№ 24543
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110104071 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявен е от Г. Е. Д. против ...................“ АД осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 50 лева – частична претенция от сумата от 862,39
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирано като разлика между
общо дължимата и изплатената сума, по лек автомобил „..................., вследствие на пътно-
транспортно произшествие от 28.09.2022 г., предизвикано от водача на лек автомобил
„...................., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че по силата на договор за финансов лизинг, сключен между нея, в
качеството й на лизингополучател и третото за процеса лице „............“ ЕООД, в качеството
му на лизингодател и собственост на лизинговата вещ, е сключен договор за финансов
лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост № AG0011803 от 15.02.2022 г., по
силата на който на Г. Д. е предоставен за ползване срещу заплащане на лизингови вноски
лек автомобил с марка „.................. Посочва, че на 28.09.2022 г. около 13:00 часа в град
София, при движение по ул. „Луи Айер“ на кръстовището на ул. „Тодор Каблешков“,
управлявайки този автомобил водачът му – Р.Д. спрял, за да изчака зелен сигнал на
светофарната уредба за извършване на маневра завой надясно. Поддържа се, че в този
момент л. а. „................... бил блъснат в задната си част от л. а. „...................., като вследствие
от силния удар, управлявания от Д. лек автомобил се преместил напред и се блъснал в
спрелия пред него друг автомобил. Ищцата изяснява, че на място пристигнали контролни
органи, които съставили протокол за пътно-транспортно произшествие № 1826602, в който
като виновен за настъпването му бил посочен водачът на л. а. „.................... поради
неупражнен от негова страна достатъчен контрол върху автомобила си в резултат от което
реализира ПТП с л. а. „..................., вследствие от което същият се премества напред и
реализира ПТП със спрелия пред него автомобил. Д. твърди, че към датата на процесното
ПТП гражданската отговорност на водача на л. а. „.................... е застрахована при ответника
1
....... АД по силата на застрахователен договор със срок на действие от 18.12.2021 г. до
17.12.2022 г. Посочва, че въз основа на уведомление от 30.09.2022 г. при ответното
дружество е образувана щета № 2000-5000-22-000341. Извършен е оглед на увреденото
моторно превозно средство и е изготвен опис с посочени следните увредени детайли:
облицовка задна броня, заден капак, дръжка заден капак, предпазна лайсна, задна броня,
облицовка предна броня грунд и дясна предпазна лайсна предна броня. На ищцата е
изплатено застрахователно обезщетение в размер от 338,41 лева. Излага се също, че по
силата на спогодба от 22.12.2022 г., сключена с лизингодателя, в полза на Г. Д., като
лизингополучател, са прехвърлени правата във връзка с обезщетението за вреди от
процесното ПТП от 29.09.2022 г., настъпило с участието на процесния автомобил -
лизингов актив. Същата посочва, че заплатената от ответника сума не е в състояние да
покрие нанесените щети по автомобила. Счита, че за възстановяването им е необходима
сума в размер от 1 200,80 лева. Ето защо, отправя искане ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата от 50 лева – частична претенция от общото дължимата сума от 862,39 лева,
представляваща разлика между необходимата сума за покриване на щетите и вече
изплатената от ответника, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 26.01.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане и на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната ....... АД оспорва
исковата претенция по размер. Не оспорва реализирането на пътно-транспортно
произшествие от 28.09.2022 г., настъпило в .................... срещу супермаркет „Лидл“ между л.
а. „................... и л. а. „..................... Не оспорва, че вследствие от последното са настъпили
увреждания по л. а. „..................., както и, че към този момент между водача на л. а.
„.................... и ответника е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/22/121003526796 със срок на действие от 18.12.2021 г. до 17.12.2022 г. В тази връзка
пред ....... АД е образувана щета № 2000-5000-22-000341 по повод заявена претенция от
ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът твърди, че същото е
определено в размер от 338,41 лева и е преведено по банков път на 17.11.2022 г. на лицето
М.К.. Поддържа, че така определеното и изплатено обезщетение съответства на
действителния размер на вредите по процесното МПС, възникнали в пряка причинно –
следствена връзка с ПТП от 28.09.2022 г. и описаните в изготвените опис-заключения, като
е съобразено с среднопазарната стойност за възстановяване на увредените детайли към
момента на възникване на щетите. Намира, че претендираната от ищцата сума е формирана
вследствие от необосновано завишаване на стойността на труда и на частите и материалите,
необходими за отремонтиране на процесното МПС. Поддържа, че увреденият лек автомобил
е с първоначална регистрация от 08.03.2006 г., попада в категорията „над 15 години от
датата на производство“, поради което не е необходимо ремонтът му да бъде извършен в
оторизиран сервиз. С тези доводи ....... АД отправя искане за отхвърляне на исковата
претенция, доколкото действителният размер на вредите по процесния автомобил не
надхвърля размера на вече изплатеното обезщетение от 338,41 лева.
2
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване на
следните обстоятелства: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на гражданската отговорност на водача на л. а.
„...................., като в срока на действие на договора вследствие на виновното и
противоправно поведение на този водач да е настъпило застрахователно събитие, което е
покрит риск, в причинна връзка с което да са причинени вреди на л. а. „...................,
предоставен за ползване на ищцата по силата на договор за финансов лизинг, правото на
последната да получи застрахователното обезщетение, както и размерът на вредите.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на доказване.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи положителния
факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и твърдените от
него основания за изключване или намаляване отговорността му.
С оглед съвпадащите твърдения на двете страни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят
обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с
участието на л. а. „................... и л. а. „.................... вследствие от поведението на водача на
последното, в резултат от което ПТП по л. а. „................... са настъпили твърдените от
ищцата имуществени вреди; че при настъпване на процесното ПТП гражданската
отговорност на водача на л. а. „.................... е застрахована при ответника по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че във връзка с процесното
ПТП пред ответното дружество е образувана щета, в хода на която е определено и изплатено
на ищцата застрахователно обезщетение в размер на сумата от 338,41 лева.
Спорът между страните се концентрира върху размера на вредите, респ. на дължимото
застрахователно обезщетение.
По доказателствените искания:
Представените от ищцата писмени материали съдът намира за относими към правния
спор, предмет на делото и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и конкретното
оспорване, проведено с отговора на исковата молба, следва да бъде уважено искането на
ищцата за задължаване на ответника да представи уведомлението за настъпило
застрахователно обезщетение и направения снимков материал, а в останалата част (по
отношение на застрахователната полица) искането следва да бъде оставено без уважение –
като ненеобходимо, доколкото е насочено към установяване на факт, който е безспорен
между страните.
3
Предвид основното спорно по делото обстоятелство, касаещо действителния размер на
вредите Следва да се допусне изслушването на съдебна автотехническа експертиза по
въпросите, формулирани от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г. от
10:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника ...................“ АД в
двуседмичен срок от съобщението да представи заверен препис от уведомлението за
настъпило застрахователно събитие, въз основа на което пред него е образувана процесната
щета № 2000-5000-22-000341, както и направения в хода на извършените опис и оценка
снимков материал на процесния увреден лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. –
..............., като му УКАЗВА, че неоснователното им непредставяне в указания срок ще бъде
преценено от съда съгласно чл. 161 ГПК, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в
останалата му част.
ДОПУСКА изслушване на съдебна автотехническа експертиза, която даде отговор на
въпросите, формулирани в исковата молба и в писмения отговор.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й.ов, специалност: „транспортна техника и
технологии, оценител на МПС“, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи
лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в общ размер на сумата от размер
350 лева, от които 250 лева, вносими от ищцата и 100 лева, вносими от ответника, в
едноседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание след представяне на доказателства за внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
4
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5