ***, „Банка ДСК“ ЕАД.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к.
1606, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Р.В. – управител, следните суми: 249,26 лева /двеста четиридесет и девет лева и 26 ст./
- главница по договор за кредит № *********/15.01.2015
г., ведно със законната лихва от 02.03.2020 г.
ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, п.к. 1606, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано
от Р.В. – управител сумата от 150,00
лева /сто и петдесет лева и 00 ст./ за
направените съдебни и деловодни разноски по
настоящото производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: