РЕШЕНИЕ
№ 1712
гр. Варна, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110101348 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен от Р. Г. М. срещу
„Ч. м.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, иск за заплащане
на сумите от 10747.50 лева, представляваща сбор от трудови възнаграждения,
дължими за периода 01.01.2019 г. – 01.02.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и 1478.89 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава, начислени за периода 01.01.2019 г. – 01.02.2022 г..
Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че по силата на трудов договор от
29.06.2018 год. ищцата заема длъжността „*“ в ответното дружество.
Ответникът не е изпълнил задължението си за изплащане на трудови
възнаграждения, за периода от м. септември 2018 до м. януари 2022 год.,
поради което, на 03.02.2022 г., от страна на служителя е депозирано заявление
на прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът - „Ч. м." АД депозира писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, в който излага съображения на неоснователност на исковете.
Неизплащането на трудови възнаграждения обосновава с международната
икономическа криза. Възразява, че ищцата е осведомена за финансовото
състояние на дружеството, но е останала на работа. Релевира възражение за
погасяване на част от вземанията по давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 128
КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, а именно: наличие на валидни трудовоправни отношения с
ответника, по които е изправна страна (т. е. престирал е труд в посочения
период) и от които е възникнало задължение за ответника за заплащане на
търсените суми.
В тежест на ответника е да установи възражението си за извършено
частично погасяване на задължението.
Разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ предвижда задължение на
работодателя, в установени срокове, да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
На първо място, установява се от представения на л. 7 трудов договор,
че считано от 29.06.2018 год. страните са в трудовоправни отношения, по
силата на които ищецът е заемал длъжността „*“, с код по НКПД *-*, при
ответника, при основно месечно възнаграждение в размер на 594 лв., платимо
до 25- то число на следващия месец.
Липсва спор между страните относно обстоятелството, че
правоотношението е прекратено, считано от 07.02.2022 г., както и че в
периода на действие на договора, ищцата е престирала труд за ответното
дружество.
Основният спорен момент в производството е въпросът за размера на
задълженията.
В тази връзка, в хода на процеса са ангажирани специални знания. От
заключението по съдебно – счетоводната експертиза, което се кредитира от
съда като всестранно и компетентно изготвено, неоспорено от страните,
базирано на целия доказателствен материал, събран по делото се установява,
следното: размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца, дължимо
по ведомост, за периода 01.01.2019 г. – 01.02.2022 г., възлиза на 10747.50
лева; размерът на обезщетението за забава, върху главниците за трудови
възнаграждения, за периода 01.01.2019 г. – 01.02.2022 г., е 1478.89 лв.
Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи
погасяване на задължението.
На следващо място, фискалните задълженията на осигуряващи се лица
по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО към държавното обществено осигуряване подлежат на
удържане и фактическо внасяне по сметка на бюджета, от осигурителя по чл.
6 КСО. Пасивно материално легитимирано към ДОО е самото данъчно
задължено лице, т.е. служителят, а работодателят има функция да
администрира превода и удържането на сумите (чл. 7, ал. 2 КСО). Брутният
размер на възнаграждението никога не остава изцяло в полза на служителя, а
2
от него следва се отчисляват съответните публични държавни вземания.
Следователно ако са платени осигурителните вноски и ДОД в полза на
бюджета на ДОО, получаването на БТВ от служителя би довело до
неоснователно обогатяване. Когато по исков ред се търси неизплатеното от
работодателя трудово възнаграждение, е допустимо присъждане както на
брутното трудово възнаграждение, включващо дължимите данъци и
осигуровки, така и на чистото възнаграждение - без тези удръжки, но и при
двете разрешения работникът или служителят не може да получи реално
частта от брутното трудово възнаграждение, която съставлява дължимите от
него ДОД и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато данъкът и
осигурителните вноски са включени в присъдената сума, т. к. съгласно чл.
162, ал. 2, т. 1 ДОПК същите са публични държавни вземания, а в
изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен
взискател за дължимите й се от длъжника (работодателя) публични вземания
(чл. 458 ГПК). Поради това съдебният изпълнител при събиране на присъдено
брутно трудово възнаграждение е длъжен да отдели сумите за заплащане на
тези публични задължения. Ето защо при искове с правно основание чл. 128
КТ на служителя по правило се дължи брутното му трудово възнаграждение
за съответния период, а само по изключение – нетното такова, в хипотезата на
доказано превеждане от работодателя по сметка на осигурителния орган на
удържаните от служителя публични задължения (Решение № 154/
24.06.2015г. по гр.д. № 6134/ 2014г. на 3-то ГО на ВКС и Решение № 166/
25.02.2010г. по гр.д. № 220/ 2009г. на 3-то ГО на ВКС). В случая, подобно
плащане не е установено, поради и в полза на ищцата следва да се присъди
брутния размер на трудовите възнаграждения.
От друга страна, съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ за исковете за
трудово възнаграждение (какъвто е и настоящият) е предвиден тригодишен
давностен срок, като броенето следва да започне от настъпване на
изискуемостта на вземането за трудово възнаграждение. В настоящия случай
е налице изрична уговорка за датата, на която е дължимо възнаграждението,
поради което съдът приема, че изискуемостта на най – старото задължение
(възнаграждението за м. януари 2019 г.) е настъпила в деня, следващ
падежната дата. Исковата молба е предявена на 04.02.2022 г., към който
момент тригодишният давностен срок не е изтекъл. Изложеното обосновава
извод за неоснователност на възражението на ответника за погасяване на
исковете по давност.
Основателността на иска за главното вземане, обуславя основателност и
на акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, поради
което следва да се уважи в цялост.
По изложените съображения се налага извода, че предявеният иск,
касаещ вземането за трудови възнаграждения е основателен, същият следва
да бъде уважен съобразно заявения размер от 10747.50 лева, представляваща
сбор от трудови възнаграждения, дължими за периода 01.01.2019 г. –
3
01.02.2022 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция,
за присъждане на законна лихва върху тази главница, считано от датата на
предявяване на иска – 04.02.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Основателността на иска за главното вземане, обуславя основателност и
на акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, поради
което следва да се уважи в цялост.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените
трудови възнаграждения, подлежи на предварително изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Д.Й. сумата от 896.79 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за водене на делото, дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд сумата от 689.06 лева, представляващи държавна такса (489.06
лв.) и възнаграждение за вещо лице (200 лв.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч. м.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да
заплати на Р. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: *, сумите от 10747.50 лв.
(десет хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и петдесет
стотинки), представляваща сбор от трудови възнаграждения, дължими за
периода 01.01.2019 г. – 01.02.2022 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
04.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 1478.89
лв. (хиляда четиристотин седемдесет и осем лева и осемдесет и девет
стотинки), представляваща сбор от обезщетения за забава, начислени за
периода 01.01.2019 г. – 01.02.2022 г., на основание чл. 86,ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч. м.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
да заплати на адвокат Д. П. Й., член на В. а. к., с личен номер *, с адрес: *,
сумата от 896.79 лв. (осемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и
девет стотинки), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Присъдените в полза на ищцата суми могат да бъдат заплатени по
банков път, по сметка с IBAN: *, открита в „Б. Д.“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Ч. м.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
4
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата от 689.06 лв. (шестстотин осемдесет и девет лева и
шест стотинки), представляващи възнаграждение за вещо лице за изготвяне
на съдебно – счетоводна експертиза и държавна такса, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта,
относно присъдените трудови възнаграждения, на основание чл. 242, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5