О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………./……………2019г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№977/2019г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 ГПК.
Образувано е по жалба на ДОБРИН -371
ЕООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.М.П., с посочен съдебен адрес на
дружеството, срещу решение №745/22.02.2019г., постановено по гр.дело
№545/2018г. на ВРС, 19 състав, с което съдът е приел за установено съгласно
чл.422 ГПК, по отношение на страните, че
ответникът "Добрин-371"
ЕООД, ЕИК *********, дължи на ищеца
Tехнически университет – Варна, БУЛСТАТ *********, сумата от 20710 лв.,
представляваща неплатени наеми за месец
декември 2016 г. и месец януари 2017 г., удостоверени във фактури №
12441/01.12.2016 г. и .№ 12559/03.01.2017 г., всяка по 10355 лв., дължими
съгласно Договор за наем № 84/30.05.2016 г., сключен между "Технически
университет - Варна", в качеството на наемодател, и „Добрин - 371"
ЕООД, в качеството на наемател, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 9389/14.11.2017 г. по ч.гр.д. № 17267/2017
г. по описа на ВРС.
Жалбоподателят
твърди, че постановеното решение на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Претендира се обезсилване на решението и връщането му за
разглеждане на спора от друг състав на ВРС, а евентуално при неуважаване на
това искане – отмяна на постановеното решение ведно с отхвърляне на претенцията
изцяло като неоснователна. Твърдят се и процесуални нарушения на съда при
разпределение на доказателствената тежест, неотчитане на събрани доказателства
и недопускане на поискани в сроковете по ГПК такива; несъобразяване с
направените своевременно възражения на ответника с отговора на исковата молба.
Останал е нерешен въпроса относно изправността на ищеца по договора за наем
въпреки направените док.искания. Съдът не е взел предвид, че е налице
възражение за неизпълнен договор от страна на наемодателя тъй като вещта е
предадена в негодно за ползване по предназначение състояние. Имотът е ползван
единствено и само за извършване на ремонтни дейности поради състоянието му, за
което отговорност носи единствено намодателя. Не е решен въпроса дали
наемодателят може да се ползва от правото да развали договора,т.е. дали е
изправна страна. /цит.практика на ВКС във ВЖ/ Твърди се, че наемателят е бил в
обективна невъзможност да ползва вещта. Според него, изобщо не е установено кой
е извършил експлоатационните разходи, които са предмет на претенцията на ищеца
ТУ – Варна и дали ако същите са извършени по повод на строителните работи за
придобиване на годен за ползване вид от имота. Поддържа се твърдението, че
липсва установяване състоянието на имота към момента на сключване на договора,
респ. кога е предадено държането му в съответния вид на наемателя. Съдът е
приел, че ищецът се явява изправна страна по договора както, че вещта е
предадена в годно за ползване състояние без да са събрани такива доказателства
и/или обсъдени ведно с ангажираните от ответника. Съдът не бил отчел
споразумението за предназначението на вещта от 30.06.2016г. Поддържа се, че
извършените подобрения и ремонти са за сметка на наемодателя. /цит.решение по
т.дело 21/2009г. на Второ т.о. на ВКС/ Твърди се, че не е установено
задължението за консумативни разноски към ищеца да е на договорно основание
доколкото последния е следвало да съдейства за откриване на собствени партиди
при дружествата доставчици, комуто и да заплаща тези разноски. Съдът не е
обсъдил доказателствата по повод възражението за неизпълнен договор като правоизключващо
основание за плащанията. Твърди се, че плащане на наемна цена и консумативи се
дължи, но от наемател, който е получил не само фактическата власт върху имота,
а годен за ползване по предназначение имот съобразно договора, което не е
установено. Поддържа се, че първ.съд не се е произнесъл по направените с
отговора възражения – за кредиторова забава, за прихващане, за неизпълнен
договор както и за материалноправно възражение за погасяване на част от
наемната цена. Поддържа се, че по делото неизяснени са останали голяма група от
факти и обстоятелства от съществено значение за разрешаване на спора.
Правят се
док.искания за допускане на направените док.искания в молбата по чл.143 ГПК на
ответника, на основание чл.266, ал.3 ГПК. Освен това, въззивникът прави искане
за спиране на производството по делото до приключване на спора по т.дело
№579/2018г. на ВОС, в който ще се изясни кога и дали е развален договорът между
страните, ще бъдат съобразени направените признания на неизгодни за ищеца
обстоятелства по преюдиц.дело; съобразяване на направените там правопогасяващи
и правоизключващи възражения.
В срока за
отговор е постъпило становище на ТУ-Варна чрез пълномощника адв.В.Д.. Твърди се
неоснователност на жалбата. Неоснователни се твърдят и доводите за
неразглеждане от съда на правопогасяващите и правопрекратяващи възражения,
които са предмет на т.дело 579/2018г. Поддържа се възражение за погасяване на
възраженията срещу иска с изтичане срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК, доколкото искът се основава на разпоредбата на чл.422 ГПК. Твърди се, че
във бланкетното възражение, подадено от въззивника в заповедното производство,
не се съдържат такива възражения, поради което и същите следва да се считат
преклудирани. /такива се сочат възраженията за кредиторова забава и неизпълнен
договор/ Евентуално, ако са допустими, тези възражения се твърди, че са
неоснователни. Нещо повече, въззиваемата страна твърди, че съдът се е
произнесъл по направените от ответника по иска възражения като ги е приел за неоснователни.
Сочи се, че при предаване на обекта е подписан протокол, в който няма направени
възражения по състоянието на вещта. Евентуално, страната се позовава на
разпоредбата на чл.230, ал.3 ЗЗД, по отношение видното за страните състояние и
необходимостта да се направят изявления в протокола при несъгласие с вида на
обекта. Прави се довод, че липсата на възражения сочи на приемането му в това
състояние, т.е. че е предаден в годно за ползване състояние. Прави се довод, че
възложените вкл. на трето лице ремонтни работи по общежитието сочат, че
наемателят е бил във владение на обекта като го и ползвал, поради което са
спазени разпоредбите на чл.228 и чл.230 ЗЗД. Поради това се твърди, че на
основание чл.232, ал.2 ЗЗД, всички разходи с ползването на обекта, са за сметка
на наемателя. Поради това се поддържа, че начислените такси за ВиК услуги и
ел.консумация следва да бъдат заплатени и понесени от наемателя, същият и
ползувател на имота. Според въззиваемата страна е без значение дали тези
разходи са направени по повод ползването на вещта по предназначение или за
извършване на ремонтни работи. Твърди се, че дори извършените чрез трето лице
СМР по обекта са нищожни тъй като наемателя не е имал право да извършва
действия по възлагане ремонт на държавен имот, за който важат изискванията за
възлагане на обществени поръчки. Последните пък са от компетентността на
Ректора на ТУ. Твърдят се за неоснователни и оплакванията за неправилно
приложение на чл.20 ЗЗД тъй като съдът изобщо не е извършвал тълкуване на
клаузи от договора.
По
направените от въззивника док.искания се излага, че относно писмените
доказателства, още с молбата по чл.143 ГПК ответникът не е посочил за
установяване на какви факти ги иска, което не е сторил и с ВЖ. Последното е
пречка въззиваемата страна да изрази становище, а така и въззивния съд да
прецени предпоставките по чл.266 ГПК.
И двете групи
поискани с отговора свидетели според страната са недопустими – едните поради
недопустимост съгласно чл.164, т.5 от ГПК /за опровергаване протокола за
състоянието на предаване на обекта/, а останалата група като неотносими тъй
като касаят възражението за прихващане, а последното не е прието за разглеждане
в производството.
Твърди се за
неоснователно и искането за техническа експертиза тъй като състоянието на сградата
към момента на предаването не може да бъде предмет на заключението. /поради
извършените пост фактум СМР/
Поддържа се,
че до 01.2017г., до получаване на писмото от ректора на ТУ за заплащане на
наемна цена и разходи, наемателят не е претендирал извършване на СМР. /т.е. до
края на 2016г. реално не са извършвани такива/ Основен аргумент за липса на
основание за допускане на експертизата е липсата на прието за разглеждане
възражение за прихващане в това производство /същото е предмет на т.дело
579/2018г. наВОС/.
Претендира се
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението ведно с присъждане на
сторените разноски.
В
евентуалност, при допускане на въззивника на доказателства, насрещната страна
прави искане за допускане на трима свидетели за установяване на посочени
обстоятелства /на л.34 по в.дело/ и конкретно обединени около факта, че
управителя на въззивното дружество е знаел за състоянието, в което се предава
обекта както, че не е заявявал претенции спрямо същото по повод наемането на
обекта. Прави се искане за допускане на допълнителни въпроси на СТЕ: посочени
изрично.
При преценка
редовността на жалбата съдът констатира, че същата изхожда от надлежно
легитимирана страна в производството чрез пълномощник с редовно учредена
представителна власт, вкл. за въззивното производство /на л.192/, подадена в
преклузивния срок.
По отношение
на постъпилия отговор на ВЖ, съдът намира, че същия отговаря на изискванията за
редовност. Представен е в препис за насрещната страна, вкл. с представено пред
ВОС ново писмено доказателство – лист на посетителите на общ.15.
За да се
произнесе по възраженията в жалбата, вкл. за допуснати проц.нарушения,
въззивния състав констатира, че производството е било образувано по искова
молба на ТУ срещу ответното дружество за установяване задължение на същото за
наеми за месец декември 2016г. и месец януари 2017г., за които са издадени
фактури №12441/01.12.2016г. и №12559/03.01.2017г., въз основа на сключения
договор за наем №84/30.05.2016г. за общежитие №15 в гр.Варна, за които наеми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на ТУ – Варна. Искът е с
правно основание чл.422 ГПК. Видно от отговора на исковата молба, всички
твърдени факти и обстоятелства извън наличието на договор за наем, са спорни. В
отговора на исковата молба не са правени док.искания, а единствено оспорвания
на направени такива от ищеца. Действително, ответникът е направил възражения за
задържане и едновременно изпълнение, за неизпълнен договор, за прихващане в
евентуалност две съд.възражения, на различни основания – на основание чл.230,
ал.2 ЗЗД и евентуално за същата сума от 150 000 лева, на основание
неоснователно обогатяване.
Съдът
констатира, че доклад на спора е направен в определение №8331/20.07.2018г.
Съдът установи, че в доклада на спора не се констатират твърдяните
проц.нарушения относно разпределяне на док.тежест. Поради това, не е налице
основание за извършване на нов доклад на спора от въззивния съд. Страните също
не са изразили резерви към доклада на ВРС. С прот.определение от същата дата съдът
е отказал приемане за съвместно разглеждане на направените възражения за
прихващане. С определение от същата дата съдът е отказал и спиране на
производството до приключване на обуславящ спор по т.дело 579/2018г. Преценката
на събраните пред първата инстанция доказателства е въпрос по правилността на
решението, респ. от крайната правораздавателна дейност и на настоящия състав.
При направа на доказателствените искания от ответника пред ВРС, пълномощникът
му сам е уточнил, че същите са свързани с възраженията му за прихващане.
Последните са предмет на друго производство.
Въззивният
съд споделя изложените от първоинстанционния съд основания за оставяне без
уважение на искането за спиране на настоящото производство до приключване на
спора по т.дело 579/2018г. на ВОС, ТО.
Съобразно
констатираните по-горе неточности, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена
въззивна жалба на ДОБРИН -371 ЕООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.М.П., с
посочен съдебен адрес на дружеството, срещу решение №745/22.02.2019г.,
постановено по гр.дело №545/2018г. на ВРС, 19 състав, с което съдът е приел за
установено съгласно чл.422 ГПК, по отношение на страните, че ответникът "Добрин-371" ЕООД, ЕИК *********, дължи на ищеца Tехнически университет – Варна, БУЛСТАТ *********,
сумата от 20710 лв., представляваща неплатени
наеми за месец декември 2016 г. и месец януари 2017 г., удостоверени във
фактури № 12441/01.12.2016 г. и .№ 12559/03.01.2017 г., всяка по 10355 лв.,
дължими съгласно Договор за наем № 84/30.05.2016 г., сключен между
"Технически университет - Варна", в качеството на наемодател, и
„Добрин - 371" ЕООД, в качеството на наемател, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 9389/14.11.2017 г. по ч.гр.д. №
17267/2017 г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за спиране на настоящото производство до приключване на спора по т.дело
№579/2018г. на ВОС, ТО.
ОТЛАГА
произнасяне
по направените доказателствени искания в съдебно заседание.
УКАЗВА на въззиваемата
страна чрез адв.Д. да уточни дали претендира допускане на свидетелите и СТЕ
самостоятелно или прави искането в евентуалност при допускане на направените от
въззивника док.искания.
НАСРОЧВА
производството в открито съдебно заседание на 18.09.2019г. от 14.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ,
въззивника – с препис от отговора на ТУ –Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: