№ 22233
гр. София, 20.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110107381 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д. А. А.
срещу „Кредирект“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 26.06.2025 г.
от 10:10 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане следните искове: 1/ установителен иск за признаване
на нищожността на основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 и 10 ЗПК на договор за потребителски кредит № *** от 28.05.2024 г., сключен
между „Кредирект“ ЕООД и Д. А. А., както и предявени в условията на евентуалност
искове по: 1/ чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за
прогласяване недействителността на клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № ***, съгласно която се дължи неустойка в общ размер на
3844,66 лв. от кредитополучателя в случай на непредоставяне на договореното в
договора обезпечение и 2/ чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за
прогласяване недействителността на клаузата на чл. 5, ал. 1, т. 5 вр. чл. 3, ал. 2, т. 6 от
същия договор, съгласно която кредитополучателят дължи възнаградителна лихва в
размер на 50% върху главницата.
Ищецът Д. А. А. твърди, че на 28.05.2024 г. е сключила с ответника „Кредирект“
1
ЕООД договор за потребителски кредит № ***/28.05.2024 г. за предоставяне на сумата
от 2000 лева. Твърди, че се е задължила като кредитополучател по договора да върне
заетата сума за срок от 18 месеца, с ГПР в размер на 62,85% и ГЛП – 50% или сума в
общ размер на 3013,34 лева, от която договорна възнаградителна лихва за периода на
ползване на кредита е в размер на 1013,34 лева. Посочва, че съгласно договора
кредитополучателят се е задължила да предостави и обезпечение на кредитора под
формата на банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка за периода на
сключване на кредита или до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска до погасяване на кредита или поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят на условия, посочени в договора за кредит. В чл. 18, ал. 1 от Договора
е предвидено заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, като
съгласно посочената договорна клауза при непредоставяне на исканото обезпечение в
срок от 2 дни от сключване на договора за кредит, кридитополучателят дължи
неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 3844,66 лв.
Поддържа, че договорът за кредит, е потребителски, тъй като кредитополучателят
е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, защото при сключване на договора е
действала извън своята професионална и търговска дейност, а кредитодателят е
търговец, който предоставя заеми и кредити в рамките на своята професионална и
търговска дейност. Посочва, че доколкото неустойката за непредоставяне на
обезпечение не е включена при изчисляване на ГПР, същият е неправилно посочен,
което обуславя нищожност на целия договор за потребителски кредит на основание чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се на съдебна практика на СЕС, съгласно
която при неправилно посочен ГПР следва да се приравни на непосочен ГПР, което
води до нищожност на целия договор за потребителски кредит. Оспорва неустойката
за непредоставяне на обезпечение по договора като нищожна поради противоречие на
добрите нрави, заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и чл. 19, ал.
4 ЗПК и надвишаване на максималния размер на ГПР и като нелоялна търговска
практика. Навежда, че при систематично тълкуване на разпоредбата за предоставяне
на обезпечение, исканите обезпечения и краткият срок, в който се изисква
предоставянето им – само 2 дни след сключване на договора за кредит, уговарянето на
неустойка за непредоставяне на обезпечение след сключване на договора за кредит
при положение, че кредиторът следва да установи платежоспособността на длъжника
към момента на сключване на договора, следва изводът, че неустойката за
непредоставяне на обезпечение представлява скрита печалба за кредитора. Счита също
така, че договорната възнаградителна лихва по договора в размер на 50 % е нищожна
поради противоречие на добите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на
законната лихва за претендирания период. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски,
в това число и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв..
В срочно подаден отговор ответникът „Кредирект“ ЕООД оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва твърденията, че неустойката за непредоставяне на
обезпечение е нищожна, като твърди, че същата не излиза извън присъщата й
обезпечителна и санкционна функция, тъй като с нея се цели длъжникът да изпълни
задължението си. Посочва, че нищожност на отделна договорна клауза не води до
нищожност на целия договор за кредит, тъй като неустойката не е част от
същественото съдържание на договора за кредит, а при нищожност клаузата следва да
се счита неписана, но не и да влече нищожност на целия договор за кредит. Оспорва
твърденията, че сумата по неустойката за непредоставяне на обезпечение следва да се
включи при изчисляване на ГПР, като посочва, че ГПР се изчислява към датата на
сключване на договора, а задължението за неустойка възниква в по-късен момент –
едва 2 дни след сключване на договора за кредит. Оспорва също така твърденията, че
2
договорната възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие на добрите
нрави, като счита, че доколкото възнаградителната лихва е включена в ГПР, а в
процесния случай ГПР не надвишава максималния, не е налице незаконосъобразност
на уговорения лихвен процент. Претендира разноски. Оспорва претенцията на
адвоката на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗАдв., евентуално оспорва претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение
по всеки иск поотделно.
По установителния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 и 10 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ***/28.05.2024 г., който
противоречи на закона.
По предявените в условията на евентуалност установителни искове за
нищожност на клаузите за неустойка при непредоставяне на обезпечение (чл. 18,
ал. 1 от Договора) и на договорна възнаградителна лихва (чл.5, ал.1, т.5 вр. чл. 3,
ал. 2, т. 6 от Договора) от процесния договор на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл.
2 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД:
В тежест на ищеца по всеки от предявените искове е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ***/28.05.2024 г., наличие на
посочените клаузи в договора с твърдяното съдържание, както и тяхното противоречие
със закона, неговото заобикаляне и противоречие с добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузите са индивидуално уговорени, за
което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: 1/ са страни по процесните договор
за потребителски кредит № *** от 28.05.2024 г., по силата на който кредитодателят се е
задължил и е предоставил сумата от 2000 лева, а кредитополучателят се е задължил да
я върне при уговорен ГПР в размер на 62,85% и ГЛП – 50%; 2/ че кредитополучателят
се е задължила да предостави и обезпечение на кредитора под формата на банкова
гаранция, издадена от лицензирана търговска банка за периода на сключване на
кредита или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на
условия, посочени в договора за кредит, като в чл. 18, ал. 1 от Договора е уговорено,
че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок от 2 дни
от сключване на договора, кредитополучателят ще дължи неустойка за непредоставяне
на обезпечение в посочения в разпоредбата размер, като същата не е включена при
формиране на посочения в договора ГПР.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3